М О Т И В И
към Присъда №11
от 13.01.2012г., постановена по н.о.х
.дело №1219 по
описа за 2011г. на Районен съд Пазарджик
Районна
прокуратура Пазарджик е внесла обвинителен акт срещу С.Г.Б. за престъпление по
чл.213а, ал.2, т.2 във връзка с чл.213а, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от
Наказателния кодекс (НК), за това, че при условията на продължавано
престъпление, в периода от време от 17.12.2010г. до 01.02.2011г. в гр.Пазарджик
и в село А.К., обл.Пазарджик, с цел да принуди другиго – И.Й.Г. *** и З.А.М. ***
да се разпоредят с парична сума в общ размер на 1600 лева, е заплашил
последните с насилие, като деянието е придружено с причиняването на лека
телесна повреда по отношение на М., по деяния, както следва:
на 17.12.2010г. в гр.Пазарджик с цел да
принуди другиго – И.Й.Г. ***, да се разпореди със сумата от 400 лева, е
заплашил последния с насилие, с думите : „внимавай,детски гъз, не се прави на
отворен, да не слеза да ти ударя два шамара и да те кача в багажника…. до
23.12.2010г. да си намерил парите, за да не стане по-лошо”;
на 01.02.2011г. в с.А.К.,обл.Пазарджик, с цел да принуди другиго – З.А.М. ***, да се
разпореди със сумата от 1200 лева, е заплашил последната с насилие, с думите:
„мръсна долна курва, тези пари ще ги взима насила, ако трябва и проститутка ще
те направя”, като деянието е придружено с причиняването на лека телесна повреда
– кръвонасядане на лявата ушна мида и травматичен отток зад нея.
В хода на
съдебните прения прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия Б.. Счита, че
същото се подкрепя от събраните в хода на съдебното производство доказателства,
въз основа на които се установява описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание, определено на база съществуването, както
на смекчаващи, така и на отегчаващи отговорността му обстоятелства.
За съвместно
разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск, предявен от пострадалата
съгласно обвинителния акт З.А.М. срещу подсъдимия С.Б., за сумата 5000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в
резултат от престъплението. Пострадалата М. е конституирана като граждански
ищец и като частен обвинител в производството.
Чрез
упълномощения повереник адв.Ч., частният обвинител М.
поддържа обвинението в частта относно извършеното спрямо нея деяние и моли
подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи справедливо наказание.
В качеството си на граждански ищец моли предявеният от нея граждански иск да
бъде уважен изцяло.
Подсъдимият С.Б.
е упълномощил защитник - адв.Л., който пледира
подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото срещу него обвинение. Счита,
че обвинителната теза не е доказана, като изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка не съответства на установената по делото. Според него
събраните доказателства не установяват съставомерност от обективна и субективна
страна на действията на подсъдимия, поради което същият следва да бъде признат
за невинен. Защитникът поддържа становище, че поради липса на противоправно
поведение гражданският иск, приет за съвместно разглеждане, е неоснователен.
Подсъдимият С.Б.
дава обяснения по повдигнатото срещу него обвинение. Не се признава за виновен.
Отрича да е осъществил принуда спрямо посочените в обвинителния акт лица. В
последната си дума моли за обективност и постановяване на оправдателна присъда.
Районният съд
обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване разпоредбата на
чл.301 НПК прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Г.Б.
е роден на ***г***, живее в същия град, българин, български гражданин, неосъждан,
женен, със средно образование, ЕГН: **********.
В периода от 01.03.2009г.
до 01.11.2010г. подсъдимият работел по трудов договор с „*****”АД, гр.С., като
изпълнявал длъжността „инкасатор плащания” в офис на дружеството, находящ се в
гр.Пазарджик, бул.”Б.” №57. Едно от основните длъжностни задължения на
подсъдимия било да събира проблемни кредити, като директно осъществява контакт
по телефона и приоритетно лично с длъжници на дружеството по месторабота и
местоживеене, както и да отчита своевременно събраните суми в регионалния офис.
На 27.10.2010г. трудовото правоотношение било
прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 01.11.2010г., а на на
12.11.2010г. между тях бил сключен договор за събиране на вземания, по който Б.
имал качеството на изпълнител. В това си качество и по силата на договора
същият приел лично да извършва посещения на потребители с временни затруднения
с цел да събира допълнителна към съществуващата информация относно настъпили
техни затруднения по сключени договори за паричен заем, да мотивира и подпомага
потребителите с временни затруднения при изпълнение на тези задължения, както и
да получава пълни или частични плащания. Възложителят от своя страна бил
задължен да заплаща на подсъдимия възнаграждение, представляващо процент от
всички събрани и отчетени вземания от потребители с временни затруднения за кредити
с над 90 дни забава към момента на прехвърлянето, както и допълнителни
възнаграждения, отново определени в зависимост от заплатени от потребителите с
временни затруднения задължения.
І. На
22.07.2010г. св.Р.У. сключила договор за паричен заем №1323363/22.07.10г. с „*****”АД.
При сключване на договора заемодателят бил представляван от св.М.Д., на
длъжност кредитен консултант в посоченото дружество, офис Пазарджик. Преди
подписването на договора последният посетил дома на св.У.. По това време тя
живеела със св.И.Г., който също присъствал на срещата с кредитния консултант.
Св.Д. консултирал и двамата, те двамата избрали сумата, като заявили на
свидетеля, че парите са необходими за ремонт на общия им дом. Като заемодател
по договора участвала само св.У., а бащата на приятеля й – св.Й.Г., станал
поръчител. Предоставена била сума в размер 500лв., която следвало да се изплати
на 21 равни седмични вноски, всяка от които в размер 37.62лв. В изпълнение на
договора св.У. изплатила първите три от вноските, като парите предавала на ръка
на св.Д.. При първото плащане свидетелката била сама, а при следващите – заедно
със св.Г.. След това плащанията спрели. Междувременно Г. и У. се разделили
поради влошаване на отношенията им. Една от основните причини за това били
навиците на Г. да посещава и харчи пари, включително част от получените в заем
по описания договор, за бинго, казина и комар.
Св.Д. търсел У.
по телефона, говорил и с поръчителя, който обещал да съдейства, но въпреки това
плащания по кредита не постъпвали. След това преписката по този кредит била
прехвърлена на подсъдимия Б., който по това време работел като
инкасатор-плащания в отдел „Просрочени вземания”. В изпълнение на служебните си
задължения да събира проблемни кредити, като директно осъществява контакт с
длъжниците, подсъдимият потърсил св.У. по телефона. Тя заявила, че не е в града
и обещала да му се обади в близките няколко дни, но не го направила. Затова Б.
посетил адреса на У., даден в досието й. Там се срещнал с майка й – св.Л.У.,
която до този момент не знаела за задълженията на дъщеря си към Изи кредит.
Когато разбрала, обещала на подсъдимия да провери нещата и да съдейства. От дъщеря
си св.У. разбрала, че част от парите по кредита са похарчени от св.Г., затова организирала
среща между Р.У., подсъдимият Б. и И.Г.. Срещата се състояла през месец ноември
2010г. на автомивка „Фреш” в гр.Пазарджик, където работел св.Г.. На тази среща
подс.Б. казал на двамата, че непогасеният остатък от кредита е в размер 800лв.
и доколкото станало ясно, че част от изтегления заем е бил оползотворен от св.Г.,
тримата се разбрали Г. до вечерта да се снабди със сума в размер 400лв., която
да предаде на подсъдимия, а св.У. следвало да погаси останалите 400лв. Разговорът
протекъл спокойно, без пререкания и конфликти, св.Г. не отрекъл, че фактически
част от заема е реализиран от него, като поел ангажимент да изплати съответната
част от остатъка. Въпреки постигнатата уговорка, на следващия ден никой не се
обадил на подсъдимия. Подсъдимият потърсил няколко пъти св.Г. по месторабота,
но не го намирал. Около 20.11.2010г. двамата се срещнали отново на автомивката.
Тогава св.Г. казал, че не е могъл да намери парите, разбрали се да се срещнат
пак. При следващата им среща Г. отново нямал готовност да плати, като уверил
подсъдимия, че очаква някаква работа и че ще опита да ги намери, въпреки, че в
действителност нямал намерение да го стори. И тези две срещи протекли спокойно
и без пререкания.
На
17.12.2010г. подс.Б. отново посетил автомивка „Фреш”
с автомобила си. Св.Г. бил на работа, приближил се до автомобила, подсъдимият
свалил прозореца и го помолил да влезе вътре, за да се разберат за парите.
Свидетелят отказал да влезе в колата и да разговаря с Б., като заявил, че няма
да му даде никакви пари, независимо, че преди това се е ангажирал да го
направи. Казал му да не минава повече, защото никъде не фигурирал и нямал нищо
общо с този кредит, затова и няма да плати нито една стотинка. Поведението на Г.
подразнило подсъдимия, който се обърнал към свидетеля с думите: ”Абе, детски
гъз, не ми се прави на интересен, ще слезна да ти ударя един шамар!” Казал му
още, че ще дойде след една седмица и че ако и тогава не е намерил парите, ще
стане по-лошо. След това си тръгнал, като през цялото време на разговора не
слязъл от автомобила си.
На
21.12.2010г. св.Г. подал жалба до началника на ТЗБОП Пазарджик, в която се
оплакал, че подсъдимият ходел на работата му и го притеснявал, като последният
път го заплашил, че ще го вкара в багажника на колата си.
ІІ.
Свидетелите Б., М. с 10-годишния си син и Д. живеят в двуетажна къща в село А.К.,
обл.Пазарджик. М. и Д. стопанисват магазин за хранителни стоки, находящ се пред
къщата.
През есента на
2010г. св.Б. решила да изтегли кредит от „*****”АД. За целта същата направила
заявка за сключване на договор за заем в офиса на дружеството в гр.Пазарджик.
По повод тази заявка свидетелите Л. и П., първата на длъжност кредитен
инспектор, а вторият – мениджър „Развитие” в „*****”АД, посетили дома на
клиентката в с.А.К.. Срещата с Б. била проведена в присъствието на дъщеря й З.М.
и нейния приятел св.Д.. Там станало ясно, че парите са нужни на Т.Б. за ремонт
на къщата, като постигнали договореност да й бъде предоставен заем в размер
600лв. по линия „Кредит на пенсионер”. Св.П. взел нужната информация относно
това с кого живее Б., от колко години живее в къщата, каква пенсия получава и
каква собственост има. Изготвено било нарочно предложение, което впоследствие
трябвало да се изпрати в централния офис на заемодателя в гр.С. за одобрение. В
предложението като лице за контакт бил записан свидетелят Д.Д., който в това си
качество при нужда да съдейства за връзка с клиента. По договора нямало
поръчител, като кредитните инспектори взели телефонните номера на св.Б.,
мобилен и домашен телефон, и на св.Д.. В срок от 24 часа предложението било
одобрено и на 05.10.2010г. бил сключен договор за паричен заем
№1350644/05.10.2010г. между „*****”АД и Т.Б. за сумата 600лв, която
заемополучателят следвало да възстанови в срок от 8 месеца на равни месечни
погасителни вноски в размер 128.98лв. всяка. Договорът бил подписан пред офиса
на дружеството в гр.Пазарджик, където св.Б. дошла заедно със св.Д.. В негово
присъствие св.Л. предала на Б. сумата 600лв., в уверение на което св.Б.
подписала нарочна разписка.
Б. не платила
в срок първата месечна вноска, не изпълнила задълженията си и по следващите
такива. До 01.02.2011г. по този договор не постъпили никакви плащания от страна
на длъжника, като до този момент настъпили падежите на общо три вноски,
задължението нараснало в резултат от начисляването на закъснителни лихви и
достигнало приблизителната сума от 1200лв. Междувременно свидетелите Л. и П.
започнали да търсят клиентката и лицето за контакт на оставените им телефони. Л.
звъняла на Б., но не могла да се свърже с нея. П. се обадил се на св.Д. за
съдействие, като му обяснил, че не може да се свърже със заемополучателя.
Търсил Б. и на домашния телефон няколко пъти, но там се обаждало само внучето
й. След като не могли да осъществят връзка по телефона, свидетелите Л. и П. ***
Константиново, но не открили никого, а магазинчето било затворено. Св.П.
посетил още веднъж дома на Б. и М.. Тогава магазинът работел и там били М. и Д.,
които му казали, че Б. се е преместила да живее другаде, както и че ще плаща,
когато може. Съседи, обаче, споделили със св.П., че бабата си живеела там,
просто я криели, защото я търсят и от други места.
В последствие
този т.нар. проблемен кредит бил прехвърлен от св.П. в отдел „Просрочени
вземания”, или още наречен „Риск”. От там цялото досие на Б. било предадено на
подс.Б., който по това време изпълнявал задължения по договора си за събиране
на вземания с „*****”АД. На същия била предоставена цялата информация във
връзка с този кредит – за размера на задължението към този момент, както и за това,
че няма никакви плащания по него в продължение на 90 дни, че Б. е търсена
многократно, но не е откривана, че лицето за контакти Д.Д. не е оказал
съдействие, че на място роднините й са казвали, че Б. я няма и че ще й
предадат, че винаги са я криели, предадена му била информация и за това, че
имат магазинче в с.А.К., където могат да бъдат открити.
Разполагайки с
цялата тази информация, на 01.02.2011г. по обяд, около 12.00ч., подсъдимият Б.
пристигнал с лекия си автомобил ***,
сив на цвят с тъмни стъкла, рег.№ *** (по делото няма данни за цялата номерация) в с.А.К., паркирал автомобила пред
магазина на св.М., който бил отворен, и влязъл вътре. По това време там били
св.М., малолетния й син и св.Д.. В магазина нямало клиенти. М. подреждала стока
в хладилника, разположен в близост до входната врата, а Д. седял на 4-5 метра от нея, зад тезгяха
в другия край на магазина, който бил с обща площ около 15 кв.м.
Като влязъл в
магазина, подсъдимият застанал на разстояние около 1 метър от св.М. и казал
„Добър ден! Аз идвам за парите на бабата.” Представил се като служител на Изи
кредит, казал на свидетелите, че към настоящия момент дължимата сума е в размер
1200лв. и че той е дошъл да събере парите, тъй като кредитът е прехвърлен на
него. М. и Д. разбрали, че става въпрос за заема, който св.Б. изтеглила от
същото дружество. Тъй като Б. не била вкъщи, св.Д. предложил да й позвъни по
телефона, за да дойде и да се разберат. Св.М. казала, че тя лично не дължи пари
на никого, че има някакво объркване, престорила се на изненадата, обяснила на
подсъдимия, че не знае за никакви пари, че тя е З.М., а майка й е Т.Б..
Свидетелите предложили на подсъдимия да остави телефон за връзка, за да
разберат как стоят нещата. Б. предоставил телефона си на св.Д.. Същевременно, от
информацията в досието подсъдимият бил наясно, че роднините на Б. „я крият”,
като много добре знаят за задълженията й, в работата му с хиляди клиенти, този
кредит бил единственият, по който не била платена нито една стотинка, затова
същият бил възмутен от поведението на М.. Обърнал се към нея с думите „Ти на
интересна ли ще се правиш?” После казал: ”Няма да си тръгна, тези пари ги искам
на всяка цена от вас. Какво ще правим с парите?” М. повторила, че не дължи и
няма да даде никакви пари. До този момент разговорът бил спокоен, но упоритото
отричане от страна на свидетелката, че не знае за задължението, както и отказът
й да съдейства за погасяването на дълга, вбесило подсъдимия, той се обърнал към
нея с думите: „Мръсна, долна курва, ако трябва проститутка ще те направя, но ще
взема тези пари!” Изричайки тези думи, както стоял лице в лице с М. и на
разстояние около метър от нея, подсъдимият посегнал с дясната си ръка и ударил
свидетелката с юмрук в областта зад лявото й ухо и тила. Вследствие на удара
свидетелката се ударила челно в хладилника, намиращ се встрани от нея, и
паднала до него. Виждайки това, св.Д. скочил от мястото, на което бил преди
това, насочил се към подсъдимия и го избутал извън магазина. Сипейки закани и
обиди, респектиран от св.Д., подсъдимият се качил в колата си и потеглил. Д. успял
да запомни и да запише номера на автомобила. Той помогнал на приятелката си да
се свести, тъй като в това време М. била зашеметена от удара, силно разстроена
и главата й се тресяла.
Когато се
успокоила, между 12.30 и 13.00 часа същия ден, двамата се качили в автомобила
на Д. ***, за да търсят помощ от полицията. По пътя между селата А.К. и Г.
видели да се движи полицейска кола. В нея били свидетелите З. и С. – полицейски
инспектори, първият обслужващ района на с.А.К., а вторият - района на с.Г.. Двамата патрулирали в
посока с.Г. – с.А.К., когато били спрени чрез присветване на фаровете от св.Д..
Свидетелите З. и С. излезли от автомобила, защото разбрали, че има проблем. М.
разказала на полицаите, че има магазин в с.А.К., че в магазина е идвал мъж със
сиво ***, който се
представил за кредитен инспектор и искал пари по кредит, като я бил заплашил и
ударил по главата. След намесата на приятеля й, мъжът си тръгнал. М. и Д. дали
на полицейските инспектори данните за автомобила на подсъдимия и оставили свои
координати. Полицейските служители казали на св.М. да подаде жалба в полицията,
след което те ще вземат отношение. Посъветвали я да се снабди с медицинско
удостоверение за нанесената й телесна повреда.
Свидетелите Д.
и М. продължили към полицейското управление в Пазарджик с намерение да подадат
жалба против подсъдимия. Тъй като не знаели имената му, св.Д. позвънил на
дадения им от Б. телефонен номер и го попитал за трите му имена. Казал му, че
са пред полицията и искат да подадат жалба срещу него. Подсъдимият не дал
имената си на св.Д., вместо това започнал да обижда, че са „циркаджии” и да се
заканва. Малко по-късно Б. позвънил на Д., като го попитал при кой следовател
са, за да дойде. Св.Д. само казал, че от полицията ще го намерят и затворил
телефона.
Междувременно
свидетелите З. и С. *** към офиса на Изи кредит, за да търсят подсъдимия по
даденото им от М. *** в града засекли лекия автомобил ***, управляван от подс.Б., спрели го, обяснили
му, че има оплакване срещу него и го помолили да отиде с тях в кметството на с.Г.,
където бил кабинетът на св.С., за да изяснят случая. Св.З. позвънил на св.Д.,
казал му, че са открили посоченото от тях лице, като извикал и тях в кметството
на Г..
В РУП
Пазарджик св.М. подала жалба с вх.№2199 от 01.02.2011г., която същият ден била
изпратена в ТЗБОП. След като подали жалбата, М. и Д. се отправили към
кметството в с.Г.. В кабинета на св.С. същите заварили подсъдимия, който в
присъствието на двамата полицейски служители пишел обяснения. При влизането им
в кабинета св.М. разпознала подсъдимия, между тях започнало пререкание,
свидетелката го питала защо я е ударил, а той отричал, поради което св.С. завел
М. и Д. в друга стая, където М. също написала обяснения по случая. На
подсъдимия бил съставен и връчен протокол за предупреждение да не отправя
обидни думи, закани и заплахи за саморазправа към З.А.М. ***.
Около 14.00 –
14.30ч. М. и Д. напуснали кметството и отишли в МБАЛ Пазарджик, отделение „Съдебна
медицина”. Работното време, обаче, било приключило, затова свидетелите се
прибрали у дома, където разказали за случилото се на св.Б.. На другия ден –
02.02.2011г., Д., М. и Б. отишли в „Съдебна медицина”. Там св.М. била
прегледана от д-р Ф., който при прегледа установил, че лявата й ушна мида е
кравонасадена, а зад нея в телно-слепоочна област се опипва хематом с диаметър
около 2 см.,
в уверение на което било издадено СМУ №12/2011г.
На
03.02.2011г. М. дала пред св.С. повторни писмени обяснения по случая, писмени
обяснения дал и св.Д.. Към обясненията си св.М. приложила и копие от издаденото
й СМУ.
По делото е
приета съдебно-медицинска експертиза, според която описаните в
съдебномедицинското удостоверение увреждания – кръвонасядане на лява ушна мида
и травматичен оток зад нея с диаметър 2 см, са причинени по механизна на
действие на твърд-тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят по
време да са получени към инкриминираната дата – 01.02.2011г., и по начин,
съобщен от пострадалата, а именно – при удар с ръка /юмрук/ по лявата част на
главата, като по време на нанасяне на удара пострадалата и нападателят са били
обърнати един към друг лице с лице. Според вещото лице описаните травматични
увреждания са причинили на пострадалата болка и страдание за около 2 – 5 дни от
датата на травмата.
Така
изяснената фактическа обстановка съдът намери за установена, след като обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията
на подсъдимия С.Б., които се възприеха частично, показанията на св.И.Г., също
от части, показанията на свидетелите Р.У., Л.У., свидетеля Д. и свидетеля Й.Г.,
свидетелите Л., П., Д., З. и С., св.П., св.М., както и отчасти от показанията
на св.Б.; заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и възоснова писмените
доказателства и доказателствени средства – трудов договор, договор за събиране
на вземания, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, договори за
заем, жалби до РУП и ТЗБОП, СМУ, справки от М-тел за телефонни разговори,
справки от РУП, свидетелство за съдимост на подсъдимия, характеристична
справка, декларация за семейно и материално и имотно състояние.
І. При
излагане на фактите и обстоятелствата относно първото деяние съдът не възприе
изцяло показанията на свидетеля И.Г., като не възприе и прочетените по реда на
чл.281, ал.1, т.1 НПК показания на същия свидетел, дадени пред съдия по реда на
чл.222 НПК. Взимайки предвид изложеното в жалбата на този свидетел до ТЗБОП
Пазарджик, данните, дадени от същия при разпита му пред съдия в хода на
досъдебното производство, и тези, които свидетелят изложи пред настоящия състав
на съда, съдът намери, че показанията на този свидетел не са сигурен и
убедителен източник на сведения относно случилото се на 17.12.2010г., както и
преди това, респективно поради своята вътрешна противоречивост, неубедителност
и непоследователност посочените показания не са достатъчни, за да обосноват по
изискуемия от закона несъмнен начин извод за виновността на подсъдимия по
повдигнатото обвинение, свързано с този свидетел. Свидетелят Г. е изключително
непоследователен в позицията си относно разменените между него и подсъдимия
реплики на инкриминираната дата, залегнали в основата на обвинението. В жалбата
си до ТЗБОП същият е посочил, че е притесняван и заплашван, като подсъдимият
заявил, че ще го вкара в багажнита на колата си. В разпита си пред съдия, освен
изложеното за багажника, е добавил и репликата, че подсъдимият ще му удари два
шамара. Пред съдебния състав по делото пък, заяви трето – подсъдимият му казал
да не се прави на интересен, да не му удари един шамар, като това направил,
защото свидетелят не пожелал да се качи в колата. На въпроса коя от версиите е
вярна, Г., включително в проведената в последното съдебно заседание очна
ставка, се отрече от показанията си, дадени пред съдия по ч.н.д.№436/2011г.,
като заяви, че те повтарят посоченото в жалбата му до ТЗБОП, а когато писал
тази жалба бил притеснен и напрегнат и това за багажника си го измислил. При
така констатираната непоследователност съдът намери, че следва да бъдат
кредитирани онези само показания на свидетеля, които се подкрепят от останалия
доказателствен материал. Така например относно конкретната реплика на
подсъдимия, която в обвинителния акт е инкриминирана като форма на заплаха с
насилие, съдът възприе тази, която свидетелят даде в откритото съдебно
заседание по настоящото н.о.х.дело, тъй като тя се подкрепя от обясненията на
подсъдимия в тази насока. Следваща причина да възприеме тези показания е тази, че
същите са дадени в присъствието на подсъдимия и неговия защитник и при
условията на непосредственост пред съда, разглеждащ повдигнатото обвинение.
Показанията, дадени в присъствието на всички страни в процеса, се ползват с
по-голяма надеждност, на тях следва да бъде отдаден приоритет пред тези, при
снемането на които подсъдимият и неговият защитник не са имали възможност да
участват активно, да правят искания и да задават въпроси. И не на последно
място, от показанията на св.Й.Г., баща на И.Г., с когото той живее и се среща
ежедневно, се установи, че пострадалият Г. не е бил притеснен от нищо по време
на съдебното заседание, както и че няма опасения и не се страхува от подс.Б.. Това означава, че няма причина, поради която да
бъдат възприети онези негови показания, дадени на досъдебното производство в
отсъствие на подсъдимия и неговия защитник. Очевидно тогава свидетелят все още
е бил притеснен от създалата се ситуация, докато към настоящия момент същият е
вече спокоен, че няма да бъде притесняван и търсен за погасяване на въпросния
заем, затова няма и повод да преиначава и ескалира истината.
Показанията на
св.Г. са вътрешно противоречиви и нелогични в много свои части. Няма логика в
изложеното от него, че първоначално бил готов да предостави на св.У. сума за
погасяване на кредита, но тя отказала. Като се има предвид, че заемът е бил
предназначен да обслужва техни общи интереси, в каквато насока са показанията
на св.Р.У., Л.У., Д. и Й.Г., а и на самия И.Г., както и това, че след раздялата
им отношенията между тях са били силно обтегнати, за което свидетелстват Р.У.,
майка й и Й.Г., описаната от Г. готовност и желание на бившата му приятелка да
изплаща сама заема и да откаже да вземе пари от него е лишена от формална
логика. Напротив, от показанията на св.У. и майка й се установи, че тя е била с
ясната представа, че част от парите е похарчил самият Г. и затова следва да
понесе отговорността за тях. Именно за това е била организирана и проведената
през месец ноември 2010г. среща между Г., подсъдимия и св.У.. Нелогично е и
изложеното от свидетеля, че на тази среща обещал, че ще намери сумата 400лв., с
която да погаси част от дълга, защото „Рени” така го помолила да каже заради
майка й. От показанията на св.Л.У. се установи, че тя не е присъствала пряко на
срещата, а е стояла на страни, в автомобила на сина си, като не е чула и
участвала в разговора и в последствие не е имала никакъв контакт с подсъдимия.
Тогава защо дъщеря й ще моли бившия си приятел да излъже, за да не разбере
майка й? И защо бившият й приятел, с когото са в лоши отношения, така
самоотвержено би се съгласил да излъже, за да не я злепостави?
Въпреки
изложеното, дори да се приеме, че между Г. и Р.У. е имало някаква уговорка в
изложения от него смисъл, то от събраните по делото доказателства, включително
от показанията на самия Г., дадени по време на очната ставка, се установи по
несъмнен начин, че подобна уговорка не е била известна на подсъдимия Б.. Пред
него свидетелят е обещал, поел ангажимент да изплати половината от остатъка по
кредита, без да е бил принуждаван по никакъв начин и без да е уведомил никого
за уговорките си с Р.. При следващите си срещи с подсъдимия е продължил да
поддържа у него заблуждението, че ще плати парите и изразявал готовност да го
стори, щом ги намери и едва при последната им среща е дал ясно да се разбере,
че няма намерение да плаща „чуждия” дълг.
Съдът намери,
че показанията на свидетеля И.Г. са неубедителни и с оглед събраните по делото
данни за неговата личност. Св.У. го охарактеризира като човек, който обича да
играе комар, хазартни игри и бинго, след раздялата им го срещнала в градската
градина и Г. й се оплакал, че подсъдимия го заплашва за парите, но тогава бил
пиян. От обясненията на подсъдимия и показанията на самия Г. се установи, че
известно време след инцидента Г. посетил заведението, в което работи
подсъдимия, отново бил пийнал и се опитал да влезе с конфликт с него. Баща му,
св.Й.Г., категорично заяви, че синът му го е лъгал за това, че кредитът се
изплаща, както и че не желае, независимо от това, че е поръчителствал, да плаща
и стотинка от този кредит. И най-накрая, при очната им ставка, свидетелят Г. заяви,
че бил в добри отношения с подсъдимия. Всички тези данни убедиха съда, че не
може да има вяра в посочения свидетел, който е единствен очевидец на случилото
се на 17.12.2010г., респективно че неговите недостоверни, противоречиви и
нелогични показания не могат да послужат като основа за постановяване на
осъдителна присъда против подсъдимия Б..
От друга
страна, съдът намери за правдоподобни обясненията на последния в частта им
относно това деяние, тъй като същите се подкрепят от показанията на свидетелите
Р. и Л.У., а и след проведената очна ставка с пострадалия Г., се установи, че
особени съществени противоречия между подсъдимия и свидетеля няма. И двамата
твърдят, че Г. е поел ангажимент да плати част от дълга, без да е бил
принуждаван от подсъдимия, като в продължение на две срещи между тях след това
е обещавал, че ще намери парите, отново без каквито и да е било заплахи и
противоправни действия спрямо него. Единственото противоречие се явява относно
това кой е определял сроковете – дали подсъдимият или Г.. С оглед всички
установени по делото факти и обстоятелства съдът намира, че този въпрос не е
толкова съществен, дори подсъдимият да е давал срокове на свидетеля, това е
било, защото последният е изявил готовност да плати дълга и привидно е искал да
му се даде възможност за това. Тези срокове не са били ултимативни или
придружени със закани, а форма на разсрочване на вече поетото задължение.
ІІ. При
излагане на фактите и обстоятелствата относно второто деяние съдът възприе
изцяло показанията на свидетелите Л. и П. относно сключването на процесния
договор, които намери за обективни, логични и последователни. И двамата
свидетели са категорични, че св.М. и св.Д. са присъствали при провеждането на
преговорите за сключване на договора за кредит, били са наясно с договорената
сума, а св.Д. е предоставил и телефона си като лице за контакт. От показанията
на посочените свидетели и тези на св.Б. и св.Д. се установи, че последният е
присъствал и при подписването на окончателния договор, както и при получаване
на сумата от св.Б.. С оглед съществуващите между тях близки и лишени от
всякакви конфликти отношения, напълно логично е св.М. също да е знаела, че
въпросната сума е получена от майка й, тя е била наясно и с това, че сумата
подлежи на връщане и в какви срокове, тъй като посочените обстоятелства са
станали известни още при попълване на т.нар. предложение в дома на Б.. В насока
на извода, че М. и Д. са знаели за взаимоотношенията между св.Б. и „*****”АД,
са и техните последващи действия, или по-скоро бездействия. Св.Д. не е оказал
съдействие на кредитните инспектори да се свържат с Б. за уреждане на
отношенията им, при посещението на св.П. в магазина двамата (М. и Д.) са
заявили, че св.Б. не живее вече на адреса, като по данни, които свидетелят
събрал от съдеди, очевидно са я „криели” от представителите на заемодателя. Съдът
не кредитира показанията на св.Б., че дъщеря й нищо не е знаела за заема, тъй
като те са в противоречие с показанията на горепосочените свидетели,
представители на Изи кредит. Очевидна е нагласата на тази свидетелка да крие
истината по този въпрос, тя е и логична, при положение, че именно тя е в
основата на целия последващ конфликт.
Относно
събитията, разиграли се на 01.02.2011г. в магазина на М. ***, относно
авторството на деянието и относно неговия механизъм, съдът възприе показанията
на св.Д., отчасти обясненията на подсъдимия Б., отчасти тези на пострадалата М.,
както и заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвени въз основа
издаденото на М. съдебномедицинско удостоверение.
Съдът не
възприе показанията на М., според която подсъдимият още с влизането си в
магазина се нахвърлил към нея с думите „Аз съм рекетьор, дължите ми 1200лв.”,
веднага след което я ударил и повалил на пода. В показанията на М. се наблюдава
тенденция към преувеличаване на нещата, към преекспониране на събитията, като,
водена от стремежа си „да получи правосъдие”, свидетелката драматизира
ситуацията и силно съкращава развоя на събитията, преминавайки направо към
онова, което според нея е съществено. Същевременно показанията на св.Д. са
по-подробни, последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. Той разказва
как срещата с подсъдимия е започнала със спокоен, делови и културен разговор,
при който Б. първо е съобщил длъжността си и институцията, за която работи,
уведомил ги е за размера на дълга. Относно посочените обстоятелства съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия, които напълно съвпадат в тази им част с
показанията на св.Д.. Въз основа на неговите обяснения съдът прие, също така,
че Б. е разполагал с цялостна предварителна информация относно сключването на
договора, неговото неизпълнение и липсата на всякакво съдействие от страна на
роднините на св.Б. за погасяването на дълга. В тази насока са и показанията на
св.П., който заяви, че е въвел данните за посещенията си в с.А.К., в
компютърната система, след което ги е предоставил с цялото досие на отдела, в
който работел подсъдимия. При това положение подсъдимият безспорно е посетил
магазина на св.М. със знанието, че там ще намери хора, които са отговорни за
неплащането на дълга, и със знанието, че по-рано провеждани с тях спокойни и
делови разговори от кредитните инспектори не са дали нужния ефект. При това той
е бил наясно, че за разлика от много други случаи, по този кредит няма никакви
погашения до настоящия момент.
Относно
разменените реплики съдът кредитира показанията на св.Д. поради изложените
по-горе причини. От тях се установи, че св.М. няколко пъти е отрекла пред
подсъдимия да й е известно за дълга на майка й към кредитната институция, както
и, че подсъдимият настоявал да получи парите от тях, но М. също така
категорично заявила, че има някакво объркване, че тя няма да плати нищо, защото
нищо не знае. За последното съдът кредитира и показанията на М. и прие, че
макар и да е била наясно за какво става въпрос, тя настоятелно е отричала да
знае нещо за този кредит, както, между впрочем, продължи да го прави и пред
съда. Това й именно поведение според съда е провокирало описаната във
фактическата обстановка ответна реакция на подсъдимия, който възмутен от
цялостното поведение на Б., М. и Д., включително преди поемането от него на
преписката по въпросния кредит, което поведение е продължило и в магазина на
01.02.2011г., и в стремежа си на всяка цена да получи плащане по този кредит, е
насочил претенциите си към свидетелите М. и Д., обръщайки се към нея с обидна
квалификация, и я заплашил, че ако трябва ще получи парите, като я принуди да
проституира. Същевременно подсъдимият е нанесъл удар на св.М., за което свидетелстват
и Д. и М.. Съдът намери, че показанията им в тази насока следва да бъдат
кредитирани с доверие. На първо място, между тях двамата няма никакви
противоречия относно механизма на нанасянето му, местоположението на подсъдимия
и М. един спрямо друг, както и относно мястото на удара. В тази им част
показанията на посочените свидетели са подробни и последователни. Те се
подкрепят от показанията на полицейските служители З. и С., които съобщават, че
много скоро след инцидента са били инцидентно спрени и алармирани от
пострадалата и приятеля й за посещението на подсъдимия. На полицейските
служители те са съобщили това, което съобщават и пред съда. И двамата квартални
са категорични, че св.М. се оплакала, че е била ударена по главата. Св.З.
заяви, че оплакването е било и за заплашване. С. не можа да си спомни дали
пострадалата е съобщила за нанесената й обида, но същевременно каза, че при
оплакване за обида и заплашване, се съставя предупредителен протокол срещу
лицето да преустанови за в бъдеще това си поведение. Според съставения от него
протокол подс.Б. е бил предупреден именно да не
отправя обидни думи, закани и заплахи за саморазправа към нея. Затова и съдът
кредитира показанията на св.М. и Д. относно отправената към нея обида и
заканата, че подсъдимият ще получи насила парите, дори ако е нужно ще я принуди
да проституира.
Съдът
кредитира показанията на М. и Д. относно нанесения удар и с оглед обясненията
на самия подсъдим, който заяви, че пред него в кметството в с.Г. свидетелката е
показала като място на удара задната тилна част на главата си и както той каза
„Няма кой да й бърка в косата да гледа дали има нещо или не.”, като това е
станало на 01.02.2011г., близо час след инцидента и преди тя да се снабди още
със съдебно медицинско удостоверение. Св.З. заяви, че видими следи от удар по
св.М. не видял, но това не е учудващо, тъй като ударът действително е бил
нанесен в задната тилна част на главата й, зад ухото, което не се е виждало от
косата й. Плюс това, и двамата полицейски служители нямат ясен спомен за
всичко, което се е случило, предвид изтеклия продължителен период от време. И
двамата не си спомнят дали свидетелката е била притеснена и разтревожена, но
същевременно са потеглили веднага да търсят и издирват подсъдимия, следователно
очевидно са имали причина да се задействат скоростно по подадения им сигнал.
Относно
нанесения удар и получените в резултат от него травматични увреждания съдът
възприе изцяло приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която е
обективно и безпристрастно изготвена и почива на знанията и опита на експерта.
Според вещото лице на пострадалата са причинени две травматични увреждания –
едното върху самата ушна мида, второто – зад нея в ушната област, които е
напълно възможно да се получат по посочения от нея механизъм – чрез удар,
нанесен от малко разстояние с юмрук на дясна ръка от лице, стоящо срещу
пострадалата, лице в лице с нея. Вещото лице е категорично, че двете травми са
близо една до друга, затова е възможно да се получат само от един удар. Според
него не е изключено пострадалата при падането да се е ударила челно в
хладилника, както съобщава, но травмата е била нанесена с малка сила, затова не
е оставила морфологичен белег върху кожата или пък този белег е отшумял до
минути и час след това.
Относно това
кога и къде се е прегледала пострадалата, както и за това какви травматични
увреждания са й били причинени, съдът кредитира и представеното от „МБАЛ
Пазарджик” съдебномедицинско удостоверение. От показанията на свидетелите М., Д.
и Б. съдът прие, че пострадалата е била прегледана в отделението по съдебна
медицина в МБАЛ Пазарджик на 02.02.2011г., като всички свидетели са
категорични, че това е станало ден след инцидента. Последното се установява и
от изпратения от „МБАЛ Пазарджик”АД втори екземпляр на удостоверението,
съхраняван при тях. Копие от същия този екземпляр /с дата 02.02.2011г./ св.М. е
представила и на св.С. при снемане на вторите дадени от нея писмени обяснения
един ден след това. Съдът не кредитира представения медицински журнал, тъй като
в същия има поправки и информацията не е попълнена съответно на отбелязаните
графи. Графата „прегледан за първи път на /дата/” не е попълнена, както относно
издаденото на М. удостоверение, така и за всички останали. Не е надлежно
попълнена и графата „заболял на дата”. По изложените съображения съдът не би
могъл да направи категоричен извод за значението на изписаната пред графите
дата във въпросния журнал. С оглед нанесените на много места поправки на
номера, дати, имена и др.данни, не би могло с категоричност да се твърди и, че
тази дата е достоверна. Ето защо съдът прие, че меродавна и достоверна е
датата, посочена в медицинското удостоверение, изпратено в оригинал по делото,
съвпадаща с тази на представеното от М. непосредствено след инцидента на св.С.
копие. Посочените удостоверения са идентични като съдържание, поради което и
следва да бъдат възприети. Те съответстват и на данните от гласните
доказателства – тези на М., Д., Б., З. и С. (на които М. минути след инцидента се
оплакала, че е удряна по главата), в това число и на обясненията на подсъдимия,
пред когото пострадалата е посочила като място на удара задната тилна част на
главата си. Колкото до удостоверението, което св.М. е представила по-късно с
жалбата си до РП (л.33 от ДП), то при него очевидно се касае за техническа
грешка при изписване датата на прегледа, доколкото в предварителните сведения е
посочено, че по данни на М. на 01.02.2011г. около обяд й е бил нанесен побой от
непознат в магазин. В крайна сметка съдът прие, че констатираните неточности в
едно от удостоверенията и в т.нар. книга за съдебномедицински удостоверения, не
се отразяват съществено на крайния извод относно механизма на извършване на
деянието и относно причинените с него телесни увреждания, тъй като по
съдържание удостоверенията са абсолютно идентични и се подкрепят от събраните
по делото гласни доказателства.
Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия Б., според когото между него, Д. и М.
протекъл спокоен разговор, при който се разбрали да започнат погасяване на
кредита, като дори се уговорили за конкретна сума. На първо място, подсъдимият
посочи, че след това е уведомил за така постигнатия резултат от проведената
среща св.П., който пък малко преди това заяви, че не знае как са се развили
нещата, след като преписката е била прехвърлена на Б. и че само е чул, че някой
се е оплакал от неговите действия. Посоченото противоречие е съществено и е
пряка индикация за това, че версията на подсъдимия е само защитна, изолирана и
не се подкрепя от останалия доказателствен материал по делото. На следващо
място, тази версия се опровергава от правилата на формалната логика. Според
съда няма логика в твърденията му, че при разговора, състоял се между 12, 12 и
нещо часа и 12.30ч., който през това време е бил прекъсван от идването на
детето, от посещението на клиенти и неколкократно влизане и излизане от
магазина, т.е. в рамките на едно сравнително кратко време, той да е успял
спокойно и толерантно, без проблеми от страна на свидетелите, да получи
обещанията им да започнат да погасяват дълга, при положение, че в продължение
на 2 или 3 месеца преди това колегите му са се опитвали да се свържат с
длъжника и лицето за контакт, 2 пъти са ги посещавали на място без резултат,
като при едно от посещенията дори св.М. и св.Д. са се опитали да „укрият” св.Б..
Очевидно е, че и пред него те са продължили с демонстрациите, че не знаят за
дълга и нямат желание да съдействат, защото не са пряко задължени, като също
така очевидно е, че не са заявили желание да го погасяват.
Съдът намира,
че описаните от свидетелите М. и Д. действия на подсъдимия след инкриминираната
дата, нямат съществено значение за съставомерността на деянието, извършено на
01.02.2011г., поради което и не е нужно да бъдат коментирани. Не са включени в
предмета на делото и действията на свидетелите З. и С., затова възраженията за
това, че двамата не са изпълнили служебните си задължения, също са без
съществено значение. Все пак съдът намира, че показанията им са добросъвестно
дадени, те съответстват на останалите събрани по делото доказателства относно
обстоятелствата, описани от тези свидетели – за срещата им с пострадалата и
приятеля й, за срещата им с подсъдимия и съвместната среща в кметството на Г.
няма особени съществени противоречия в показанията на останалите свидетели.
Факт е, че тези свидетели не са се занимавали задълбочено с подадената от М.
жалба, поради което и спомените им предвид изтеклия дълъг период от време, се
основават предимно на останалите при тях писмени обяснения на страните. Не са
от съществено значение за разкриване на обективната истина по делото и
показанията на св.Й.П.. От тях може със сигурност да се установи обективния
факт, че П., който е братовчед на св.М., посетил дома й по поръчение на
подсъдимия, с когото се познавали. Свидетелите по делото и подсъдимия
пресъздават всеки по различен начин разменените на тази среща реплики между П.
и М.. Те двамата явно са подходили с различна нагласа при разговора си, като
всеки интерпретира думите на другия с оглед собствените си знания и възприятия
за случая. П. е бил с нагласата, че св.М. лъже за нещо, но не знаел за кое, а
пък М. съответно – че думите му са някаква разбрана от нея форма на
ходатайство. Израз на преувеличаване на фактите са и показанията й, че
въпросният свидетел я посетил не веднъж, а общо три пъти. В тази част те не
кореспондират с показанията на Д. и Б., които твърдят, че са присъствали само
на една среща. В крайна сметка тези последващи събития не оказват съществено
значение за крайните изводи относно внесеното срещу Ст.Б. обвинение.
Съдът не
споделя доводите на защитника адв.Л., които се
основават на това, че св.Д. могъл да се намеси при видяната от него опасност за
здравето на приятелката му и тъй като не го направил, то следва непременно да
се съмняваме в достоверността на показанията му. Според съда не могат да бъдат
правени изводи в тази насока, само защото свидетелят не е „защитил” приятелката
си чрез нанасяне на удари от своя страна по отношение на подсъдимия. Както се
установи от показанията му, същият по времето, в което подсъдимият се е намирал
на метър разстояние от М., е бил в другия край на магазина, като разговорът
първоначално е протичал спокойно и без изгледи да прерасне в побой. Очевидно
свидетелят не е очаквал подобно поведение, за да реагира, преди нанасянето на
удара. Отделно от това, в последствие той е действал напълно правомерно, като
без да му нанася удари, е избутал Б. навън, след което е тръгнал да търси
съдействие от органите на реда, съблюдавайки установения за това ред. Съдът
намира, че не само е незаконно, но и неморално да бъдат правени изводи за
недостоверност на показанията му заради проявеното от него правомерно
поведение, това би означавало да се насърчават гражданите към саморазправа, а
не към търсене на съдействие от компетентните за това органи.
Възраженията,
че позицията на М. търпяла промени в дадените от нея писмени обяснения и в
подадените жалби, съдът намери за неоснователни. Писмените обяснения, дадени в
хода на предварителните проверки и преди образуване на наказателно
производство, не могат да бъдат източник на доказателства по делото. Колкото до
жалбите, те имат сигнална функция, за тях няма изисквания относно съдържание.
Отделно от това, двете подадени от М. *** не се отличават съществено. И в двете
същата е предоставила известните й към съответния момент данни за подсъдимия,
като е посочила, че е била удряна от него в магазина си по повод отрицанието й
да има нещо общо с кредитът, получен от майка й. Същите данни свидетелката дава
и пред съда. Забелязва се известна тенденция към преекспониране на детайлите,
която съдът вече обсъди, именно поради което и бяха възприети значително
по-уравновесените, логични и последователни показания на свидетеля очевидец Д..
Възоснова на така изяснената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.213а,
ал.2, т.2 във връзка с ал.1 НК, като на 01.02.2011г. в с.А.К., обл.Пазарджик, с
цел да принуди другиго – З.А.М. ***, да се разпореди със сумата от 1200 лева, е
заплашил последната с насилие, като деянието е придружено с причиняването на
лека телесна повреда на М. – кръвонасядане на лявата
ушна мида и хематом зад нея.
Престъпният
състав по чл.213а, ал.1 от НК, с оглед систематичното му място в особената част
на НК и на неговите елементи от обективна и субективна страна, дава
наказателноправна защита срещу престъпни посегателства, насочени към
упражняване на имуществените права, по-специално към правото на собственика
чрез свободно волеизявление да се разпорежда със своето имущество. Целейки да
принуди пострадалия да упражни своите имуществени права по начин, избран от
дееца, последният въздейства върху волята на пострадалото лице, като го
заплашва с насилие, оклеветяване, увреждане на имущество или друго
противозаконно увреждащо действие, а в квалифицирания по чл.213а, ал.2, т.2 във
връзка с ал.1 НК случай заплахата се осъществява чрез причиняване на лека
телесна повреда.
В аспекта на
изложеното от обективна страна подсъдимият е упражнил спрямо св.М. физическа
принуда, изразила се в извършване спрямо нея на действия, в резултат от които й
е била причинената телесна повреда. Телесната повреда на М. по своя характер е
лека по смисъла на чл.130, ал.1 НК – изразяваща се в разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Без това да е от особено значение за
изхода на делото и за правната квалификация на деянието, съдът намира за нужно
да отбележи, че не кредитира заключението на СМЕ в частта му относно вида на
телесната повреда. От доказателствата по делото, а и от самата медицинска
експертиза се установява, че на пострадалата е било причинено кратковременно
разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост
на тъканите, което съгласно Постановление №3/79г. на Пленума на ВС, т.15,
представлява лека телесна повреда по смисъла на ал.1 на чл.130 НК. Според
същото постановление случаите на наранявания на кожата и насиняване на части от
тялото представляват леки телесни повреди с разстройство на здравето извън
болката и страданието. От съществено значение в случая е това, че като пряк
резултат от действията на подсъдимия – като резултат от нанесения от него удар
върху пострадалата, на същата е причинена лека телесна повреда по смисъла на
закона, без значение дали същата е от вида по ал.1 на чл.130 НК или по ал.2 на
същия текст. При престъплението по чл.213а, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 НК
заплахата с насилие се осъществява чрез причиняване на телесна повреда, като в
настоящия случай спрямо пострадалата е била отправена и психическа принуда чрез
насочените към нея закани на подсъдимия, че ако трябва ще я направи проститутка,
за да вземе парите от нея.
При
престъплението по чл.213а НК не е необходимо да е настъпил резултат от
упражнената принуда, т.е. не е необходимо пострадалият, спрямо когото принудата
е упражнена, да е извършил имуществено разпореждане, респективно да е поел
имуществено задължение. Достатъчно е да са извършени действия от подсъдимия,
пряко насочени да мотивират пострадалия към подобно поведение. В конкретния
случай несъмнено е налице връзка между причинената от подсъдимия на св.М.
телесна повреда и протеклия между тях преди това разговор относно паричните
задължения по кредита на св.Б., като подсъдимият е искал това задължение да
бъде изплатено от свидетелите М. и Д.. За това може да се направи несъмнен
извод, че действията му са били пряко насочени не към друго, а към това да
мотивират посочените свидетелите да поемат задължение за погасяване на
неизплатения кредит на св.Б., който към онзи момент е бил в размер 1200лв.
За
съставомерността на деянието на следващо място е без значение дали пострадалият
знае или не за паричното задължение, както е без значение и това дали същият е
страна по договор, дали е пряко задължен по него, или не. Във всички тези
случаи е налице престъпление, тъй като деецът цели да принуди пострадалия да се
разпореди с определена парична сума не по предвидения за това ред за изпълнение
на задълженията, а по неправомерен начин – чрез оказване на принуда. Затова
съдът прие, че подсъдимият е осъществил състава на вмененото му престъпление,
въпреки, че по делото се събраха данни за това, че св.М. е знаела за дълга на
майка си. Същевременно, М. не е имала каквото и да е било намерение да погасява
този чужд дълг и не е поела доброволно задължение за това, поради което
действията на подсъдимия, насочени към принудително формиране у нея на
обвързаност към същото задължение и към воля за погасяването му, осъществяват
състав на престъпление по чл.213а НК.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл, като деецът е имал представи относно
всички съставомерни признаци. Същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието – че осъществява противоправна принуда спрямо лице, което не е
съгласно да поеме и изплати чуждо задължение, предвиждал е общественоопасните
му последици и пряко е искал тяхното настъпване. Действал е и със специална
цел, а именно – да мотивира пострадалата З.М. към имуществено разпореждане.
Съдът прие, че
подсъдимият не е осъществил деяние по чл.213а, ал.1 НК по отношение на
свидетеля И.Й.Г..
От обективна
страна същият не е отправил закани и не е извършил действия, които са в
състояние да предизвикат страх от тяхното осъществяване у св.Г.. Изречената
реплика ”Абе, детски гъз, не ми се прави на интересен, ще слезна да ти ударя
един шамар!” според съда не е от такова естество. Освен обидната квалификация,
която не може да бъде предмет на настоящия съдебен процес, останалата част от
тази реплика не съдържа заплаха с принуда по смисъла на закона, която да е
насочена да мотивира св.Г. към плащане на задължението от 400лв. След цялостен
анализ на доказателствата по делото и възприемане на посочената по-горе
фактическа обстановка, съдът намери, че изречените от подсъдимия на
17.12.2010г. думи са били само бурна реакция спрямо поведението на св.Г., който
първоначално сам е поел задължението да погаси съответната част от дълга, а в
последствие демонстрирал пълно незачитане към поетия от него ангажимент. Те не
са били насочени да мотивират воля у свидетеля да извърши имуществено
разпореждане. Тъй като не са били придружени или предходени от никакви други
действия от страна на подсъдимия, каквито той несъмнено е могъл да извърши,
насочени да внушат у св.Г. страх от насилие, изречените думи сами по себе си не
представляват заплахата, която е необходима, за да е осъществен съставът на
чл.213а, ал.1 НК. Не представляват конкретна заплаха с насилие и думите, че ще
стане по-лошо. Без същите да са били придружени с други действия, показващи
сериозни намерения у подсъдимия да упражни насилие над свидетеля, на тези думи
не може да бъде отдадено конкретно значение в тази насока, същите биха могли да
осъществяват и закана свидетелят, или пък неговия баща – поръчител, или пък
самия заемател да бъдат дадени на съд и спрямо тях да бъде заведена съответна
принудителна процедура по събиране на вземането, както и същото да се увеличи
чрез натрупване на закъснителни лихви, които действия във всеки случай са
изцяло правомерни.
Деянието
спрямо св.Г. не е осъществено и от субективна страна, тъй като, както вече се
каза, поведението на подсъдимия не е било насочено да го мотивира противоправно
към поемане на задължение. Това задължение св.Г. сам е поел. Посочените по-горе
думи на подсъдимия са били предизвикани от несериозното и неадекватно за него
поведение на свидетеля. За подсъдимия е било ясно и несъмнено, че Г. е поел
ангажимент към дълга. Подсъдимият не е знаел, че свидетелят всъщност няма
намерение да го прави. Дори да е имало уговорки между Г. и бившата му
приятелка, те не са били известни на подс.Б., затова и не може да се твърди, че
същият е имал умисъл да принуди св.Г. към извършване на имуществено
разпореждане.
По изложените
съображения съдът призна подсъдимия С.Г. за невинен и го оправда по обвинението
за това, че на 17.12.2010г. в гр.Пазарджик с цел да принуди другиго – И.Й.Г. ***,
да се разпореди със сумата от 400 лева, е заплашил последния с насилие, както и
за това престъплението да е извършено при условията на продължавано такова по
смисъла на чл.26, ал.1 НК. За последното е необходимо да са били извършени поне
две отделни деяния, които самостоятелно осъществяват състав на едно и също
престъпление.
При определяне вида и размера на наказанието, което да се
наложи на подсъдимия С.Б. за извършеното от него деяние, съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 НК относно целите на наказанието и чл.54 НК при неговата
индивидуализация.
За
престъплението по чл.213а, ал.2 законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода в размер от две до осем години, както и кумулативно наказание глоба в
размер от три до пет хиляди лева. При определяне конкретния размер на
наказанието лишаване от свобода съдът взе предвид установените по делото
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Същият е с чисто
съдебно минало, без други оплаквания от служебната му дейност до момента,
семеен, с две деца, в сравнително млада възраст. Налице са недобри
характеристични данни за лицето, които, обаче, според съда не се отразяват на
цялостния разкрит в настоящото производство облик на личността му и не могат да
засегнат чувствително наказателната му отговорност. Обществената опасност на
деянието по принцип е голяма, видно и от предвиденото кумулативно наказание с
висок минимум и максимум и на двете санкции. В настоящия случай съдът намери,
че подсъдимият е бил провокиран от недобросъвестното отношение на свидетелите Б.,
М. и Д. към поетото от Б. задължение, от упоритото им укриване и демонстрирано
нехайство към дълга, поради което и намери, че конкретното престъпление се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност. Затова и поради наличието
предимно на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът намери,
че следва да определи наказанието лишаване от свобода в минималния размер от
две години.
По отношение на подсъдимия съдът намери, че са налице предпоставки за
приложение на чл.66, ал.1 НК, тъй като наложеното наказание е лишаване от
свобода под три години и лицето не е осъждано на лишаване от свобода. Според
съда за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения
не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание ефективно. Самият факт
на осъждането, под страх, че при ново престъпление в изпитателния срок,
наказуемо с лишаване от свобода, отложеното наказание лишаване от свобода ще
бъде изтърпяно, според съда е достатъчен, за да се въздейства предупредително и
възпитателно върху подсъдимия С.Б. и да се мотивират очаквания за постигане на
целените промени в съзнанието му към спазване на законите и добрите нрави.
По отношение
на второто наказание глоба съдът взе предвид семейното и имуществено състояние
на дееца. Същият получава средни за страната доходи, същевременно се грижи за
семейство с две деца, едното в съвсем малка възраст, а другото – ученик.
Взимайки предвид тези обстоятелства, както и изложените по-горе, съдът определи
и второто наказание глоба в неговия минимален размер от 3000лв., който е
достатъчен да удовлетвори целите на наказанието.
По гражданския
иск:
Разпоредбата
на чл.45 ЗЗД повелява, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За да е осъществен съставът на непозволеното увреждане и в
двата случая е необходимо да е налице виновно и противоправно поведение, което
да е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди.
В случая е
установено, че подсъдимият Б. е действал противоправно, като е упражнил по
отношение гражданския ищец М. насилие, чрез нанасяне на удар в областта на
главата, в резултат на което на същата са причинени травматични увреждания. Налице
е причинна връзка между действията на подсъдимия и настъпилите вредни последици.
Подсъдимият, както бе изяснено, е действал виновно. Следователно елементите,
включени в състава на непозволеното увреждане, са изпълнени.
Размерът на
иска според съда се явява доказан до сумата 1000лв. – обезщетение за
неимуществени вреди на пострадалата, определено по правилата на чл.52 ЗЗД. От
събраните по делото обективни данни се установи, че с посочените увреждания на М.
са били причинени болка и страдание в продължение на 2 до 5 дни. Отправената
спрямо нея заплаха с насилие е в състояние обективно и по подразбиране да
причини страхови преживявания, както и бъдещи опасения и психически страдания.
Оразмерявайки посочените неимуществени вреди, съдът не кредитира изцяло
показанията на свидетелите Б. и М., които намери за силно преувеличени. Отделно
от това, като причина за част от вредите се изтъкват последващи действия на
подсъдимия, които не могат да бъдат предмет на обсъждане във връзка с
настоящото обвинение. Затова съдът намери, че справедливият размер на
обезщетението, който е в състояние да репарира претърпените от св.М. болки,
страдания и негативни психически изживявания, в резултат от причиненото спрямо
нея престъпно деяние, е именно 1000лв., като искът за разликата до пълния
предявен размер от 5000лв. беше отхвърлен като недоказан по размер и
неоснователен. По повод предявената в тази насока претенция от ищцата и на
основание чл.84, ал.3 и чл.86, ал.1 ЗЗД обезщетението беше присъдено ведно със
законната лихва от деня на непозволеното уврежване - 01.02.2011г.
С оглед изхода
на делото и предвид разпоредбите на чл.189, ал.3 и ал.4 НПК подсъдимият беше
осъден да заплати по сметка на ОДМВР Пазарджик и РС Пазарджик сторените в хода на
наказателното производство разноски по обвинението, за което е признат за
виновен – изплатени възнаграждения във връзка с приетата СМЕ. На основание чл.2
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, подсъдимият
бе осъден да заплати и държавна такса от 50лв. върху уважения размер на
гражданския иск в полза на Пазарджишки районен съд.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: