РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1949
гр. Пловдив, 11.09. 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ - ро отделение, ХІІ - ти състав, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди и четиринадесетата година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р.П., като
разгледа докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2590 по описа за 2013 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Д.К.Д.
като ЕТ “Д.Д.– 70”, с адрес по чл.8 от ДОПК, *, чрез адвокат Х.В.М. ***, със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.”Княз
Богориди” № 12, ет.3 против Певизионен акт
/РА/ №*********/21.05.2010г., издаден от
В.С.К. на длъжност - главен инспектор по приходите при Териториална
дирекция – Пловдив на Национална агенция за приходите, потвърден с Решение № 564/30.07.2010г.
на Директора на “Дирекция Обжалване и управление на изпълнението” - гр.Пловдив
при Централно управление на Национална агенция за приходите (сега Дирекция “Обжалване и данъчно
- осигурителна практика” – гр.Пловдив при Централно управление на Национална
агенция за приходите), с който допълнително е начислен ДДС в размер на 82 702,68 лв. и са
определени прилежащи лихви в резултат на несвоевременното разчитане с бюджета в
размер на 19 969,30лв. за данъчен период 15.05.2007г. до 02.07.2009г.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на административния акт, потвърден с решението на
горестоящия административен орган, като постановен при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния
закон, като се иска неговата отмяна от Съда.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно - осигурителна практика” – гр.Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, е на
становище за неоснователност на жалбата, като моли Съда да постанови решение, с
което да потвърди обжалвания ревизионен акт, като се присъди следващото се
юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и
правни изводи, възприети от органите на приходната администрация при
постановяване на оспорения административен акт.
Административен съд –
гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно разпоредбата
на чл. 160 от ДОПК, прие за установено
следното :
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок, пред по - горестоящият орган в
йерархията на приходната администрация, който с решението си го е изцяло потвърдил.
Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и управление на
изпълнението” – гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата срещу ревизионния
акт в рамките на предвидения за това
преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения :
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № 901609/23.10.2009г., издадена от Д. Н.- Началник сектор „Ревизии”, Дирекция
“Контрол” при ТД на НАП - гр. Пловдив е сложено в ход производството по
извършване на данъчна ревизия на Д.К.Д. като ЕТ „Диана Драганова - 70“, с
обхват правилното определяне на задълженията по ЗДДС за периода от 15.05.2007г.
до 02.07.2009г., като срокът за извършване на ревизията е определен до три
месеца, считано от датата на връчване на заповедта на нейния адресат. Със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1000412/05.02.2010г., издадена от
издадена от С. Ш. - Началник сектор „Ревизии”, дирекция “Контрол” при ТД на НАП
- гр. Пловдив срокът за извършване на ревизията с посочения обхват е съответно
продължен до 09.03.2010г.
В законоустановения срок е съставен
Ревизионен доклад № 1000412 от
23.03.2010г., като същият е надлежно връчен на ревизираното лице на
28.04.2010г. Въз основа на него и на
Заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1000412/23.03.2010г., издадена
от Началник сектор „Ревизии” в Дирекция “Контрол” при ТД на НАП - гр. Пловдив е
издаден и обжалвания в настоящото производство Ревизионен акт № РА № 16100412/
21.05.2010 г., надлежно връчен на ревизираното лице на 31.05.2010г.
Всички цитирани актове са издадени
от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото
упълномощителни заповеди – Заповед № РД-09-1/03.01.2007г., Заповед № РД-09-1/04.01.2010г. и Заповед № РД-09-139/17.02.2010г
от Директора на ТД на НАП - гр. Пловдив и Заповед за определяне на компетентен
орган/ посочени по-горе/ издадени от Началник сектор „Ревизии” в дирекция
“Контрол” при ТД на НАП - гр. Пловдив.
Така издадения ревизионен акт е обжалван от ревизирания субект на основание
и в срока по чл.152 и сл. от ДОПК по отношение на установените данъчни
задължения, и с Решение № 564 от 30.07.2010г. на Директора на дирекция
„Обжалване и управление на изпълнението” - гр.Пловдив, същият е потвърден в
обжалваната част за допълнително установените задължения за по ЗДДС, ведно с
прилежащите лихви за несвоевременно разчитане с бюджета.
Постановения ревизионен акт, потвърден с
решението на Директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” –
гр.Пловдив, е обжалван на основание и в срока по чл.156 и сл. от ДОПК, което е и предметът на
административноправния спор.
Първоначално по повод обжалването
на ревизионния акт е било образувано административно дело № 1745/2010г. по
описа на съда, V състав.
С Решение № 2464 от 09.11.2012г.,
постановено по адм. дело № 1745/2010г., Пловдивският административен съд, е отменил
по жалба на ЕТ „Д.Д. - 70“ с ЕИК по
БУЛСТАТ **** със седалище и адрес на управление в *******, РА №
*********/21.05.2010r., издаден от В. К. на длъжност главен инспектор по
приходите при ТД на НАП - гр.Пловдив, потвърден с Решение № 564 от 30.07.2010г. на Директора на
Дирекция “ОУИ“ при ЦУ на НАП-Пловдив.
С
Решение № 11367 от 16.08.2013г., постановено по адм. дело № 251 по описа за 2013г.,
Върховният административен съд на Република България е отменил решението на
административния съд, и на основание чл.221, ал.2 от АПК е върнал делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, във вр. с чл.222, ал.2
от АПК, изразяващи се в липса на мотиви, изложени от съда по съществени за
спора обстоятелства, съставляващо основание за отмяна на решението и връщане на
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. В
тази насока, Висшият по степен съд е приел, че първоинстанционния съд, за да прецени налице ли е хипотезата на
чл.122, ал.1, т.2 и от там да заключи правилно ли е извършена ревизията по този
ред чрез определяне на основата по начина, регламентиран в ал.2 на чл.122 е
следвало да прецени обосноваността и верността на констатациите на приходния
орган, които са в основата на извода му за наличието на хипотезата на чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК. Съдът обаче не е изложил мотиви по тези относими
обстоятелства - налице ли са неосчетоводени придобити от жалбоподателката стоки
през процесния период, респективно неотразени по надлежния ред приходи от
реализацията им. Тази е преценка, която следва да направи съда, за да прецени
наличието или не на предпоставката по чл.122, а.1, т.2 от ДОПК, а не какъв е
месечният приход на жалбоподателката, определен по аналог, съобразно заключението на вещото лице по приетата по
делото ССЕ, защото с ревизионния акт основата
за облагане не е определена по аналог, още повече видно от РА (стр.37) е, че
заведенията, чиито обороти са били предмет на изследване от вещото лице, са
преценени от приходния орган като такива, които не могат да бъдат използвани за
аналог, тъй като представляват временни и преместваеми постройки, и не
отговарят на категоризацията на ресторанта, експлоатиран от ревизирания субект.
При новото разглеждане на делото, съобразно
указанията на Върховния административен съд, изложени в отменителното решение,
и като прецени, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, и взе предвид доводите на страните, Пловдивският административен
съд в настоящият състав, намери за установено следното от фактическа и правна
страна :
Ревизията
обхваща правилното определяне на задълженията по ЗДДС на Д.К.Д. като ЕТ „Д.
Д. - 70“ за периода от 15.05.2007г. до 02.07.2009г. За този период е констатирано, че жалбоподателката
е извършвала търговска дейност - ресторантьорство, в заведение за обществено
хранене под наем в село Бачково, Община Асеновград, представляващо ресторант
"Водопада".
С обжалвания ревизионен акт е начислен
допълнително ДДС в обжалвания размер въз основа на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, и тези, приобщени
към ревизионното производство с протокол от данъчно-осигурителното досие на
лицето, събрани в хода на извършена му ревизия за определяне на задълженията му
по ЗДДФЛ, за която е съставен РА
№*********/15.03.2010г.
При
извършена проверка в хода на ревизията на счетоводните
документи на предприятието на едноличния търговец на жалбоподателката, и
съпоставката им с резултатите от извършената
проверка на доставчиците - ЕТ "Д.К."Шанс 2004"ООД, ЕТ "С.-С. – В. Г.", СД "Мерджан
7- Петрови и сие", ЕТ "Кръстю
Иванов 92", "Бътерфлай 2003" ЕООД, ЕТ "Пав – П. .Б"; ООД „Унитемп"; ЕООД "Омега 2005 МГ", ЕООД "Смарт
Хепи Пипьл", ЕАД" Девин Роял", ЕООД "Метро Кеш Енд Кери
България" и други, ревизиращите органи са установили,
че част от издадените фактури, не са намерили отражение в счетоводната
отчетност на предприятието на ревизираното лице. С оглед изясняване на фактите
и обстоятелствата относно констатираното несъответствие на ревизираното лице са
връчени Искания за представяне на документи и писмени обяснения. В дадените
обяснения същото е посочило, че
няма информация за издадените фактури от въпросните доставчици, както и няма
информация за тяхното счетоводно отразяване. При насрещните проверки на доставчиците обаче е установено, че
едноличния търговец е получател по въпросните фактури и е извършил плащане по
тях. Установено е,
че издателите на описаните
фактури са постоянни доставчици на ревизираното лице, като стоките, посочени в
издадените от тях фактури са идентични със стоките описани в материалната книга
на едноличния търговец за ревизирания период. Установено
е също така, че фактурите са издавани през целия период включително и в месеците, в които жалбоподателката не е декларирала приходи от
продажби.
Освен това в хода на ревизията е констатирано, че не всички издадени от ревизираното
лице фактури са отразени в книгата за приходите, поради което е прието, че не
са отчетени всички реализирани приходи от търговеца. При ревизията не е установено и
точно по какъв начин става отписването на отчетната стойност на продадените стоки.
Органите
по приходите са установили също и несъответствие между подадените ОПР за 2007г.
и 2008г., и представените счетоводни регистри. Установено е, че в представения годишен отчет за 2007
г. в Раздел II, Справка 3 –“ Материални запаси” е посочено, че търговецът има
налични запаси към 31.12.2006 г. и към 31.12.2007 г. - 0 хил. лв. В
представената материална книга стоките са описани в 19 групи и са посочени
налични запаси към 31.12.2007г. на стойност 5 726.79 лв. В представения Годишен
отчет за 2008г. в Раздел II, Справка 4 – “Материални запаси” е посочено, че има
налични запаси към 31.12.2007 г. - 0 хил.лв. и към 31.12.2008 г. - 2 хил.лв. В
материалната книга са описани стоките в 23 групи и са посочени налични запаси
към 31.12.2008 г. в размер на 4 615.66 лв.
В
резултат на така установеното, органите
по приходите са формирали извод, че стоките по фактурите, издадени от
доставчиците ЕТ "Д. К."Ш. 2004"ООД, ЕТ "С.-С.- В.Г.", СД "Мерджан
7- Петрови и сие", ЕТ "К. И. 92",
"Бътерфлай 2003" ЕООД, ЕТ "Пав - Павел Банков"; ООД
„Унитемп"; ЕООД "Омега 2005
МГ", ЕООД "Смарт Хепи Пипьл", ЕАД "Девин Роял", ЕООД "Метро Кеш Енд Кери
България", които не са отразени в
счетоводството на едноличния търговец, са реализирани, като реализацията /продажбата/
им, не е намерила отражение в приходите
на търговеца. Органите по приходите са направили подробен анализ в ревизионния доклад на движението на различните видове стоки, съгласно установеното в счетоводството на едноличния търговец и при насрещните проверки на доставчиците, като в ревизиония доклад са отразили всички фактури, съгласно изготвени справки, по които
жалбоподателката е получател, но които не са намерили отражение в
счетоводството
на едноличния търговец.
С оглед на тези установени факти, е формиран извод,
ЕТ „Д. Д.- 70” е получил стоките по процесните фактури,
които е реализирал на вътрешния пазар през процесните периоди, но не е отчел нито покупките, нито продажбите доставените стоки, и за тяхната
продажба не е издаден документ, а получените приходи от реализацията, не са
отчетени като такива, следователно същите са укрити.
При
ревизията е установено също така, че оборотът по ЕКАФП за 2007г. в размер на
106 503.30 лв. е намален със сумата 77 426.00 лв., което е извършено със сторно касова бележка.
Установено е, че в издадената касова бележка не е отразено основанието за
намаляване на оборота, не е налице документ с
попълнени реквизити по чл. 31, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № Н - 18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти и
не е прикрепен касовият бон, във връзка
с който е извършена твърдяната сторно операция - приложен е единствено дневен
финансов отчет от 05.04.2007г. С оглед
на това ревизиращите органи не са приели
за достоверна издадената сторно касова бележка на стойност 77 426.00 лв.,
поради което и са приели, че жалбоподателката е реализирала отразените в ЕКАФП
приходи от дейността си в размер на 106 503, 30 лв.
Освен
гореизложеното, и както бе казано, в хода на ревизията е установено, че
ревизираното лице не е отразило издадени фактури на свои клиенти през 2007г. и 2008 г., в общ размер съответно
10 004.00 лв. и 3 278.80 лв., подробно описани в табличен вид в ревизионния
доклад.
Така, ревизиращите органи са приели, че са
налице обстоятелства по смисъла на чл.122 ал. 1 т. 2 от ДОПК – данни за укрити
приходи, поради което и основата за облагане с данък върху доходите за
процесните ревизирани периоди, следва да
бъде определена по особения ред на чл.122, ал.2 от ДОПК.
На ревизираното лице е връчено Уведомление по
чл. 124 ал. 1 от ДОПК, че данъчната основа за процесните ревизирани периоди ще
бъде определена по реда на чл. 122 ал. 2 от ДОПК.
Връчено
е ИПДПОЗЛ, с което са изискани всички счетоводни документи, счетоводни регистри
и други документи за ревизирания период. От страна на дружеството са
представени исканите документи и декларации по чл. 124 ал. 3 от ДОПК.
От
страна на ревизиращите органи е извършен анализ на обстоятелствата по всяка от 16 точки на чл.
122 ал. 2 от ДОПК, които са приети за относими към определяне на данъчната основа за
съответния ревизиран период.
В тази насока, и с оглед обективното определяне на основата за облагане,
и за нуждите на извършения анализ на обстоятелството по чл. 122, ал. 2, т. 12
от ДОПК, органите по приходите са събрали обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходите от
други пет лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни
условия. При съпоставката е установено, че ревизираното лице е отразило и
осчетоводило значително
по - ниски приходи, в
сравнение с лицата извършващи същата дейност при сходни условия.
В подкрепа на констатираните факти и
обстоятелства в хода на ревизията, органите по приходите са приели и установените
факти при извършената проверка на ревизираното лице, обективирана
с Протокол № Кд - 73 от 07.04.2009 г. във връзка с посещение на търговския обект -
ресторант “Водопада”. Съгласно констатациите във въпросния протокол, след консумация в заведението и при
поискване от страна на проверяващите на сметка за плащане, е представена касова
бележка от кочан № 2 от 07.04.2009 г. При изискване на касов бон е установено,
че в обекта няма надлежно
регистриран ЕКАФП,
липсва касова книга и свидетелство за
регистрация на ЕКАФП. На търговеца са съставени 4 бр. актове за установяване на административно нарушение.
Въз
основа на така установеното, ревизиращите са приели реализираните обороти за
месеците април и май 2009 г. за достоверни, като са ги използвали като основа
за определяне на приходите за всеки от месеците от процесните ревизирани
периоди.
Така,
и въз основа на извършения
анализ на посочените факти и на относимите обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, ревизиращите са определили размера
на реализираните приходи и
разходи за всеки от месеците на процесните 2007 г., 2008 г. и до 02.07.2009г. отчетени от
лицето, като са приели като основа за това,
установените приходи и разходи на едноличния търговец за месеците април и май
2009г., намалени с процента на инфлация. В резултат на това от страна на органите по
приходите е установено, че
към 30.04.2007г. ревизираното лице е достигнало
облагаем оборот по смисъла на ЗДДС в размер на 53 246,23лв. и до 14.05.2007г. е било длъжно на
основание чл.96, ал.1 от с.з. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, тъй като е надхвърлило облагаемия оборот за
регистрация от 50 000лв. Установено е било, че такова
заявление е подадено от ревизираното лице едва на 11.06.2009г., като регистрацията на дружеството по ЗДДС е била извършена на 03.07.2009г. Административния орган е приел за установено,
че от 15.05.2007г. ревизираното лице е следвало да осъществява дейност като регистрирано по ЗДДС, съответно и да начислява косвен данък за всяка извършена от него облагаема доставка,
поради което и на основание чл.102, ал.3, т. 1 от ЗДДС с обжалвания ревизионен акт са определени данъчни задължения за ДДС в размер на 82 702,68лв. и прилежащи лихви в резултат на
несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 19 969,30лв. за периода от изтичането на срока за
подаване на заявление за регистрация -
15.05.2007г. до датата на регистрация по ЗДДС - 02.07.2009г. включително.
Въз
основа на така установеното и при извършения анализ на обстоятелствата по чл. 122 ал. 2 т.1-16 от ДОПК, които са приети за относими по отношение на определяне на данъчната
основа за съответния ревизиран период, ревизиращите са определи начисленият ДДС по години, както следва : от 15.05.2007г. до 31.12.2007г. в размер на 23 887,90лв.; от
01.01.2008г. до 31.12.2008г. в размер на
40 162,91 лв.; от 01.01.2009г. до
31.03.2009г. в размер на 8 356,32лв. и
от 01.04.2009г. до 02.07.2009г. в размер на 10 286,55лв. Данъкът е определен по
реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС, като включен в договорената цена.
За опровергаване фактическите констатации
в ревизионния акт, в хода на първоначалното разглеждане на делото е изслушано и
прието без заявени резерви от страните заключение по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза. В отговор на поставените му въпроси, експертът е извършил проверка
на място на обектите Ресторант „Джамура“,Ресторант “Джамура – 1”, Ресторант
“Чинарите”, Ресторант “Водопада”, Гостилница “Манастира” и Ресторант „Тунела -2“. По поставените му
задачи вещото лице е посочило обобщени данни за реализирания месечен оборот за
всеки един от изследваните обекти, а именно: Ресторант „Джамура“, Ресторант “Джамура
– 1”, Ресторант “Чинарите”, Ресторант “Водопада”, Гостилница “Манастира” и Ресторант „Тунела - 2“ за процесните
периоди от 15.07.2007г. до 02.07.2009гц,
илюстрирани в Таблица 1 от Заключението. Въз основа на така определения месечен
оборот, вещото лице е определило месечното средно – аритметично число, като
сбор от всички реализирани обороти на проверяваните обекти, отново посочен за
процесния период, съгласно Таблица 2 от заключението. Така, вещото лице е
определило данъчната основа за облагане на жалбоподателката, в качеството й на
едноличен търговец, за процесните периоди, въз основа на събраните аналогични данни от дейността на търговци, осъществяващи
сходна дейност по години за ревизирания период. Данните са илюстрирани подробно
в табличен вид в заключението.
В хода на съдебното производство
по първоначалното разглеждане на делото към доказателствения материал по делото
са приобщени и Годишни данъчни декларации на следните търговци : “Елица 2006 ООД,
“Чинарите 2001” ООД, Емил Данчев Бакалов, като ЕТ “Емил Бакалов”, ЕТ “Любица –
Любляна Мунева”, ЕТ Светла Куртенкова”, ЕТ “Дени -
Фикрет Джебир” за ревизираните периоди
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на Административен съд – гр.Пловдив намира следното
от правна страна:
В
случая, с оглед разрешаването на текущият административно правен спор,
необходимо да се посочи на първо
място следното :
Според
правилото на чл. 110, ал.2 от ДОПК – “Ревизията е съвкупност от действия на
органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски.” Принципа на “Законност”, установен в чл.2, ал.1 от ДОПК
изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да
действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат
законите точно и еднакво спрямо всички лица. На следващо място, принципът за
“Обективност” възведен в нормата на чл. 3 от ДОПК, безусловно налага
задължението, органите по приходите в производствата по ДОПК, да установяват
безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и
отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този
кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а
истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в
кодекса. Най – сетне принципа на служебното начало, възведен в чл. 5 от ДОПК
според който – “Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни
служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и
обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания,
включително за прилагането на определените в закона облекчения”, без съмнение
възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на
органите по приходите. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени
с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на
необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на
законосъобразното, респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и
осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделния данъчен
субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите
волеизявления на органите по приходите и да представя поисканите му документи и
писмени обяснения. Когато крайният резултат от административното ревизионно
производство е неблагоприятен за
ревизирания субект, поражда се правото той да бъде обжалван пред
горестоящият в йерархията административен орган. При положение, че резултата е
отново неблагоприятен, за ревизирания
субект е налице вече право на съдебно обжалване. В спорното съдебно
производство, двете страни – данъчния субект и административния орган са
равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални
действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на
истината относно фактите, релевантни за спорното право. Как се разпределя
доказателствената тежест при това положение между данъчния субект –
жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата ? Отговора на
въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна
последица страната претендира като настъпила. Относно факта обуславящ тази
последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания
въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение :
Доказателствената тежест не е равнозначна на
задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и
служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе
констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има
значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената
тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък
са издирени служебно от съда. При това положение, въпроса за доказателствената
тежест се свежда до последиците от недоказването, като се състои в правото и
задължението на съда да обяви за не настъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното
задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично
ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата –
чл.160, ал.1 от ДОПК, независимо от това, дали в съдебното производство
страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това
задължение от страна на съда, означава при не доказване, да се приеме, че
недоказаното не е осъществено. А щом юридическия факт не е осъществен, не могат
да настъпят последиците, които съответната материално правна норма свързва с
неговото проявление. На следващо място, без всякакво съмнение в случая следва да се
съобрази и правилото, възведено в чл.
124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен
акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните
доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи
доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно
законосъобразността на ревизионен акт издаден в производство реда на чл. 122 от ДОПК, като придава отнапред установена материална доказателствена сила на
съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации.
На следващо място, за
разрешаването на спора между страните по делото следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК, които
регламентират особени правила за извършване на данъчни ревизии, т.н. ревизии
при особени случай. Съгласно нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът
по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка
към определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое
от обстоятелствата, визирани в т.1 - 7 от посочената разпоредба. Съгласно
разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, такова обстоятелство е налице,
когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи.
Настоящият случай е именно такъв, като от събраните
доказателства в хода на ревизионното производство се установява по категоричен начин, че през процесните
ревизирани периоди жалбоподателката, в качеството и на едноличен търговец не е
отразила в счетоводството си покупките на стоки по фактури, подробно
индивидуализирани в ревизионния доклад, издадени от доставчиците ЕТ "Димитър Кадин", "Шанс 2004"ООД, ЕТ "Сириус-Сотис - Виолета Господинова", СД
"Мерджан 7 - Петрови и сие", ЕТ "Кръстю
Иванов 92", "Бътерфлай 2003" ЕООД, ЕТ "Пав - Павел
Банков"; ООД „Унитемп"; ЕООД
"Омега 2005 МГ", ЕООД "Смарт Хепи Пипьл", ЕАД "Девин Роял", ЕООД "Метро
Кеш Енд Кери България" и други, като не е отчетена и последващата реализация на стоките,
следователно не са отчетени приходи от продажбата им.
При това положение, спорът между страните по
делото се свежда до наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за определяне на облагаемата основа по особения ред, предвиден в
разпоредбата на чл.122 от ДОПК, като на първо място се концентрира във въпроса за
реалното получаване на стоките по неосчетоводените фактури, респ. за наличие на
осъществени последващи доставки по тези фактури.
Във връзка със спорния по делото въпрос за наличие
на неосчетоводени приходи по фактурите, издадени от доставчиците ЕТ "Димитър Кадин",
"Шанс 2004"ООД, ЕТ
"Сириус-Сотис- Виолета Господинова", СД "Мерджан 7 - Петрови и сие", ЕТ "Кръстю Иванов 92",
"Бътерфлай 2003" ЕООД, ЕТ "Пав - Павел Банков"; ООД
„Унитемп"; ЕООД "Омега 2005
МГ", ЕООД "Смарт Хепи Пипьл", ЕАД "Девин Роял", ЕООД "Метро Кеш Енд Кери
България" и други, следва да се посочи, че събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност позволяват да се формира безпротиворечив извод, за
наличие на реално осъществени доставки по неосчетоводените фактури. В случая, тезата на органите по приходите за наличието на
осъществени доставки по неосчетоводените фактури се обосновава от събраните
доказателства в хода на административното производство, и се подкрепя от
установения механизъм на доставките. Така, установено е, че доставките към
жалбоподателката са извършвани в резултат на постигнати предварителни уговорки
с контрагентите, стоките са получавани или в обектите на доставчиците, или са били транспортирани от
доставчиците с техен транспорт, в търговския обект на жалбоподателката, като е било заплащано в брой при доставката, в
какъвто смисъл са изричните констатации в ревизионния акт. В случая, при
формиране на извод за наличие на доставки по неосчетоводените фактури, следва
да се съобрази и обстоятелството, че видът и характерът на процесните стоки,
съответства на основната търговска дейност, осъществявана в процесния търговски
обект – ресторант “Водопада“, като
доставките са обичайни за дейността му, а също и безспорния факт на осчетоводяване
на доставките от доставчиците, в т.ч и начисляване на ДДС и разчитането им с бюджета,
отразяването на първичния счетоводен документ в отчетните регистри на
доставчиците, както и факта на плащането по доставките.
Обстоятелството,
че известна, при това незначителна част от фактурите, издадени от споменатите
доставчици /предимно тези, издадени от доставчика “Метро Кеш Енд Кери
България“/, не съдържат подпис на “получател”, не означава, че не са налице
реални доставки, и фактурираните от тях стоки не са получени от
жалбоподателката и не могат да бъдат предмет на доставки, по които да бъдат
реализирани неотчетени приходи. Липсата на подпис на получателя в процесните фактури, не води автоматично до извода, че
същите са лишени от доказателствена сила и не обективират действително
осъществени стопански операции. За
целите на данъчното облагане, при преценката за съдържащите се във фактурата
реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно
данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти
и съответно - начислен данък. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ
документ, удостоверяващ възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък.
Безспорно е установено, че процесните фактури са издадени от посочените в тях
доставчици, че са намерили отражение в счетоводството им, че ДДС по тях е
начислен и е разчетен с бюджета, като са извършени разплащания по доставките.
При това положение, не може да се приеме, че
липсата на подпис на получателя по част от спорните фактури и неотразяването на
тези фактури, в неговото счетоводството
е достатъчно, за да се приеме, че ЕТ „Диана Драганова - 70“ не е получател на
доставките. Подобен извод би бил и в нарушение на чл. 7 от Закона за
счетоводството, който не поставя изискване първичния счетоводен документ да съдържа
подпис на получателя. Както вече бе казано обсъжданите фактури са включени в счетоводните регистри на
доставчиците ЕТ
"Димитър Кадин", "Шанс 2004"ООД, ЕТ "Сириус-Сотис - Виолета Господинова", СД
"Мерджан 7 - Петрови и сие", ЕТ "Кръстю
Иванов 92", "Бътерфлай 2003" ЕООД, ЕТ "Пав - Павел
Банков"; ООД „Унитемп"; ЕООД
"Омега 2005 МГ ", ЕООД "Смарт
Хепи Пипьл", ЕАД "Девин Роял", ЕООД "Метро Кеш Енд Кери
България", в дневниците им за
продажби и в подадените справки-декларации за съответния данъчен период, за
което по делото са приложени съответните писмени доказателства. Коментираните
доставчици разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, като
доставките са обичайни за дейността на ревизирания търговец. Съвкупността на
така доказаните доказателствени факти, налага извод за реалност на спорните
доставки, като липсата на подпис за получател в процесните фактури, не е
достатъчно да обоснове извод в противната насока. Оплакванията от страна на
жалбоподателката в този смисъл, а именно, че процесните фактури не обективират
действително осъществени доставки и данъкът по тях е начислен от доставчиците
без правно основание, са неоснователни и не се споделят от състава на съда.
При
това положение, съдът намира, че са налице достатъчно категорични доказателства,
които са еднопосочни и в своята съвкупност позволяват да се формира
безпротиворечив извод, че фактурите, включително и тези, несъдържащи подпис на
получателя, обективират действително осъществени стопански операции. След като
по делото е установено предаване на съответните количества от стоките от
доставчиците на получателя, удостоверено със съответните документи /фактури и
пр./ и е установено плащане по фактурите, не може да се приеме, че стоките по тях не са получени от
получателя ЕТ “Диана Драганова - 70“. В изложения
смисъл е и практиката на Върховният административен съд по аналогични казуси / така
Решение № 8488/23.06.2010г. по адм. дело № 2461/2010г. на ВАС,
Първо “А” отделение, а също и Решение № 16119/07.12.2011г. по адм. дело №
4721/2011г. на ВАС, Първо отделение
Решение № 5281/16.04.2013г. по адм. дело № 9338/2012г. на ВАС, Осмо отделение; Решение №
14057/08.11.2013г. по адм. дело № 1658/2012г.
на ВАС, Първо отделение, Решение № 5281 от 16.04.2013 по адм дело № 9338/2012
на ВАС, Осмо отделение и други /.
Впрочем,
от доказателствата, приобщени към административната преписка се установява по
безспорен начин, че по - голямата част от процесните фактури са подписани от
жалбоподателката, като само малка част
от тях не съдържат подпис. При това положение, и с оглед изложеното по -
горе, се налага и логичния извод, че в
случая са налице доставки, както по подписаните, така и по неподписаните
фактури, издадени от съответните доставчици, които фактури обективират
действително осъществени стопански операции.
Предвид гореизложеното, и с
оглед коментирания по - горе въпрос за разпределение на доказателствената
тежест, следва да се посочи, че жалбоподателката, не ангажира необходимата
пълнота от доказателства, с които успешно да опровергае нормативно установената материална доказателствена сила на ревизионния акт,
придадена му от разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК. Този извод не се поменя в
никаква степен от приетото по делото и неоспорено от страните експертно
заключение по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза и приобщените по
делото писмени доказателства – Годишни данъчни декларации на съответните
търговци, осъществяващи аналогична дейност. В случая, посредством експертното заключение по приетата
съдебна експертиза, респ. посредством представените писмени доказателства
жалбоподателката се домогва да установи данъчна основа по реда на чл.122, ал.2
от ДОПК, основаваща се на данни от съответните лица, извършващи същата
търговска дейност, при аналогични или
подобни условия. В случая обаче, подходът на ревизиращите органи е друг – при
определяне на облагаемата данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК за
процесните периоди и следващия се от това дължим данък, ревизиращите са
съобразили реализираните приходи от ЕТ“Диана Драганова – 70“ за месеците април и май 2009г., намалени с
процента на инфлация, с оглед настъпилите инфлационни процеси за съответните
периоди. В този смисъл реализираните обороти и печалба от други лица,
упражняващи същата или подобна дейност, са само обстоятелства по смисъла на
чл.122, ал.2, т.15 от ДОПК, които биха могли да послужат за определяне на
облагаемата основа, наред с анализа на
останалите критерии по чл.122, ал.2, т.1- 16 от ДОПК. Още повече, видно от
обжалвания ревизионен акт /така страница 37 от същия/ е, че търговските обекти,
чиито обороти са били предмет на изследване от вещото лице по приетата съдебна
експертиза, са преценени от приходния орган като такива, които не могат да се
използват за аналог, тъй като представляват временни и преместваеми постройки и
не отговарят на категоризацията на търговския обект, експлоатиран от
жалбоподателката. В случая съдът възприема подходът на ревизиращите органи при определяне на облагаемата основа, като
намира, че същия способства за формиране на облагаемата основа по чл.122, ал.2
от ДОПК по възможно най - обективния и достоверен начин спрямо ревизирания
субект, доближаващ се в максимална степен до обективно осъществения данъчен
фактически състав.
В тази връзка
следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2
от ДОПК данъчната основа по чл. 122, ал.1 се определя след анализ на
обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т.т. 1 - 16 от ал. 1 на чл. 122
от ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения ред на чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите е длъжен да анализира и разгледа всички критерии,
визирани в нормата на ал. 2, съответно да приложи онези от тях, които му
позволяват да определи облагаемата основа по възможно най – обективния и
достоверен начин по отношение на конкретния ревизиран субект. В случая е
сторено именно това, като ревизиращите органи са извършили анализ на всички обстоятелствата
по т.1 - т.16 на ал.2, като
са приложили онези от тях, които са позволили да се определи облагаемата основа
по възможно най – обективния и достоверен начин по отношение на ревизирания
субект за процесните ревизирани периоди. Неминуемо, така определената данъчна
основа по реда на чл.122 от ДОПК, ще се различава в една или друга степен от обективно
осъществения облагателен фактически
състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице,
което в случая, не е осчетоводило всички доставки на съответните стоки, и
реализацията на същите, съответно не е отразило приход от продажбата им, за което не е начислило и
следващите се фискални задължения. Същото
обаче разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване
на ревизионният акт да опровергае установените фактически констатации в
ревизионния акт, които съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК се считат
за верни до доказване на противното, и да ангажира съответните доказателства,
във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав, като докаже,
чрез проведено пълно насрещно доказване, че размера на облагаемата му данъчната
основа е друг, а не приетия от ревизиращите органи.
Това в
случая не е сторено, като установените в ревизионния акт фактически констатации
не са опровергани, в т.ч и от приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза и от писмените доказателства, в подкрепа на изводите на
експерта.
На следващо място, спорът по делото, се
концентрира във въпроса за наличието на неосчетоводени приходи, произтичащи от неотразени
в счетоводните регистри на едноличния търговец фактури за продажби, издадени на
клиенти през 2007г. и 2008г. в общ размер на 10 004, 00 лв. за 2007г. и
3 278, 80 лв. за 2008г.
Каза се, че с оглед направените в хода на
ревизионното производство констатации, органите по приходите са приели, че в
отчетните и счетоводни регистри на ЕТ “Диана Костадинова – 70“ , не са отразени
и фактури за продажби, издадени на клиенти през 2007г. и 2008г. в общ размер на
10 004, 00 лв. за 2007г. и 3 278, 80 лв. за 2008г.
Тези констатации също не са опровергани от
жалбоподателката посредством проведено пълно насрещно доказване по смисъла на
чл.124, ал.2 от ДОПК, като нито в хода на административното, нито в хода на
съдебното производство жалбоподателката е ангажирала необходимата пълнота от
доказателства, опровергаващи материалната доказателствена сила на съдържащите
се в ревизионния акт фактически констатации.
По
отношение на спорната констатация за намаляване на оборотът от ЕКАФП за 2007г.
със сумата от 77 462, 00 лв. посредством сторно касова бележка, следва да
се посочи, следното :
С оглед направените в хода на
ревизионното производство констатации, органите по приходите са приели, че
отразения оборот по ЕКАФП за 2007г. в размер на 106 503, 30 лв., е
намален със сумата, отразена в издадената
сторно касова бележка, като не са зачели извършеното намаляване на
регистрирания оборот с посочената сума, с мотива, че сторно операцията, не е
документирана по нормативноустановения ред, регламентиран в Наредба № Н -18 от 13.12.2006г. за регистриране
и отчитане на продажбите в търговските обекти/Наредбата/. Прието е в тази
връзка, че сторно операцията не е извършена в съответствие с изискванията на
чл.31, ал.1, т.1 и ал.2 от Наредбата, тъй като в издадената сторно касова
бележка, не е отразено основанието за намаляване на оборота с посочената сума, и не е приложен фискалния бон, по отношение на
който се твърди да е извършена сторно
операцията.
|
В тази връзка, следва да се посочи, че нормативните
правила относно корекците при връщане, рекламация на стока или при грешно
натрупване след приключена сметка на клиента т.н сторно операция, са регламентирани в
разпоредбата на чл.31 от Наредба № Н -18 от 13.12.2006г., в приложимата и
редакция, действала през процесния ревизиран период на 2007г. /Обн. - ДВ, бр. 106 от 2006 г., в сила от 1.01.2007
г./ Така, съгласно алинея първа от въпросния нормативен текст - Корекция при връщане, рекламация на стока
или при грешно натрупване след приключена сметка на клиента (сторно операция)
се документира при използване на ФУ – чрез издаване на касова бележка от
кочан/т.1/, а при използване на ИАСУТД
– чрез касова бележка с надпис „сторно“. Съгласно ал.2 документът по ал.
1, т. 1 съдържа реквизитите съгласно чл. 35, ал. 1 и надпис
"СТОРНО", номер, дата и час на издаване на фискалната касова бележка,
по повод на която се издава сторно документът, причината за сторно операцията
и данни за клиента (единен идентификационен код по БУЛСТАТ, наименование,
седалище и адрес за кореспонденция), когато последният е едноличен търговец
или юридическо лице. Разпоредбата на чл.35, ал.1 от Наредбата, пък съответно
определя нормативноустановените изисквания относно съдържанието на касовата
бележка от кочан - Касова бележка от кочан, издавана в случаите, предвидени
наредбата, се издава в два екземпляра, и съдържа
данните по чл. 26, ал. 1, т. 1 - 9 и
подпис на касиера. В случая не се твърди, е не се установява от
събраните доказателства в хода на административното и съдебно производство,
тези нормативни изисквания да са били спазени от ревизираното лице, при което
положение неопровергани от жалбоподателката по смисъла на чл.124, ал.2 от
ДОПК, се явяват и обсъжданите фактически констатации в ревизионния акт. При това положение, съдът намира, че обосновано и
законосъобразно ревизиращите органи, не са зачели извършената сторно
операция, посредством представената сторно касова бележка, с която е намален регистрирания облагаем
оборот от ЕКАФП със сумата от 77 426, 00 лв. Впрочем, изцяло в посочения смисъл е и Решение
№ 5281 от 16.04.2013 по адм дело № 9338/2012 на ВАС, Осмо отделение, с което
е оставено в сила решение № 1051/09.05.2012 г. постановено по адм. д. №
1177/2010 по описа на Административен съд – Пловдив, образувано по жалба на Д.К.Д. като ЕТ “Диана
Драганова – 70”, с адрес по чл.8 от
ДОПК, *, чрез адвокат Х.В.М. ***, със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.”Княз Богориди”
№ 12, ет.3 против ревизионен акт № ********* от 15.03.2010г., издаден
от В.С.К. на длъжност - главен инспектор по приходите при Териториална
дирекция – Пловдив на Национална агенция за приходите, потвърден с Решение № 348/19.05.2010г.
на Директора на “Дирекция Обжалване и управление на изпълнението” -
гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите по
отношение на установените дължими суми за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007г. и
2008г. в общ размер на 44 398, 29 лв. и прилежащи лихви за
несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 8 209, 41 лв. Въпросното съдебно решение е влязло в
законна сила поради което и съгласно разпоредбата на чл.297 от ГПК, приложим във връзка с
препращащата норма на § 2 от ДР ДОПК то е задължително, както за съда, който го е
постановил, така и за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България. Като такова то установява със сила на присъдено нещо релевантните за спора факти и
обстоятелства, свързани с определянето на облагаемата основа по чл.122 от
ДОПК. Разрешаването на настоящия
административноправен спор, налага да се съобрази още следното: Според
разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, уреждаща предпоставките за
задължителна регистрация по ЗДДС – “Всяко данъчно задължено лице с облагаем
оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12
последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде
заявление за регистрация по този закон”. Въпросният нормативен текст очевидно
очертава следния фактически състав, при проявлението на който възниква
задължение за регистрация по ЗДДС: данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС и формиран облагаем оборот в размер над 50 000 лв. в период
от време - 12 последователни месеца преди текущия месец, през който да е
достигнат този оборот. Според
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице,
което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и
резултатите от нея, като съдържанието на понятието “независима икономическа
дейност” пък, каза се е определено в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Според
разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС – “Облагаемият оборот” е сумата от
данъчните основи на извършените от лицето: 1. облагаеми доставки, включително
облагаемите с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл. 46 ; 3.
доставки на застрахователни услуги по чл.47.”. “Облагаема доставка” пък според
определението дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е “.... всяка доставка на стока
или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 , когато е извършена от данъчно задължено
лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната,
както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено
лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.” Тези
разпоредби и изложените по-горе съображения, съотнесени към настоящия казус,
налагат несъмнения извод, че към 30.04.2007г., ЕТ „Диана Драганова - 70” е
реализирал облагаем по смисъла на ЗДДС оборот в размер на 53 246, 23 лв.,
в т.ч. от неотчетените приходи. Следователно съгласно изискванията на
цитирания по-горе чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, жалбоподателката е следвало в
14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнал
облагаем оборот в размер на 50 000 лв. и повече за последните 12
последователни месеца преди текущия месец, да подаде заявление за регистрация
по ЗДДС, като това е следвало да стане до 14.05.2007 г. Не е спорно между страните, че ЕТ „Диана
Драганова - 70” е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 03.07.2009г. При
това положение, изводът на приходна администрация, че едноличният търговец
дължи на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 67, ал. 3 от ЗДДС
косвен данък за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за
регистрация - 15.05.2007 г., до
датата, предхождаща датата на регистрацията по ЗДДС на лицето - 02.07.2009
г., се явява фактически и правно обоснован. По отношение на останалите факти, които са
от значение за определяне на данъчната основа за облагане по чл.122, ал.2 от
ДОПК, спор не се формира между страните. Няма причина при това положение да
не се приеме, че тези факти са точно установени от органите на приходната
администрация. С оглед точното определяне на конкретния размер на данъчните основи за обсъжданите
периоди и съответното изчисление на размера на дължимият косвен данък и следващите се
акцесорни задължения, следва да се приеме, че в тази насока от страна на
ревизиращите органи също не са
допуснати нарушения на закона. Конкретния размер на
облагаемата основа и дължимия данък, и прилежащите лихви за забава са
определени в ревизионния акт, като срещу тях няма направени възражения. Не са налице и доказателства,
които да подлагат на съмнение така
възприетите изводи на ревизиращите органи. В заключение, следва да се посочи, че в хода на
настоящото съдебно производство жалбоподателката не ангажира необходимата
пълнота от доказателства, с които да опровергае, посредством проведено пълно
насрещно доказване истинността на съдържащите се в ревизионния акт фактически
констатации. Обратно, в случая органите на
приходната администрация, установиха по безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от който черпят правомощието си да
определят данъчната основа за облагане на жалбоподателя по реда на чл.122 от ДОПК, като констатациите им са обосновани със
събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените
въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. Предвид
гореизложеното, и при извършената служебна проверка, с оглед обхвата на
нормата на чл.160 от ДОПК, Съдът намира, че обжалвания ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на
приходната администрация в хода на ревизионно производство, възложено по реда
на чл.112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на Глава ХV от ДОПК. Ревизионното производство е завършило с
издаването на предвидения в чл. 119, ал.3, т.1 от ДОПК ревизионен акт, които
е постановен в изискваната от закона форма. Не се констатират нарушения на
процесуалните правила при извършването на ревизията. Ревизионният акт е
постановен при правилно приложение на материалния закон. Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу му отхвърлена като
неоснователна и недоказана. При посочения изход на спора, на основание
чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”
– гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите се
дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което се
констатира в размер на 3 556, 72 лв.,
изчислено, съгласно съобразно правилото на чл. 8, ал.1, т.5 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
изм. и доп. ДВ, бр.2 от 2009г., доп ДВ, бр.43 от 2010г. изм. и доп., ДВ, бр.
28 от 28.03.2014 г. Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК Съдът, Р
Е Ш И
: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.Д. като ЕТ “Д.
Д. – 70”, с адрес по чл.8 от ДОПК, *, чрез адвокат Х.В.М. ***, със съдебен
адрес гр.Пловдив, ул.”Княз Богориди” № 12, ет.3 против Ревизионен акт /РА/ №*********/21.05.2010г.,
издаден от В.С.К. на длъжност - главен
инспектор по приходите при Териториална дирекция – Пловдив на Национална
агенция за приходите, потвърден с Решение № 564/30.07.2010г. на Директора на
“Дирекция Обжалване и управление на изпълнението” - гр.Пловдив при Централно
управление на Национална агенция за приходите (сега Дирекция “Обжалване и данъчно
- осигурителна практика” – гр.Пловдив при Централно управление на Национална
агенция за приходите), с който допълнително е начислен ДДС в размер на 82 702, 68 лв. и са
определени прилежащи лихви в резултат на несвоевременното разчитане с бюджета
в размер на 19 969, 30лв. за данъчен период 15.05.2007г. до 02.07.2009г. ОСЪЖДА Д.К.Д. ЕГН **********, с адрес по чл.8 от ДОПК, *
да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” –
гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите сумата
от 3 556, 72
лева, съставляваща равностойността
на осъществената юрисконсултска защита. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14/четиринадесет/ дневен срок от
съобщаването на страните за постановяването му. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|