Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.12.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: ЕЛЕНА РАДЕВА ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от съдия Бенина ч. гр.д. № 10740
по описа за 2020 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на С.О.–
длъжник по изпълнително дело № 20207900400795 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790
на КЧСИ срещу Постановление от 15.06.2020 г. за приети по делото разноски, с
което ЧСИ Р.М. е отказала да редуцира във връзка с възражение на длъжника от 10.06.2020 г. приетите по делото разноски, представляващи адвокатски
хонорар за процесуалния представител на взискателя в размер на 312,00 лв.
Навеждат се твърдения, че по
процесното изпълнително дело единственото, което е сторено от пълномощника на
взискателя в изпълнителното производство е подаване на молба с прилагане на
изпълнителен лист, въз основа на което е образувано изпълнителното дело, в
която молба е посочен способът за изпълнението. В срока за доброволно
изпълнение длъжникът е заплатил дължимите суми, поради което по никакъв начин
не е предизвикал инициирането на нови действия във връзка със събирането им.
При тези данни счита, че съгласно
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за действия по образуване на изпълнително дело се
дължи възнаграждение в размер на 100 лв. В тази връзка се излага, че
претендираното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. не се дължи, доколкото взискателят не е извършвал реално
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което счита за
незаконосъобразно изчислено приетото възнаграждение в изпълнението. Освен изложеното,
жалбоподателят поддържа, че изпълнителното производство не се отличава с фактическа
и правна сложност, поради което адвокатския хонорар е прекомерен и следва да
бъде намален.
Поради изложеното, моли съда да
бъде отменено като незаконосъобразно постановлението за разноски на ЧСИ М., с
което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на
приетите разноски в изпълнението, като присъди като дължими от С.О.единствено
разноските по образуване на изпълнителното дело в размер на 100 лв., а по
отношение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ да реши въпроса по
същество.
Претендира се и присъждане на
разноски по настоящето дело за държавна такса от 25 лв., както и за разноските
за администриране на жалбата в размер и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв
На взискателя по изпълнителното
дело ЗАД „Б.В.И.Г.“ е изпратен препис от частната жалба, който в
законоустановения срок за това по чл. 436, ал. 3 ГПК не е депозирал писмени
възражения срещу нея.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото
доказателства, намира следното:
Производството по изпълнително
дело № 20207900400795 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ е образувано на
08.06.2020 г. по молба на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“ за събиране на сумата от
537,60 лв. – вземане по изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по гр.д. №
1899/2015 г. по описа на СРС, 59 с-в във връзка с присъдени съдебни разноски.
С молбата от 08.06.2020 г. взискателят
ЗАД „Б.В.И.Г.“ е възложил на ЧСИ Р.М. да образува изпълнително дело и да събере
сумата по изпълнителния лист, да наложи запор по сметките на длъжника, както и да
събере всички такси и разноски, включително адвокатско възнаграждение в размер
на 312 лв., с включен ДДС /260 лв. без ДДС/.
Към молбата са приложени
пълномощно от взискателя, фактура № 0905 от 16.01.2020 г. и преводно нареждане
от 17.01.2020 г., от които се установява, че уговореното от взискателя на
процесуалния му представител адвокатско възнаграждение е заплатено в
претендирания размер от 312 лв. /260 лв. без ДДС/.
На 09.06.2020 г. на длъжника С.О.е
била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на същата дата, в
която наред с вземането по изпълнителния лист в размер на 537,60 лв. е инкорпорирано
и постановление за разноски по изпълнителното дело в размер на 312 лв. – разноски
по изпълнителното дело в полза на взискателя и 269,95 лв. – такси по ТТР към
ЗЧСИ.
На 15.06.2020 г. е постъпило
възражение от С.О.срещу присъденото адвокатско възнаграждение, с искане за
намаляването му до 100 лв., както и за преизчисляване на таксите по т. 26 от
ТТР, като в тази връзка се сочи, че пропорционалната такса трябва да бъде
начислена съгласно материалния интерес по изпълнителното дело.
С Постановление за приети по
делото разноски от 15.06.2020 г. – което е предмет на настоящото обжалване,
съдебният изпълнител е отказал да редуцира приетите по делото разноски в размер
на 312 лв. /260 лв. без ДДС/ адвокатски хонорар, както и приетите по делото
такси и разноски.
При установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2,
предл. последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване
постановлението за разноски по изпълнителното дело.
В случая съдът е сезиран с жалба
против Постановлението за разноски от 15.06.2020 г., с което е оставено без
уважение възражение от 15.06.2020 г. на длъжника за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело на взискателя и за изменение
на таксата по т. 26 от ТТР.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради
което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
По основателността на жалбата:
По обжалвания размер
на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело и искането да бъде
намален на 100 лв., настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 10, т.
1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, взискателят има право на разноски за процесуално
представителство за образуване на изпълнителното производство, както и за
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Молбата за
образуване на процесното изпълнително дело е подадена от взискателя чрез адв. Звезделина
Кралева, за чиято представителна власт са ангажирани надлежно доказателства.
Съгласно т. 1 на ТР
№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой - тогава
вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка.
Съгласно тези
разяснения съдът приема, че в конкретния случай предвид представената фактура №
0905 от 16.01.2020 г. /л. 5 от изп. дело/, както и преводно нареждане от
17.01.2020 г., в които фигурира номерът на щетата за събиране на присъдените
суми по изпълнителния лист, по който е образувано настоящото изпълнително дело,
както и номерът на делото, по което е издаден – гр.д. № 7186/2019 г. е доказано
плащането от взискателя на претендирания адвокатски хонорар в размер на 312 лв.
/260 лв. без ДДС/.
Следва да се посочи,
че към молбата за образуване на изпълнителното дело не е представен договор за
правна помощ, от чиято дата да се установи коя наредба за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е приложима към датата на договора. В тази
връзка и предвид датата, на която е издадена фактурата - 16.01.2020 г. за
осъщественото адвокатско представителство и представеното доказателство за
неговото плащане - преводно нареждане от 17.01.2020 г., съдът приема, че към
тези дати е приложима Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /обн. в ДВ, бр. 28 от 2014г.; преди изм. с Решение № 5419 на ВАС
на РБ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020г./, съгласно която минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200
лв., а след 15.05.2020 г. е в сила редакцията на тази разпоредба /изм. и обн. в
ДВ. бр. 45 от 15 Май 2020 г./, съгласно която минималният размер е 100 лв.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице процесуални
усложнения по отношение на страните или движението по процесното изпълнително
дело, както и не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното
дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите
разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер
по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Следователно
съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата, приложима към конкретния
случай, за образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е
200,00 лв., а не както се претендира от жалбоподателя в размер на 100 лв.
Според настоящият
съдебен състав, обаче, същото в случая не се дължи кумулативно с
възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквото е
приел ЧСИ Р.М.. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на чл. 10, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г., според която за водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2
от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 не намира приложение,
тъй като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за
доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с
водене на изпълнителното производство с цел удовлетворяване на паричното
вземане. По изпълнителното дело, от адвоката на взискателя е депозирана молба за
образуването му, в която е поискано събирането на вземането по изпълнителния
лист и на сторените разноски по изпълнителното производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 312 лв. с ДДС, както и да бъде наложен запор по
сметките на длъжника в Общинска банка АД.
Посоченият изпълнителен
способ - запор на банкова сметка ***о процесуално представителство по
изпълнителното дело, изразяващо се в извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, тъй като определянето на начина на
изпълнение е задължителен реквизит от молбата за образуването на делото, по
аргумент от чл. 426, ал. 2 ГПК.
Други действия от
страна на пълномощника на взискателя с цел удовлетворяване на паричните
вземания не са предприемани и не се е наложило, доколкото по делото са налице
данни, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е заплатил дължимите суми,
видно от извлечение за банков превод от 15.06.2019 г. Ето защо, съдът намира,
че не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение над сумата
от 200 лв., дължима за образуването на изпълнителното дело, която сума е дължима
преди изменението с решение № 5419 от 08.05.2020 г. на ВАС, в сила от
15.05.2020 г. до приетите за събиране 312 лв.
По изложените
съображения съдът приема, че дължимите от ЗАД „Б.В.И.Г.“ разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство към момента на постановяване на
обжалвания акт възлизат на 200 лв. Поради това, обжалваният отказ на ЧСИ Р.М.,
обективиран в Постановление от 15.06.2020 г. за приети по делото разноски да
намали приетите по изп. д. № 20207900400795 разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство в полза на взискателя, следва да
се отмени за сумата над 200,00 лв. до пълния начислен размер от 312,00 лв.
Относно пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ:
Според настоящата
инстанция, при определяне на „парично вземане“ и „събрана сума“, въз основа на
която се начислява размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
следва да се включат и разноските на взискателя /ако са доказани/ за адвокатско
възнаграждение за представителство в рамките на изпълнителното производство.
Под употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“ следва да се
разбира, както паричното вземане предмет на изпълнение в изпълнителния процес,
посочено в изпълнителния лист като титул, така и разноските на взискателя в
рамките на изпълнителния процес, за които няма издаден изпълнителен лист, но
които подлежат на принудително изпълнение на основание постановлението за
разноски в изпълнителното производство. Вземането за тези разноски е различно
от това, за което е издаден изпълнителният лист, но правилата за събиране на
двете вземания – това по изпълнителния лист и това по постановлението на ЧСИ за
разноски за адвокат, са едни и същи – правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата.
Следователно, за
събиране на вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези
такси и разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично вземане,
което е снабдено с изпълнителен лист. В подкрепа на този извод е и редакцията
на т. 26, т. 4 от Тарифата, с която при определяне основата за изчисляване на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата изрично са изключени определени
разноски на взискателя по изпълнението – авансовите такси по т. 29 от Тарифата,
но не са изключени направените разноски за адвокат.
В настоящия случай
от съдебния изпълнител не е представена сметка за размера на дълга, от която да
е видно каква сума е начислена за авансови такси и каква за пропорционални такси по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ. Видно от поканата за доброволно изпълнение, начислените от ЧСИ Р.М.
такси и разноски по изпълнението са в общ размер на 269,95 лв., а от
приложената сметка № 96975 от 09.06.2020 г. /л. 9 от изп. дело/ се установява,
че начислените обикновени такси по т. 1, т. 5 и т. 3 от ТТР към ЗЧСИ са в
размер на 66 лв. с вкл. ДДС. Следователно, съдът приема, че начислената от
съдебния изпълнител такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като се изключат авансовите
такси, е в размер на 203,95 лв.
Във връзка с
гореизложените изводи, съдът намира, че дължимата такса по т. 26 от Тарифата
следва да се определи върху вземането по изпълнителния лист /537,60 лв./ и
дължимото се на взискателя адвокатско възнаграждение от 200 лв.
Съгласно т. 26, б
"б." от Тарифата - за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума от 100 до 1000 лв. -10 лв. + 10 на сто за горницата над
100 лв., поради което таксата по т. 26 от ТТР е в размер на 73,76 лв., а с ДДС
+ 14,75 лв. е 88,51 лв. и следва да бъде намалена до този
размер.
Следователно
дължимата такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е 88,51 лв. и следва да бъде намалена
до този размер. Поради изложеното, съдът намира, че общият размер на дължимите
такси по изпълнението по ТТР към ЗЧСИ е в размер на 154,51 лв. /вкл. 66 лв. –
обикновени такси и 88,51 – такси по т. 26 от ТТР/, а не приетите в
постановлението за разноски на съдебния изпълнител, обективирано в поканата за
доброволно изпълнение разноски такси в общ размер на 269,95 лв.
По разноските в настоящото производство:
При този изход на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в настоящото производство в общ размер на 123 лв., от които
за заплатена такса за администриране на жалбата от ЧСИ - 48 лв., за държавна
такса за обжалването - 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление от 15.06.2020 г. по
изпълнително дело № 20207900400795 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ за
приети по делото разноски, с което се отказва да бъде изменено постановлението
за разноски по делото, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение от 09.06.2020
г. като техният размер бъде редуциран, в частта с която е отказано намаляване
на адвокатското възнаграждение за сумата над 100 лева до 200 лева и таксата по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Постановлението за разноски по
изпълнително дело № 20207900400795 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ,
инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение от 09.06.2020 г., като
адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело следва да се намали от 312
лева на 200 лева, както и да са намали дължимата такса по т. 26 от ТТР, поради
което и общият размер на определените такси от 269,95 лв. на 154,51 лв. като ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатски хонорар
по изпълнително дело № 20207900400795 по описа на ЧСИ Р.М. в размер на 200 лв.
и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 88,51 лв..
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „********да заплати на Столична
община, БУЛСТАТ ********, гр. София, ул. „********на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК сумата от 123 лева - разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.