Решение по дело №409/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 14
Дата: 22 януари 2021 г.
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20207240700409
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

         22.01.2021 година     град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

                 Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                          Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА  

                                                                                                                                  Членове:   ИРЕНА ЯНКОВА      

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА   

 

при секретар Минка Петкова           

и с участието на прокурор Петко Георгиев       

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 409 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

Образувано е по касационна жалба на Районно управление Казанлък при ОД МВР Стара Загора против Решение №260059/23.10.2020г, постановено по АНД №490/2020г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №18-0284-003726/26.11.2018г издадено от Началник Районно управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора с наложена на И.И.С. глоба в размер на 400лв на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането за това, че на 09.11.2018г, в 12.10 ч в гр. Казанлък, на ул. „Козлодуй” – до дом №10 управлява в посока изток-запад  лек автомобил „ Форд Фокус с рег. №****, собственост на М.И.Д. като: Няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2018г.  С посочените действия е извършил виновно нарушение на чл. 638 ал.3 от КЗ – Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН серия Д, бл.№880926/09.11.2018г, съставен от полицейски инспектор при РУ Казанлък към ОД МВР Стара Загора срещу И.И.С.. С АУАН е повдигнато следното фактическо обвинение: като водач на лек автомобил „ Форд Фокус с рег. №****,, за това, че на 09.11.2018г, в 12.10 ч в гр. Казанлък, на ул. „Козлодуй” – до дом №10 управлява в посока изток-запад  лек автомобил „Форд Фокус с рег. №****, собственост на М.И.Д. като: Няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2018г. Към момента на проверката автомобила не е спрян от движение. Виновно е нарушил чл.638 ал.3 от КЗ. АУАН е връчен на същата дата на нарушителя –водач, без възражения.

 

За да отмени НП, РС Казанлък е приел, че то е издадено при съществено нарушение на правото на защита, тъй като липсват основни съставомерни елементи при отправяне на фактическото обвинение. Според съда е допуснато противоречие между вменените факти и правната квалификация на деянието по чл.638 ал.3 от КЗ. Според контролните органи и АНО нарушителя, като не собственик е управлява МПС във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При това описание на нарушението в АУАН и в НП, основните елементи от състава се изключват взаимно, защото ако С. е само ползвател, той не би могъл да притежава застраховка за автомобила, тъй като такова право има само собственика. Несъответствието на фактическата обстановка, посочена в АУАН и в НП с действителната такава, не следва да се приема за техническа грешка и да се изправя в хода на съдебното дирене посредством събраните средства за доказване на деянието.

С касационнатата жалба се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на Наказателното постановление. В АУАН и в НП е описана една и съща фактическа обстановка, не е налице и противоречие между вмененото деяние и неговата правна квалификация по чл.638 ал.3 от КЗ.

Ответникът - И.И.С. редовно призован  се явява лично и взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура дава заключение за незаконосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на съда да бъде отменено.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна.

        Нарушението, описано в чл. 638 ал.3 от КЗ има за субект само водач, който не е собственик на моторното превозно средство, но който под страх от административно наказателна отговорност не следва да управлява МПС, за което няма сключена и действаща застраховка ГО на автомобилистите. За изпълнение на това задължение водачът следи, защото знае закона и не изключва извода за виновно извършване на деянието, Когато водачът не провери  за изпълнение на условията, при които управлението на МПС е правомерно действие, той допуска съществуването на съставомерните фактически обстоятелства, а това означава, че отношението му към съставомерното му поведение е при пряк умисъл – взел е решение да управлява, дори и това му действие да е административно нарушение. Изискването на чл.638 ал.3 от КЗ е за автомобила да има сключен и действащ договор за задължителна застрахова „ГО“ на автомобилистите, а не да водачът да притежава такъв договор в смисъл да бъде страна по него, както неправилно е посочил и приел в мотивите си въззивния съд, - няма право друг, освен собственика да притежава този договор.  Правилото за поведение, чието неспазване се наказва по силата на чл.638 ал.3 от КЗ е следното: водачът на МПС е длъжен да го управлява, когато за него има сключен и действащ договор за задължителна застраховка. Този договор може да бъде сключен не само от собственика по аргумент от чл. 438 ал.1 т.1 от КЗ – изискването за сключване на договора, вменено като задължение на собственика не забранява и всяко друго лице, различно от него да сключи застрахователния договор. Само, че както се посочи и по-горе, съставомерното деяние не се състои в бездействие на водача да сключи договора, а наказуемо е управлението на МПС – притежавано и използвано, за което не е сключен и действащ застрахователен договор. В АУАН и в НП е описано управлението на конкретно МПС спрямо времето и пространството като са посочени отрицателните факти, представляващи съставомерни обстоятелства, при съществуване на които управлението се квалифицира правно като нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ. Няма противоречие между право и факти, нито е пропуснат елемент от фактическия състав, което отново за яснота е следния: управление на МПС – човеко поведение, действие, извършено при съществуване на отрицателния факт – липса на действащ застрахователен договор за управляваното МПС.. В случая обект на защита е установения ред за гарантиране на риска от настъпване на вреди, причинени при и повод  управление на МПС. Неизпълнението на забраната да се управлява МПС, за което няма сключен застрахователен договор засяга този ред, защото се извършват действия, представляващи риск от настъпване на вреди, без тяхното обезщетяване да е гарантирано, чрез заплащане на цената на застраховката. Случаят е напълно обичаен за този вид нарушения, а деянието е извършено без нито едно смкгчаващо вината обстоятелство.

         С оглед на което оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно  и вместо него да се постанови друго, с което оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено.

        Водим от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И     :

ОТМЕНЯ Решение №260059/23.10.2020г, постановено по АНД №490/2020г. по описа на Районен съд Казанлък и  вместо него ПОСТАНОВЯВА

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0284-003726/26.11.2018г издадено от Началник Районно управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора .

  Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

   

ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

   

                                                                                                                       

                                                                                                         2.