Р Е Ш Е Н И Е
По В.Н.Ч.Д № 277/19 г.
Гр. София, 27.02.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VII
въззивен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
МЛ. С-Я: МАРИНА ГЮРОВА
При
участието на секретаря Мария Абаджиева и прокурор М. Д., разгледа докладваното
от съдия МЛАДЕНОВ ВНОХД № 277 по описа за 2019 година, като за да се произнесе
по същество взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ
НПК, вр. чл. 323, ал. 2 НПК.
С разпореждане от 07.11.2018 г.,
постановено по НОХД № 21511/2017 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав,
първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба на адв. Е.И. – служебен
защитник на подсъдимия – М.Т.С., против присъда от 26.09.2018 г., постановена
по същото дело, на основание чл. 323, ал.1, т.1 от НПК.
В законоустановения срок срещу
разпореждането е постъпила частна жалба от адв. Д., с която се иска отмяната му
и даване ход по същество на подадената срещу първоинстанционната присъда
въззивна жалба. Посочва се, че съдията от първоинстанционния съд е върнал
жалбата на основание чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК, а именно неизпълнение на
указанията на съда, въпреки че такива указания не са били давани.
Постъпила е и лична жалба /в ръкописен
вид/ от подсъдимия М.С., с която изразява недоволство от действията на
назначеният му служебен защитник. Същият счита, че не му е предоставена
адекватна правна помощ по ЗПП и иска замяната на определеният му служебен
защитник с адв. В.,
на която има доверие, като се позовава на чл. 13 от ЕКПЧ.
В разпоредително заседание на 24.01.2019
г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание пред въззивния съд,
подсъдимия М.С., се явява лично и с адв. В.. Подсъдимият С.К. също се явява
лично и с упълномощеният си защитник, адв. Н.Д.. За СГП се явява прокурор Д..
В открито съдебно заседание адв. В.
поддържа депозираната от адв. И. жалба по изложените в нея съображения.
Посочва, че същата е е допустима и редовна, тъй като са спазени изискванията на
чл.320, ал.1 от НПК. Сочи, че съображенията по фактическите положения,
неизяснените обстоятелства и доказателства, които следва да се съберат не са
задължителни, а препоръчителни. С оглед
на посоченото счита, че делото подлежи на връщане и администриране на нов
състав на СРС.
В съдебно заседание адв. Н., сочи че
въззивната жалба отговаря на изискванията на закона и не е следвало да бъде
връщана. Счита, че първоинстанционният съд не е конкретизирал несъответствие
или пропуск в жалбата и не е дал конкретни указания за отстраняване на
нередовности в същата. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Представителят на Софийска градска
прокуратура счита, че разпореждането на СРС е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
В правото си на лична защита и последна
дума подс. С. и подс. К. се присъединяват към казаното от защитниците си.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след
запознаване с приложените по делото материали, от фактическа страна намери
следното:
СРС
с присъда от 26.09.2018 г. по НОХД №
21511/2017 г., НО, 5-ти състав, е признал подсъдимите М.С. и С.К. за виновни в
извършване на престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3 вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 , вр. чл. 29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК.
Недоволни от така постановената присъда останали
подсъдимите, които в законоустановения срок и чрез своите защитници депозирали
въззивни жалби.
След изготвяне на мотивите, подсъдимият С.
и защитникът му – адв. И. са уведомени, че в 7-дневен срок следва да приведат
въззивната жалба в съответствие с изискванията на чл.320, ал.1от НПК , като в
противен случай, жалбата ще бъде върната. Съобщението, съдържащо разпореждането
на съда е било получено лично от адв. И. на 19.10.2018 г., като допълнение на
въззивната жалба не е подадено.
С разпореждане от 07.11.2018 г.
съдията-докладчик по НОХД № 21511/2017 г. по описа на СРС е върнал въззивната
жалба на адв. И. на основание чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК поради неизпълнение на
указанията в дадения от съда срок.
Въз основа на така изложената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното разпореждане за
връщане на въззивната жалба е неправилно.
Първостепенният съд не е имал основание
да оставя въззивната жалба без движение и да указва срок за отстраняване на
съществуващи в нея нередности.
Подадената жалба отговаря на минималните
изисквания, посочени в чл. 320, ал.1 и ал.2 от НПК. Подадена е в писмен вид,
посочено е лицето от което изхожда, съдът до който се подава, направено е и
конкретно искане по отношение на първоинстанционната присъда. Това се явява
напълно достатъчно, за да бъде произведен суспензивният и деволутивен ефект по пренасяне на
производството пред второстепенният съд. Непосочването
на обстоятелствата или доказателствата, които следва да се съберат и проверят
от въззивния съд, макар да съставлява процедурна непълнота в съдържанието на
въззивната жалба, не води до нейната нередовност и няма за крайна последица
връщането й. Това е така, защото от една страна тези пропуски могат да бъдат
преодолени по реда на чл. 323, ал.3 от НПК, чрез предвидената възможност до
даване ход на делото в съдебно заседание пред въззивната инстанция,
жалбоподателят да допълни съображенията си, от друга страна, за въззивния съд
важи задължението по чл. 314 от НПК за извършване на цялостна проверка на
обжалвания акт, независимо от основанията, посочени от страните. В същия смисъл, макар да няма характер на
задължителна съдебна практика, е становището, възприето в Решение № 1008 от
17.11.2005 г. на ВКС по н. д. № 389/2005 г., НК, II н. о., според което, когато във
въззивната жалба се правят оплаквания за необоснованост и нарушение на закона с
искане за отмяна на присъдата, не може да се приеме, че тя не отговаря на
законовите изисквания.
На следващо място следва да се посочи,
че в съобщението, с което страната се уведомява за изготвените мотиви и за
задължението да се приведе жалбата в съответствие с изискванията на чл. 320,
ал.1 от НПК, липсва посочване на допуснатите според съда нередности. Когато
съдията-докладчик намери, че депозираната жалба страда от пороци, той е длъжен
да укаже на жалбоподателя какви са точно допуснатите нередности. В този смисъл,
непосочването на конкретни пропуски от съда в разпореждането, с което дава
7-дневен срок за отстраняване на нередности в подадената жалба, които
жалбоподателят следва да отстрани, е съществено процесуално нарушение,
нарушаващо правата на подсъдимия и изразяващо се в невъзможност последният да
разбере от какви пороци страда подадената от него жалба и какви корекции следва
да извърши, което на самостоятелно основание води до отмяна на разпореждането,
с което е върната въззивната жалба.
При така установената фактология по
делото, съдията-докладчик не е следвал да връща въззивната жалба, а е следвало
да извърши процедурата, предвидена по чл. 321от НПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 07.11.2018 г.,
постановено по НОХД № 21511/2017 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав.
ВРЪЩА делото на районния съд за
администриране на въззивната жалба.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.