Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 2020година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание
на дванадесети ноември през две хиляди
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 3134
по описа на ВРС за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на
Е.А.Е. ЕГН**********,***-0819-003272/ 21.06.2019г. на Началник
група към ОД на МВР- Варна- сектор
ПП-Варна, с което на въззивника са
наложени административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на 200лв. и
„Лишаване от право да управлява МРС „ за срок от шест месеца, на основание
чл.175 ал.3пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, като с НП са
били отнети и общо 10 контролни точки.
Жалбата е подадена в
срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета
от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, визира се като нарушена нормата
на чл.52 ал.4 от ЗАНН, като се приема, че АНО не е преценил събраните по делото
доказателства и не ги е проверил, преди
да се произнесе по преписката, визира се невъзможност на нарушителя да разбере
в извършването на какво нарушение е обвинен, приема се, че фактическата
обстановка не е отразена в пълнота, оспорва се размерът на наложените
административни наказания и в заключение се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, се представлява от адв.Д.,
надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа
жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено, като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, твърди, че автомобилът е
собственост на друго лице и че въззивникът е нямало как да бъде уведомен за
прекратяването на регистрацията на процесното МПС, В този смисъл се визира
липса на субективна страна от състава на твърдяното за извършено нарушение,
поради незнанието от страна на жалбоподателя, че регистрацията на автомобила е
била прекратена и се иска отмяна на НП.
Представител на органа
издал НП, редовно призован, не се явява и не взема становище в хода на делото
по същество.
След преценка на
доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 02.03.2019г., въз.Е.,
управлявайки л.а.“БМВ 320 Д“ с рег.№ В9301РР, негова собственост съгласно
договор № 7342/18.07.2018г., се движил по бул.“Вл. Варненчик“ в гр.Варна
в посока изхода на града, като около 01:30ч., до ДНФ бил спрян за
проверка от екип на сектор ПП-ОД на МВР-Варна, в който участвал и св.Д..Автомобилът
бил с поставени регистрационни табели.След проверка на водача за употреба на
алкохол била извършена и допълнителна проверка, в хода на която св.Д. установил, че на 26.11.2018г.
управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил дерегистриран
служебно, тъй като въззивникът не е изпълнил задължението си след като по
надлежния ред е придобил процесното МПС да го регистрира в законоустановения
срок.
На место срещу въз.Е.
бил съставен АУАН , в който било описано приетото за установено нарушение на
чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
АУАН бил връчен на въззивника,
който го подписал без възражения.В последствие съставеният АУАН бил изпратен на
ВРП но с постановление на ВРП от 13.06.2019г. било отказано образуването на ДП,
тъй като прокурорът приел, че въззивникът не е осъществил състав на
престъпление по чл.345 ал.2 от НК и би следвало да се ангажира единствено
административно-наказателната му отговорност.Предвид горното, въз основа на
материалите по преписката и съставения АУАН, на 21.06.2019г. АНО издал НП,
предмет на настоящата въззивна проверка.
В с.з. се приобщиха
и материалите от преписката на ВРП, касаещи настоящия казус, от които е видно,
че в действителност на посочената по-горе дата въззивникът е придобил
процесното МПС и в законоустановения срок не го е регистрирал.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.Д.,
разпитан в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
конкретни, напълно кореспондиращи с приетата за установена фактическа
обстановка.
Съдът кредитира
писмени доказателства, приобщени по
делото, тъй като същите кореспондират с установената фактическа обстановка.
Гореописаното се
установява от приобщените материали по делото- показанията на св. Д., дадени в
съдебно заседание, писмените
доказателства по преписка на ВРП № 3341/19г., заповеди и от останалите писмени
доказателства по делото.
Като прецени
изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на
акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.
Проверяваният акт е
издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от
въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е
компетентно.Съгласно приложената и приета от съда заповед, АУАН също е съставен
от компетентен служител и е надлежно връчен на нарушителя.Спазени са сроковете
за съставяне на АУАТ и издаване на НП.
Двата акта съдържат
описание на нарушението, посочени са дата и място на извършване на
нарушението,обстоятелства, при които същото е извършено, доказателства, които
го потвърждават, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока, касаещи
ограничено право на защита на нарушителя.Същият е имал достатъчна възможност да
разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин
адекватно да организира правото си на защита.
Срещу АУАН не са били
подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва
разследване на спорни обстоятелства и да събира допълнителни доказателства,
поради което и в тази насока не се констатират съществени нарушения на нормата
на чл.52 ал.4 от ЗАНН и възраженията в тази насока също не се споделят.Приетата
за установена фактическа обстановка не е изолирана от доказателствата по
делото, поради което не би могла да се приеме за необоснована и не
кореспондираща със събраните по делото доказателства.
На
жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.. Съгласно
разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
В
настоящия случай ангажирането на административнонаказателната отговорност на
нарушителя е обусловено от въведеното в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП
задължение на приобретателя на регистрирано ППС в
срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен
когато пътното превозно средство е придобито от
търговец с цел продажба. При неизпълнение на това задължение в двумесечен срок от придобиването на превозното средство,
регистрацията служебно се прекратява по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
с отбелязване в автоматизираната информационна система.
С
оглед събраната по делото доказателствена съвкупност съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от
състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
По несъмнен начин е установено, че на 18.07.2018г. жалбоподателят е придобил процесният лек автомобил,
като в едномесечен срок не е заявил за регистриране промяната в
собствеността, поради което на 26.11.2018 г. регистрацията на автомобила била
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Въпреки това на 02.03.2019 г. в гр. Варна, жалбоподателят управлявал процесното
МПС, което не било регистрирано по надлежния ред. В тази насока са всички
приобщени по делото и кредитирани от съда доказателства- писмени и гласни.
Неоснователно
е възражението, че жалбоподателят не е бил уведомен за прекратената регистрация
на автомобила. В разпоредбата на чл. 18б от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
е регламентирано извършването на служебно прекратяване на регистрацията на ППС.
Същевременно в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
уредена в чл. 18б, ал. 1,
т. 10 от наредбата, не е предвидено задължение
за уведомяване на приобретателя. Прекратяването на
регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административния
орган, поради което не е било необходимо контролните органи да информират
жалбоподателя за прекратяването на
регистрацията, доколкото законодателят не им е вменил такова задължение.
Предвид горното не може да бъде споделено и възражението, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
не е извършено от жалбоподателя виновно, поради липсата
на умисъл. Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо, като съгласно ал. 2
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такава
изрична разпоредба, която да изключва административнонаказателната отговорност
при непредпазливо осъществяване на нарушението по чл. 140, ал. 1
във връзка с чл. 175, ал. 3,
пред., 1 от ЗДвП,
не е предвидена от законодателя. Действително липсата на
знание от страна на жалбоподателя за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията на автомобила изключва умисъла, но не и
непредпазливостта, като форма на вината, която всъщност е налице. Това е
изводимо от задължението му, като водач на МПС да
познава приложимите в случая разпоредби на чл. 145, ал. 2,
чл. 143, ал. 15
и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Следователно жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди, че
бездействието му да регистрира промяната в собствеността на автомобила ще
доведе до неблагоприятни последици, а именно служебно прекратяване на неговата
регистрация, при което е следвало да съобрази поведението си с тези последици и
да не предприема управление на автомобила по пътищата, отворени за обществено
ползване. При това положение съдът намира, че правилно и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
При
индивидуализиране на кумулативно предвидените за извършеното нарушение
наказания, административнонаказващият орган е наложил наказанието
"лишаване от право да управлява МПС" в
минималния срок от 6 месеца и наказанието
"глоба" в размер от 200 лв., който е също минимално
предвидения от закона. Въпреки впечатляващата справка за нарушител на правилата
на ЗДвП, АНО е наложил наказания в минимално предвидения от закона размер,
поради което съдът е лишен от възможност да ги ревизира и възраженията в тази
насока не се споделят.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №19-0819-003272/ 21.06.2019г.
на Началник група към ОД на МВР- Варна-
сектор ПП-Варна, с което на Е.А.Е. ЕГН**********,*** са наложени административни
наказания, както следва: “Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да
управлява МРС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175 ал.3пр.1 от ЗДвП ,
за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10
контролни точки.
Решението подлежи на касационна проверка
пред Административен съд-Варна в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.
СЪДИЯ при ВРС: