№ 18
гр. Кюстендил, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Търговско дело №
20211500900063 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТЕЦ БОБОВ ДОЛ“ЕАД, „ТЕЦ-БОБОВ ДОЛ" ЕАД, с ЕИК в Търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ *********, със седалище и адрес на управление: област Кюстендил,
общ. Бобов дол, с. Големо село, против ответника „АЛПИК ЕНЕРДЖИ" СЕ (АLРIQ
ENERGY SE) европейско акционерно дружество, учредено в Република Чехия, със седалище
и адрес на
управление ул. „Юнгманова" 26/15, Нове Место 110-00 Прага 1, Република Чехия, вписано в
търговския регистър под идентификационен номер 28477090,
представлявано от Ян Кожусник (JAN KOZUSNIK) и Zdenek Cihak, председател на Съвета
на директорите , с която са предявени искове с правно основание чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД за
прогласяване нищожността на гаранция от 27.05.2021г. за сумата 5 000 000 евро , равняваща
се на 9 779 150лв., за която ищцовото дружество е получило покана за изпълнение /искане за
плащане/ на 02.12.2021г.- поради противоречие със закона (чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД); поради
липса на форма (чл.26,ал.2,пр.3 ЗЗД) и поради липса на кауза(чл.26,ал.2,пр.4 ЗЗД).
Ищецът твърди, че българският съд е международно компетентен да разгледа спора.
Позовава се на чл. 7, ал. 1, буква "а" от Регламент (ЕС) 1215/2012 на Европейския парламент
и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, съгласно който искове срещу лице, което
има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявени в друга държава членка,
когато се отнасят до дела, свързани с договор, пред съдилищата по местоизпълнение на
задължението.
Сочи, че спорът попада в обхвата на „автономната дефиниция на дела, свързани с
договор“, дадена в практиката на СЕС- цитирайки съответната практика.На следващо място,
доколкото задължението на ищеца е задължение, което се изпълнява чрез извършване на
нареждане за плащане от негова страна като волеизявлението за плащане (в случая на "
изпълнение на задължението по гаранцията) се извършва в България и отговаря на
изискванията за форма (на изявлението за плащане) съгласно българския материален закон,
и във въпросната Гаранция не се съдържа никакво указание за място на плащане или
посочена сметка на кредитора в банка, а такова се претендира едва в поканата за плащане с
посочена банкова сметка в Германия, то ищецът счита, че задължението по самия документ -
Гаранция, е за извършване нареждане за плащане, което нареждане обективно би могло да
се извърши от длъжника по неговото седалище и в неговата обслужваща банка в България,
1
както и счетоводно да бъде отчетено в Р България, като това определя и компетентността на
българския съд, респ.съгласно чл.107,ал.2 ГПК родово компетентен се явява ОС-Кюстендил.
Съдът следва да извърши служебно проверка за наличието на международна
компетентност по спора на основание чл. 28 от КМЧП.
Настоящият състав намира, че не е международно компетентен да разглежда
исковете, предявени от ищеца срещу ответник – юридическо лице, регистрирано в
Република Чехия.
В случая ищецът претендира да бъде констатирана нищожност на гаранция от
27.05.2021г., с която същият в качеството на гарант е поел задължение към ответника в
качеството на бенефициент да заплати безусловно и неотменимо на последния при първо
писмено поискване всяка сума, дължима на бенефициента от длъжника „Гранд Енерджи
Дистрибюшън“ЕООД, София,във връзка с договорни отношения между бенефициента и
длъжника за покупко-продажба на електроенергия.В гаранцията се съдържа клауза, че
същата се регламентира от законодателството на Австрия и всеки спор , който произтича от
или във връзка с настоящата следва да бъде разрешен изключително от компетентните
съдилища за разрешаване на търговски спорове в първи окръг на Виена, Австрия.
От бенефициента е депозирано искане за плащане до ищеца, в което се сочи
налично задължение на длъжника , като искането е за плащане по гаранцията в размер на
сумата 5 000 000 евро по банкова сметка на ответното дружество-бенефициент в „Дойче
банк“АГ, Фрайбург.
При изложеното, съдът намира следното от правна страна:
Основното правило относно компетентността по дела, залегнало в Регламент (ЕС)
1215/2012, е, че компетентността на съда се основава на местоживеенето на ответника (чл. 4
от Регламента). Изключения от това правило са предвидени в раздели 2-7 от Глава II на
Регламента, т. е. предвидена е специална или изключителна компетентност за определена
категория спорове.
Водещото съображение на Европейския парламент и на Съвета в пар. 15 и пар. 16
от уводната част на Регламента е, че освен няколко ясно определени случаи, когато
предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор,
предвидимостта изисква да се следва правилото, че компетентността се основава на
местоживеенето, респ. седалището на ответника – което в случая е извън територията на Р
България.
Досежно доводите на ищеца, че в случая може да се приложи чл. 7, ал. 1, буква
"а" от Регламент (ЕС) 1215/2012, съгласно който по дела, свързани с договор, искът може да
бъде предявен пред съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение, се
констатира следното:
Паричните задължения са носими, т.е. в тежест на длъжника е да ги изпълнява по
начина, уговорен с договора- т.е.като ги заплаща по банковата сметка на кредитора съгласно
чл. 75, ал.3 от ЗЗД. Без значение за валидността на изпълнението е начина, по който парите
ще постъпват от длъжника по посочената банкова сметка. Точното изпълнение следва от
постъпване на парите по банковата сметка на кредитора.
Реално плащане по банков път е налице тогава, когато е заверена сметката на
кредитора, а от ал. 3 на чл. 75 от ЗЗД следва, че когато плащането става чрез задължаване и
заверяване на банкова сметка, задължението се счита погасено със заверяването сметката на
кредитора.
Плащанията са посреднически сделки между банките и техни клиенти, свързани с
2
прехвърлянето на пари по банкови сметки.Обслужващата банка на ищеца не е овластено
лице да получи изпълнението, а лице, избрано по свободната воля на ищеца, което по силата
на договор за банков превод е задължено да извърши превода.Едва със заверяване сметката
на кредитора изискуемото изпълнение е налице, както и нормата на чл. 305 ТЗ сочи ясно,
че нареденото по банков път плащане се смята за валидно осъществено със заверяване
сметката на кредитора.
По тълкуването на посочената правна норма е налице трайна, последователна и
безпротиворечива съдебна практика на касационната инстанция, на която се позовава
настоящият състав, и съобразно която плащането по банков път се счита осъществено
именно със заверяването на банковата сметка на получателя на сумата – срвн.изрично
Решение № 245 от 15.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1938/2015 г., II т. о., ТК;Решение №
12/25.02.2010 г. по т. д. № 181/2009 г., II т. о., Решение № 239/21.06.2013 г. II т. о. по т. д. №
188/2011 г., Решение № 125/12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2010 г., II т. о, Решение №
185/30.10.2013 г. по т. с. № 813/2012 г., II т. о. и др. /. Освен това , следва да се прави
разграничение между изпълнение на платежното нареждане (от доставчика на платежни
услуги на платеца ) и изпълнение на задължението към получателя /кредитора/.Нещо повече,
както се сочи в Определение № 191 от 31.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1657/2017 г., I т. о.,
ТК, нормата на чл. 305 от ТЗ, която регламентира момента, в който се счита за извършено
безкасовото плащане, не е в противоречие или несъответствие и с Директива (ЕС) 2015/2366
на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги
във вътрешния пазар.
По изложените съображения настоящият състав намира, че българският съд не е
компетентен да разгледа спора – нито съобразно общото правило, нито съобразно соченото
изключение от Регламент (ЕС) 1215/2012, поради което производството по настоящото
дело следва да бъде прекратено поради липса на международна компетентност.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, че българският съд – Кюстендилският окръжен съд, е международно
некомпетентен да разгледа исковете, предявени с искова молба с вх. № 1894/ 07.12.2021г.,
подадена от „ТЕЦ БОБОВ ДОЛ“ЕАД, „ТЕЦ-БОБОВ ДОЛ" ЕАД, с ЕИК в Търговския
регистър и регистъра на ЮЛНЦ *********, със седалище и адрес на управление: област
Кюстендил, общ. Бобов дол, с. Големо село, против ответника „АЛПИК ЕНЕРДЖИ" СЕ
(АLРIQ ENERGY SE) европейско акционерно дружество, учредено в Република Чехия, със
седалище и адрес на управление ул. „Юнгманова" 26/15, Нове Место 110-00 Прага 1,
Република Чехия, вписано в търговския регистър под идентификационен номер 28477090.
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 63 по описа за 2021година на
Окръжен съд – Кюстендил.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд -
София в едноседмичен срок от съобщението му.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
3