НОХД № 1831/2018 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. Т.В.А. ***, за престъпление по чл.343б ал.3 от НК, а именно за това, че на 09.10.2018
г., в гр. Пазарджик, по ул. „***“ е управлявала моторно превозно средство- лек
автомобил марка „***“ с рег.№ ***с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно- 2,16 на хиляда, установено по надлежния ред- по реда на Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози- чрез
регистратор за алкохол „Алкотест Дрегер 7510“ ARDM- 0196.
Производството пред първата инстанция е по реда на
Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимата се явява в съдебно
заседание лично и със защитника си, като се признава за виновна, признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и се отказва от събиране на
доказателства за тях. Защитникът пледира да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ в минимален размер, чието изтърпяване да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик поддържа
обвинението. Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна като наказанието й
бъде определено при условията на чл.58а от НК.
Районният съд след като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. Т.А. е правоспособен водач с придобити категории
„В“, „М“, „АМ“ и „В1“, като притежава валидно СУМПС № *********/ 27.11.2013 г.,
като до момента е наказвана по административен ред за извършени нарушения на
ЗДвП с 8 НП и 4 фиша, като от наложените наказания глоба само една е била
заплатена от нея. Подс. А. е и с обременено съдебно минало, като е осъждана два
пъти за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода, като впоследствие й
е било определено едно общо най-тежко и увеличено наказание шест години ЛС,
което е изтърпяла на 16.11.2013 г. Подсъдимата е била и освобождавана от
наказателна отговорност с налагане на адм. наказание глоба по реда на чл.78а от НК за извършено документно престъпление. Характеристичните данни за подс. А. са
негативни- извършител е на противообществени прояви, като е била санкционирана
по адм. ред за нарушение на обществения ред, а по местоживеене не се ползва с
добро име.
На 09.10.2018 г., след полунощ подс. Т.А. посетила
казино „Гранд“, намиращо се на бул. „България“ срещу хотел „Тракия“ в гр. Пазарджик,
до което отишла със собствения си лек автомобил „***“ с рег.№ ***. С нея бил и
приятелят й св. Г.Н.. След като влязла в казиното подс. А. започнала да играе
хазартни игри и да консумира алкохол. Около 03,25 часа парите на подсъдимата
свършили и тя излязла навън, като въпреки че била употребила алкохол, се качила
на автомобила си. Св. Н. се качил при нея. След това подсъдимата потеглила с
намерение да намери заложна къща, където да заложи свои вещи и да получи пари,
с които да продължи да залага в казиното. Подс. А. ***, като извършила
неправилна маневра „завой надясно“. Действията й били възприети от свидетелите Т.М.и
В.Р.- мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик, които през
това време се намирали на посоченото място, изпълнявайки служебните си
задължения. Полицейските служители спрели управлявания от подс. А. автомобил със
светлинен и звуков сигнал. При извършената й проверка установили нейната
самоличност. На свидетелите Р. и М.им направило впечатление, че подс. А. е във
видимо нетрезво състояние- силно лъхала на алкохол, говорела забавено и
слизайки от автомобила започнала да залита. Поради тази причина подсъдимата била
изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“
с номер ARDM-0196. Пробата била положителна, като техническото
средство отчело наличие на алкохол в издишания от А. въздух в размер на 2,16 на
хиляда. Показанията на техническото средство били показани на подс. А., като
заявила, че приема резултата и не отрекла пред полицаите, че е употребила
алкохол. Св. Р. й издал ТИ № 0029365/09.10.2018г., в който подсъдимата
собственоръчно вписала, че приема показанията на техническото средство, като
отказала медицинско и химическо изследване и не дала кръвна проба за
изследване.
За констатираното нарушение на ЗДвП, св. Р. съставил
на подс. А. АУАН с бл. № 0641881/09.10.2018 г., който й бил предявен и връчен
срещу подпис.
По този повод било отпочнато настоящето наказателно
производство.
От приложените към делото писмени доказателства-
справка за извършена последваща проверка на техническо средство (л.10 от ДП) се
установява, че техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с инвентарен номер
ARDM- 0196 е калибровано на 21.05.2018 г. и технически пригодно към момента на
проверката. Видно от разпечатка от техническото средство (л.9 от ДП) е, че е
извършена качествена проба с посоченото техническо средство и че същото е отчело
наличие на алкохол в издишвания от подс. А. въздух, а именно 2,16 на хиляда.
Видно от ТИ (л.8 от ДП) е, че подс. А. е вписала собственоръчно, че приема
показанията на техническото средство.
При това положение са изпълнени изискванията на
Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като
подсъдимата е приела показанията на техническото средство и се е отказала от
медицинско и химическо изследване, респ. изследване с доказателствен
анализатор. При това положение меродавни са показанията на техническото
средство.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанието на подсъдимата Т.А. за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и доказателствата от досъдебната фаза на процеса,
които подкрепят самопризнанието, а именно: показанията на свидетелите В.Р., Т.М.и
Г.Н., както и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка се налага
правният извод, че с поведението си подс. А. е осъществила от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.343б ал.1 от НК, като на 09.10.2018
г. в гр. Пазарджик, по ул. „***“, е управлявала моторно превозно средство- лек
автомобил марка „***“ с рег.№ ***с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно- 2,16 на хиляда, установено по надлежния ред- по реда на
Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози- чрез регистратор за алкохол „Алкотест
Дрегер 7510“ ARDM- 0196.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните
последици и е искала настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е
включвал представите, че подс. А. е изпила определено количество алкохол преди
да се качи в автомобила си въпросната нощ и въпреки това се е качила да
управлява същия. Във волево отношение подсъдимата е желаела да управлява
моторното превозно средство.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред и мисъл за
безнаказаност.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимата съдът се ръководи от изискванията на
чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК- относно индивидуализацията на същото.
Обществената
опасност на деянието е висока с оглед засягането на правната сигурност и
установеният правов ред в страната. Включено е в раздел втори на глава
единадесета на НК „Престъпления по транспорта и съобщенията”.С него се засягат
важни обществени и лични интереси.
Съдът
прецени обществената опасност на конкретно извършеното от подсъдимата деяние също
като завишена, предвид обстоятелството, че подс. А. е управлявал автомобила по
улица в населено място, през нощта и под влиянието на доста висока концентрация
на алкохол в кръвта.
Самият деец е личност със завишена степен на
обществена опасност. Както се посочи по-горе подс. А. е осъждана за тежки
умишлени престъпления, като й е наложено едно общо най-тежко и увеличено
наказание лишаване от свобода, което е изтърпяла ефективно. Освобождавана е от
наказателна отговорност по чл.78а от НК за извършено умишлено престъпление.
Характеристичните данни за нея също са негативни- по местоживеене не се ползва
с добро име и има регистрирани противообществени прояви, като е санкционирана
по адм. ред за нарушение на обществения ред. Статусът на подсъдимата като водач
на МПС също е обременен- санкционирана е общо 12 пъти по административен ред за
нарушения на ЗДвП, като някои от нарушенията са от кръга на тежките такива, а и
само една от наложените й глоби е била заплатена.
Като отегчаващи отговорността на подс. А. обстоятелства
се отчетоха обремененото съдебно минало, лошите характеристични данни, високата
стойност на концентрацията на алкохол в кръвта, обременения статус като водач.
Взе се предвид и смекчаващите вината обстоятелства- цялостното процесуално
поведение на подсъдимата и оказаното съдействие на органите на полицията.
При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът определи
наказанието при баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. След
това, съобразявайки се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, като определи наказание за подсъдимата при
условията на общата част в НК- чл.54 от НК. При това положение съдът определи
наказание от две години лишаване от свобода. Веднага след това съдът намали
така определеното наказание с една трета, т.е. с осем месеца и осъди
подсъдимата на една година и четири месеца лишаване от свобода.
Съдът с оглед на изложените по-горе обстоятелства, а и
като взе предвид социалното, материално и финансово положение на подсъдимата
определи кумулативно предвиденото наказание глоба в размер ориентиран малко под
средния, а именно 500 лева.
На основание чл.343г във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК,
съдът наложи на подс. А. и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право
да управлява МПС, като ръководейки се от целия комплекс обстоятелства, визирани
по-горе, от значение за индивидуализацията определи неговия срок на две години,
отчитайки че подсъдимата е следвало да проявява по-голяма грижа и самоконтрол
при осъществяване на съответната правно-регламентирана дейност.
Съдът намира, че така определените по вид и размер
наказания на подсъдимата, са справедливи и обосновани, като са от естество да
изпълнят предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели и в достатъчна степен
да окажат своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияят
предупредително върху останалите членове на обществото.
Предвид данните за личността на подсъдимата и миналите
й осъждания на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, съществува
законова забрана за приложението на института на условното осъждане по смисъла
на чл.66 ал.1 от НК.
Както се посочи вече, видно от справката за съдимост
на подс. А., тя е осъждана по НОХД № 871/2006 г. на РС Пазарджик с присъда
влязла в сила на 28.02.2008 г. за извършени престъпления по чл.159б ал.2 във
вр. с ал.1 и чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 от НК и по чл.155 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко
наказание 5 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева,
като е постановил наказанието ЛС да се търпи при общ режим.
С влязла в сила на 28.05.2009 г. присъда по НОХД №
87/2008 г. на РС Пазарджик подс. А. е била осъдена за извършени престъпления по
чл.155 ал.3 във вр. с ал.1 от НК и по чл.159а ал.2 т.т.1 и 6 вр. ал.1 от НК, като
на основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко и увеличено
наказание в размер на 3 години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в
размер на 7 000 лева, като е постановил наказанието ЛС да се търпи при
строг режим.
Впоследствие с определение по ЧНД № 1485/2099 г. на
РС- Пазарджик, влязло в сила на 09.11.2009 г. съдът е определил и наложил на
подс. А. едно общо и увеличено най-тежко наказание по двете посочени присъди в
размер на шест години лишаване от свобода, към което е присъединил изцяло и
наказанието глоба в размер на 7 000 лева.
Подс. А. е изтърпяла така наложеното и общо най-тежко
наказание от 6 години ЛС на 16.11.2013 г.
При това положение по отношение на подсъдимата не е
настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.88а от НК към датата на
извършване на настоящето деяние, поради което и постановеното по настоящата
присъда наказание ЛС следва да бъде изтърпяно от нея ефективно.
На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът определи
общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, т.к. са
изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходното наложено наказание
лишаване от свобода, което е било ефективно.
На основание чл.59 ал.4 от НК от определеното
наказание лишаване от право да управлява МПС съдът приспадна времето през което
подс. А. е била лишена от това право по административен ред, считано от 09.10.2018
г., (когато със съставянето на АУАН СУМПС е било иззето) до влизането на
присъдата в сила.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: