Р Е Ш Е
Н И Е
Номер
V-132 Година
2018, 27 ноември гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, пети
въззивен граждански състав
на осми
ноември
година две хиляди и
осемнадесета,
в откритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. Д. МИХОВА
2.мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
секретар
Тодорка Стоянова
като
разгледа докладваното от съдия Д. Михова
въззивно
гражданско дело № 1513 описа за 2018 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по
въззивната жалба на „ВЕЛКОВ
ТРАНС 73” ЕООД гр.Средец, ЕИК *********, против решение № 77 от 27.07.2018 г.
по гр.д.82/2018 г. по описа на Районен съд гр.Средец, с което въззивното
дружество е осъдено да заплати на „ФОРМУЛА 2” ЕООД гр.Карнобат, ЕИК *********,
сумата от 13 806,41 лв,
представляваща част от стойността на фактура № 301025/*г., която касае цената
на полуремарке с рег.№ А 2616 ЕК и влекач № А 2272 МА по договор за
покупко-продажба на МПС от * г., сумата от 1 946,59
лв - мораторно обезщетение върху посочената главница за периода
19.08.2016 г. до 15.01.2018 г., законна лихва от депозиране на исковата молба -
02.02.2018 г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от общо 1 755,12 лв представляваща съдебни
разноски. Твърди се, че обжалваното решение е
неправилно и постановено при допуснати процесуални нарушения. По-конкретно се
твърди, че неправилно съдът е игнорирал изявленията на страните в договора за
продажба, че уговорената цена е заплатена в брой, в която част договорът има
характера на разписка, а на база на счетоводните записвания, че задължението не
е заплатено, е приел обратното. На второ място се твърди, че съдът не се е
произнесъл по всички наведени от ответника възражения, и в частност – по
оспорването от ответника на редовността на счетоводните записвания, поради
което е достигнал до превратно тълкуване на договора. Твърди се, че съдът не е
обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната пълнота, и по-конкретно –
не е съобразено заключението на вещото лице в частта, определяща размера на
задължението по издадената на основание договора за продажба на МПС фактура без
ДДС. На следващо място се твърди, че съдът е приел недопустимо изменение на
иска, тъй като е изменено основанието, на което е претендирана сумата,
едновременно са изменени и обстоятелствената част на иска, и петитума, като с
изменението е заявена и евентуална претенция. На следващо място се твърди, че
неправилно съдът е уважил исковата претенция за начислен ДДС върху продажната
цена по договора, тъй като при уговарянето й, страните не са посочили дали
цената е с включен ДДС, при което съгласно императивните норми на ЗДДС, съдът е
следвало да приеме, че ДДС е включен в цената. Поради неоснователността на
главния иск, въззивникът твърди, че неоснователен е и акцесорният иск за
законна лихва. Претендира се отмяна на решението на РС Средец и
постановяване на решение, с което искът се отхвърля. Претендират се съдебни
разноски за двете инстанции. Не са ангажирани нови доказателства.
Въззиваемият „ФОРМУЛА 2” ЕООД гр.Карнобат, оспорва като неоснователна въззивната жалба с
представен в законовия срок по чл.263 от ГПК писмен отговор, и в съдебно
заседание – чрез процесуалния си представител – адв. Чавдаров. Твърди се, че
изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск са
правилни и обосновани. Твърди се, че правилно съдът е приел, че самият договор
за продажба не удостоверява извършено плащане на цената, тъй като в договора не
е удостоверено извършване на плащането, а само са посочени начините за плащане
– „в брой/платежно нареждане“. Правилно, според въззиваемия, съдът е приел, с
оглед съставената фактура, че уговорената в договора цена, е била без включен
ДДС. Твърди се още, че редовността на счетоводните записвания при двамата
търговци е неотносима към валидността на процесната сделка, която се установява
от представените нарочни писмени доказателства. Сочи се, че неправилно
въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.76 от ЗЗД, която в случая е
неприложима, съответно съдът правилно не е взел предвид в решението си,
отговора на вещото лице по този въпрос. Оспорва се твърдението за недопустимо
прието изменение на иска. В тази връзка се сочи, че на първо място с
изменението е предявен евентуален иск; и на второ място – че не се касае за
предявяване на нов иск, тъй като не е налице едновременно изменение на
основание и петитум. Изложени са подробни съображения във връзка с твърденията.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за
въззивното производство. Също не се сочат нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С
оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния РС гр.Средец е образувано по исковата молба на
въззиваемия „ФОРМУЛА 2” ЕООД гр.Карнобат за
осъждане на въззивника „ВЕЛКОВ ТРАНС 73” ЕООД гр.Средец да заплати на ищцовото
дружество сумата от 13 806,41 лв, представляваща част
от стойността на фактура № 301025/*г., която касае цената на полуремарке с
рег.№ А 2616 ЕК и
влекач № А 2272 МА по договор между страните за покупко-продажба
на МПС от *г.; сумата от 1 946,59 лв - мораторно обезщетение
върху посочената главница за периода 19.08.2016 г. до 15.01.2018 г., и законна
лихва от депозиране на исковата молба - 02.02.2018 г. до окончателно изплащане
на задължението. Ищецът твърди в исковата молба, че по посочения договор между
страните за покупко-продажба на МПС от *г., той е прехвърлил на ответното
дружество собствеността върху описаните в договора и в исковата молба
полуремарке и влекач, а ответникът се е задължил да му заплати продажната цена
от общо 40 542 лв, за която сума е била издадена и приложената към
исковата молба фактура. Твърди се, че ответникът не е заплатил цената при
получаването на двете МПС, поради което задължението му е било частично
погасено „в резултат на взаимни отстъпки, прихващания на насрещни задължения и
прочие“. Твърди се, че исковата сума е непогасен остатък от задължението на
ответника за заплащане на цената по договора, поради което се претендира
заплащането й, ведно с обезщетение за забава от датата на съставяне на
фактурата (съобразно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ и доколкото страните не
са уговорили друг падеж на задължението), законна лихва и разноски.
С нарочна молба (л.36-37), с
оглед указанията на съда, ищецът е конкретизирал твърденията си за извършени
прихващания по двустранно подписани протоколи за прихващане на вземания и
задължения от 17.10.2016 г., 19.12.2016 г., 30.04.2017 г.,07.08.2017
г.02.10.2017 г., 28.11.2017 г. и 30.01.2018 г. и изявление изх.№
1479/14.03.2017 г. за потвърждаване на салдо към 31.12.2016 г. Със същата молба
ищецът е заявил, че прави „изменение на иска чрез прибавяне на ново основание
към предявеното и запазване на същия петитум“, като новият иск предявява спрямо
първоначалния в условията на евентуалност и като евентуално предявен. С новия
иск се претендира, в случай, че съдът намери основния иск за неоснователен, да
осъди ответника да заплати на ищеца исковата сума от 13 806,41 лв, като представляваща
сбор от стойностите на 8 бр.фактури, описани в молбата.
Предявени са при условията на
кумулативно обективно съединяване, искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът е оспорил иска с
писмен отговор в законовия срок. Заявено е, че договорът за покупко-продажба на
МПС от *г., съдържа в себе си разписка за заплащане на цената, доколкото в него
е отразено, че „договорената продажна цена между страните е платена в брой към
момента на подписване на договора“. Твърди се на второ място, че представената
фактура сама по себе си не може нито да породи, нито да удостовери
претендираното от ищеца парично вземане, като съображенията са подробно описани
в отговора. Фактурата не съответства по съдържание на представения договор за
продажба на МПС, тъй като цената е различна, а поради липсата на изрично посочване
в договора, че цената е без ДДС, на основание чл.67, ал.2 от ЗДДС следва да се
приеме, че посочената в договора цена е с включен ДДС. Оспорва се редовността
на воденото от ищеца счетоводство и се твърди, че извършените (по твърденията
на ищеца) прихващания са неправилно осчетоводени. Поради неоснователност на
главното вземане се твърди, че неоснователно е и акцесорното вземане за лихви.
По отношение на изменението на иска ответникът е изразил становище, че то е
недопустимо, тъй като то представлява въвеждане на ново фактическо основание за
претендиране на сумата.
По
направеното изменение на иска чрез предявяване на евентуален иск, ответникът е
депозирал писмен отговор, с който е направил и възражение за прихващане на
сумата от 26 735,59 лв (недължимо получена от ищеца чрез извършените
прихващания по представените протоколи с част от цената на МПС, за която се
твърди, че ответникът вече е платил, съгласни отразеното в договора), срещу
претендираната сума от 13 806,41 лв.
Първоинстанционният съд е приел
заявеното от ищеца изменение на иска чрез предявяване при условията на
евентуалност на нов иск – за същата сума, но на различно основание – посочените
от ищеца фактури.
С обжалваното решение съдът е
приел главния иск за основателен и доказан, поради което е осъдил ответника да
заплати на ищеца претендираната сума, представляваща остатък от неплатена цена
по договор за продажба на МПС, както и обезщетение за забава за периода от
датата на сключване на договора, до предявяването на иска. Поради уважаването
на главния иск, съдът не е разгледал предявения евентуален иск.
При извършената проверка по реда
на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По наведените оплаквания за
неправилност на решението, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а се
установява и от представените по делото доказателства, че на *г. между
страните е сключен договор за покупко - продажба на МПС - полуремарке
„Шварцмюлер СПА 3 Е” с peг.№ А 2661 ЕК и
влекач „ДАФ ФТ ХФ 105.410” с peг.№ А 2272 МА. Не е спорно, че в договора е
записана цена от 33 785,00 лв, като е отразено, че сумата „е платена в
брой/плат.нареждане от купувача при сключване на настоящия договор“. Договорът
е с нотариална заверка на подписите. Не е спорно, че двете МПС, предмет на
договора, са предадени от продавача на купувача.
Не е спорно, че по фактура № 301025/*г. с доставчик ищеца по делото и
получател – ответното дружество, е фактурирана продажбата на влекач „ДАФ ФТ ХФ
105.410” с peг.№ А 2272 МА на
стойност 18 785 лв и на полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е” с peг.№ А 2661 ЕК на
стойност 15 000 лв, общо данъчна основа 33 785 лв, ДДС 6 757 лв,
или общо 40 542 лв. Във фактурата е отразен начин на плащане – „платежно
нареждане“. Фактурата не е подписана от представител на ответника като
получател.
Не е спорно, доколкото ответникът не е оспорил автентичността на подписите
на представителя на ответното дружество върху представените 7 бр. Протоколи за
прихващане на вземания и задължения, че страните са се съгласили да се извърши
прихващане на задължения на „ВЕЛКОВ ТРАНС 73” ЕООД по фактура № 301025/*г. на
стойност 40 542 лв, със задължения на ищцовото дружество „ФОРМУЛА - 2“
ЕООД по различни фактури на различни стойности, като във всеки протокол е
посоченият остатък от задължението по фактура № 301025/*г. след извършеното
прихващане.
Спорно по фактите е на първо място, извършено ли е плащане на цената по
договора от ответника на ищеца към датата на подписване на договора, в брой –
по твърденията на ответника. На второ място е спорно дали фактура № 301025/*г.
е издадена във връзка с процесния договор за покупко-продажба на МПС от *г.
Спорно също е, дали цената по договора е с включен ДДС. Спорно по делото е, редовно
ли е водено счетоводството при двете дружества и в частност – правилно ли са
осчетоводени извършените между тях прихващания на суми по представените
Протоколи за прихващане на вземания и задължения.
Спорните между страните въпроси са предмет и на оплакванията на въззивника
във въззивната жалба, а именно: че неправилно съдът е
игнорирал изявленията на страните в договора за продажба, че уговорената цена е
заплатена в брой, в която част договорът има характера на разписка, а е приел
обратното на база на счетоводните записвания; че съдът не се е произнесъл по
оспорването от ответника на редовността на счетоводните записвания, което е
довело до превратно тълкуване на договора; че съдът не е обсъдил събраните по
делото доказателства в тяхната пълнота, и не е съобразил заключението на вещото
лице в частта, определяща размера на задължението по издадената на основание
договора за продажба на МПС фактура без ДДС; че неправилно съдът е уважил
исковата претенция за начислен ДДС върху продажната цена по договора предвид
липсата на изрично посочване дали цената е с включен ДДС, и императивните норми
на ЗДДС; и на последно място - че съдът е приел недопустимо изменение на иска,
тъй като едновременно са изменени и обстоятелствената част на иска, и петитума,
като с изменението е заявена и евентуална претенция.
С оглед твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема следното:
На първо място съдът приема, че отразеното в т.3 от договора за
покупко-продажба на МПС, не представлява по характера си разписка за заплащане
от купувача, респ.за получаване от продавача, на продажната цена. Твърдението
си, че е заплатил в брой сумата при подписването на договора, ответникът
обосновава единствено с становището си, че договорът съдържа признание от
продавача, за извършеното плащане. Текстът „която е платена в
брой/плат.нареждане при сключване на настоящия договор“, обаче, според настоящия
съдебен състав, не изразява признание за получаване сумата поради неяснотата относно
начина на плащане – в брой, или по банков път – с платежно нареждане, съотв.не
може да се приеме, че има характера на разписка за получаване на сумата.
По делото липсват и представени доказателства, купувачът да е платил цената
на двете МПС при подписването на договора, в брой. С оглед размера на сумата,
доказването на плащането й следва да стане с писмени доказателства, каквито
липсват. Нещо повече, вещото лице по съдебно-икономическата експертиза
установява, че в счетоводствата и на двете дружества, не е отразено плащане на
сумата по договора; не е отразено договорното изявление на страните, че
плащането на продажната цена е извършено в брой; не е издаван касов бон за
такава сума.
По следващите спорни въпроси, съдът приема за доказано, че фактура №
301025/*г. е издадена във връзка с процесния договор за покупко-продажба на МПС
от *г., а цената по договора, независимо от липсата на изрично изявление на
страните, е посочена в договора без включен ДДС. Следва да се отбележи, че съдът
намира за неоснователни и недоказани твърденията на въззивника, че
счетоводствата на двете дружества не са били редовно водени. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по СИЕ, че двете счетоводства са били редовно
водени, а процесната фактура е била отразена правилно и съгласно законовите
изисквания.
Действително, фактурата не носи подпис на представител на ответното
дружество като получател. По делото обаче са представени многобройни изявления,
изхождащи от ответника, че фактурата е издадена на основание процесния договор:
Фактурата е издадена на същата дата, на която е сключен договорът за
покупко-продажба на МПС, и за продажба на процесните полуремарке и влекач,
описани във фактурата с марката и модела си, с номера на рама и регистрационен
номер. Сборът от цената на двете МПС съвпада изцяло с цената по договора, като
след това върху тази цена е начислен ДДС. Макар фактурата да не е подписана от
представител на ответника, тя е отразена във всеки от представените 7 бр. Протоколи
за прихващане, двустранно подписани, т.е.ответникът като получател на стоката
по фактурата е запознат със съдържанието й. Ответникът не само не е възразил
пред издателя на фактурата, че тя не е издадена във връзка с договора или, че
цената в нея е неправилно отразена, но и в счетоводството си, при
осчетоводяване на сделката за придобиването на актив – МПС и ремарке, като
първичен документ е използвал именно фактурата, отразявайки, че активът е
придобит за 33 785 лв, ползвал е данъчен кредит по ДДС за 6 757 лв
(20% върху 33 785 лв), и е отразил задължение към ищцовото дружество в
размер на 40 542 лв.
По отношение на уговорения между страните размер на цената и по-конкретно –
дали цената в договора е с включен ДДС или без ДДС, съдът приема, че макар да
липсва изрично отразяване в договора, че цената е без ДДС, независимо от
разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС, следва да се приеме, че посочената от
страните цена в договора е била без ДДС, тъй като всички последващи действия на
страните сочат, че посочената в договора цена е била данъчната основа по
смисъла на чл.67, ал.1 от ЗДДС и е била уговорена от страните по договора като
такава. Съдът достига до този извод, защото: в издадената във връзка с договора
фактура, ДДС е начислен на база данъчна основа – посочената в договора цена;
във всички протоколи за прихващане, прихващането между страните е извършено на
база сумата от 40 542 лв, като при всяко следващо прихващане е отчитано
извършеното преди това прихващане, т.е.страните са приели между себе си, че
върху цената по договора следва да се начисли ДДС; начисленото ДДС от
6 757 лв е отразено в дневниците за покупки на ответното дружество;
включено е в Справка-декларация по ЗДДС за м.август 2016 г. и ответникът е
ползвал данъчен кредит по процесната фактура в размер на 6 757 лв (отговори
по въпроси 2 и 3 от СИЕ).
Горният извод на въззивния съд съвпада с извода на първоинстанционния
съд, поради което оплакването на въззивника е неоснователно.
Неоснователно е и оплакването на въззивника, че съдът
не се е произнесъл по всички наведени от ответника възражения, и в частност –
по оспорването от ответника на редовността на счетоводните записвания, поради
което е достигнал до превратно тълкуване на договора. Първоинстанционният съд е
обсъдил заключението на вещото лице, при това – при съпоставяне с представените
по делото писмени доказателства. В тази връзка следва да се добави, че вещото
лице изрично е посочило, че становището му за редовно осчетоводяване, касае
осчетоводяването на процесната фактура № 301025/*г. в счетоводствата на
двете дружества. Обстоятелството, че в счетоводството на ответника, Протоколът
за прихващане от 28.11.2017 г. е отразен по различен начин от съдържанието му
(прието е, че ответникът е прихванал задължението си по фактура № 301025/*г. със задължение на ищеца към него по фактура № 1041/31.10.2017 г., каквато в Протокола не е посочена), не променя извода
на съда, че прихващането между страните е извършено именно със задълженията им
един към друг по изброените в протокола фактури. Още повече,
че в следващия Протокол за прихващане – от 30.01.2018 г., стойността на
задължението на „Велков Транс 73” ЕООД към „Формула 2” ЕООД по фактура № 301025/*г. е
14 942,25 лв - толкова, колкото е прието по Протокола за прихващане от
28.11.2017 г., а не съобразно извършеното от ответника осчетоводяване на
прихващането.
Съдът намира за неоснователно оплакването на
ответника, че при осчетоводяването на прихващанията между страните на взаимните
им вземания и задължения, не е спазен принципът да се прихваща с най-старото
задължение, респ.вземане. Съгласно чл.76, ал.1, изр.второ от ЗЗД при наличието на
няколко еднородни задължения към едно и също лице, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, следва да се погаси най-обременителното
задължение, ако длъжникът не е заявил кое от задълженията погасява. В настоящия случай в представените по делото двустранно подписани протоколи
за прихващане, страните изрично са посочили задължението на „Велков Транс
73” ЕООД към „Формула 2” ЕООД по фактура № 301025/*г. с
кои точно вземания на ответното дружество към ищеца (по кои
фактури) се прихваща. Ето защо, при изричното посочване в протоколите за
прихващане на прихващаните задължения/вземания, няма основание при
осчетоводяването им, да се прилага разпоредбата на чл.76, ал.1, изр.второ и
трето от ЗЗД.
С изложените съображения, съдът приема, че след
извършените между страните прихващания между задължението на „Велков Транс
73” ЕООД към „Формула 2” ЕООД по фактура № 301025/*г. със
задължения на „Формула 2” ЕООД към „Велков Транс
73” ЕООД по фактурите, посочени в представените по делото 7
броя Протоколи за прихващане, задължението на ответника към ищеца по договора
за покупко-продажба на МПС от *г. и издадената във връзка с него фактура № 301025/*г., е
в размера, посочен от от вещото лице в т.4 от СИЕ, както и в последния подписан
между страните Протокол за прихващане (от 30.01.2018 г.) – 13 806,25 лв,
поради което предявеният за същата сума иск е основателен и доказан.
Поради основателността на главния иск, и липсата на
доказателства за уговорен падеж на задължението за плащане на цената по
договора и по издадената по него фактура, на основание чл.327, ал.1 от ТЗ,
ответникът е изпаднал в забава от датата, следваща деня на подписване на
договора и издаване на фактура № 301025/*г., поради което искът за мораторна лихва
също е основателен и доказан за предявения размер от 1 946,59 лв за
периода от 19.08.2016 г. до 15.01.2018 г.
По последното оплакване във въззивната жалба за прието
от съда недопустимо изменение на иска, съдът намира следното: Поради
уважаването на главния иск, първоинстанционният съд не се е произнесъл по
предявения от ищеца евентуален иск, приет за разглеждане от съда в откритото
съдебно заседание на 21.05.2018 г., поради което и настоящият състав не дължи
произнасяне по това оплакване, доколкото липсва акт, подлежащ на контрол.
Независимо от горното, за пълнота следва да се отбележи, че заявеното от ищеца
с писмената му молба, депозирана по делото в откритото съдебно заседание на
20.04.2018 г., не представлява изменение на вече предявения иск, тъй като новата
претенция произтича от нови факти – вземания на ищеца против ответното
дружество, произтичащи от други фактури, съотв.от други правоотношения,
различни от процесните договор за покупко-продажба и фактура № 301025/*г.
Така предявената претенция представлява предявяване при
условията на евентуалност, на нов иск – с различен предмет и различно основание, и тази претенция не е
предявена с исковата молба. Приемането на този иск за
разглеждане в настоящото производство, съдът намира за недопустимо, тъй като обективните и
субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне
съгласно чл.2
от ГПК,
се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на
защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на
исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически
твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за
правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе
с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. По аргумент от чл.214,
ал.1, изр.2 от ГПК,
промяната в предмета на спора не може да се постигне чрез едновременно
прибавяне на ново основание и ново искане към вече заявените с исковата молба,
доколкото по този начин се постига ефектът на предявяване на нов иск след
образуване на делото. О т длуга страна, съгласно чл.210,
ал.1 от ГПК,
обективното съединяване на искове срещу един и същ ответник е възможно само с
първоначалната искова молба, не и с последваща молба по време на разглеждане на
делото (Решение № 51 от 30.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1977/2013 г., II т. о.,
ТК).
На
последно място – независимо от уважаването на предявения иск, настоящият състав
намира, че не дължи произнасяне по заявеното от ответника с отговора му на
приетия евентуален иск, възражение за прихващане на сумата от 26 735,59 лв
срещу претендираната сума от 13 806,41 лв. Съдът намира, че това
възражение за прихващане е заявено извън срока по чл.131 от ГПК, тъй като в
отговора на исковата молба такова възражение не е било направено. Дадената на
ответника възможност по чл.144 от ГПК е била за становище по заявеното от ищеца
в първото съдебно заседание „изменение на иска чрез предявяване на евентуален
иск“, и възражението би следва да се разгледа само, ако е бил разгледан този
иск.
Поради съвпадането на крайните
изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на въззиваемия-ищец следва да се присъдят
направените в настоящото производство съдебни разноски – 1 000 лв за
заплатен адв.хонорар съгласно представените от въззиваемия договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивират от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77 от 27.07.2018 г. по гр.д.82/2018 г. по описа на
Районен съд гр.Средец.
ОСЪЖДА „ВЕЛКОВ ТРАНС 73” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Средец, ул.”Васил Коларов” № 150, да заплати на „ФОРМУЛА 2”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Карнобат,
Промишлена зона Север, ул.„Седемнадесета” № 1, сумата от 1 000 лв
(хиляда лева) представляваща съдебни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.