Решение по дело №640/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.

Образувано е по жалба от М. Г. П., [ЕГН], чрез адв. Р. В., срещу Решение № 32-84122 от 02.03.2023 г. на Директора на Териториална дирекция – Митница – Варна, към MRN 19BG002002019409R5/12.11.2019 г., с което е отказано да се приеме декларираната митническа стойност на стока с код по ТАРИК **********, с описание „лек автомобил /употребяван, МАРКА: *, МОДЕЛ: *, БЕНЗИН, първа регистрация: 1999/01/02, цвят: СИВ, работен обем: 5665 куб. см., мощност: 257 KW/DIN, шаси: *“, внос от САЩ, за стоката е определена нова митническа стойност и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за ДДС в размер на 1953,55 лева, ведно с лихва за забава, считано от 12.11.2019 г. на основание чл. 114, § 1 от Митническия кодекс на съюза /МКС/, вр. чл. 59, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ДДС).

С жалбата административният акт са оспорва като неправилен, немотивиран и незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Обобщено твърденията на оспорващия са, че административният орган е формирал изводите си в явно противоречие с фактите и в нарушение на правилата на формалната логика, което е резултирало в неяснота на мотивите на Решението, респективно – същото е немотивирано. При издаването му не са спазени и основни принципи на административното производство, а именно: принципът на достъпност, публичност и прозрачност, установени в чл. 12 от АПК: не е осигурена откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. Не е спазен и принципът на последователност и предвидимост по смисъла на чл.13 АПК, респ. принципа на легитимните правни очаквания.

Конкретно се сочи, че: в оспорения административен акт са включени мотиви, а така също са обсъдени и доказателства, които не са предоставени на жалбоподателя в хода на административното производство, за да изрази становище по тях с оглед отправеното към него Съобщение с рег.№ 32- 2157/04.01.2023г. по чл. 22, § 6 във вр. чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година; жалбоподателят не е уведомен за съществуващата кореспонденция между ответника и американската служба „Митници и гранична охрана“ и не му е осигурен достъп до нея, като по този начин органът е ограничил правото му да изрази становище по нея. Предвид това се твърди, че митническите органи само формално са изпълнили задължението си по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. да уведомят вносителя за образуваното производство и за мотивите, на които ще се основава процесният административен акт.

Настоява се, че оспореното решение е постановено в нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не са обсъдени направените от М. П. възражения, във връзка с избрания от ответника метод на § 3 от чл. 74 на Регламент (ЕС) № 952/2013 г., въз основа на който е определена новата митническа стойност на процесния автомобил. Необосновано и неясно, според оспорващия, е и защо ответникът е избрал именно периодът от 12.08.2019 г. до 12.11.2019 г. като релевантен за определяне на новата митническа стойност на внесения автомобил. Въз основа на горното се твърди, че направените от органа изводи са общи, бланкетни и не са подкрепени от съдържащите се в митническата преписка доказателства. В нарушение на приложимите материални норми - национални и на ЕС предоставените от американските митнически власти данни за автомобила са приети от българските митническите органи като налични данни на митническата територия на Съюза за целите на прилагане на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. без да е съобразено, че в действителност тези данни са налични в страната на износа - САЩ. Във връзка с последното се твърди, че оспореният административен акт е постановен и в нарушение на чл. 144, § 2, буква д) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като митническата стойност е определена въз основа на цена за износ в трета държава - САЩ. Изтъква се, че не са предоставени доказателства, обосноваващи достоверността на определената от ответника нова митническа стойност на внесения от САЩ автомобил. В допълнение се посочва, че в предоставената от американските митнически власти информация съществува несъответствие с данните при вноса на автомобила в България, тъй като в декларацията с XTN и ITN, цитирани в Решението, за износител на стоката е посочен FLORIDA PRESTIGE COLLECTION LLC, USA, като същият е различен от продавача на процесния автомобил - *, съгласно приложения към МД с MRN 19BG002002019409R5 договор за покупко-продажба от 05.08.2019. Поставя се въпрос може ли износна декларация с ITN: Х20190830885095 и XTN: 1341988-HBQL60033 да се ползва със същата доказателствена тежест и да бъде противопоставена на подадената от вносителя МД с MRN 19BG002002019409R като се съобрази и обстоятелството, че към последната е приложен документ за покупко-продажба на автомобила, докато данните при износа не са потвърдени по надлежен ред - с фактура или с друг документ.

С жалбата е направено възражение и срещу включването в митническата стойност на процесния автомобил, определена по резервния метод от чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., разходи за международен транспорт от САЩ до Р България в размер на 879.19 лева. Позовава се на Указания с peг. № 32-23261/21.01.2022 г. на ЦМУ на Агенция „Митници", относно определяне на митническата стойност на автомобили, декларирани като „употребявани", „катастрофирали“, „повредени" и „дефектирали“, предоставени на процесуалния представител на оспорващия по реда на ЗДОИ, и твърди, че в оспореното Решение не е посочено да е налице официален документ, който да съдържа удостоверително изявление на американската митническа администрация, че е извършена проверка на документите, които са приложени към подадената пред българските митнически власти МД, в резултат на която да е установено, че същите не са автентични и са различни от тези, които действително са били издадени и предоставени на М. П..

Настоява се също, че оспореното решение е незаконосъобразно и поради това, че с него за вносителя М. П. са определени за досъбиране допълнителни суми за ДДС след изтичане на погасителната давност, установена в чл. 60, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 103, § 1 и чл. 104, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Изложени са подробни аргументи.

В заключение се иска от настоящата инстанция да постанови решение, с което изцяло да отмени оспореното решение на Директора на ТД Митница – Варна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващия М. П.. Претендира са присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски по делото, съобразно представените доказателства – договор за правна защита и съдействие и анекси към него. Жалбата се поддържа и с допълнително представени по електронен път писмени бележки с.д. № 2817/ 27.02.2024 година.

Ответникът – Директорът на ТД „Митница“ -Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и настоява съдът да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на органа. Алтернативно прави възражение за прекомерност на размера на претендирания от М. Г. П. адвокатски хонорар.

 

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима.

 

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и ги прецени поотделно и в съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е Решение № 32-84122/ 02.03.2023 г. на Директора на Териториална дирекция – Митница – Варна, към MRN 19BG002002019409R5/12.11.2019 г., с което е отказано да се приеме декларираната митническа стойност на стока с код по ТАРИК **********, с описание „лек автомобил /употребяван, марка - , модел - , бензин, първа регистрация: 1999/01/02, цвят - сив, работен обем - 5665 куб. см. мощност - 257 KW/DIN, шаси: “, внос от САЩ, определена е нова митническа стойност и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за ДДС в размер на 1953,55 лева, ведно с лихва за забава, считано от 12.11.2019 г. на основание чл. 114, § 1 от Митническия кодекс на съюза /МКС/, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

Производството по издаването на оспореното решение е започнало въз основа на повторна проверка, извършена на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от МК. В хода на тази повторна проверка ответникът е установил, че на 12.11.2019г. оспорващият М. Г. П., декларира на режим „допускане за свободно обращение“ стока с код по ТАРИК **********. с описание „лек автомобил /употребяван, марка - , модел - , бензин, първа регистрация: 1999/01/02, цвят - сив, работен обем - 5665 куб. см. мощност - 257 KW/DIN, шаси: “, внос от САЩ, бруто тегло 1472 кг, нето тегло 1472 кг. условие на доставка FOB МАЯМИ, декларирана обща фактурна стойност - 2050 USD при обменен курс за 1 щатски долар — 1,75837лв. Декларираната митническа стойност на стоката е в размер на 4483,85 лв., определена съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: документ за покупко-продажба от 05.08.2019г., талон за автомобила, линеен коносамент № COSU8022884780, спедиторски коносамент № HBOL60033-3, фактура за направени разходи № **********/11.11.2019г., документ от продавача /служебна бележка/ № 828/11.11.2019г. относно техническото състояние на автомобила, уведомително писмо от „ БГ 2008“ ЕООД.

При извършената проверка на основание чл. 84. ал. 1, т. 1, във вр. чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 относно декларираната митническа стойност на моторни превозни средства, които са декларирани като „употребявани“, „катастрофирали“, „с повреди“, сред които попада и процесния автомобил, възникнали съмнения относно достоверността на декларираната от вносителя митническа стойност на процесния автомобил, внос от САЩ.

Предприети са действия за извършване на последваща проверка и по линия на международното сътрудничество като в отговор на отправено запитване чрез аташето по митническите въпроси към Посолството на САЩ в София е получен отговор от Американската служба „Митници и гранична охрана“ (с вх. № 32-359976/21.10.2022 г. в ЦМУ – л. 21 от адм. преписка), вх. №32-377074/03.11.2022 г. на ТД – Митница – Варна. От американските митнически органи са представени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ (Elektronic Export Information, съкратено - EEI) от системата на американската служба „Митници и гранична охрана“ относно превозни средства, декларирани в САЩ за износ. От изложеното в писмото е видно, че EEI е американският еквивалент на европейската митническа декларация за износ и съдържа данни както за декларираната от износителя стойност на превозното средство към момента на износа, така и за страната на местоназначение. Internal Transaction Number (ITN), съдържащ се в EEI, е номерът на подаване на информацията за износ в системите на американската служба „Митници и гранична охрана“, който е основният идентификатор на записа. External Transaction Number (ETN) е генерираният от износителя номер на документа. В Приложение № 2 към писмото от американската служба „Митници и гранична охрана“ от 21.11.2022 г. е посочен и автомобилът по процесната МД MRN 19BG002002019409R5 от 12.11.2019 г., като за получател на автомобила е посочен оспорващият М. Г. П., за износител на стоката е посочена Florida Prestige Collection LLC, US, пристанище на разтоварване – Варна, пристанище на износ – MIAMI, FL, страна на получаване – България. Установена е декларирана стойност на автомобила при експорт от САЩ в размер на 7100 USD (12484,43 лв.) от износителя Florida Prestige Collection LLC. При съпоставка е установено, че тази стойност е значително по-висока от стойността на същия автомобил, декларирана при вноса му на територията на Р България, което е прието, че потвърждава съмненията на митническите органи в достоверността на декларираната от М. П. стойност на автомобила.

С писмо peг. № 32-407806/25.11.2022г. до М. П., от същия е изискано да представи допълнителни документи, относими към външнотърговската сделки, в подкрепа на декларираната от него митническа стойност на внесения автомобил, съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Писмото е получено от своя адресат на 29.11.2022г. видно от известие за доставяне на “Български Пощи“ ЕАД ИД PS9028 004HSN 0.

В определения срок с писмо peг. №32-421162/05.12.2022г. е предоставен отговор, в който вносителят твърди, че всички документи, които притежава във връзка с автомобила, са приложени към митническа му декларация, и че цената на стоката е платена от него в брой. В писмото не се съдържат нови документи и информация в подкрепа на декларираната пред българските власти митническа стойност.

В хода на проведеното административно производство ответникът е извършил и справка в "Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи"-МИС ІІІА, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии с произход САЩ, за периода 12.08.2019 г. - 12.11.2019 г., чиято митническа стойност е декларирана на основание чл. 70 от МКС и съответно е приета от митническите органи.

Митническият орган сочи, че последователно е изследвал възможностите за прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност на внасяните стоки, регламентирани във всички хипотези на чл. 74, § 2, от б. "а" до б. "г" включително от МКС. Установил е, че по приложението на първия вторичен метод, съгласно б. "а" на чл. 74, § 2 МКС не е открита достатъчно пълна и изчерпателна информация относно релевантните критерии за автомобила като технически характеристики, да са произведени в една и съща държава и др., за да бъдат квалифицирани като "идентични" стоки с процесния автомобил, а по отношение на втория вторичен метод, регламентиран в б. "б" на чл. 74, § 2, МКС е констатирал, че е невъзможно установените при справката декларирани стоки от САЩ и внесеният автомобил да бъдат определени като "сходни стоки", тъй като не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани автомобили по марка и модел, с първоначална регистрация, с описани повреди по него и състоянието при вноса им, с произход САЩ, внасяни в приблизително същия период от друг износител и от други дружества-вносители. Предвид изложеното ответникът стигна до заключение, че посочените два вторични метода са неприложими по отношение на процесната митническа декларация.

Компетентният митнически орган констатирал неприложимост и на останалите два вторични метода, регламентирани в б. "в" и б. "г" на чл. 74, § 2 от МКС. Органът лаконично е изложил аргументи и е формирал извод, че, за да бъде приложен третият вторичен метод за определяне на митническата стойност, е необходимо наличието на база данни за единична цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки, а такава база данни липсва. По отношение на регламентирания в б. "г" на чл. 74, § 2 от МКС метод митническият орган е заключил, че липсва предоставена информация от вносителя за себестойността на автомобила от производителя, поради което е изключено приложението и на този вторичен метод.

С оглед на изложените по-горе съображения е прието, че митническата стойност за процесния автомобил следва да се определи по правилото на резервния вторичен метод, регламентиран в § 3 на чл. 74, от МК, вр. чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се използват данните от отговора на американските митнически власти, които са възприети от ответника като достоверни с оглед на това, че изхождат от компетентни лица, попадат в обхвата на служебните им задължения и са предоставени на българските митнически власти по служебен път в установена форма и ред. Мотивиран от изложеното, ответникът е приел за митническа стойност тази, която е декларирана при износа от САЩ, а именно 13363,62 лв., от които 12484,43 лв. (за цена от 7100 USD при обменен курс на щатския долар от 1,75837 лв.) платената цена или подлежащата на плащане цена и 879,19 лв. разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и други.

На основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №952/2013 административният орган счита, че за декларираната стока по митническа декларация MRN 19BG002002019409R5/12.11.2019г. възникват допълнително държавни вземания в размер на: 887.97 лв. мито и 1953,55 лв. ДДС. Ответникът е съобразил разпоредбата на чл. 104, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, според която митническите органи могат да не вземат под отчет размера на вносните мита, за които съгласно чл. 103 от Регламент (ЕС) №952/2013 длъжникът вече не може да бъде уведомен и във връзка с чл. 109 от ДОПК установена за досъбиране е само сумата за ДДС в размер на 1953,55 лева.

С писмо peг. № 32-2157/04.01.2023г. (чл. 30 от адм. пр.) М. Г. П. е уведомен по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за констатациите от проведения последващ контрол, както и за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи и за възможността да се запознае с документите, на които ще се основава решението на митническите органи, като му е предоставена възможност да изрази становище. Писмото е получено от лицето на 05.01.2023 г. В посочения 30-дневен срок с писмо peг. №32-32005/25.01.2023г. същият, чрез адвокат Р. В., срещу констатациите на митническите власти е представил своите възражения.

След запознаване със становището на вносителя и с цялата административна преписка, ответникът не е намерил основания да промени мнението си, че декларираната от вносителя митническа стойност на процесния автомобил, идентифициран е значително по-ниска от тази, която е заявена пред американските митнически власти, както и че поради непредставянето на достатъчно документи, които да докажат по недвусмислен начин, че пред българските митнически власти митническата стойност на автомобила е коректно декларирана, издава оспореното в настоящото съдебно производство решение. Като е взета предвид определената нова митническа стойност в размер на 13363,62 лв., на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, е изчислено, че за декларираната стока по МД с MRN 19BG002002019409R5/12.11.2019 г. възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в размер на 1953,55 лв. /ДДС В00/, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 59, ал. 2 ЗДДС.

На основание чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за дата на възникване на митническото задължение е определена датата 12.11.2019 година.

По делото е приобщена административната преписка по издаване на оспорения акт, както и представените от страните писмени доказателства, вкл. и в превод на български език на доказателствата, представени на чужд език.

 

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

 

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалните дирекции, при Агенция "Митници", където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. От своя страна, чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. предвижда, че освен, когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, чл. 23 параграф 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Последователното тълкуване на посочените норми обосновава извода на съда, че оспореното решение на Директор на ТД "Митница -Варна" при Агенция "Митници", е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 /, вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 година.

Индивидуалният административен акт, предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство, е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна, като е спазена и разпоредба на чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението, като му е предоставена възможност да изрази становище в 30-дневен срок.

Не се споделят доводите на оспорващия, че в хода на административното производство пред митническата администрация не му е било известно за осъществената кореспонденция с митническите органи на САЩ. Вярно е, че в писмо рег. № 32-2157 от 04.01.2023 г. съвсем лаконично е посочено, че по линия на международното сътрудничество от американска страна са представени документи, свързани с износа на процесния лек автомобил марка - *, модел – * и други индивидуализиращи го белези, но в същото писмо е посочена и възможността вносителят да прегледа документите по преписката, както и да си прави бележки и извадки или – според техническите възможности – да направи копия за своя сметка. По делото липсват данни, а и не се твърди, че оспорващият М. П. – лично или чрез изрично упълномощен представител, е отправял до ответника искане да му се даде възможност да се запознае с документите по преписката, да направи копия от тях или друго, и това да му е било отказано.

За извършената проверка обаче в рамките на последващия контрол ответникът не представя заповед за възлагане, изискуема съгласно чл. 84в, ал. 1 ЗМ, с реквизити по чл. 84, ал. 3 ЗМ, както и не са представени доказателства за връчването на оспорващия на такава заповед, както изисква нормата на чл. 84в, ал. 4 ЗМ. Така констатираното от съда представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочаващо крайният административен акт и което е самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение, както и оспорващият твърди.

Спорът основно е и за правилното приложение на материалния закон.

По делото между страните липсва спор по фактите. Всички направени от оспорващия възражения, обобщено сочат, че спорът в настоящия случай касае два въпроса: 1) каква е митническата стойност на стоката по МД с MRN 19BG002002019409R5 от 12.11.2019 г. с получател оспорващия М. П., и 2) обосновали ли са митническите органи изводите си за наличие на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447, както и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2 и чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност.

По отношение на преценката за приложение на материалния закон и наведените в тази връзка възражения от оспорващия съдът взема предвид, че правната уредба за определянето на митническата стойност, върху която се следват митните сборове се съдържа в Глава 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на МК на Съюза. В разпоредбата на чл. 70 МК е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местозначение митническата територия на Съюза.

Разпоредбата на чл. 48 от Регламент № 952/2013 предвижда, че за целите на митническия контрол, митническите органи могат след вдигане на стоките да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническата декларация, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи я документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.

В конкретния случай, процесната митническа декларация е била предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена за автомобила, релевантна за определяне на митническата стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС, по реда на чл. 48 от Митническия кодекс във вр. чл. 84 от ЗМ.

В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на МК на Съюза е предвидена възможност митническите власти да не приемат декларираните договорни стойности - в случаите когато са налице основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 МК, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г" включително, докато се стигне до първата от тях, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2 МК, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. При липсата на уточнение с коя друга стойност следва да бъде заменена договорната стойност, следва да бъдат приложени вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 МК, при което в тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, които да обосноват извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Нормативните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, се прилага следващото в установената поредност правило.

Задължително е възникналите основателни съмнения да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката/стоките и едва ако те не бъдат разсеяни от него чрез представяне на нови доказателства или друго, е налице възможност за определяне на митническата стойност по субсидиарно предвидените вторични методи. Терминът "основателни съмнения" няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки отделен случай, съобразно конкретно установените факти и обстоятелства.

Както се посочи, в разглеждания случай ответникът обосновава съмненията си, както и извода си, че действителната договорна стойност на процесния автомобил е 7100 USD, а не посочената в приложения към процесната Митническа декларация договор за покупко-продажба (л. 46 и 47 от преписката) и в самата митническа декларация (л. 44 и 45 от преписката) – 2050 USD, като се позовава на разясненията, дадени с писма с вх. № 32-359976/21.10.2022 г. и вх. № 3274077/23.02.2023 г., получени в ЦУ на Агенция "Митници" от американската служба „Митници и гранична охрана“ по линия на международното сътрудничество. Счита, че е налице пълното съответствие между данни от разпечатката от EEI и тези от митническата декларация и останалите приложени документи, с изключение на данните за заплатената цена. Тук във връзка с откритото производство по чл. 193 от ГПК досежно верността на посочената в Електронната износна декларация /EEI/ стойност на автомобила от 7100 USD в раздел 20, т. 1D, съдът намира за необходимо да отбележи, че както цитираните писма от американската митническа администрация, така и разпечатката от EEI, не представляват електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ /чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета/, съответно по смисъла на чл. 184, ал. 1 ГПК, нито електронен образ на хартиен документ, заверен от ответника по реда на чл. 183, ал. 2 ГПК. При това положение въпросните документи, като неотговарящи на изискванията на цитираните текстове от ГПК, дори само на формално основание не могат да бъдат ценени като годни доказателства по делото. Ето защо настоящият състав на съда приема, че се явява неустановено авторството на електронната информация за износ – приложение към цитираните писма, а от там и на достоверността на съдържанието на този документ, доколкото не е установено, а и не може да се установи кой е неговият фактически съставител.

Горните изводи на настоящата инстанция намират опора и в това, че съгласно изрично отбелязаното в цитираните от ответника писма вх. № 32-359976/21.10.2022 г. и вх. № 3274077/23.02.2023 г. на Агенция Митници, данните в Електронната информация за износ се декларират от самия износител. Във второто от писмата е посочено, че въпросните данни се определят от оригиналните фактури, представени от декларатора при износа на стоките, както и че не се изисква съхраняване на тези фактури и съпътстващи документи. Обратно на възприетото от ответника, настоящият съдебен състав намира, че цитираното съдържание на двете писма не обосновава извод за категорична достоверност на данните, съдържащи се в коментираната електронна информация за износ. Видно от съдържанието и на самите писма, тези данни се базират на декларативни изявления на износителя и съдържанието на приложени към тях документи, като по никакъв начин не става ясно какъв смисъл се влага в понятието "оригинални фактури" и защо посочената в тях стойност на стоките е "официална". Още повече, че от приложените към кореспонденцията с американската митническа администрация документи е видно, че в тях липсват положени подписи както за продавача, така и за купувача на стоката.

Следва да се има предвид и това, че в разяснителните писма от митническата администрация на САЩ не е посочено, че декларираните от износителя данни и тези, в представените от него документи, са подложени на някаква допълнителна проверка от страна на митническите органи. В писмо вх. № 3274077/23.02.2023 г. изрично е заявено, че няма изискване представените от износителя фактури да бъдат съхранявани, т. е. липсва и задължение те да бъдат представяни при евентуална последваща проверка /напр. при казуси от вида на настоящия/. Посочено е също, че понякога някои брокери съхраняват фактурите, представени в процедурата по износ на стоката, но те не се считат за официален документ и са частен бизнес документ (л. 21 и 22 оп преписката). Казано обобщено, съдържащите се в EEI данни са тези, посочени от декларатора на износа и/или отразени в представени от него фактури /частни документи/, или в други придружителни документи /неясно какви/, които не подлежат на последваща проверка – факт, относно който страните не спорят. А с оглед на това, че посочените от износителя данни имат изцяло декларативен характер и не подлежат на административен контрол, не изключва хипотеза, при която действителната стойност на стоката е завишена, за да се докаже пред компетентните американски власти по-висок приход като основание за ползване на данъчни облекчения, получаване на кредит при преференциални условия или друго.

Отговорът от митническата администрация на САЩ не представлява предоставяне на резултати от извършени разследвания (в съответствие с чл. 15 и чл. 16 от Споразумението между Европейската общност и САЩ относно административна взаимопомощ в митническата област), които резултати да имат изрично удостоверително изявление за действително платена цена, респ. за истинност на данните в износната декларация.

С оглед последното съдът не намира основание да счита предоставените от митническата администрация на САЩ данни да са с по-висока степен на достоверност от данните, декларирани от вносителя ведно с представените от него документи пред българските митнически органи. В настоящото производство ответникът не се е справил с доказателствената тежест да обоснове като основателни възникналите у него съмнения относно достоверността на декларираната пред българските митнически власти стойност на процесния автомобил.

В допълнение към горното следва да се има предвид, че правилата за митническо остойностяване са изрично регламентирани и МКС не предвижда възможност за определяне на митническата стойност на база стойността, декларирана при износа.

Горното навежда на извод, че митническите органи са приложили неправилно материалния закон, т. к. необосновано и в противоречие на правилата за остойностяване са приели, че обявената стойност на стоката в представената пред американските митнически власти износна декларация е истинската митническа стойност на процесния автомобил, определена по правилата на чл. 74, § 3 от МКС, вр. чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение.

С оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоката, незаконосъобразен е изводът на ответника за наличие на допълнителни публични вземания за доплащане за ДДС, както и лихви за забава. Незаконосъобразно и необосновано са установени и допълнителни разходи за транспорт.

Констатираното е основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен.

Споделя и възражението на оспорващия, че не са налице данни за извършване на проверка в информационната система на Агенция Митници за идентични и сходни стоки, както и за критериите, които са били заложени при такава проверка, а и за съблюдаване на периода обхванат от твърдяната от ответника проверка. Действително посоченият от ответника период, обхванат от проверката за внесени идентични или сходни МПС, не е в съответствие с чл. 74 МКС и Решение на СЕС от 09 юни 2022 г. по дело С-187/2021 г., а именно не за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне на подлежащи на остойностяване стоки.

Предвид изложеното не е налице достатъчно обосноваване на последователността за отхвърлянето на субсидиарно приложимите вторични методи по чл. 74, § 2 МКС и за прилагането на метода по чл. 74, § 3 МКС, както и за отхвърляне прилагането на чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, преди да пристъпят към процедурата по чл. 144, § 2 от същия регламент.

Настоящият състав на Административен съд – Варна счита, че е налице още по-силно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен.

Основателно е направеното с жалбата възражение за недължимост на допълнително начисления ДДС в размер на 1953, 55 лв. поради изтекъл давностен срок.

Съгласно чл. 103, § 1 от МКС, длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение. По правилото на чл. 77, § 2 от МКС, митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация. Съгласно чл. 103, § 3, буква "б" от МКС, срокът, определен в § 1 спира, когато в съответствие с чл. 22, § 6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение; такова спиране се прилага, считано от датата на съобщението до края на срока, в който на длъжника е предоставена възможност да изрази становището си.

В конкретния случай митническото задължение е възникнало на датата на подаване на декларацията - 12.11.2019 година. Считано от тази дата, тригодишният срок по чл. 103, § 1 МКС, който е преклузивен, изтича на 12.11.2022 година. Обжалваното решение е издадено на 02.03.2023 г., и независимо и от спирането на давностния срок 30-дневния срок, считано от получаване на съобщението по чл. 22, § 6 – 05.01.2023 г. (л. 32 от адм. пр.), т.е. след изтичане на срока по чл. 103, § 1 от МКС.

Както вече се посочи, цитираната разпоредба предвижда, че "длъжникът не се уведомява за митническо задължение" след изтичането на обсъждания тригодишен срок. Нормата е процесуална и изисква от митническите органи да се въздържат от извършване на действия по уведомяване на длъжника за погасено по давност – арг. от чл. 124, § 1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 материално право. Според чл. 102, § 1 от същия Регламент, длъжникът се уведомява за митническото задължение в предвидената форма на мястото, където възниква или се счита, че е възникнало митническото задължение в съответствие с член 87. В т. 2 от диспозитива на решение от 10.07.2019 г. на СЕС по дело C-249/18 се приема, че държавите членки, при спазване на принципите на ефективност и равностойност, трябва да определят датата, на която уведомяването на длъжника за размера на сборовете да се счита за осъществено, за да се прекъсне давностният срок от три години, след изтичането на който се погасява митническото задължение, т. е. момента, от който длъжникът се счита уведомен за решението на митническия орган, е въпрос на регламентация в националното законодателство. Според чл. 19б, ал. 1 от ЗМ, решение, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството. Уведомяването на длъжника за размера на задължението се извършва с връчването на решението. В случая оспореното решение е съобщено на оспорващия по пощата на 07.03.2023 г. като по този начин последният е уведомен за размера на начисления с него ДДС, макар към датата на издаване на решението – 02.03.2023 г., срокът по чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вече да е изтекъл. Така, щом към датата на издаване на оспорения акт този срок е изтекъл, то съгласно посочената разпоредба решение, с което се увеличава митническата стойност и върху така увеличената данъчна основа (арг. от чл. 55, ал. 1 от ЗДДС) се начислява ДДС, въобще не е следвало да бъде издавано и връчвано на длъжника, защото именно по този начин, в нарушение на чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, последният се уведомява за размера на един данък, който на първо място е начислен върху незаконосъобразно определена от органа митническа стойност (данъчна основа), правото за което е погасено по давност, съответно – преклудирана е и възможността за начисляване както на мито, така и на ДДС. Следователно самото издаване на оспореното решение, респ. връчването му на жалбоподателя, съставлява процесуално нарушение, което безспорно следва да бъде определено като особено съществено и съставляващо основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на оспореното решение.

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя М. Г. П. следва да бъдат присъдени съдебните разноски в общ размер на 1 354 лева, от които 10 лв. държавна такса, 1200 лева за адвокатско възнаграждение и 144 лв. платени за превод на документи.

Съдът съобрази както възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, така и материалния интерес на делото, обемът на доказателствения материал по делото, броя на проведените съдебни заседания, както и фактическата и правна сложност на спора и обема на конкретно предоставената правна помощ, а и многобройната съдебна практика по идентични спорове. Разходите за превод на документи, представени като доказателства по делото, са разноски по делото и подлежат на присъждане – така Определение № 10700 от 4.08.2020 г., постановено по административно дело № 7907/2020 г. на ВАС, VII о.

Разноските следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице – Агенция "Митници", част от структурата на което е Директорът на ТД "Митница" Варна - § 1, т. 6 от ДР на АПК.

Претендираните транспортни разходи в размер на 150 лв. не следва да се присъждат в полза на оспорващия, доколкото не представляват разноски по делото, подлежащи на възстановяване, които на пряко и непосредствено присъщи на съдебния процес.

На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 32-84122/ 02.03.2023 г. на Директора на Териториална дирекция – Митница – Варна, към MRN 19BG002002019409R5/12.11.2019 г., с което е отказана за приемане митническа стойност на стока с код по ТАРИК **********. с описание „лек автомобил /употребяван. МАРКА: *, МОДЕЛ.*, БЕНЗИН. ПЪРВА РЕГ: 1999/01/02, ЦВЯТ: СИВ, Р.ОБЕМ: 5665 КУБ.СМ. МОЩНОСТ: 257 KW/DIN, шаси: *“, внос от САЩ, определена е нова митническа стойност и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за ДДС в размер на 1953,55 лева, ведно с лихва за забава, считано от 12.11.2019 г.

 

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на М. Г. П., [ЕГН] сумата в размер на 1354 (хиляда триста петдесет и четири) лева, представляваща направени разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.