Решение по дело №2204/2012 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

  № 297

гр. Силистра, 09 юли 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми май 2013 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ПЕТРОВА

При секретаря И.И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 2204 по описа на съда за 2012 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищците М.К.К., Х.Г.К. и К.Г.К. твърдят, че през 1990 г. първият ищец и наследодателят на втория и третия ищци Г. Т. придобили чрез дарение от своя баща при равни права дворно място с площ от 2400 кв.м., находящо се в с. Б., съставляващо имот № ., отреден за УПИ 4 по плана на селото, заедно с построената в него къща, състояща се от 5 стаи (едната от които магазин) и кухня с баня и антре. През 1995 г. надарените лица прехвърлили чрез договор за покупко – продажба 1000 кв.м. от дворното място и двете южни стаи от жилищната сграда на ответницата М.Т.П. (очевидно по време на брака й с ответника Д.Д.П.). Впоследствие прехвърлителят Г.Т. починал и оставил като свои наследници втория и третия ищец по делото.

Ищците твърдят, че ответниците М. и Д. П., които притежавали мазата под тяхната (на ответниците) западна стая, завзели и мазата на ищците, разположена под  тяхната (на ищците), западна стая, поради което  молят съда да признае за установено по отношение на тях, че те – ищците, са собственици на въпросната маза и да ги осъди да  им предадат владението върху нея.

Твърдят, че през лятото на 2012 г. ответниците М. и Д. П. разбили входа на притежавания от ищците магазин в процесната жилищна сграда, изкъртили металната решетка заедно с катинара и извадили входната му врата. Освен това през 2011 г. М.П. с помощта на двама работници, целейки да свали улуците от западната страна на къщата, махнала 40 керемиди от покрива на тази част от нея, която се явявала собственост на ищците, след което не възстановила неговото  първоначално състояние. Освен това двамата ответници нанесли допълнителни повреди върху сградата, тъй  като дърпали улуците и разбили цялата стряха, поради което ищците молят съда да ги осъди солидарно да заплатят на тримата ищци сумата от 750,28 лв., представляваща обезщетение за причинените  с горните действия повреди, отстранени от тях чрез предприемането на разходи на посочената стойност, свързани с ремонт на покрива и на стряхата и за закупуване на нова метална врата. Тримата ищци претендират заплащането на обезщетението в условията на солидарност, без да уточняват основанието, от което произтича тя.

Ищците молят съда да осъди ответниците М. и Д. П. да възстановят първоначалното положение на тяхното електрическо табло (премахнато от ответниците през 1996 г.) като поставят табло, подобно на премахнатото такова, да възложат на лицензирана фирма да провери инсталацията и да я свърже с това табло и на техник на Е. ОН да свърже таблото с електромера, като поемат разноските за тези дейности.

Ответниците М.Т.П. и Д.Д.П. оспорват исковете като неоснователни и молят съда да ги остави без уважение. Заявяват, че сградата, от която те притежават самостоятелен обект, има две мази, едната от които е прилежаща към тяхното жилище. Според тях ищците претендират права върху тази маза, тъй като част от нея попада под стая, която е тяхна собственост, като в тази връзка изразяват становище, че последното не съставлява основание за възникване в тяхна полза на вещни права върху помещението, които да обосноват основателност на искането им за предаване на владението върху него. В условия на евентуалност правят възражение за придобиване на мазата по давност, като заявяват, че упражняват фактическа власт над нея от момента на закупуването на имота през 1995 г.

Твърдят също така, че в имота на ищците не е имало ел. табло, което те да са премахнали, поради което считат, че не би могло да се претендира възстановяване на нещо, което не е съществувало.

Възразяват против твърденията, че са влизали с взлом в имота на ищците, че са извадили 40 керемиди и че са разбили стряхата, като заявяват, че действително в резултат на буря стряхата им била засегната и част от керемидите  - разместени, за което обаче те самите нямат вина. Твърдят, че входната врата на магазина, за чието присвояване са обвинени, била поставена от самите тях, когато развивали търговска дейност в него, като след приключването на дейността те я демонтирали и си  я прибрали, тъй като същата била тяхна собственост. Въпреки това във връзка с подадена от ищците жалба и с цел предотвратяването на бъдещи междусъседски конфликти те отново поставили вратата в първоначалното й положение, поради което считат, че не дължат стойността на другата метална врата, с която ищците по собствено желание са   подменили наличната такава.

При отхвърляне на исковете претендират направените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените  искове са с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 45 ЗЗД.

От представен като доказателство по делото НА № ., т. ., д. . по описа на РС – Силистра за 1990 г., извършен на 23.08.1990 г. се установява, че чрез обективирания в него  договор за дарение лицето К. Т. К. прехвърлил на синовете си М.К.К. и Г. К. Т. при равни права дворно място с площ от 2400 кв.м., находящо се в с. Б., съставляващо имот № ., отреден за УПИ 4 по плана на селото, заедно с построената в него къща, състояща се от 5 стаи (едната от които магазин) и кухня с баня и антре. През 1995 г. надарените лица прехвърлили на ответницата М.Т.П. чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА 186, т. 7, д. 2547 по описа на РС – Силистра за 1995 г.  1000 кв.м. от дворното място (според документа за собственост в югоизточната част на парцел ., пл. № ., кв. .по плана на селото) заедно с южните две стаи от жилищната сграда. Между страните не се спори, е прехвърлителната сделка е била извършена по време на брака на ответницата със съпруга й Д.Д.П., също ответник по делото, поради което в резултат на възмездния й характер придобитият имот е получил статут на СИО. Също така между страните няма спор относно обстоятелството, че вторият и третият ответник са синове на  Г. К. Т., починал след склюване на договора за покупко – продажба, поради което всеки от тях се явява собственик на ¼ ид.ч. от правото на собственост върху тази част от жилищната сграда и дворното място, които не са били включени в предмета на извършената в полза на ответниците разпоредителна сделка.

Чл. 98 ЗС гласи, че принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго. От действалия към момента на покупко – продажбата чл. 93, ал. 3 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./ става ясно, че всяко жилище трябва да има най-малко по едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. В конкретния случай следва да се приеме, че макар прилежащото към самостоятелния обект, предмет на договора за покупко – продажба, избено помещение да не фигурира в описанието на имота по нотариален акт, същото, следвайки главната вещ, е преминало в собственост на нейните купувачи в момента на сключване на договора по силата действащата в този смисъл законова регламентация. Обстоятелството, че освен от основните си жилищни помещения обектът на ответниците се състои  и от прилежащото му мазе не се оспорва от ищцовата страна, като от съдържащите се в писмения отговор твърдения и от разясненията на ищеца М. К., направени в съдебно заседание, се изясни, че неговата вещна претенция е насочена към тази част от ползваното от купувачите мазе, която попада под неговия самостоятелен обект, а не към отделно избено помещение, което купувачите отделно от собствената си изба са завладели. Ищецът М. К. уточни, че в течение на преговорите, предхождащи осъществяването на процесната покупко – продажба, страните са се уговорили, че всяка от тях ще ползва тази част от избените помещения, която попада под собствения й самостоятелен обект, откъдето следвало, че ответниците упражнявали права, надхвърлящи придобитите на договорно основание, тъй като част от избеното помещение, което те позвали, попадала под стаите, по отношение на които ищците са си запазили собственическите права. Ищците не подкрепиха с доказателства твърденията си за постигната в този смисъл уговорка, които поради тази причина останаха голословни;  вместо това ответниците установиха чрез показанията на свидетеля К. М., че от момента на сключване на договора за покупко – продажба са ползвали еднолично цялото избено помещение в северната част на къщата, като техните съседи не разполагали с достъп до него, тъй като същото се заключвало. Свидетелят установи, че купувачите не са изменяли първоначалния вид и площ на ползваната от тях маза, не са изграждали или премахвали зидове и не са завземали части от другото избено помещение, каквото впрочем поведение не им се вменява и от насрещната страна. Както вече се посочи събраният по делото доказателствен материал не само не потвърди наличието на уговорка, че прилежащото към обекта на ответниците избено пространство  се ограничава до мислената линия, съответстваща на местоположението на стената, която разделя обектите на страните на първия етаж, но дори индицира постигането на обратно по смисъл съглашение, че северното избено помещение се явява прилежащото такова към прехвърления чрез покупко – продажба самостоятелен обект, на каквото съглашение сочи обстоятелството, че именно то от самото начало е започнало да обслужва същия. Дори да се допусне, че този довод създава погрешна представа за първоначално постигнатите между страните уговорки и че в действителност тяхното съдържание съответства на наведените от ищците твърдения (макар че липсват данни в тази насока), установената през 1995 г. от ответниците фактическа власт над цялото северно мазе в общата жилищна сграда обосновава придобиването му по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС в резултат на упражнявано по отношение на него давностно владение за период, чиято продължителност надхвърля изискуемата от закона десетгодишна такава. Тези съображения  сочат на извода, че ищците не разполагат с право на собственост върху северното мазе в жилищната сграда, построена в имот № ., отреден за УПИ 4, кв. 9 по плана на с. Б., поради което предявеният от тях иск за признаване на такова право и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху него, като неоснователен, следва да се остави без уважение. Следва в тази връзка да се добави, че не съществува законово изискване прилежащите към самостоятелните обекти в сграда избени помещения да попадат точно под тези обекти, поради което разположението на северното мазе в сградата на страните не би могло само по себе да обоснове претендирните от ищците собственически права върху част от неговата площ.

Ищците не ангажираха допустими от процесуалния закон доказателствени средства за установяване на отправените спрямо ответниците обвинения, че те (или някой от тях) са свалили 40 керемиди от покрива на тази част от общата къща, която се явявала тяхна (на ищците) собственост,  че нанесли допълнителни повреди върху улуците, разбили цялата стряха и премахнали електрическото им табло. Като предпоставка за възникване на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД законът извежда виновното неправомерно  поведение на лицето, спрямо което се претендират  уредените в тази разпоредба последици, което неправомерно поведение следва да бъде предмет на пълно главно доказване, а не предмет на предположения или голословни твърдения на ищцовата страна. В настоящия случай не се установи, че именно ответниците са нанесли повреди върху покрива на общата сграда и че са премахнали електрическото табло  в обекта на своите съседи, поради което съдът не би могъл да приеме, че влошените междусъседски отношения между страните по делото доказват в пълна степен обвинителната теза на ищците, изключвайки останалите възможни причини за настъпване на претърпените от тях увреждания. Казаното обосновава недоказаност на предявените искове за възмездяване на предприетите от ищцовата страна разходи за отстраняване на повредите и за осъждане на ответниците да възстановят ел. табло в имота на своите съседи, поради което същите следва да се оставят без уважение.

От признанията на ответната страна, както и от други доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по делото (показанията на свидетеля М.  и постановление на РП – Силистра от 27.03.2013 г.) се установи, че ответницата М. П. действително е демонтирала входната врата на едно от помещенията в сградата, принадлежащо на ищците,  съставляващо магазин, с обяснението, че тази врата е нейна собственост, тъй като е била поставена от нея докато упражнявала търговска дейност в този обект. Въпреки това от същото постановление на РП – Силистра се установи, че при последваща проверка в имота (по повод депозирана от ищеца М. К. жалба) е било констатирано, че ответницата е монтирала друга входна врата на мястото на премахнатата такава, поради което искането на ищците да им бъде заплатена стойността на поставената от тях нова блиндирана входна врата, вместо монтираната от ответницата, се явява неоснователно. Очевидно е, че сваляйки входната врата от магазина на ищците, ответницата П. е извършила неправомерни действия в техния имот, тъй като предаденото й за временно ползване търговско помещение  е разполагало с входна врата, макар впоследствие подменена със собствена на ползвателката такава.  Въпреки това последиците от така допуснатото от нея неправомерно  поведение са били премахнати по доброволен начин още преди образуването на настоящото исково производтво чрез поставяне на входна врата на мястото на демонтираната такава, поради което разходите по последващата подмяна и на тази врата не следва да се възлагат в тежест на ответната страна, тъй като същите са предприети за подобряване състоянието на имота на ищците, за което единствено те като негови собственици носят отговорност. Претенциите на последните биха имали законова опора единствено в случай, че към момента, в който на ответницата е било предадено владението върху търговското помещение същото е било оборудвано с по – качествена входна врата от монтираната след жалбата на ищеца М. К. такава, за което в настоящото производство не се събраха доказателства.

Поради отхвърляне на исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК  ищците следва да възстановят на ответната страна направените по делото разноски в размер на 350 лв. за адвокатски хонорар и по – конкретно всеки от ищците следва да заплати на всеки от ответниците сумата от 58,33 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от М.К.К. с ЕГН **********, Х.Г.К. с ЕГН ********** и К.Г.К.  с ЕГН **********,*** против М.Т.П. с ЕГН ********** и Д.Д.П. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул. “Д.” № ., ет. ., ап. ., чрез който ищците молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че те са собственици на мазата, находяща се под западната стая на ищците, т.е. северната маза жилищна сграда, построена в имот № ., отреден за УПИ 4, кв. 9  по плана на с. Б., общ. С., одобрен със заповед № 1121 от 03.03.1952 г. с площ от 2400 кв.м., както и да осъди  последните да им предадат владението върху тази маза.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете, предявени от М.К.К. с ЕГН **********, Х.Г.К. с ЕГН ********** и К.Г.К.  с ЕГН **********,*** против М.Т.П. с ЕГН ********** и Д.Д.П. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул. “Д.” № ., ет. . ап. ., чрез които ищците молят съда да осъди ответниците да им заплатят сумата от 750,28 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди в резултат на неправомерното поведение на ответниците, изразяващо се в премахване на 40 керемиди от покрива на тази част от общата къща на страните (построена в имот № 24, отреден за УПИ 4, кв. 9  по плана на с. Б., общ. С. одобрен със заповед № 1121 от 03.03.1952 г. с площ от 2400 кв.м.), която се явявала тяхна (на ищците) собственост,  нанасяне на допълнителни повреди върху улуците, разбиване на цялата стряха и премахване на входната врата на едно от помещенията (магазин).

ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска, предявен от М.К.К. с ЕГН **********, Х.Г.К. с ЕГН ********** и К.Г.К.  с ЕГН **********,*** против М.Т.П. с ЕГН ********** и Д.Д.П. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул. “Д.” № ., ет. ., ап. ., чрез който ищците молят съда да осъди ответниците да възстановят първоначалното положение на тяхното електрическо табло (премахнато от ответниците през 1996 г.) като поставят табло, подобно на премахнатото такова, да възложат на лицензирана фирма да провери инсталацията и да я свърже с това табло и на техник на Е. ОН да свърже таблото с електромера, като поемат разноските за тези дейности.

ОСЪЖДА М.К.К. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Т.П. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 58,33 лв. (петдесет и осем лв. и 33 ст.) за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА М.К.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Д.П. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 58,33 лв. (петдесет и осем лв. и 33 ст.) за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Х.Г.К. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Т.П. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 58,33 лв. (петдесет и осем лв. и 33 ст.) за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Х.Г.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Д.П. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 58,33 лв. (петдесет и осем лв. и 33 ст.) за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА К.Г.К.  с ЕГН ********** *** да заплати на М.Т.П. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 58,33 лв. (петдесет и осем лв. и 33 ст.) за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА К.Г.К.  с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Д.П. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 58,33 лв. (петдесет и осем лв. и 33 ст.) за адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/