МОТИВИ по НОХД № 3690/2019
година на СГС, НК, 21 състав
Повдигнато е и внесено в съда
обвинение срещу Я.А.Ф. за това, че за неустановено време от 15.45 часа на 23.12.2016 година до 10.30 часа на 24.12.2016 година в гр.София, кв."Орландовци", ул."Тайга", блок ********е причинил смъртта на А.А. Й., поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност - лекарска професия, представляваща източник на повишена опасност
- не е оказал квалифицирана спешна медицинска помощ при посещение в жилището на А.А. Й. на дата 23.12.2016 година, в 15.37 часа, адрес - гр.София, кв."Орландовци", ул."*********като е бил в екип на
ЦСМП - не е осигурил необходимия обем от спешни-диагностични изследвания съобразно възможностите и наличната апаратура; не е осигурил специализиран транспорт за А.А. Й., нуждаеща се от
спешна медицинска помощ, като с тези си
действия е нарушил реда за оказване
на спешна медицинска помощ - чл.9 т.1 т.2
т.9 б."а" от Наредба №25 от 04.11.1999 година на Министъра
на здравеопазването за оказване на
спешна медицинска помощ и Раздел II т.2 от Наредба №12 от 30.12.2015 година на Министъра на
здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина" - престъпление по чл.123 ал.1 от НК.
Пред съда представителят
на СГП поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че подс.Ф.
следва да отговаря за извършеното от него деяние и настъпила смърт. Пледира за
наказание лишаване от свобода около средния размер предвиден в закона.
Защитниците на подс. Ф. – адв.М.В. и адв.М.П., пледират за невинност на техния подзащитен и за пълното му оправдаване. Изтъкват доводи, че
д-р Ф. от една страна е прегледал надлежно пациентката, а от друга, че е диагностицирал правилно състоянието й като неспешно, изхождайки
от липсата на остро или внезапно възникнало, или обострено
животозастрашаващо заболяване или друго спешно
състояние. Като причина за настъпилата смърт посочват изключително лошите битови
условия, при които е живяла пострадалата, както и настъпилата след посещението
на д-р Ф. хипотермия, за която е нямало данни към
момента на прегледа.
Подсъдимият Я.Ф. дава
подробни обяснения, разказвайки за извършените от него действия спрямо
пострадалата и направена преценка относно здравословното й състояние. Пледира
за невиновност и оправдаване.
Производството се е
развило по общия ред с изслушване на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
Пострадалата
А.Й. била на 71 години и живеела сама в апартамента си в гр.София, кв.“Орландовци“,
ул.“*********вх.*********. Същата нямала ясно изразени и диагностицирани
заболявания с изключение на проблемите, които имала с краката. Била трудно
подвижна, като последните месеци преди нейната смърт почти не можела да става и
ходи. Съседите й я възприемали като психично болна, въпреки че не била
освидетелствана, изхождайки от нейното поведение и реакции. По принцип не пиела
лекарства, а само билки. Й. нямала живи роднини, които да се грижат за нея. Разчитала
единствено на помощта на нейните съседи – А.П., С.П., В.К., Ц.Б.. Последните
посещавали жилището на А., като се опитвали да й помагат с каквото могат.
Помощта се изразявала основно в пазаруването на хранителни продукти и
лекарства.
Пострадалата
Й. живеела с години в изключително лоши битови условия, апартаментът й се
характеризирал с крайна мизерия, навсякъде имало боклуци, остатъци от храни и
екскременти. Миришело отвратително лошо. Съседите влизали вътре, само за да й
оставят поръчаното, след което веднага излизали, а някои дори не влизали,
поради нетърпимата обстановка и миризма. Същата нееднократно била увещавана да
бъде настанена в социален дом, но без резултат. А.не искала да живее другаде
освен в жилището си. Нямала личен лекар. Отказвала да бъде настанена и в
болница, въпреки очевидната трудност, която изпитвала със ставането, ходенето и
грижите за себе си. В дните преди трагичния инцидент отново не се оплаквала от
нищо особено. Заявявала, че има нужда единствено от пазаруване.
На
23.12.2016 година, преди обяд, св.В.К. посетила пострадалата Й., като я
заварила паднала на земята до леглото, в седящо положение. Самото й легло било
под наклон, с два крака само и нахвърлени отгоре дюшеци. Същата не можела да
стане, но била с ясно съзнание, можела да говори и поръчала на св.К. да й купи определени
продукти. След като напазарувала, св.К. се върнала, оставила продуктите и
заедно със св.А.П., която извикала, се опитали да я вдигнат на леглото, но
безуспешно. Към този момент А.продължавала да не се оплаквала от нищо друго
освен от това, че не може да стане, което не било нещо нетипично за нея, имайки
предвид дългогодишните й проблеми с краката и трудна подвижност. Свидетелките К.
и П. също не забелязали нещо особено в поведението или състоянието на А., която
заявила на съседките си, че е добре и иска да я оставят, тъй като сама ще се
изправи. На изричен въпрос дали иска да извикат бърза помощ, отговорила, че не
желае и че се чувства добре. Въпреки това съседите информирали
домоуправителката на етажната собственост – св.Ц.Б., която се обадила на центъра
за спешна медицинска помощ.
На място,
след получения сигнал, в 15.37 часа, пристигнал екип на спешна медицинска помощ
в състав: д-р Я.Ф., мед.сестра Н.Д. и шофьор И.И..
Д-р Ф. и св.Д. се качили в апартамента, а св.И. останал в линейката. Медиците
заварили пострадалата Й., седяща на пода до леглото в изключително мизерна
обстановка. В жилището и извън него имало съседи, които очаквали медицинския
екип. Д-р Ф. се приближил до пациентката, като се опитал да осъществи словесен
контакт, но без резултат. Опитал се да снеме анамнеза от присъстващите лица, както
и да разбере дали пациентката страда от някакви заболявания, а така също и от
кога се намира в това състояние, при което му било отговорено,
че жената е психично болна и е от дълго време в такова положение. Съседите
настоявали единствено да бъде закарана в болница или социален дом, тъй като повече
не можели да се грижат за нея. На изричен въпрос от лекаря какви заболявания
има, от кога е в това състояние и каква е спешността на случая – отговорът бил
отново същият, че пострадалата си е все така.
Абстрахирайки
се от казаното, подс.Ф. провел необходимия физикален преглед на пациентката, като първо огледал тялото
и зениците на същата, ощипал я за рамото, за да види нейната реакция на болка, след
което измерил пулса, кръвното налягане и преслушал със слушалка. При прегледа,
който траел някъде около 8-10 минути, не били установени каквито и да е било
белези на спешност – пациентката си седяла спокойно, без признаци на дискомфорт или болка. Пулсът бил в норма /70 удара в
минута/, кръвното налягане в границите на 115-120, дишането било нормално, не
повърхностно, нямало данни за сърдечна недостатъчност, нито пък за дихателна
недостатъчност, можела да си движи крайниците. Не били забелязани и никакви
признаци за преохлаждане или хипотермия
– треперене, изстудяване на крайниците, побледняване на кожата, заемане на
„ембрионална поза“, ускорен или забавен пулс, ускорено или забавено дишане,
ниско кръвно налягане и т.н. Никой от присъстващите, в това число и самата
пострадала, не изложил каквито и да е било сведения или догадки в тази насока. Нещо
повече, никой от съседите, които между впрочем не присъствали на целия преглед,
не споделил с доктора полезна за пациентката информация относно здравословното
й състояние, предишни заболявания и приемани лекарства, които да го улеснят в
процеса на диагностициране. В резултат на проведения
личен преглед било направено заключение от лекарския екип за дементно състояние, изключващо спешна хоспитализация и
нуждаещо се единствено от полагането на адекватни социални грижи. Това подразнило
събралите се съседи, които, разбирайки, че А.няма да бъде транспортирана в
болница или социален дом, започнали да обиждат медицинския екип с думите, че
„за това ги бият“. Провокиран от реакцията на хората и сипещите
се обиди, д-р Ф. набързо оформил на място фиша за спешна медицинска помощ, без
да отразява в него извършените действия, с отбелязване, че случаят не е от
медицински характер и се насочва към социални грижи.
След тръгването
на медицинския екип, последвали две нови обаждания към центъра за спешна
медицинска помощ от домоуправителката - св.Б., които обаче били отклонени, без
изпращането на нов медицински екип, за което д-р Ф. няма никакво отношение. Тези
действия или по-скоро бездействия не са били разследвани и са останали извън
предмета на настоящото дело, поради и което съдът намира за ненужно да ги
анализира.
Същия този
ден пострадалата Й. продължила да стои и лежи на пода до леглото, като
единствено й била подложена възглавница и била завита с одеяло от своите съседи.
На следващия ден била намерена в същата поза и на същото място, но починала.
Извиканият екип на спешна медицинска помощ само констатирал настъпилата смърт.
Подаден бил сигнал и до полицията, която незабавно предприела действия по разследване
за установяване причината за настъпилата смърт. В хода на разследването, още на
24.12.2016 година, бил извършен оглед на местопроизшествието, при който била
описана и фиксирана фактическата обстановка в апартамента, а така също и състоянието
на трупа.
По делото са
събрани доказателства и е установено, че жилището на пострадалата е било с южно
изложение и се е намирало на четвъртия етаж в жилищна сграда, било е малко и се
е състояло от три помещения – спалня, кухня и баня с тоалетна. В апартамента
нямало парно, но имало електричество, което към месец Декември 2016 година не е
било прекъсвано. /справка от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – л.133 от
съдебното заседание; показания на св.К., дадени в съдебно заседание на
17.01.2020 година/ В този смисъл съдът не кредитира онези показания на
свидетелите, които твърдят, че в жилището е нямало електричество.
Видно от
изисканата и приета по делото справка от НИМХ /л.75 от съдебното заседание/, за
месец Декември 2016 година са констатирани средни денонощни температури от -
4.8 С до + 6.1 С градуса; за последната
седмица преди смъртта средни денонощни температури от – 4.4 С до + 0.2 С градуса, минимални
температури от -3.6 С до -9.8 С градуса и максимални от +1.4 С до +7.2 С
градуса.
Видно от
събраните гласни доказателствени средства
/обясненията на подс.Ф. и показанията на св.В.К./ в
жилището на А.Й., към датата и часа на проведения приживе преглед,
температурата не е била ниска и не е имало усещане за студ. Св.К. дори определя
температура в жилището в порядъка на около + 17-18 градуса по С, което разбира
се съдът приема за спорно и недоказано. Така или иначе тези субективни
възприятия за липса на студ се потвърждават и от обективните находки по делото,
имайки предвид южното изложение на апартамента, посещението на медицинския екип
в късните следобедни часове около 15.30 часа, когато температурите обичайно са
най-високи и достигнатата в този ден максимална външна температура на въздуха
до +4 градуса по С.
По делото са изготвени и приети
две СХЕ /съдебнохимически експертизи/, л.22-23 от том
1 от ДП, които установяват, че в пробите кръв, иззети от трупа на А.Й., няма
наличие на етилов алкохол или други летливи редуциращи вещества, както и
наличието на опиеви наркотични вещества, барбитурати, блокери, салицилати, фенотиазинови, имипраминови лекарствени средства и бензодиазепини.
Изготвена и приета е СМЕ /съдебно
медицинска експертиза/, л.18 от том 1 от ДП, на труп № 853/2016 с вещо лице д-р
М.Г., която установява, че непосредствената причина за смъртта на А.Й. е общо преохлаждане на организма, изводимо от светлочервения цвят
на кръвта, скелетната мускулатура, белия дроб и петната на „Вишневски“
по стомашната лигавица. Вещото лице е посочило още, че това състояние е било
благоприятствано от болестните промени в организма, довели до намаляване на
съпротивителните сили на организма, както и до понижено образуване и повишено
отделяне на топлина.
Изготвена и приета е СМЕ по
писмени данни, л.83 от том 1 от ДП, с вещи лица д-р Д.Н., д-р Т.К. и д-р А.А., която потвърждава заключението на първата експертиза досежно причината за настъпила смърт, а именно преохлаждане на организма. По отношение на състоянието на пациента
е посочено, че е бил в „запуснато състояние“, с „изразена когнитивна
недостатъчност“ и без признаци за спешност. Отчетено било, че липсва правилно
клинично документиране на случая, доколкото във фиша за спешна медицинска помощ
не били отразени никакви данни.
В съдебно заседание, при
изслушването на вещите лица, същите заявиха, че „не могат да кажат дали случаят
е бил спешен, защото нямат данни от състоянието на пациентката“, както и че „хипотермията не е болест, а външно въздействие /л.14 абзац
предпоследен и последен от съдебния протокол на 17.01.2020 година/. В
заключение заявяват, че при проведен клиничен преглед и липса на установено
спешно състояние, случаят действително може да бъде квалифициран като социален,
а не медицински и е допустимо да бъде насочен към социални грижи.
Изготвена и приета по делото е и
ППСМЕ /повторна петорна съдебномедицинска експертиза/ по писмени данни, л.130
от том 2 от ДП, с вещи лица: доц. Д-р М.Г., д-р Р.Х., д-р В.Н., д-р Х.С. и д-р Ц.И.,
която отново потвърждава причината за настъпилата смърт, а именно общо преохлаждане на организма, улеснено от положението на
пострадалата на пода, където температурата е по-ниска и липсата на установена
храна в стомаха. Изключва се конкретно животозастрашаващо
състояние.
В съдебно заседание вещите лица
поясняват, че в случая няма типичните при хипотермията
или така наречената „бяла смърт“ морфологични находки по откритите части на
тялото, както и че от изтощение и глад може да настъпи смърт и при здрави хора
и то при много по-високи температури.
В хода на разследването, на
досъдебната фаза, е допусната и изготвена ДПСМЕ /допълнителна петорна
съдебномедицинска експертиза/ по писмени данни, л.144 от том 2 от ДП, с вещи
лица: доц. Д-р М.Г., д-р Р.Х., д-р В.Н., д-р Х.С. и д-р Ц.И., която е трябвало
да даде отговор на въпросите дали има пропуски и грешки в диагностичния и
лечебен процес, както и нарушения на медицинския стандарт за оказване на спешна
медицинска помощ, по която съдът ще вземе изрично становище при анализа на
доказателствата.
В хода на съдебното следствие е
допусната, изготвена и приета нова повторна СМЕ по писмени данни, л. 111 от
съдебното заседание, с вещи лица д-р А.М., д-р А.А. и
д-р А.Х., която потвърждава заключението, че конкретната причина за настъпилата
смърт на А.Й. е хипотермия. Вещите лица са
категорични и изключват всички други причини, които са могли да доведат до
смърт в разглеждания случай, включително остро възникнало болестно състояние
или критично изостряне на някое от описаните в аутопсията предхождащи
заболявания. Заключават, че в настоящия казус няма никакви морфологични данни
за сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт.
При своето изслушване в съдебното
заседание, експертите правят ясно разграничение между „измръзването“ и „хипотермията“, като уточняват, че измръзването е локално
действие на ниска температура, при което са възможни локални изменения на
откритите части на тялото като зачервяване, некроза,
мехури и т.н., докато при хипотермията се касае до
процес на общо преохлаждане на организма, при който
няма характерните външни морфологични признаци на измръзването. Този процес на хипотермия, според вещите лица, се влияе както от
стойностите на околната температура, така също и от продължителността на
действието, тоест не само от температурата. При по-висока температура, имаме
продължително действие и обратно, при по-ниска температура, кратко действие на
развитие на хипотермията. Хипотермия
освен това, съобразно експертните познания, е възможно да настъпи и при + 5 градуса
по С, ако действието на влияние е по-продължително. Всичко, според
специалистите, зависи от конкретните обстоятелства, като може да протече за
дни, може и за часове. При защитата на експертизата, вещите лица заявиха, че хипотермията при пострадалата се е развила като процес,
след като медицинският екип си е заминал. /л.4, абзац 4 от съдебния протокол на
27.05.2020 година/.
Вещите лица правят и друг важен
експертен извод, че при по-лека степен на хипотермия
е напълно възможно и нормално в една затоплена обстановка, топла стая, топли
дрехи, одяла, топла храна и вода, човек да бъде възстановен и да излезе от
състоянието на хипотермия. Нещо повече, същите са
категорични, че от хипотермия може да умре и напълно
здрав човек, като всяка година има десетки подобни случаи на хора, които по
една или друга причина са попаднали в обстановка на по-ниска температура,
включително и в домашни условия. Експертите изрично поясняват, че „липсата на
вода и храна безкрайно много улесняват този процес“. /л.6 абзац последен от
съдебния протокол на 27.05.2020 година/
По доказателствата:
Съдът прие изложената
фактическа обстановка въз основа на следните доказателства:
Гласни
доказателства: обясненията
на подс.Ф., дадени в съдебно заседание, частично
показанията на св.Н.Д., дадени в съдебното заседание и прочетени от ДП, показанията
на св.И.И., дадени в съдебното заседание, частично
показанията на св.Ц.Б., дадени в съдебното заседание и прочетени от ДП,
частично показанията на св.А.П., дадени в съдебното заседание и прочетени от
ДП, частично показанията на св.В.К., дадени в съдебното заседание и прочетени
от ДП, показанията на св.С.П., дадени в съдебното заседание.
Писмени доказателства: протокол за оглед на
местопроизшествие и албум към него, медицински документи и фишове за спешна
медицинска помощ, касаещи посещението на А.Й., удостоверение за наследници на А.Й.,
трудов договор, длъжностна характеристика, характеристична справка,
свидетелство за призната специалност и свидетелство за съдимост на подс.Ф., справка НЗОК, справка ДПБ „Св. И. Рилски“, справка
ЦПЗ „Проф.Н. Шипковенски“, справка МБАЛНП „Св.Наум“,
препис-извлечение на акт за смърт на А.Й., справка Топлофикация София, справка
ЧЕЗ Разпределение България, справка НИМХ и други.
Способи на доказване: две СХЕ /съдебнохимически
експертизи/, л.22-23 от том 1 от ДП, СМЕ /съдебно медицинска експертиза/, л.18
от том 1 от ДП, на труп № 853/2016, СМЕ по писмени данни, л.83 от том 1 от ДП, частично
от ППСМЕ /повторна петорна съдебномедицинска експертиза/ по писмени данни,
л.130 от том 2 от ДП, нова повторна СМЕ по писмени данни, л. 111 от съдебното
заседание.
Посочените
доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, позволиха на съда да установи
горната фактическа обстановка и да приеме за несъмнено доказани точно тези
факти, които са описани.
Писмените
доказателства съдът цени в тяхната цялост, поради надлежно им и вярно
документиране, с изключение на един-единствен документ, а именно: фиша за
спешна медицинска помощ, съставен на 23.12.2016 година от подс.Ф..
Съдът намира, че този официален свидетелстващ документ, макар и истински по
своя характер, е неверен, доколкото не отразява обективно и в пълнота
извършените на място действия спрямо пациентката А.Й.. Това е така, тъй като
видно от събраните по делото гласни доказателства, спрямо А.Й. са били
извършени поредица от действия, които не са били отбелязани реално в документа
и то не поради нежеланието на доктора, а с оглед създалата се напрегната
обстановка и проявена вербална агресия, която е провокирала тяхното бързо
оттегляне и неточно попълване на документа. В този смисъл съдът намира, че подс.Ф. е действал неумишлено, като принуден от
обстоятелствата, е допуснал коментираното документно нарушение, което обаче не
е и не може да бъде в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.
Гласните
доказателства съдът ще анализира по отделно, като ще изложи ясни доводи защо
приема едни от тях, а други отхвърля като недостоверни и необективни.
По отношение на св. В.К.
съдът намира, че като цяло може да се довери на нейните показания, с изключение
на някои детайли, които са противоречиви и неподкрепени от другите доказателства.
Става дума за следните обстоятелства – можела ли е пострадалата А.да говори към
момента, в който е била видяна за първи път от св.К., а и след посещението на
медицинския екип, на 23.12.2016 година; присъствала ли е св.К. в стаята на
пострадалата през цялото време, докато медицинският екип е бил там и можела ли
е да наблюдавала непрекъснато действията на д-р Ф.; извършил ли е реално подс.Ф. преглед на пострадалата. Това са важни елементи от фактологията, които имат значение за предмета на делото и
следва да бъдат анализирани подробно.
Противно на дадените
свидетелски показания от К., съдът приема, че пострадалата е можела да
комуникира и говори, както към момента, в който е била видяна за първи път от
нея на 23.12.2016 година, паднала до леглото, така и след посещението на
лекарския екип. Този извод съдът прави на база самите показания на св.К., която
заявява последователно, както в разпита си на досъдебното производство от
24.12.2016 година, който е прочетен, така и в този, проведен в съдебно
заседание на 25.06.2020 година, че тогава А.й е поръчала да напазарува
конкретни неща. В съдебно заседание св.К. заявява буквално следното: „Тогава
можеше да говори, но не можеше да стане.“ Тя тогава ни каза: Вдигнете ме само…каза,
че ще стане и нищо не ни се оплака…Тя вика: Добре съм, добре съм, оставете
ме…Попитахме я да извикаме ли бърза помощ, каза – не, не,
добре съм, оставете ме…Вечерта, след посещението на медицинския екип, тя
проговаряше по някоя дума, вика: „Оставете ме, оставете ме“
На база тези
показания съдът приема, че пострадалата А.действително към онзи момент, когато
е била видяна паднала до леглото, е можела да говори и е била в съзнание,
включително и след тръгването на първия медицински екип с участието на д-р Ф..
Косвена индиция за това е й обстоятелството, че св.К.
същия този ден й е напазарувала конкретни продукти, които именно А.е поръчала –
месо, газирана вода, хляб и други неща. С други думи, ако е налице влошаване на
здравословното състояние на А.със загуба на говор, каквито сведения има, то
същото несъмнено е настъпило на по-късен етап, вечерта, много след посещението
на д-р Ф., за което същият не може да бъде държан отговорен. Посещението на
лекаря е към 15.30 часа, а съвместното посещение на съседите /К., Б., П./ след
22.30 часа, което прави повече от 7 часа разлика. Време, в което действително
могат да настъпят съществени промени в здравословното състояние на който и да е
пациент.
Що се касае до
липсата на комуникация между пострадалата и д-р Ф. към момента на посещението
на медицинския екип, съдът намира, че е възможно това да се дължи на нежелание,
а не на невъзможност, доколкото по делото са налице сведения и то от близък на
пострадалата човек – св.К., че същата първо е можела да говори и второ, че
реално не е искала да бъде отвеждана нито в болница, нито пък в социален дом.
Ето защо съдът приема на база събраните доказателства и житейска логика, че е
било напълно възможно, въпреки затрудненията, които е имала със своето ставане
и придвижване, пострадалата да е била с ясно съзнание и възможност за говорене
и този признак не следва да бъде решаващ при коментиране на медицинските
експертизи по делото. Още повече, че и самият преглед, който е бил проведен, не
е установил обективни причини за загуба на съзнание или затруднение в говора.
Второто важно
обстоятелство в показанията на св.К. се отнася до това дали същата е
присъствала в стаята на пострадалата от началото до края на медицинското
посещение. Показанията в тази насока са изключително противоречиви, както сами
по себе си, така и с останалите доказателства по делото.
В разпита й на
досъдебното производство св.К. е заявила най-общо, че е викан екип на бърза
помощ, който обаче не я е прегледал, без да излага каквито и да е било
подробности в тази насока, което разбира се може да е пропуск в начина на
провеждане на самия разпит. В съдебно заседание, при проведените по-подробно
разпити, същата е доразвила този довод, но с множество противоречия. От една
страна твърди, че е присъствала от самото начало на посещението на медицинския
екип и то в стаята, в която се е намирала пострадалата, без да излиза от нея,
както и че д-р Ф. изобщо не е извършвал преглед на пострадалата и е влязъл само
до вратата на стаята, без дори да я приближава. От друга страна посочва: „Екипът
на спешна помощ остана малко време - около 10 минути…Вътре беше много мръсно,
не можеше да се стои вътре, стояхме вънка – до
вратата, не бяхме вътре в стаята, бяхме до вратата, от външната страна, в
коридорчето…Когато бяхме в коридорчето, докторът, който беше дошъл, влезе до
нея…Не зная какво е правил докторът десет минути в стаята, стоеше само…Мисля,
че я попипна“. Тоест, очевидно е противоречието на св.К., същата твърди, че
едновременно е била в стаята на А., без да излиза, от началото до края на
посещението на медицинския екип, както и че е излизала и е била в коридорчето
отвън, тъй като стаята е била малка, с много боклуци и непоносимост за стоене, а
така също и че докторът от една страна не е влизал и не се е приближавал до А.,
а от друга, че е бил до нея, стоял е 10 минути и дори я пипал.
Предвид така
изложените съществени противоречия, съдът намира, че не може да се довери на
св.К. относно това, че е била от самото начало до края в стаята на пострадалата
и е проследила внимателно и цялостно действията на медицинския екип, доколкото
е възможно същата за определен период от време да е била извън стаята и
обективно да не е могла да възприеме извършеното от подс.Ф..
Тези съмнения се
потвърждават и от показанията й за това, че по принцип, когато ходи до жилището
на А., същата не се задържа много там, тъй като вътре е голяма мизерия –
„Условията бяха невъзможни вътре, не може да се седи, да се влиза,
мирише…Когато ходех при нея, оставах храната и си тръгвах, защото аз съм с
инсулт и не можех да седя много при нея“. Тоест, за св.К. по принцип е било
невъзможно да седи там по-продължително време, поради и което е трудно да се
приеме, че точно в този интервал от време, докато е бил медицинският екип, същата
е стояла и то непрекъснато там за около 10 минути и то без да излиза, и то при
положение, че дори е нямало физическа възможност за пребиваване в стаята на
повече лица, имайки предвид нейните размери и налични боклуци, както и двете
медицински лица, за които са налице безспорни сведения, включително и от св.К..
Нещо повече, тези
нейни показания за присъствие в стаята се опровергават по категоричен начин,
както от показанията на св.А.П., с която твърди да е била заедно от самото
начало, така и от обясненията на подс.Ф.. Св.П.,
разпитана в съдебно заседание, категорично поддържа тезата, че не е била
тогава, когато е дошъл екипът на спешна помощ и не е била със св.К. в стаята на
А., както и че не е видяла лично действията на доктора; а подс.Ф.
заявява, че тогава, когато е дошъл, в стаята е имало съвсем различна жена, която
впоследствие е излязла, а не св.К., която към онзи момент е била отвън. Тоест,
напълно възможно е било в стаята към онзи първоначален момент да е била
единствено съседката З., която обаче не е била разпитана и е починала.
Друго обстоятелство,
което самоопровергава показанията на св.К., е това,
че по нейни сведения, а и не само, д-р Ф. е останал при А.около 10 минути,
което само по себе си е показателно за това дали са извършвани или не някакви
действия спрямо нея. Няма никаква логика в това да се поддържа, че д-р Ф. е
останал при пациентката около 10 минути, ако същият не е извършвал някакви
действия по отношение на нея. А този факт на реализиран престой се потвърждава
еднопосочно и непротиворечиво от всички присъствали на място и разпитани по
делото свидетели – К., П., П., Д., И. и подс.Ф.. В тази насока са и наличните по делото писмени
доказателства – медицински документи и фиш, удостоверяващи времетраенето на
посещението.
Основателни съмнения
за некредитиране има и по отношение
показанията на св.К. относно това, че подс.Ф. не е
извършил никакъв преглед на пострадалата. Тези колебания се провокират на първо
място от противоречията на самата свидетелка – докторът от една страна не се е
приближавал до пациентката, а от друга се е приближавал, от една страна не я е
пипал, от друга я е пипал, от една страна не е стоял в стаята, от друга е стоял
10 минути. И на следващо място от събраните по делото други гласни
доказателства за извършен преглед, а именно показанията на св.Н.Д. и
обясненията на подс.Ф.. Д-р Ф. е категоричен, че е
провел необходимия преглед на пациентката, като в тази си позиция е подкрепен
от св.Д., която макар и да не е присъствала през цялото време в стаята,
потвърждава за лично възприемане на част от извършените от лекаря действия.
Поставени в очна ставка, св.Д. категорично заявява, че казаното от подс.Ф. е истина.
Доказателства за
други, присъствали в стаята на пациентката, лица по време на посещението на
медицинския екип няма, което поставя компрометираните показания на св.К. в доказателствена изолация. Тези показания за неосъществен
преглед от страна на подс.Ф. спрямо пострадалата, се
явяват единствени такива и без каквато и да е било опора в другите
доказателства по делото. Както става ясно, никой друг от присъстващите в
жилищната сграда не може да потвърди обстоятелството, че е присъствал по време
на целия престой на медицинския екип в стаята на А., както и че е видял
извършените от доктора действия. Св.П., която би следвало да е била също в
стаята със св.К., поддържа и то категорично, че не е била там, когато е дошъл
медицинският екип и не е видяла техните действия, а за неоказаната медицинска
помощ знае от св.К.. Св.П. поддържа същото, че не е бил там, дошъл е на
по-късен етап и не може да каже какво е извършил или не медицинският екип. Св.Ц.Б.,
домоуправителят на блока, поддържа подобна теза, че не е била там и че знае за
неоказаната помощ от нейните съседи. Казано иначе, няма други гласни
доказателства, които да поддържат тезата на св.К. и същата се опровергава,
както от останалите присъстващи на мястото лица, така и от собствената
неиздържаност на показанията й, които са безкрайно противоречиви и объркващи, с
множество неясноти и колизии.
Следва да бъде
отбелязано, че липсата на доверие в част от показанията на св.К. се дължи преимуществено
не толкова на нейната предубеденост, колкото на липсата на възможност същата
обективно и в пълнота да е възприела действията на подс.Ф..
Съдът приема, че св.К. не е била през цялото време в стаята и не е имала
непрекъснат визуален контакт с пострадалата, поради и което е било напълно
възможно да пропусне или да не забележи описаните и извършени от подс. Ф. действия. От там нататък несъмнено се е създало
напрежение между медицинския екип и присъстващите съседи, което впоследствие е
рефлектирало върху общото мнение за свършеното от тях.
С изключение на коментираните
недостоверни части от показанията на св.К., съдът възприема, с някои
условности, останалата им част като обективна, достоверна и реалистична.
Показанията на св.Ц.Б.
съдът кредитира в цялост, с изключение на обстоятелството, че пристигналият на
място екип на спешна медицинска помощ не е прегледал А.. Това е така, тъй като
същата не е присъствала лично и непосредствено на място и не е могла да
възприеме пряко действията на лекаря, а преповтаря думи най-вероятно на св.К.,
която, както се изясни, има крайно съмнителни възприятия по отношение на това
обстоятелство. Освен това показанията й имат косвен характер и се опровергават
от събраните по делото преки доказателства в тази насока, които имат предимство
пред косвените такива.
По отношение на
психичното състояние на А., въпреки липсата на официална диагноза или данни за
регистрация, или лечение в болнично заведение, съдът приема, че същата е била
възприемана като лице с психични отклонения и тази информация е била споделена
с д-р Ф.. Сведения за това се съдържат в показанията на св.Б., която е
контактувала активно с нея приживе и която заявява буквално следното: „Тя си
имаше психични проблеми. Нямам представа дали е била диагностицирана,
във входа така си го възприемахме“, като дори излага конкретни примери на
нетипично поведение – съжителстване за определен период от време с мъртвия й брат,
както и писане на писма със странно съдържание до министър-председателя. Такава
информация за психично заболяване е дадена и на медицинския екип от присъстващите,
което се потвърждава непротиворечиво от подс.Ф. и св.Д..
Тоест, изразеното становище от медицинския екип в тази насока, не е голословно
и самоцелно, а на база снетата анамнеза и констатирано състояние.
Показанията на св.А.П.
съдът кредитира с доверие, поради тяхната обективност и съвпадение с останалите
доказателства. Изключение прави единствено твърдението й за неоказана
медицинска помощ на досъдебното производство, което както стана ясно в съдебното
заседание произтича не от лични възприятия, а от информация на св.К.. Разпитана
в съдебно заседание от съда, св.П. категорично заяви, че не е била при
пристигането на екипа на спешна медицинска помощ, като дори не е виждала подс.Ф.. Поддържа, че на досъдебното производство дори не е
казвала подобно нещо за неоказана медицинска помощ, а протокола за разпит е
подписала без да го чете.
По отношение
показанията на св.С.П. съдът намира същите са обективни и достоверни, поради и
което следва да се кредитират от съда в тяхната цялост. От същите става ясно,
че медицинският екип е отказал да вземе А.в болнично заведение, но не и че не я
е прегледал. Свидетелят не може да се ангажира със становище дали е извършван
преглед на пострадалата или не от медиците, тъй като не е присъствал на техните
действия.
Показанията на св.Н.Д.
съдът кредитира също с доверие, с изключение на заявеното на досъдебното
производство, че д-р Ф. не е прегледал пациентката. В съдебно заседание това
противоречие беше преодоляно, като св. Д. заяви, че под преглед е имала предвид
извършването на електрокардиограма, която не е била правена. Иначе потвърждава
изцяло тезата на подс.Ф. за извършен физикален преглед, в това число с мерене на пулс и кръвно
налягане, с уговорката, че за определени действия не е съвсем сигурна, тъй като
не е наблюдавала непрекъснато извършваното от доктора. Потвърждава за престой
от около 10 минути при пациентката и за лошо отношение и обиди спрямо тях от
страна на присъстващите.
Показанията на св.И.И. съдът приема с доверие, тъй като същите са обективни,
непротиворечиви и в унисон с останалите доказателства. Същите, извън
реализираното посещение на адреса, нямат голяма информативна насоченост, тъй
като лицето е останало да изчака пред жилищната сграда и няма преки впечатления
от извършените на място в апартамента действия. Времетраенето и завръщането на подс.Ф. и св.Д. съвпадат с останалите доказателства и са в
унисон с неговите възприятия.
По отношение на подс.Ф. съдът намира за необходимо да отбележи, че приема
дадените от него обяснения не само като средство за защита, но и като доказателствено средство, годно да установява факти,
доколкото същите са изключително подробни и детайлни, последователни, логични и
непротиворечиви, както сами по себе си, така и с останалите доказателства по
делото, които се кредитират и възприемат от страна на съда. Липсват
доказателства, които да ги опровергават или дискредитират, поради което съдът
ги кредитира в цялост.
От същите става ясно,
че подс.Ф. е изпълнил добросъвестно и с грижата на
добрата лекарска практика всичко зависещо от него, за да диагностицира
и помогне на пациентката Й.. Съобразно депозираните обяснения, които не се
оборват от другите доказателства, същият се е опитал да снеме анамнеза от пострадалата,
както и от присъстващите на място лица, след което е извършил необходимия физикален преглед, включващ измерването на пулс, кръвно налягане,
преслушване със слушалка и други медицински техники за проверка будността и
когнитивната способност на лицето. Въпреки така извършените действия, не били
установени абсолютно никакви признаци за спешност от медицински характер,
поради и което пациентката не била транспортирана до медицинско заведение.
Дадени били разпореждания за осигуряване на адекватни социални грижи, които не
били взети под внимание и не били изпълнени.
Съдът кредитира в
пълнота дадените обяснения, в това число и относно причината за неправилното
документиране на случая и по-специално на фиша за спешна медицинска помощ,
където не били отразени извършените по отношение на пациентката действия, с
оглед нагнетената при прегледа обстановка и последвали нападки и обиди към
медиците, което се потвърждава несъмнено и от св.Д..
В допълнение на
възприетото по-горе, за извършен на място преглед от д-р Ф., може да се посочи
и обстоятелството, че никой от присъстващите, в това число и св.К., не е
изразил каквото и да е било недоволство или възражение относно самия преглед на
пациентката, а единствено и само от това, че няма да бъде откарана някъде. „Аз
не съм говорила с доктора…Не съм изразила недоволство от медицинския екип…Аз
мислех, че като дойдат, социални грижи ще я заведат някъде, да я закарат…Аз
мислех, че социални грижи ще се погрижат за нея“ – показания на св.К. в съдебно
заседание от 25.06.2020 година.
По отношение на
изготвените и приети по делото експертизи, съдът като цяло ги кредитира с
доверие и ги приема като обективни и научно обосновани, с изключение на някои
становища, които са неподкрепени от събраните по делото доказателства, необосновани
или излизат извън специалните знания и умения на вещите лица.
Двете съдебнохимически
експертизи, л.22-23
от том 1 от ДП, съдът кредитира с
доверие и приема в пълнота, поради липсата на каквито и да е било забележки по
тях. Досежно предмета на тези две експертизи няма
никакви противоречия, които да налагат по-обстоен анализ.
Първата СМЕ /съдебно медицинска експертиза/, л.18 от том 1 от ДП, на
труп № 853/2016 с вещо лице д-р М.Г., съдът кредитира също с пълно доверие,
доколкото изводите на вещото лице са правилни, обосновани и подкрепени от
доказателствата по делото.
Втората СМЕ по писмени данни, л.83 от том 1 от ДП, с вещи лица д-р Д.Н.,
д-р Т.К. и д-р А.А., съдът също кредитира доверие, но
не в цялост. По отношение на основния въпрос относно причината за смъртта на А.Й.
и в тази експертиза няма колебания, тъй като вещите лица заключават, че се
касае до смърт вследствие на общо преохлаждане на
организма, което се възприема безусловно.
Съдът споделя и
заключението на вещите лица за неправилно клинично документиране на случая, но
изразява несъгласие с тезата, че не е събрана необходимата клинична информация,
която да отхвърли в случая наличието на остро или внезапно възникнало животозастрашаващо, потенциално животозастрашаващо
или заплашващо с тежко и необратимо увреждане заболяване. Това е така на първо
място с оглед на обстоятелството, че дори и след настъпилата смърт и извършена
аутопсия, както и няколко експертни заключения в тази насока, не е открита
друга някаква причина за настъпилата смърт, в това число остро или внезапно
възникнало животозастрашаващо, потенциално животозастрашаващо или заплашващо с тежко и необратимо
увреждане заболяване. Тоест, всички вещи лица са единодушни, че причина за
смъртта е не някакво заболяване, а настъпилата хипотермия,
тоест общо преохлаждане на организма.
На следващо място,
тази теза за неосъществен преглед и първоначални изследвания, е несъстоятелна,
доколкото се основава единствено и само на коментирания в експертизата фиш за
спешна медицинска помощ и не взима впредвид всички
останали по делото доказателства, от които става ясно, че преглед реално е бил
проведен.
По същите мотиви съдът
не споделя и становището за неправилно диагностициране
на пациентката, а така също и за необходимост от транспортирането й в лечебно
заведение. Самите вещи лица в съдебно заседание изразиха съмнение относно
спешността на пациента и необходимостта му от лечение в болнични условия. /„Не
можем да кажем дали случаят е бил спешен, защото ние нямаме данни от
състоянието на пациентката“ - л.14, абзац предпоследен от съдебния протокол от
17.01.2020 година; „Това ни кара да смятаме, че ако имаме клиничен преглед,
който казва, че няма нищо остро към момента на прегледа, това наистина ще бъде
един социален случай – л.15, абзац втори от съдебния протокол от 17.01.2020
година/. Тоест, самите вещи лица заявяват, че при проведен клиничен преглед и
липса на установено спешно състояние, случаят действително може да бъде
квалифициран като социален, а не медицински и е допустимо да бъде насочен към
социални грижи.
Меродавно в тази
насока се явява единствено състоянието на пациентката и то към момента на
прегледа, когато е установено от д-р Ф., вследствие на неговите лични
възприятия, че няма признаци за спешност, респективно необходимост от
транспортиране в лечебно заведение, като тази негова теза се подкрепя
категорично от всички събрани по делото доказателства, в това число експертни
заключения, които изключват наличието на спешно или неотложно болестно
състояние, в противовес на коментираното единично и изолирано доказателство, а
именно: неточно и непълно попълнения фиш за спешна медицинска помощ.
Тук е може би мястото да се
посочи, че хипотермията или общото преохлаждане на организма не е болестно състояние, а външно
въздействие на околните фактори. Ето защо, за да се направи преценка за наличието
на хипотермия в конкретния случай, а от там и за
спешност на пациента, е необходимо да се изследват в детайли както състоянието
на пострадалата, така и конкретните условия, при които се е намирала.
От събраните по делото гласни
доказателства става ясно и то по един несъмнен и непротиворечив начин, че
пострадалата А.Й. в деня, когато е била посетена от медицинския екип, на
23.12.2016 година, а и в дните преди това, не е имала каквито и да е било
оплаквания, освен трудната й подвижност и невъзможност да става и ходи, което било
типично за нея с оглед проблемите, които е имала с краката. Св.К.: „Тя се
оплакваше от това, че я болят краката и не можеше да ходи. От три-четири месеца
не можеше да ходи, лежеше, ставаше последните седмици не много, но ставаше,
трудно й беше ставането“ – съдебно заседание от 25.06.2020 година; Св.Б.: „…Не
можеше да ходи, краката й бяха постоянно в рани, издути, изпускаше се, говореше
си.“ – съдебно заседание от 19.11.2019 година; Св. П.: „Трудно ходеше, вече
накрая не можеше да ходи, имаше рани по краката.“ - съдебно заседание от
19.11.2019 година.
Самата пострадала в нито един
момент не е заявила пред своите съседи, с които била в ежедневен контакт, че й
е студено или дискомфортно от условията, в които се
намира и живее. Дори напротив, уверявала ги, че се чувства добре и че няма
нужда от нищо друго, освен да й пазаруват.
Нещо повече, при извършения на
място физикален преглед, д-р Ф. не е констатирал нито
един признак за дискомфорт или напрежение. Същата
била с нормален пулс, кръвно налягане, сърдечна и дихателна дейност, нямала
студенина в крайниците или промяна в цвета на кожата, за да е било възможно
изобщо констатирането на признаци за хипотермия.
Освен това анамнезата, която е
била снета от д-р Ф. от присъстващите на мястото лица в съчетание с проведения
преглед, са насочили към диагноза за психично заболяване с нарушено когнитивно
състояние. Подс.Ф. е поставил тази диагноза, след
като именно нейните съседи са я характеризирали като психично болна, която от
дълго време се намира в такова състояние. Никой от присъстващите не е споделил
пред медицинския екип за променено и влошено състояние на пациента, налагащо
предприемането на конкретни медицински действия.
Самата обстановка, в която се е
намирала пострадалата, на закрито, в жилище със затворени прозорци и
електричество, облекло и завивки, съседи, полагащи грижи и купуващи храна, с
цялата условност на съществуващата хигиена, не е предполагала изобщо наличието
на започнал процес на хипотермия. В подкрепа на това
са показанията на всички разпитани по делото свидетели, в това число и
направените приживе изявления на пострадалата, която не се е оплаквала от нищо,
в това число и от температурата на помещението, в което се е намирала. Никой от
присъстващите дори не е загатнал, че жилището е студено или неотоплено, за да може
да се направи преценка в тази насока. Самите впечатления на д-р Ф., подкрепени
и от показанията на св.К., са в насока, че в жилището не е било студено, което
е напълно обяснимо, имайки предвид часа на посещението: следобед, установената
външна температура: до +4 градуса С и южното изложение на апартамента. Тоест,
напълно възможно е било към момента на посещението, апартаментът действително да
не е бил студен и да се е затоплил по естествен начин, каквито са и наличните
сведения.
Третата ППСМЕ /повторна петорна съдебномедицинска експертиза/ по писмени данни, л.130 от
том 2 от ДП, с вещи лица: доц. Д-р М.Г., д-р Р.Х., д-р В.Н., д-р Х.С. и д-р Ц.И.,
се кредитира от съда частично.
Тук вещите лица потвърждават
отново причината за настъпилата смърт, а именно общо преохлаждане
на организма, улеснено от положението на пострадалата на пода, където
температурата е била по-ниска и липсата на установена храна в стомаха. Изключва
се конкретно животозастрашаващо състояние, както при
предходните заключения. В съдебно заседание вещите лица поясняват, че в случая
няма типичните при хипотермията или така наречената
„бяла смърт“ морфологични находки по откритите части на тялото, както и че от
изтощение и глад може да настъпи смърт и при здрави хора и то при много
по-високи температури. Изводи, които съдът приема категорично.
Не се кредитират част от
заключенията на вещите лица, които касаят липсата на оказана медицинска помощ
от страна на подс.Ф.. В тази част експертизата е
необоснована и неподкрепена с необходимите доказателства. Касае се до
фактически извод – за извършен или не преглед и поставена диагноза, който е
изведен на базата на предположения и откъслечни доказателства, а не на съвкупния
им анализ, какъвто би следвало да е правилния подход.
Тази тенденция между впрочем личи
в поредица от изводи на вещите лица – допуска се, тоест предполага се, чисто
хипотетично, без каквато и да е било морфология или хистологични изследвания
при аутопсията, за възможна смърт от сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт - тези
които са отхвърлени категорично от другите експертни заключения, поради
безспорните данни за настъпила хипотермия.
Друг подобен фактически извод,
споделен в съдебно заседание, е констатацията за липса на електричество в
апартамента, изведено на база отделни доказателства, което отново е погрешно и
в противоречие със съвкупността от доказателства и в частност справката на
„ЧЕЗ“, от която се вижда, че токът в жилището не е бил спиран за процесния месец.
Друг подобен необоснован извод
съдържа твърдението, че спешността на случая се определя от този, който вика
медицинския екип, което според съдебния състав е погрешно и в противоречие с
цялата законодателна рамка в тази област на медицината. Ясно е, че спешността на
случая няма как да се определя от викащия, още повече че са налице многобройни
случаи на злоупотреба в тази насока, а се определя от съответния медик, който
се е отзовал на повикването и който, съобразно своите познания, умения и
медицински техники, е диагностицирал конкретния
пациент.
Самата експертиза е и противоречива,
доколкото от една страна се приема, че няма животозастрашаващо
болестно състояние, а от друга, че жената е починала вследствие неоказана
медицинска помощ и в частност „неизвършен“ физикален
преглед, който освен всичко друго е бил извършен, имайки предвид съвкупността
от доказателства и взаимовръзката между тях. Спрямо пациентката са били предприети
и извършени всички възможни спешни диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура, с изключение на ЕКГ, като получените резултати не са дали повод на лекаря
за преценка на започнал процес на хипотермия. Не са
били констатирани и други каквито и да е било признаци в тази насока, имайки
предвид снетата анамнеза, констатирани резултати и налична обстановка.
Ето защо съдът кредитира тази
експертиза частично и само в заключенията, посочени по-горе.
Четвъртата ДПСМЕ /допълнителна петорна
съдебномедицинска експертиза/ по писмени данни, л.144 от том 2 от ДП, с вещи
лица: доц. Д-р М.Г., д-р Р.Х., д-р В.Н., д-р Х.С. и д-р Ц.И., е трябвало да
даде отговор на въпросите дали има пропуски и грешки в диагностичния и лечебен
процес, както и нарушения на медицинския стандарт за оказване на спешна
медицинска помощ.
Съдът не кредитира с доверие тази
експертиза, тъй като същата по своя характер представлява своеобразен анализ на
част от събраните на досъдебното производство доказателства, без необходимото
научно обосноваване и експертни изводи, а освен това е взето становище по чисто
юридически въпрос, какъвто е наличието на причинно-следствена връзка между
деянието на подс.Ф. и смъртта на А.Й..
Заключението се поддържа в
съдебно заседание, при изслушването на вещите лица, въпреки че в него се
цитират показания на д-р Ф., дадени в качеството му на свидетел на 24.04.2017
година на ДП, което е абсолютно недопустимо, тъй като същите дори нямат
характер на годни доказателства, както и показания на св.Н.Д. и св.А.П. от ДП,
без да се имат впредвид новосъбраните
в съдебното заседание гласни и писмени доказателства, в това число новите показания
на св.Д. и св.П..
Прави се необоснован извод за
неоказана медицинска помощ, без да се вземат под внимание новосъбраните
доказателства, като се обосновава правен извод за пряка причинно-следствена
връзка между деянието на подс.Ф. и смъртта на А.Й., което
е недопустимо, тъй като вещите лица нямат право да се изказват и да вземат
становище по юридически въпроси. Още повече, че пострадалата категорично не е
починала от болестно обусловено състояние, а от общо преохлаждане
на организма, което е било възможно да настъпи и при напълно здрав индивид,
съобразно същите вещи лица.
Казано по друг начин,
експертизата е необоснована, както от фактическа страна, така и от медицинска,
тъй като е лишена от доказателствена основа и
конкретни научнообосновани медицински изводи.
Петата нова повторна СМЕ по писмени данни, л. 111 от съдебното заседание, с вещи
лица д-р А.М., д-р А.А. и д-р А.Х., се кредитира
изцяло от съда, като обективна, научно обоснована и подкрепена от наличните по
делото доказателства.
Потвърждава се заключението, че
конкретната причина за настъпилата смърт на А.Й. е хипотермия.
Вещите лица са категорични и изключват всички други причини, които са могли да
доведат до смърт в разглеждания случай, включително остро възникнало болестно
състояние или критично изостряне на някое от описаните в аутопсията предхождащи
заболявания. Заключават, че в настоящия казус няма никакви морфологични данни
за сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт.
При своето изслушване в съдебно
заседание, експертите правят ясно разграничение между „измръзването“ и „хипотермията“, като уточняват, че измръзването е локално
действие на ниска температура, при което са възможни локални изменения на
откритите части на тялото като зачервяване, некроза,
мехури и т.н., докато при хипотермията се касае до
процес на общо преохлаждане на организма, при който
няма характерните външни морфологични признаци на измръзването. Този процес на хипотермия, според вещите лица, се влияе както от
стойностите на околната температура, така също и от продължителността на
действието, тоест не само от температурата. При по-висока температура, имаме
продължително действие и обратно, при по-ниска температура, кратко действие на
развитие на хипотермията. Хипотермия
освен това, съобразно експертните познания, е възможно да настъпи и при + 5
градуса по С, ако действието на влияние е по-продължително. Всичко зависи от
конкретните обстоятелства, като може да протече за дни, може и за часове.
При защитата на експертизата,
вещите лица заявиха, че хипотермията при пострадалата
се е развила като процес, след като медицинският екип си е заминал. /“Определено
не е възможно хипотермията да се развива като процес
в първа, втора и трета фаза, защото тя е преминала през трите фази за времето
след като медицинския екип си е заминал“ - л.4, абзац 4 от съдебния протокол на
27.05.2020 година/.
Вещите лица правят и друг важен
експертен извод, че при по-лека степен на хипотермия
е напълно възможно и нормално в една затоплена обстановка, топла стая, топли
дрехи, одяла, топла храна и вода, човек да бъде възстановен и да излезе от
състоянието на хипотермия. Нещо повече, същите са
категорични, че от хипотермия може да умре и напълно
здрав човек, като всяка година има десетки подобни случаи на хора, които по
една или друга причина са попаднали в обстановка на по-ниска температура,
включително и в домашни условия. Експертите изрично поясняват, че „липсата на
вода и храна безкрайно много улесняват този процес“. /л.6 абзац последен от
съдебния протокол на 27.05.2020 година/
На база така събраните
доказателства, съдът приема, че подс.Ф., в изпълнение
на своите задължения, е посетил своевременно адреса на пациентката, прегледал я
и след преценка на състоянието, е дал конкретни указания за нейното обгрижване, които очевидно не са били изпълнени и са били
пренебрегнати. Доказателства за проведения преглед се черпят както от
обясненията на подс.Ф., така и от придружаващата го
медицинска сестра – св.Д., които напълно се припокриват от останалите събрани
по делото доказателства, имайки предвид времетраенето на посещението,
състоянието на пациентката, условията, при които е живяла и най-вече липсата на
конкретно болестно състояние, което би могло да се квалифицира като „спешно
състояние“ по смисъла на закона.Този извод за липса на определено болестно
състояние е изведен по експертен път и е категорично установен от всички приети
по делото заключения. Ето защо следва да се приеме, че д-р Ф. е квалифицирал
правилно пациента като неспешен, поради и което не го е транспортирал до
медицинско заведение.
Не са били
констатирани никакви признаци за спешност, в това число и за започнал процес на
хипотермия. Нещо повече, доказателства за подобни
прояви са били обективирани повече от 7 часа след
посещението на медицинския екип, в късните часове на деня, след 22.30 часа, за
което подс.Ф. не може обективно да бъде държан
отговорен. Това, което лекарят е можел да направи, е направил – същият е
извършил физикален преглед, премерил е пулса,
кръвното налягане и е преслушал със слушалка. Установил е нормални показатели
на дишане, сърдечна дейност, пулс и кръвно налягане. Снетата анамнеза пък е установила
трайност във времето на констатираното състояние, което между впрочем се
потвърждава еднопосочно от всички събрани доказателства – жената е била
определена от своите съседи като психично болна и трудно подвижна. Това е дало
повод на д-р Ф. да приеме, че жената има нужда единствено от адекватни социални
грижи, а не и от спешни медицински такива. В тази насока няма никакви
противоречия, тъй като е безспорно установено, че смъртта е настъпила именно
вследствие на хипотермия или общо преохлаждане
на организма, а не на болестно състояние. Анализът на доказателствата показва,
че при проведения преглед не са установени конкретни признаци или прояви за хипотермия, за да може да се обоснове тезата за спешност на
състоянието, а от там и на пациента.
Действащото към
инкриминираната дата законодателство, обективирано в
Наредба № 12 от 30.12.2015 година за утвърждаване на медицински стандарт
„Спешна медицина“ и Наредба № 25 от 04.11.1999 година за оказване на спешна
медицинска помощ, е категорично, че „обект на дейностите от обхвата на
медицинската специалност „Спешна медицина“ е единствено спешният пациент“,
както и че специализиран транспорт се осигурява единствено на „пациенти,
нуждаещи се от спешна медицинска помощ“. Казано по друг начин, ако на място е
направена преценка за липса на спешност в състоянието, това автоматично
изключва осигуряването на какъвто и да е било транспорт до болнично или друго
здравно заведение. Нещо, което между впрочем е било поддържано и от самата
пострадала, имайки предвид отказа й същия този ден, преди да дойде медицинския
екип, да бъде откарана в болница или социален дом.
В Наредба № 12 от
30.12.2015 година са дадени легални определения на понятията „спешно състояние“
и „спешен пациент“, като пострадалата Й. не попада в нито едно от тях към
момента на реализираното посещение от медицинския екип.
„Спешно състояние“ е
всяка остра или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, изразяваща се
в нововъзникнало или в промяна на съществуващо
заболяване, увреждане или друго състояние или обстоятелство, а също и усложнение при родилка, застрашаващо здравето и живота на майката и плода,
с достатъчна по сила тежест, което
може да доведе
до смърт или до тежки
или необратими морфологични или функционални увреждания на жизнено значими
органи и системи, в т. ч. критични нарушения в жизненоважните функции, загуба на функция
на орган или на част
от тялото, временна или постоянна
инвалидизация, ако не се предприемат
незабавни медицински действия, целящи физиологична стабилност и/или ефективно дефинитивно
лечение на пациента.
„Спешен
пациент“ е всеки, при който е налице
спешно състояние и поради това има нужда от провеждане
на спешни диагностично-лечебни действия или транспорт, които ако не
бъдат предприети незабавно, биха довели до тежки
или необратими морфологични или функционални увреждания на жизнено значими
органи и системи или до смърт.
Експертните
заключения са категорични, че при А.Й. не се наблюдава нито едно от
горепосочените болестни състояния и смъртта се дължи на общо преохлаждане на организма, което представлява въздействие
на околните фактори и може да засегне напълно здрав човек. При извършения
преглед не са били констатирани подобни признаци за хипотермия,
които е твърде вероятно да са настъпили постфактум,
след посещението на д-р Ф., за което не може да се носи отговорност.
От правна страна:
При изложената
фактическа обстановка, съдът прие, че подс.Ф. не е
извършил от обективна и субективна страна вмененото му престъпление по чл.123 ал.1 НК.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.123 ал.1 НК се характеризира с причиняване на смърт поради
незнание или немарливо изпълнение на занятие или
на друга правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Незнанието представлява
липса на достатъчно познания или на достатъчно
практически опит. При немарливото изпълнение на занятие или на
друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
лицето притежава необходимите знания и опит, но не
се е съобразило с тях, т.е. със
следващите от тях правила за
упражняваното занятие или дейност. Престъплението е резултатно, като престъпният резултат е смъртта на пострадалия. Формата на вина е
непредпазливостта, като е възможна в двете й разновидности – небрежност и
самонадеяност. Непредпазливата
форма на вина обаче е задължителна
само по отношение
на смъртта на пострадалия като престъпен резултат. По отношение
на конкретното нарушаване на правилата
за извършване на правнорегламентираната дейност, източник на повишена опасност,
може да се
прояви и умисъл, наред с непредпазливостта.
В конкретния казус не
се доказа поддържаното немарливо изпълнение на правнорегламентирана
дейност – лекарска професия, представляваща източник на повишена опасност под
формата на проявено бездействие – неоказване на спешна медицинска помощ, неосигуряване
на необходимия обем от спешни-диагностични изследвания съобразно възможностите и наличната апаратура, неосигуряване на специализиран транспорт на А.Й. в нарушение на реда за оказване на спешна
медицинска помощ - чл.9 т.1
т.2 т.9 б."а" от Наредба №25 от 04.11.1999 година на Министъра
на здравеопазването за оказване на
спешна медицинска помощ и Раздел II т.2 от Наредба №12 от 30.12.2015 година на Министъра на
здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина".
Ето защо и на база
събраните по делото доказателства, съдът счита, че не може да възприеме обвинителната
теза на прокуратурата за това, че подс.Ф. не е оказал
медицинска помощ на пострадалата, както и че не я е прегледал и диагностицирал, тоест че е проявил престъпно бездействие.
Липсата на извършено от обективна страна деяние, обезсмисля коментирането изобщо
на субективната страна на деянието и проявена вина.
Този правен извод за
липса на престъпно бездействие се извежда от съвкупния анализ на
доказателствата, които в своята цялост установяват конкретните действия,
извършени от подс.Ф. и обективното състояние на
пациентката.
Няма спор, че всеки
човек има право да получи адекватни социални и медицински грижи от държавата,
но едновременно с това дължи необходимото съдействие, което очевидно в случая е
било тотално пренебрегнато, имайки предвид описаното поведение и вътрешно
съпротивление за настаняване в подходящо социално заведение, което на практика
е довело до настъпилата смърт вследствие на изключително лошите битови и
социални условия на живот.
Предвид горното съдът
намира, че подс.Ф., в качеството му на лекар, не
следва да носи наказателна отговорност за повдигнатото му обвинение, поради и
което следва да бъде изцяло оправдан.
По разноските:
Съдът, с оглед на признаването на подс.
Ф. за невиновен и на основание чл.190 ал.1 НПК намери, че разноските по делото
следва да останат за сметка на държавата.
По така изложените съображения съдът постанови своята
присъда.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: