О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Петкова
ч.гр.дело № 2357 по описа за 2018 год.,
взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл.122 ГПК след
изпращането от ВРС по повдигнат спор за подсъдност между ВРС и РС Стара Загора
за определяне на местно компетентен съд, който да разгледа предявените от
„Макси Транс“ ЕООД срещу „ЕНЕА“ АД и АИППМПДМ „Д-р Пресиян Кръстев“ ЕООД за
признаване за установено по отношение на ответниците, че постановлението за
възлагане на недвижим имот е недействително и за прогласяване на неговата
нищожност.
Първоначално исковата молба на Макси Транс“ ЕООД
е подадена пред РС Стара Загора и е предявена срещу АИППМПДМ „Д-р Пресиян
Кръстев“ ЕООД. Ищецът е изложил, че е взискател по отношение на първия
ответник, тъй като има вписана възбрана по отношение на недвижим имот, находящ
се в гр. Варна, ул. „Идеал Петров“ №28 и представляващ дворно място. Твърди, че
след справка в имотния регистър е установил, че е вписано разпореждане с
недвижимия имот в полза на втория ответник, което придобиване е станало чрез
публичен търг и Кръстев се легитимира като купувач по постановление за
възлагане. Сочи продажбата и обективиращото я постановление за възлагане е
недействителна спрямо ищеца, тъй като е била налице вписана възбрана. Твърди
се, че постановлението за възлагане е нищожно и поради това, че имотът е
възложен на подставено лице на длъжника, и по-конкретно на управителя на „Енеа“
АД - Кирил Митев. Сочи, че са нарушени
разпоредбите на чл.490 ГПК, поради което и проданта е недействителна. Твърди, че е налице уговорка между управителя
Митев и купувача Кръстев във вреда на ищеца, която уговорка се установява от
извършеното плащане между двамата ответници на сумата от 8 000 лв. за
продажба на имота. Моли да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че постановлението за възлагане на недвижимия имот е
недействително по отношение на ищеца, като кредитор с вписана възбрана, както и
да бъде прогласено за нищожно самото постановление.
РС
Стара Загора приел, че не е компетентен да се произнесе по предявения иск,
който квалифицирал с правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.452 ГПК. Изложил
съображения, че спор касае правото на собственост върху недвижим имот и е
приложима подсъдността по чл.109 ГПК. Прекратил производството пред себе си и
изпратил делото на ВРС, в района на който е местонахождението на недвижимия
имот.
ВРС
изложил мотиви, че исковата молба е нередовна и не могат да бъдат квалифицирани
предявените искове, поради което и неправилно РС Стара Загора без да изясни
характера на спора е определил подсъдността. Изложил и мотиви, че искът за
нищожност на постановлението е облигационен, а не вещен, поради което и е
приложима общата подсъдност по чл.105 ГПК, а не специалната по
местонахождението на имота. Повдигнал е спор за подсъдност пред Окръжен съд
Варна, който е компетентен на основание
чл.122 ГПК.
Настоящият състав намира следното:
Макар
и да са наведени множество твърдения, някои от които противоречиви, от всички
изложени обстоятелства може да бъде направен извод, че се оспорва
действителността на извършената публична продан, обективирана в издаденото
постановление за възлагане. Особено, като се вземе предвид обстоятелството, че
ищецът се позовава изрично на нарушение на чл.490 ГПК, тъй като вторият
ответник- обявен за купувач, е нямал право да наддава. Горните твърдения и
формулираният петитум за прогласяване нищожност/недействителност на
постановлението водят до извод за позоваване на нормата на чл.496 ал.3 ГПК.
Т.е. ищецът е упражнил правото си да оспори проданта по исков ред с
твърденията, за предвидени в нормата на чл.496 ал.3 ГПК предпоставки. Искът е
установителен по своя характер и има за предмет установяване действителността
на продажбата, реализирана с постановлението за възлагане на недвижимия имот.
Респективно, категорично приложение следва да има изр.второ на нормата на
чл.109 ГПК, която определя специална местна подсъдност на исковете за обявяване
на нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот. В случая
постановлението за възлагане, макар и да не представлява договор, има за правна
последица прехвърлянето на вещни права върху недвижим имот. Затова и съобразно правилата
на чл.109 ГПК искът следва да бъде разгледан по местонахождението на имота, а
именно- от ВРС. / в този см. И Определение № 893 от 16.12.2011 г. на ВКС по ч.
т. д. № 726/2011 г., I т. о., ТК/
Дори и да се приеме, че са изложени и
допълнителни аргументи за недействителност на проданта съобразно нормата на
чл.452 ал.2 ГПК, макар и да не е изяснено дали се предявява и някакъв друг иск,
то горното е основание за оставяне на производството без движение и уточняване
на исковата молба. ВРС, след като е констатирал, че исковете са му неизяснени,
каквито мотиви е изложил, е следвало да остави производството без движение и
едва след уточняване колко и какви претенции са предявени, да се произнесе дали
е компетентен или не да разгледа спора. Като не е сторил това, ВРС е постановил
преждевременно незаконосъобразно определение, с което е отказал да разгледа
исковете. Същото следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС, който на
основание чл.109 ГПК е компетентния съд да разгледа иска по чл.496 ал.3 ГПК,
както и да уточни има ли предявен друг иск, който да бъде разгледан съвместно с
иска по чл.496 ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ, че компетентен
да разгледа предявените от „Макси Транс“ ЕООД срещу „ЕНЕА“ АД и АИППМПДМ „Д-р
Пресиян Кръстев“ ЕООД искове за признаване за установено по отношение на
ответниците, че постановлението за възлагане на недвижим имот е недействително
и за прогласяване на неговата нищожност, е Районен съд Варна.
ИЗПРАЩА делото на ВРС за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.