мотиви към присъда № 42/
09.03.2016г. по н.о.х.д. № 1792/ 2015г. по описа на Районен съд
–Бургас
Съдебното производството е образувано по повод
обвинителния акт на Районна прокуратура – гр.Бургас против И.М.В. ЕГН **********,
с който е повдигнато обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Същото е проведено
по реда на чл.269, ал.3 от НПК.
Като частен
обвинител и граждански ищец на основание на чл.76 и чл.84 от НПК е конституиран
пострадалия И.Х.Д. ЕГН **********. За съвместно разглеждане е приет предявеният
от него граждански иск за сумата от 2600 лева, представляваща обезщетение за
причинените от престъплението имуществени вреди. Наред с него е предявена
претенция за законна лихва върху посочената сума, считано от датата на
деянието.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура –гр.Бургас поддържа обвинението.
Счита, че престъплението по чл.206, ал.1 от НК е безспорно установено от
обективна и субективна страна, като релевира подробни доводи в подкрепа на
обвинителната теза. Пледира за осъдителна присъда при индивидуализиране на
наказанието при условията на чл.54 от НК, като моли съда да наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия счита, че деянието е
несъставомерно, тъй като представлява гражданско-правен спор. В хода на
съдебните прения пледира за оправдателна присъда, като моли съда да признае
подсъдимия за невинен
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
На
01.11.2011г. в гр.Разград свидетелят И.Х.Д. закупил един брой преносим компютър марка „DELL” модел „INSPIRON N5110/00872_8GB” за сумата от 1599 лева. Компютъра бил
закупен чрез кредит предоставен от „Кредибул” АД за
срок от 15 месеца.
Свидетелят Д. получил
компютъра в магазин „Технополис” гр.Разград. Заедно с него при получаването на компютъра
била и дъщеря му-свидетелката
Б.И.Д., на която свидетелят И.Д. още същият ден предоставил компютъра за ползване. По същото
време свидетелката Б.Д. живеела на семейни начала с подсъдимия И.М.В. и двамата имали намерение да заминат на работа в Дания. Това била
причината свидетелят
И.Д. да предостави компютъра за ползване на дъщеря си, за да могат да комуникират с нея чрез „Скайп”, докато е извън България, като имали уговорката компютъра
да се ползва и от подсъдимия
В..
През месец февруари
2013г. свидетелят И.Д. изплатил кредита за покупка на
компютър марка „DELL” модел „INSPIRON N5110/00872_8GB”.
На 20.05.2013г.
в гр.Разград свидетелят
И.Д. закупил втори компютър марка „TOSHIBA” модел
„QOSM10 Х770-120” със сериен номер ЗС238504К за сумата от
2199 лева. Този компютър бил
закупен чрез кредит от „Уникредит”АД за
срок от 24 месеца. Свидетелят И.Д. отново предоставил за ползване
компютъра на дъщеря си и подсъдимия, които по това време се преместили да живеят
в гр.Бургас и имали вече малко дете. Този компютър бил доставен в гр.Бургас, където бил получен от подсъдимия И. на 21.05.2013г..
При разпита в
съдебно заседание свидетелят И.Х. е заявил, че към настоящия момент е изплатил вноските по кредита и за компютър „TOSHIBA”, модел „QOSM10 Х770-120”
със сериен номер ЗС238504К.
През месец юли 2013г. отношенията между свидетелите Б.Д. и подсъдимия И.В. се
влошили.
Двамата се разделили, като свидетелката Д. с детето си се
върнала да живее при родителите си в гр.Л., област Р.. Видно от показанията на
свидетелката Д. двата
компютъра останали в гр.Бургас при подсъдимия И.В.. Двамата имали уговорка в началото на месец август той да отиде в гр.Лозница да види
детето си и тогава
да върне и двата компютъра, тъй като първият компютър марка „DELL”, модел „INSPIRON N5110/00872_8GB” бил на ремонт, който щял да приключи преди това.
Подсъдимият И.В. не отишъл до гр.Лозница да види детето си и не върнал двата
компютъра на свидетеля И.Д.. Свидетелката Д. провела няколко разговора по
телефона с подсъдимия, като
поискала той да върне двата компютъра, тъй
като са собственост на баща и, който тогава все още
изплащал единият от тях. Подсъдимият В. се
съгласявал с нея, като първо казал, че ще дойде лично след два дни, след това след седмица, а после, че ще изпрати двата
компютъра по куриерска фирма „Еконт”, но това не се случило.
На 24.08.2013г.
свидетелят И.Д., заедно с дъщеря си - свидетелката. Б.Д., синът си и негов колега посетили гр.Бургас с намерение да си върне компютрите. Свидетелят Д. разговарял по телефона с подсъдимия В., като
му казал, че е дошъл за да си получи компютрите. Подсъдимият казал, че не
може да му ги даде веднага, тъй
като имал работа и бил навън. Няколко
часа по-късно след обяд свидетелят Д. отново се обадил, но подсъдимият отново му
отказал, като определил час за среща по-късно вечерта. Свидетелят Д. му казал, че ще го изчака до около
21.00 часа. След като и в този час срещата не се осъществила свидетелят И.Д. отново се обадил и му казал, че ще се обърне към органите на полицията.
Свидетелят Д. отишъл до Пето РУП- Бургас и поискал
съдействие. Същият
ден дежурен по управление бил свидетеля С.Н. -полицейски инспектор. Свидетелят Д. обяснил случая, след
което по телефона свидетеля
Н. също разговарял с подсъдимия. От показанията на Н.
се установява, че подсъдимият потвърдил пред него, че и двата компютъра са при
него, но не иска да се среща със свидетеля Д., поради което не може да върне компютрите. Тогава свидетелят Н. му обяснил, че задържането на тези
вещи е престъпление, и може да ги върне, като ги предаде в полицията, след което полицейски служител от своя страна да ги върне на свидетеля Д.. След това предложение подсъдимият В. заявил, че не отказва да върне компютрите, но не може, тъй като на тях има служебна информация, която трябва да прехвърли да друг служебен
компютър, който още не му е предоставен, като казал на свидетеля Н., че ще върне двата
компютъра до една седмица.
Свидетелят Н.
предал на свидетеля Д. проведения разговор. Д. се отказал да подаде жалба в Пето РУП- Бургас, като решил да изчака още една седмица. Свидетелят Д. с дъщеря си, сина си и техния приятел се прибрали в гр.Л.
Седмица
по-късно подсъдимият В. отново не върнал двата компютъра, поради което свидзетелят Д. на 02.09.2013г. подал жалба в РУ- гр.Лозница.
До началото на месец януари 2014г. на няколко
пъти свидетелката Б.Д. разговаряла по телефона с подсъдимия, като
всеки път той и обещавал да върне двата компютъра. При един от разговорите той и казал, че е заложил двата компютъра в заложна къща
и трябва да ги откупи и след това ще ги върне.
След образуване на досъдебното производство, с постановление от 21.12.2013г. било възложено оказване на съдействие от органите на
МВР на основание чл.218, ал.2
от НПК. При
проведена беседа подсъдимият
заявил, че двата компютъра са при него и възнамерява да ги върне лично на свидетеля Д.. Той уточнил, че
компютрите се намират в дома на майка му на ул.”Г.” №** в гр.В., където живеел и
той. С предварително разрешение от Районен съд-Бургас, на 28.02.2014г. било извършено претърсване в дома
обитаван от подсъдимия на ул.”Г.” №**в гр.Варна. При това действие не били открити и иззети търсените
вещи.
Видно
от заключението по назначената съдебно-оценъчна експертиза от заключението на която
е видно, че стойността на преносим компютър марка
„DELL” модел „INSPIRON N5110/00872_8G” е 800 лева, а стойността на преносим компютър
„TOSHIBA” модел „QOSMIO Х770-120” със сериен номер ЗС238504К е 1800 лева, като двата са на обща стойност от 2 600 лева
Описаната
фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на разследването
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, в т.ч. показанията на
свидетелите И.Д., , Б.Д. и С.Н., заключението по оценъчната експертиза, протокол за претърсване и изземване, свидетелство за съдимост,фактури, договори, касови бележки и от останалите доказателства по
делото.
Правна квалификация
Изложената фактическа обстановка сочи за осъществен от
подсъдимия В. състав
на престъпление по чл.206, ал.1 от НК от обективна и субективна
страна, като на 24.08.2013г. в гр.Бургас същият противозаконно присвоил чужди движими вещи, които
владеел- един брой преносим
компютър марка „DELL”, модел „INSPIRION N5110/00872_8G”, на стойност 800 лева и един брой преносим компютър „TOSHIBA”, модел „QОSMIO X770-120”, със сериен номер
3С238504К, на стойност 1800 лева, всичко
на обща стойност 2600 лева, собственост
на И.Х.Д. с ЕГН **********.
Изпълнителното деяние на обсебването може да
се изрази, както в разпореждане с вещта, така и в
отказ тя да се върне / Решение № 608/ 12.07.1991г. по н.д. №
445/1991 г., I н.о. на
ВС. От обективна страна при обсебването е характерно, че чуждата движимата вещ, предмет на престъплението е поверена на дееца и се намира в неговата фактическа
власт. В конкретиката на настоящия случай, подсъдимият В. е получил фактическата власт върху вещите по силата на уговорка за ползване със
свидетеля Д., за което по делото са налице неоспорими гласни доказателства.
Подсъдимият е ползвал процесните вещи, като е установил трайна
фактическа власт върху тях и в резултат на
оформено впоследствие присвоително намерение. От събраните по делото доказателства е установено, че подсъдимият въобще не е възнамерявал да върне намиращите се при него вещи, дори и след като е бил поканен
неколкократно за това. Привидно
изразеното от него съгласие за връщането е целяло единствено възможността само той да ползва вещите.
Деянието е извършено от
подсъдимият виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2
от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
поведението си е предвиждал, че от него ще настъпят общественоопасни последици
и е искал тяхното настъпване.
Определяне
на наказанието
За престъплението по чл.206, ал.1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години. При определяне на
наказанието съдът, съобрази степента на обществена опасност на престъплението с
оглед на конкретните условия, място, време, обстановка на осъществяване на
деянието, както и личността на подсъдимия. В. е на 31 години,
българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен и не е осъждан, видно от приложената справка
съдимост. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, определящи
приложението на чл.55 от НК. Същият е дал обяснения в хода на производството,
като по този начин в известна степен е съдействал на разследването. Предвид
гореизложените съображения съдът индивидуализира наказанието на подсъдимия по
реда на чл.54 от НК, като му наложи наказание лишаване от свобода в размер на
предвидения минимум от 1 година.
Тъй като
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, за постигане на целите на наказанието и за поправянето му съдът
намери, че не е наложително наказанието да бъде изтърпяно, поради което на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението за срок от 3 години. С така
наложеното наказание, съдът намери, че в оптимална степен ще бъдат постигнати
целите по смисъла на чл.36 от НК.
Граждански иск
Предявеният от
пострадалото лице Д. граждански иск за обезщетение за имуществени вреди от
престъплението съдът намери за основателен и доказан по размер. Безспорно се
установи, че подсъдимият противозаконно
присвоил чужди движими вещи, които владеел преносим компютър марка „DELL”,
модел „INSPIRION N5110/00872_8G”,
на стойност 800 лева и преносим компютър „TOSHIBA”, модел „QОSMIO X770-120”, със сериен номер
3С238504К, на стойност 1800 лева, всичко
на обща стойност 2600 лева, за което бе признат от съда за
виновен. В резултат на престъплението гражданският ищец е претърпял имуществени
вреди, като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно
поведение на подсъдимия, които следва да бъдат репарирани. Съдът намери
гражданската претенция за основателна и доказана по размер, така както е
предявена и осъди подсъдимия В. да заплати на ищеца сумата от 2600 лева, ведно
със законната лихва върху нея от дата на увреждането, считано от 24.08.2013г.
до окончателното изплащане на сумата.
Разноски
Съдът след като призна подсъдимия за виновен на
основание чл.189, ал.3 от НПК
възложи разноските за производството, държавната такса за уважения
граждански иск и за служебно издаване на изпълнителни листи в тежест на
подсъдимия.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата .
Председател :
Вярно с оригинала!
А.Р.