№ 1923
гр. **** 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – **** II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502097 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от М. АТ. ЛЬ., чрез
процесуален представител, срещу Решение №262081/28.06.2021г. по гр.д. №4519/20г. по
описа на ВРС, 39-ти с-в, с което е осъдена въззивницата да заплати на „АРСУС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, сумата от 1 458 евро, дължимото
възнаграждение по договор за поръчка от 14.02.2017 год. - представляващо 3% от
продажната цена на имота, описан в Нотариален акт за покупко-продажба № 84 от
01.12.2017г. в размер на 48 600 евро, ведно със законната лихва върху нея считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 367,93 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2017г. до
14.05.2020г., които вземания са придобити от ищеца по силата на договор за цесия, сключен
с „Инвестиции и строителство 1" ЕООД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. І вр. чл. 286 ЗЗД, чл.
99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, тъй
като са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при
постановяването му. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички доводи на въззивницата, както и
не е съобразил доказателствата, които са ангажирани в тяхната съвкупност. Твърди се, че
съдът е нарушил императивни правни норми, тъй като въпреки че е докладвал направените
възражения, е счел същите за ирелевантни. Позовава се на подробно изброена практика на
ВКС, в която са посочени процесуалните норми, които ВРС е нарушил. Твърди, че
договорът за поръчка съдържа очевидно неравноправни клаузи, което е следвало да бъде
констатирано от ВРС. Моли решението да бъде отменено и искът отхвърлен.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от „Арсус“ ЕООД, с който
въззивната жалба се оспорва. Посочва се, че решението е правилно и законосъобразно.
Твърди се, че за първи път във въззивното производство се прави възражение за
неравноправност на клауза по договора за поръчка, което е недопустимо. Сочи, че
останалите изводи на съда са правилни и законосъобразни и не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, доколкото всички доводи на ответника са били обсъдени. Моли
1
решението да бъде потвърдено.
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от
страните:
В исковата молба се излага от ищеца „Арсус“ ЕООД, че „Инвестиции и строителство
1" ЕООД и М.Л. са се намирали в договорни отношения, по силата на сключения между тях
на 14.02.2017г. договор за поръчка, като дружеството е поело задължение да й предостави
оферти за покупка на недвижим имот и да й осигури организационно обслужване на
сделката. От своя страна ответницата се задължила да заплати еднократно възнаграждение в
размер на 3% от продажната цена, но не по-малко от 950 евро в деня на сключване на
предварителния договор за покупко-продажба. „Инвестиции и строителство" ЕООД е
предложило на ответницата за закупуване недвижим имот, находящ се в гр. **** ул. „****
вх. „**** при цена от 48 600 евро. Извършен бил оглед със съдействието на представители
на дружеството. След справка в СВ било установено, че ответницата е закупила имота, като
сделката е изповядана на 01.12.2017г. В тази връзка ищецът претендира за осъждането й да
изпълни реално задължението си за заплащане на уговореното възнаграждение, възлизащо
на 1 458 евро – 3% от посочената цена от 48 600 евро, както и да заплати обезщетение за
забава в размер на 367,93 евро, считано от датата на продажбата до подаване на иска.
В отговор на исковата молба депозиран по реда и в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
М.Л. оспорва предявените искове по същество. Оспорва ищецът да е носител на
претендираните вземания, тъй като договор за цесия не е представен. Оспорва да е надлежно
уведомен за извършено прехвърляне на вземанията. Твърди, че „Инвестиции и
строителство" ЕООД не е изпълнило задълженията си по договора за логистична
поддръжка. В тази връзка счита, че търсеното възнаграждение не се дължи, доколкото
плащането му е било обусловено от организационно обслужване на сделката, каквото не е
извършено. Твърди, че не е в забава, доколкото не е оказано необходимото съдействие за
изпълнение на задължението му за плащане на договореното възнаграждение, като не е
отправена покана. Оспорва истинността на договора за поръчка, доколкото първата
страница била с добавено съдържание и не е подписана от него. От договора не ставало ясно
кой е довереникът, доколкото в договора е посочено друго лице - Нов дом 1 ЕООД. Оспорва
„Инвестиции и строителство" ЕООД да е имало сключен договор със собственика на имота
за посредничество при продажбата му, поради което не е имало възможност да предлага
имота за продажба. Договорът не бил отразен в дневника на търговеца. В условията на
евентуалност прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Ето
защо моли за постановяване на решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени като
неоснователни.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на представения по делото Договор за поръчка от 14.02.2017год.,
сключен между Инвестиции и строителство 1 ЕООД, наричано в договора Нов дом 1 и М.
АТ. ЛЬ., се установява, че дружеството се е задължило да намери и предостави на
доверителя подходящи предложения за покупка на недвижим имот и логистична поддръжка
на сделката до сключване на окончателен договор за покупко – продажба /под формата на
нотариален акт/ срещу уговорено възнаграждение за посочените имоти, между които: ап.10,
находящ се в гр. **** ул. „**** при цена 48 600 евро. Съгласно чл.3 от същия договор
възнаграждението е в размер на 3%, но не по-малко от 950 евро, върху цената на
2
недвижимия имот, платимо в деня на подписване на предварителния договор за покупко –
продажба. Видно от чл.4 на договора, между страните е постигнато съгласие така
уговореното възнаграждение да се дължи, както в хипотезата на закупуване на предложения
от „Нов дом 1“ имот от доверителя, така и в случай, че имотът се закупи от някое от
изброените в текста на същия член, свързани с доверителя лица. Съгласно чл.8, т.2 при
оттегляне на поръчката от страна на доверителя, в случай, че в срок до 3 години след
оттеглянето й, клиентът или свързано с него лице по чл.4 закупи описан в чл.1 от договора
имот, се задължава да заплати възнаграждението по чл.3. В чл.10 страните са постигнали
съгласие, съобразно което, ако доверителят извърши или е извършил преди или след
сключване на договора оглед на описан имот с друг посредник или самостоятелно и закупи
имота, да плати възнаграждението по чл.3.
Не е спорно, а се установява и от справка по лице от СВ **** и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 141, том Х, рег. №13180, дело №1364/2017г., че на
30.11.2017г. ответницата е придобила чрез покупко-продажба от „Авангард Инвест-Варна“
ЕООД ап.10, находящ се в гр. **** ул. „****. за цена 55 010,66 лева, при данъчна оценка на
имота 75 929,80 лева.
По силата на договор за цесия от 15.12.2017г., вземането за възнаграждение по чл.3
от договора за поръчка от 14.02.2017г., е прехвърлено от „Инвестиции и строителство 1“
ЕООД на „Арсус“ ЕООД.
Приобщено по делото е и уведомление от „Инвестиции и строителство 1“ ЕООД,
чрез Арсус ЕООД, адресирано до ответника М.Л., касаещо прехвърляне на горепосоченото
вземане към ищеца.
Във връзка с предприетото оспорване от ответника на договора за цесия, ищецът е
представил Договор за съвместна дейност и франчайз от 15.02.2016г.; Анекс № 1 към
договора от 01.03.2016г.; Анекс № 2 към договора от 01.05.2017г.; Дневен отчет по сметки
от 29.03.2017г.; Декларация съгласие и образец от подписа, с нотариална заверка от
05.05.2017г.; Декларация за съгласие и образец от подписа, с нотариална заверка от
27.04.2017г.; Декларация за съгласие и образец от подписа, с нотариална заверка от
12.01.2016г.; Пълномощно, с което управителят на“ Арсус“ ЕООД И. Т. е упълномощила
Т.Т. да представлява дружеството, вкл. да подпише договор за цесия с Инвестиции и
строителство 1 ЕООД.
С оглед дадената възможност на ищеца за събиране на гласни доказателства за
установяване обстоятелствата по сключване на сделката с М.Л., са разпитани св. **** и св.
****.
В показанията си св. **** установява, че през м. Февруари 2017г. е работел в
„Инвестиции и строителство 1“ ЕООД под шапката на „Нов дом 1“, като брокер на
недвижими имоти. М.Л. му била клиентка. Обадила се по обява, посетила офиса и
направили подробен анализ на нейното търсене, след което започнали огледи. Предложил й
имот, находящ се на ул. **** № 7. Строителят му предоставил достъп до сградата.
Направили оглед. Обектът бил в строеж. Свидетелят посочва, че посочил още няколко имота
в същия район, не помни точно, но е сигурен, че са били няколко на едно място. Твърди, че
практиката на фирмата е преди да се тръгне на оглед, да се попълват и подписват протоколи
за оглед. Затова и сочи, че тези имоти, които са гледали с ответницата, тя е подписала
протоколи за оглед. Сочи, че договорът за поръчка не е подписан от него.
Св. **** от 13-14 год. строи и продава жилищни сгради. На ул. **** №7 е продавал
жилища. Продал имот на М.Л.. Тя осъществила контакт с него чрез агенция, чрез брокер -
„Нов дом 1“, „Инвестиции и строителство 1“ ЕООД. Те осъществили контакт с него и я
довели на оглед. Сградата била в строеж. На „Инвестиции и строителство 1“ ЕООД
предоставили скици на бъдещите обекти. Много агенции предлагали едни и същи имоти.
3
Твърди, че или той, или секретарката са показали имота на Л.. Твърди, че той е продал
имота, защото е бил управител на строителната компания. Имал е съдружник- ****.
За установяване датата, на която е подписано пълномощното, с което управителят на
„Арсус“ ЕООД И. Т. е упълномощила Т.Т. да представлява дружеството, е разпитан св. ****
****.
В показанията си установява, че познава И. Т.. Преди три години, през м. декември
2017г., адвокат Н.Т. му се обадила. Била извън града и трябвало да подготви някакво
пълномощно за сключване на договор за цесия, защото клиентката щяла да пътува.
Изпратила му данните и той подготвил пълномощното. И. дошла в офиса и упълномощила
съпруга си да я представлява. Лично подписала пълномощното. Помни, че това било през
месец декември някъде, тъй като вече били запразнили. Твърди, че конкретно помни случая
и пълномощното, защото правел услуга на колега.
За установяване на обстоятелството, че не е съществувало договорно или друго
ограничение, който и да от предложените от „Инвестиции и строителство 1“ ЕООД имоти,
да бъде придобит чрез съдействието на друг посредник; отношенията си с друг посредник,
който е съдействал за оглед на различни имоти, съответно за избор и придобиване на
спорното жилище, за което е заплатено възнаграждение, са разпитани св. **** и св. ****.
Св. **** познава М.Л. от 4,5 г. Запознали се в офиса на Елит имоти. Със
съдействието на **** /брокер/ свидетелката си купила жилище. М.Л. също била клиент на
****, с нейно съдействие си купила апартамент.
Св. **** познава М.Л., била й клиентка, купила си апартамент с посредничество на
дружеството, което представлява. Сделката била в началото на 2017г., **** се обадила,
търсила апартамент, дошла в офиса и подготвили огледи. При огледите **** си харесала
апартамент и го купила от строител. Апартаментът бил в строеж на ул. ****. Данни за имота
имала от интернет, а скиците и книжата й били изпратени от офиса на фирма „Авангард
Инвест“. Строителят дошъл в офиса, сключили предварителен договор и някъде в края на
годината – окончателен. Не е сигурна дали М.Л. и е платила комисионна, защото имали
промоция - около месец или два работели без комисионна от купувача. Помни, че
строителят искал сделката да се изповяда на по-ниска цена. Сочи, че се казва **** ****. Не
познава **** и не помни да е купувала и продавала имоти от строител с такова име.
По така описаната фактическа установеност и съобразно наведените в жалбата
основания за незаконосъобразност на решението настоящият съдебен състав намира
следното:
Основното наведено в жалбата възражение на въззивника срещу
първоинстанционното решение касае неприлагането от ВРС на императивни правни норми,
касаещи действителността на договорните клаузи. Твърди се, че в договора за поръчка са
налице неравноправни клаузи, които е следвало да бъдат съобразени от ВРС, доколкото
водят до частична нищожност на договора, изключваща основателността на претенцията за
заплащане на възнаграждение. Това възражение за първи път се прави от ответницата едва
във въззивната жалба. В отговора на исковата молба е наведено възражение, че договорът за
поръчка не е отразен в дневника на търговеца, че търговецът не е имал сключен договор със
строителя или собственика да продава или да посредничи при продажбата на имота, че
изпълнението от страна на търговеца включва не само показване на имота, но и логистична
поддръжка, която се твърди, че не е предоставена, както и че договорът не въвежда
ограничение за закупуване от друг търговец. Твърдение, че договорът съдържа
неравноправни клаузи обаче не се съдържа в отговора на исковата молба, респективно е не е
налице възражение за нищожност на тези клаузи. По въпроса дали съдът е длъжен служебно
4
да следи за нищожността на правните сделки е образувано т.д. №1/20г. на ОСГТК на ВКС,
но постановено решение все още няма. Настоящият състав обаче споделя становището, че
при основанията за нищожност на сделките, в случаите, когато доводът за нищожност може
да бъде направен само въз основа на посочените от самия ищец елементи на сделката,
активността на ответника чрез релевиране на възражение за нищожност е излишна, защото
самите твърдения на ищеца са достатъчни да бъде направен съответстващият правен извод.
Такъв извод съдът прави служебно, ако не са ангажирани достатъчно доказателства от
ищеца да изключи първоначалните основания за нищожност на сделката. Когато обаче от
самите елементи на сделката изводът за нейната нищожност не може да бъде направен,
защото основанието за това не е явно, а е скрито за съда, ответникът е този, който трябва да
направи възражение за нищожност, позовавайки се на конкретни обстоятелства, за които
носи доказателствената тежест, която съдът следва да му укаже. Такава е и хипотезата в
конкретика. Договорът за поръчка е валидно сключен между две лица и съдържа всички
задължителни елементи. Фактът, че същият не е индивидуален, както и че се съдържа
клауза за плащане на възнаграждение не противоречат на закона. Затова и само от
запознаване с елементите на самия договор не може да бъде направен извод от съда за
наличие на неравноправни клаузи, водещи до нищожност на договора. Такова възражение е
следвало да бъде наведено от ответника като защита срещу предявения иск, като това
процесуално действие е следвало да бъде извършено най-късно с отговора на исковата
молба. След този момент настъпва преклузия. Същата се разпростира и във въззивното
производство. Предвид горното и съставът намира, че наведените едва във въззивната жалба
възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора, като преклудирани, не следва
да бъде разглеждани.
По отношение на възраженията, касаещи действителността на договора за цесия
поради липса на подписването му от страна на цесионера, съдът намира следното:
Договорът за цесия е сключен между посочените в заглавната част субекти- това са
цедентът „Инвестиции и строителство 1“ ЕООД чрез **** и цесионерът „Арсус“ ЕООД чрез
И. А. Т.. Не е посочено в заглавната част качеството на лицата, чрез които се сключва
договора и доколкото представителството на търговските дружества се осъществява от
техните управители, то и следва да бъде направен извода, че това са именно управителите на
двете дружества. Този извод се потвърждава и от справката в ТР, от която се установява, че
към датата на сключване на договора именно Р. и Т. са били управители на двете дружества.
Договорът е подписан от цедент – Д. Р. /безспорно подписът е на ****/ и от цисионер Т.Й.Т.
/безспорно е, че подписът е именно на това лице/. Не е посочено това лице в какво качество
е подписало договора. Не е посочено, че същото е пълномощник на дружеството,
упълномощен от управителя И. Т., като такъв извод не може да бъде направен и от
заглавната част на договора, от която е видно, че договорът е сключен лично от двамата
управители. Предвид горното и не може да бъде споделено възражението на ищеца, че Т.Т.
е подписал договора като пълномощник. Този извод не може да бъде направен и от
представеното по-късно пълномощно, от което е видно, че **** е бил упълномощен от
управителя И. Т. да я представлява нея и дружеството и валидно да задължава с подписа си,
включително да подпише договор за прехвърляне право на вземане с търговско дружество
„Инвестиции и строителство 1“ ЕООД. Това е така, тъй като качеството на пълномощник на
Т.Т. по отношение на „Арсус“ ЕООД не е посочено в договора. Затова и абсолютно
ирелевантно е дали пълномощното е с достоверна дата или не. На първо място, дата на
пълномощното липсва въобще, поради което и по правилата на чл. 181 ал.1 ГПК следва да се
приеме, че достоверната дата за ответницата- трето лице, неучастващо при съставяне на
документа, е датата на представянето му по делото. Установяването със свидетелски
показания на дата на съставяне на документа е допустимо само в хипотезата на чл.181 ал.2
ГПК- разписки за плащане. В останалите случаи ал.1 повелява, че за достоверна се приема
датата, на която документът е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата
физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от
деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от
деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
5
съставяне на документа. Свидетелски показания за установяване, че датата на съставяне на
документа е „през месец декември 2017г.“, каквито са показанията на разпитания свидетел
Н. ****, са недопустими. Горните мотиви съдът излага само за пълнота на изложението.
Както вече се коментира, абсолютно ирелевантно е дали ще се установи наличието на
пълномощно **** да подпише договора за цесия от името на ищцовото дружество, както и
дали пълномощното е било антидатирано и **** се явява мним представител, чиито
действия обаче по подписване на договора за цесия за потвърдени от управителя на
ищцовото дружество с подаване на исковата молба. Това е така, тъй като видно от самия
договор, същият не е подписан от пълномощник. Същият е подписан от трето лице, дало
съгласие да получи цедирано вземане, което обаче липсва съгласие у цедента да е
прехвърлено в полза но това трето лице.
Развитите от ВРС мотиви, както и наведените от ищеца възражения пред първата
инстанция и в отговора на въззивната жалба за недопустимост оспорване на договора за
цесия от ответницата поради постановките на ТР № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, настоящият
състав намира за неоснователни. Ответницата не е оспорила договора за поръчка да е
подписан от мним представител, за да намерят приложение горните постановки. Тя твърди,
че договорът е подписан от лице, което не е посочено като страна по договора, нито като
пълномощник на страна. Ответницата категорично има правен интерес да оспори, че
договорът за цесия не е подписан от ищеца, който основава претенциите си към нея именно
на този договор. Затова и възраженията на ищеца в отговора на въззивната жалба са
неоснователни. Договорът за цесия не е подписан от представляващото ищцовото дружество
лице, а от трето лице, нямащо идентичност с посочените съконтрахенти по договора за
цесия. Затова и последният не е породил правно действие и вземането не е прехвърлено в
правната сфера на ищцовото дружество. Последното не е придобило процесното вземане.
Предвид което и предявеният иск за заплащане на сумата от 1458 евро, дължимото
възнаграждение по договор за поръчка от 14.02.2017 год. и сумата от 367,93 евро,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2017г. до 14.05.2020г., които
вземания се претендират да са придобити от ищеца по силата на договор за цесия, сключен с
„Инвестиции и строителство 1" ЕООД, следва да бъде отхвърлен. Решението на ВРС в
обратния смисъл следва да бъде изцяло отменено.
Предвид направеното искане от ответницата Л. следва да й бъдат присъдени разноски
и за двете съдебни инстанции. Такива са поискани пред ВРС в размер на 700 лв., като са
представени три броя разписки за заплатено адвокатско възнаграждение. Възражение за
прекомерност не е направено от ищеца. Затова и съставът приема, че следва да бъде
присъдена сумата от 700 лв. в полза на ответницата за направени пред ВРС разноски за
адвокатска защита. Пред настоящата инстанция е представен списък, в който се претендира
сума в размер на 700 лв. – адвокатско възнаграждение, както и 82,03 лв. заплатена държавна
такса за въззивно обжалване. Видно от представените договори за правна помощ и
съдействие договореното на 08.07.2021г. и от 12.11.2021г. възнаграждение за подаване на
жалба и защита срещу решение по гр.д. №4519/20г. по описа на ВРС, 39-ти с-в, е в размер
на 700 лв.- договорено и заплатено. Предвид горното и съдът намира, че въззиваемото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззивницата общо сума в размер на
1 482,03 лв.- разноски и за двете инстанции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №262081/28.06.2021г. по гр.д. №4519/20г. по описа на
ВРС, 39-ти с-в,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АРСУС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. **** ул. ****, срещу М. АТ. ЛЬ., ЕГН **********, адрес: гр. **** ул.
****, искове за заплащане на сумата от 1458 евро, дължимото възнаграждение по договор за
поръчка от 14.02.2017 год. и представляващо 3% от продажната цена на имота описан в
Нотариален акт за покупко-продажба № 84 от 2017г., том 82, описна книга № 17598 от
01.12.2017г. в размер на 48 600 евро, ведно със законната лихва върху нея считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 367,93 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2017г. до
14.05.2020г., които вземания се претендират да са придобити от «Арсус» ЕООД по силата на
договор за цесия, сключен с „Инвестиции и строителство 1" ЕООД на 15.12.2017г.
ОСЪЖДА „АРСУС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
**** ул. ****, да заплати на М. АТ. ЛЬ., ЕГН **********, адрес: гр. **** ул. ****, сума в
размер на 1 482,03 /хиляда четиристотин осемдесет и два лева и три ст./, представляваща
направените пред двете инстанции разноски, както следва: за заплатено адвокатско
възнаграждение: 700 лв.- пред първата инстанция и 700 лв.- пред въззивната инстанция, а
82,03 лв.- заплатена държавна такса за въззивно обжалване, на осн. Чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7