№ 11712
гр. С., 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И. Н. П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И. Н. П. Гражданско дело № 20231110157720
по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2а ЗОДОВ вр. чл. 49 ЗЗД - за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на протИ.правното
поведение на ответника, изразяващо се в неправомерен отказ за вдигане на запор върху
парични средства.
В исковата молба са изложени твърдения, че с определение на СГС, съдът е допуснал
обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор на парични средства, собственост на
ищеца, а именно 175 440 евро и 19 600 щатски долара, като въз основана на издадена
обезпечителна заповед било образувано изпълнително дело, по което бил наложен запор на
средствата. Посочва, че обезпечението било отменено при инстанционен контрол, като
запорите не били вдигнати. Излага, че е претърпял вреди в размер на законната лихва върху
запорираната сума, а именно – 2 347,58 лева за период от 19.09.2023 г. (датата на
постановяване на съдебния акт, с който допуснатото обезпечение е отменено) до 05.10.2023
г. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Излага твърдения, че
производството по обезпечение на бъдещ иск не е приключило с влязъл в сила съдебен акт,
доколкото след отмяна на допуснатото обезпечение, била входирана последваща молба за
обезпечение, поради което блокирането на средствата било законосъобразно.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2а ЗОДОВ / в
редакцията на бр. 7 от 2018 г. на ДВ/.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 2а ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
органите и на длъжностните лица по ЗПКОНПИ, извършени при или по повод изпълнение
на правомощията или службата им. Отговорността на държавата е пряка, увреденият се
обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното
длъжностното лице, също така и обективна т. е. носи се независимо дали вредите са
причинени виновно или не.
За да се ангажира отговорността на държавата, трябва да бъдат доказани кумулативното
наличие на следните предпоставки- претърпени от ищеца вреди, незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на органи и служители при ответника в производството
ЗПКОНПИ, а понастоящем действащия ЗПК, както и причинна връзка между предприетите
действия от служители на ответника и вредните последици.
В случая твърденията на ищеца са за претърпени имуществените вреди вследствие на
незаконосъобразно задържани парични средства във връзка наложена обезпечителна мярка
запор на парични средства в проведената административна фаза на производството по
установяване имущество придобито от престъпна дейност на С.К..
Между страните по делото не е спорно, че КОНПИ е започнала производство за
установяване на имущество придобито от престъпна дейност. Не е спорно и че КОНПИ е
внесла мотивирано искане в СГС за налагане на обезпечителна мярка запор върху
средствата на ищеца в размер на 378 807,13 лева, че съдът с Определение № 7674 от
22.06.2023 г. по ч. гр. д. № 7202/2023 г. по описа на СГС е допуснал поисканата
обезпечителна мярка, както и че същата е отменена с влязло в сила Определение № 2300 от
19.09.2023 г. по в.ч.гр.д. №2463/2023 г. по описа на АС – С..
Не се оспорва и обстоятелството, че след отмяна на допуснатото обезпечение на 19.09.2023
г., не е налице друг акт на съда, който да допуска налагане на обезпечетилни мерки чрез
запор върху процесната сума. Напротив, видно от представените по делото писмени
доказателства, в производство по гр. д. 10767/2023 г. по описа на СГС, ответникът е поискал
налагане на обезпечителни мерки, което искане е оставено без уважение, същото е
обжалвано и по делото не е представен влязъл в сила акт, който да го отменя.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че действията му са били
в условия на обвързваща компетентност с оглед подаденото уведомление от прокуратурата.
Безспорно началото на проверката се предпоставя от уведомлението на прокуратурата за
образуваното производство срещу този ищец, но обвързаността на Комисията се изчерпва
единствено с акта на започване на проверка. Всички останали последващи действия на
КУИППД са самостоятелни и в нейните правомощия е да извърши адекватен и съобразен с
фактите и доказателствата анализ на имущественото състояние на лицето и свързаните с
него правни субекти. Комисията е длъжна не само да извърши проверка на имуществото на
лицето и свързаните с него субекти, правното основание за придобИ.ето им, стойността и
трансформациите им, доходите на проверяваните лица и съответно разходите им, но и да
провери и всички други обстоятелства от значение за изясняване произхода на имуществото
2
и начина на придобИ.ето му, и да събере относими доказателства които да установят връзка
с посоченото обвинение и да прецени дали да поиска налагане обезпечителни мерки.
В настоящия случай незаконосъобразността на КОНПИ се свежда до бездействие на
служителите, доколкото при липсата на обезпечителна заповед, за допуснато обезпечение
незаконосъобразно са задържали средствата, собственост на ищеца.
С оглед изложеното до тук, съдът намира, че е налице първата от предвидените в закона
предпоставки за уважаване на предявената претенция.
Претърпените от ищеца имуществени вреди, претендирани под формата на пропусната
полза, изразяваща се в загуба на законната лихва върху запорираната сума е в причинна
връзка с незаконното задържаната след отмяна на обезпечението сума. Сумата, след
отмяната на обезпечението с определение от 19.09.2023 г., се явява задържана без правно
основание и след като се касае до парично задължение, съдът приема, че законът в
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД е определил вредата като пропусната полза, в размер на
законната лихва за времето на задържането. Задържаната неправомерно от ответника сума е
в размер на 378 807,13 лева, като изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК размера на
пропуснатата полза под формата на законна лихва за забава за исковия период от 19.09.2023
г. до 05.10.2023 г. (към която дата сумата все още не е била освободена) е 2 347,58 лева, до
който размер исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски. Ищецът претендира разноски в размер на 10 лева –
държавна такса и 1 000 лева адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер на
534,76 лева, поради което в тежест на ответника следва да бъдат възражение сторените от
ищеца разноски в общ размер на 544,76 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****************, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.
С., ********* да заплати на С. К., турски гражданин, роден на ********** г. в ********,
паспорт № *********, издаден на 14.02.2022 г. от ***********, действащ чрез адв. И. Д., на
основание чл. 2а ЗОДОВ сумата в размер на 2 347,58 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразно задържане на парични
средства по отменена обезпечителна мярка запор за периода от 19.09.2023 г. до 5.10.2023 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 544,76 лева – разноски по
делото.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4