№ 73020
гр. София, 07.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Частно
гражданско дело № 20251110115992 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу М. Ц. К., подадено от „...“ АД с искане за издаване на заповед за изпълнение за
следните суми: сумата в размер на 500 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 1103280/28.06.2024 г., сумата от 15 лева – възнаградителна
лихва за периода 28.06.2024 г. до 28.07.2024 г., сумата в размер на 135 лева - неустойка
за непредоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл.
410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението
парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези
– страни, предмет /основание, период, вид/ и размер, т. е. по отношение на процесното
вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата
молба, което условие в случая е изпълнено от заявителя ...“ АД. Съгласно
изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК са приложени договорът за потребителски кредит,
както и приложимите към него общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в разпоредително заседание и
издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. При тълкуване на посочените
разпоредба се налага изводът, че при произнасяне по подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение съдът е длъжен да направи проверка и ако установи
такова противоречие е длъжен да отхвърли заявлението. При подадено заявление по
чл. 410 ГПК проверката за това дали не е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3
ГПК се прави от съда въз основа на посочените от заявителя факти, които според него
пораждат вземането, и договора с потребителя, ведно с приложенията към него и
общите условия.
Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е изцяло
1
недействителен.
Видно от съдържанието на представения Договор за потребителски кредит №
1103280/28.06.2024 страните са се уговорили, че заемодателят отпуска на
заемополучателя кредит в размер на 500 лева, с посочен годишен лихвен процент в
размер на 36 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 42,58%.
Същевременно в чл.17 от договора е предвидено, че кредитополучателят следва да
предостави едно от изброените в нормата от договора обезпечения на кредитора, а
съгласно чл. 27 от договора при непредоставяне на обезпечение, кредитополучателя
дължи неустойка в размер на 0,9% на ден от стойността на усвоената по кредита сума,
платима на падежа на погасителната вноска.
Клаузата представлява неустойка, която предвижда, че при неизпълнение на
задължение за предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на
задълженията за главница и възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се
начислява неустойка, платима разсрочено заедно с вноските по погасителния план.
Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на
задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по
заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така
уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на
задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът
приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна
функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на
принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред
с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели
обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение.
Настоящият съдебен състав приема, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според
ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания.
В случая в представения договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 42,58 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същият обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
претендираната неустойка, която следва да се включва в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
2
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Претендираната неустойка в размер на 135 лева, макар и посочена в
погасителния план, изрично е изключена при формиране на ГПР по кредита, видно от
клаузите на договора и приложения СЕФ. Същата, обаче е дължима наред с взетата на
заем сума в размер на 500 лева и възнаградителната лихва в размер на 15 лева,
съгласно уговорките в договора, приложимите ОУ и СЕФ.
Доколкото посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от
съществено значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР,
който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент.
В този смисъл, при калкулиране на неустойката за непредоставяне на обезпечение
към годишния процент на разходите по кредита, наред с възнаградителната лихва, то
този процент се покачва и значително нахвърля посочения в договора за кредит размер
от 42,58%, поради което договорът за кредит, въз основа на който се претендират
процесните суми се явява недействителен като противоречащ на разпоредбите на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, за която стойност районният съд е разпоредил издаването на заповед за
изпълнение. В този смисъл е и даденото от СЕС тълкуване по дело C-714/22, че член
10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така
че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
претендираната неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и по отношение на
възнаградителната лихва.
Следва да бъде издадена заповед за изпълнение само за чистата стойност на
кредита като потребителят не дължи лихва или други разходи по кредита, вкл. законна
лихва (Решение № 129/30.07.2024г. по т.д. № 630/2023г. по описа на ВКС).
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 19,23 лева за държавна
такса и над 184,62 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „...“ АД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Ц. К. по отношение на следните вземания: 15
лева – възнаградителна лихва за периода 28.06.2024 г. до 28.07.2024 г., сумата в размер
на 135 лева - неустойка за непредоставяне на обезпечение по договор за потребителски
кредит № 1103280/28.06.2024 г. , вкл. и искането за присъждане на законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до плащането, както и в частта за разноските за
сумата над 19,23 лева до сумата от 25 лева за държавна такса, както и за сумата над
184,62 лева до сумата от 240 лева.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при
спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна
такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4