№ 15527
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110121964 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Л. П. П., ЕГН **********, срещу СГС кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ във вр. чл.6, §1 от ЕКПЧ, с които
се претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 20,00 лева и
неимуществени вреди в размер на 9580,00 лева, настъпили в резултат от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на гражданско дело № 10523/2020 г. по описа на СГС в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи.
В исковата молба и последващите уточняващи молби от 30.05.2022 г. и 20.07.2022 г.
ищецът твърди, че е страна по гр. д. № 10523/2020 г. по описа на СГС, което било
образувано на 05.10.2020 г. и към 30.05.2022 г. все още не било приключило. Твърди, че
делото е продължило почти 20 месеца, като същото все още не било започнало, поради
постановени до момента самоотводи на общо 139 съдии. В тази връзка изразява становище,
че в продължение на две години е налице отказ от правосъдие, вследствие на което
претърпял имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, продължителен
страх, безпокойство и напрежение, които довели до постоянно главоболие, умора,
сърцебиене, лош сън и стойности на кръвното налягане на моменти над 220/140, липса на
инициативност, бърза раздразнителност, потиснато настроение, полагане на огромни усилия
1
за избягване на медикаментозна терапия, увреждане на общия здравословен статус. Моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника СГС, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ищецът да претърпял
сочените в исковата молба вреди и същите да са в причинно-следствена връзка с
неправомерни действия на ответника. Посочва, че действително гр. д. № 10523/2020 г. по
описа на СГС е образувано на 05.10.2022 г., като докладчикът по делото е приел, че
безпристрастността му би била поставена под основателно съмнение, тъй като цитираното
дело било образувано срещу СГС в качеството му на ответник, поради което си е направил
отвод. След него всичко съдии от състав на СГС, на които делото било разпределено за
разглеждане също са направили отвод, като това продължавало и към настоящия момент –
последният отвод бил от 12.09.2022 г. В тази връзка не оспорва твърдението на ищеца, че от
05.10.2020 г. процесното дело е на разпределение и все още няма определен съдия
докладчик, като твърди, че от образуването на делото СГС е действал в кратки срокове.
Твърди, че делото се разпределяло веднага след като определен съдия си направи отвод, но
след разпределянето му на нов докладчик е било необходимо време за докладване и
произнасяне на докладчика, което било обективно необходимо време. Отделно от това
отводите на съдиите в СГС били с оглед запазване на интереса на ищеца - осигуряване на
справедлив процес и запазване на принципа на независимост на съда. Сочи, че при преценка
на разумността на продължителността на делото пред СГС, следва да бъде взето предвид и
натовареността на последния, както и че държавата в лицето на ответника следва да бъде
освободено от отговорност, тъй като е идентифицирала своевременно проблема в съдебната
система, изразяващ се в претовареност на някои от съдилищата и е взела ефикасни мерки за
неговото разрешаване. Евентуално, активните действия в тази насока следвало да бъдат
отчетени при определяне на размера на обезщетението. Изразява становище, че дори да се
приеме, че са налице някакви вреди от поведението на СГС, то те са изключително
малозначителни, с оглед отражението на тези вреди в социалния и емоционалния живот на
ищеца, поради ответникът следва да се освободи от отговорност или поне да се присъди
обезщетение за обикновени вреди в минимален размер. С оглед изложеното моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, евентуално да присъди
минимално обезщетение. Претендира разноски.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена справка от деловодна система на СГС към 18.04.2022 г., от
която се установява постановен отвод на 139 съдии от разглеждане на гр. д. № 10523/2020 г.
по описа на СГС, което било образувано на 05.10.2020 г.
По делото е представена справка от деловодна система на СГС относно натовареност
2
на СГС.
По делото е прието заключение на съдебно-психиатрична експертиза, експертиза, от
което се установява връзката на процесното дело пред СГС и състоянието на ищеца, респ.
неговото отражение. Вещото лице е посочило следното: „съществуват анамнестични данни у
ищеца за разстройство в адаптацията с преобладаващи нарушения на други емоции.
Правдоподобно е да се приеме, наличие на причина връзка между това разстройство и
субективното му преживяване на обида и неудовлетвореност от процесното съдебно дело,
но това не може да се смята за напълно доказано“.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира от правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 2б ЗОДОВ във вр. чл.6, §1 от
ЕКПЧ е да докаже следните обстоятелства: че е страна по гр. д. № 10523/2020 г. по описа на
СГС, по което е допуснато забавяне извън разумния срок, съгласно чл.6, §1 от Конвенцията,
преценен съобразно фактическата и правна сложност на делото, поведението на
компетентните органи и поведението на самия носител на правото; че са му причинени
твърдените имуществени и неимуществени вреди; както и наличието на причинно-
следствена връзка между вредите и забавянето на делото.
С определение от 30.12.2022 г. съдът е обявил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че ищецът е страна по гр. д. №
10523/2020 г. по описана СГС; че гр. д. №10523/2020 г. по описана СГС е образувано на
05.10.2020 г.; както и че същото е било и към 12.09.2022 г. все още се намира на етап
разпределение поради отводи на съдебни състави.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ „Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията“, а съгласно ал. 2 на
същия „Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като
съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора“.
С тази норма се създава национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие.
С нея се предвижда като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на
отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6 § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Следва да се има предвид
обаче, че никъде, нито в Конвенцията, нито в приложимия български закон, няма легална
дефиниция относно понятието „разумен срок“ при разглеждане на едно производство пред
3
съда. Преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно дело, е разумен, е
конкретна във всеки отделен случай, като се вземат предвид заложените в разпоредбата на
чл. 2, ал.2 критерии, посочени по-горе.
Така за ангажиране отговорността на ответниците за вреди по иск при настоящата
квалификация е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки – че е претърпял твърдените в исковата молба вреди, както и че тези вреди са
в причинна връзка с поведението на ответника, изразяващо се в нарушаване правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, параграф 1 от
Конвенцията.
Така в настоящия казус общата продължителност на гр. д. № 10523/2020 г. по описа
на СГС, което било образувано на 05.10.2020 г. към датата на образуване на настоящото
такова е година, шест месеца и двадесет и два дни. И към момента на приключване на
устните състезания по отношение исковата молба не е извършена проверка досежно
редовност и допустимост. Действително се установява, че не е налице неоправдано забавяне
при администриране на делото, нито при провеждане на дължими процесуални действия,
както и при неговото преразпределение на случаен принцип на друг състав на съда след
предходен отвод. Същевременно обаче постановените отводи, 139 на брой, независимо, че
са продиктувани от стремеж за осигуряване безпристрастност и справедливост на процеса,
създават и поддържат състояние на висящност на делото за продължителен период от време,
обуславяйки неизвестност относно обстоятелството в какъв срок би могло да приключи
производството. При това положение съдът приема, че със своите процесуални действия по
движение на делото съдът не е изпълнил задължението си за разглеждането му в разумен
срок, което обективно изпълва състава на деликта по чл. 2б ЗОДОВ. Ето защо е налице
противоправно поведение, за което отговорен е ответникът.
При иска по чл. 2б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и
непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното
производство, но не и вредите от неправилни или недопустими съдебни актове. Ищецът,
предявил такъв иск, дължи пълно и главно доказване относно вида и размера на
имуществените вреди, както и на пряката причинно-следствена връзка със забавеното
производство. Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува
силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да
твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се
търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън
рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален
неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в
държавността поради забавянето на делото. Обезщетението за неимуществени вреди от
деликта по чл. 2б от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени
вреди, причинени от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно
определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на
4
необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за
репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече –
с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да
надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди; респ. – не следва да води до неоснователно
обогатяване на ищеца. Поради това, размерът на обезщетението се определя с оглед общия
критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на
живот в страната; следва да се отчита, че самото осъждане
(признаването на факта на увреждащото поведение), само по себе си също има репариращ
ефект за пострадалия, предвид нематериалния характер на увреждането му.
В настоящия случай, както бе споменато, приложима е изведената в практиката на
ЕСПЧ и възприета националната съдебна практика (включително ВКС) силна, но оборима
презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява неимуществени
вреди поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва
обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо
гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок. Тази
презумпция не само не е оборена от ответника, но и се потвърждава от заключението на
вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза, поради което следва да се приеме, че
на ищеца се дължи обезщетение, базирано на обичайни, типични неблагоприятни
последици в резултат от забавяне на съдебно производство. Настоящият съдебен състава
оценя тези вреди на сумата от 400 лв. До този размер предявеният иск е основателен, а за
разликата до пълния предявен размер от 9580 лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди- същата следва
да бъде отхвърлена, тъй като не се доказва настъпване на такива.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СГС с адрес: гр. София, .. да заплати на Л. П. П., ЕГН ********** на
основание чл. 2б от ЗОДОВ сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване на гр. д. №
10523/2020г. по описа на СГС в разумен срок, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 400 лв. до пълния предявен от 9580 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. П. П., ЕГН ********** срещу СГС с адрес: гр. София,
.. иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 20 лв.,
5
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушаване правото на
разглеждане и решаване на гр. д. № 10523/2020г. по описа на СГС, в разумен срок.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от датата от връчването
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6