ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Кюстендил, 13.01.2021 г.
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ – мл. съдия
като разгледа докладваното от младши съдия Василев въззивно частно гражданско дело №611 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба с вх.
№68480/15.12.2020г. от Р.Й.Н., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, чрез адв. В. П.а,
адрес: гр. ***, против определение от 09.12.2020г., постановено по
гр. д. №614/2020г. по описа на КРС.
С обжалвания първоинстанционен акт е прекратено производството по
предявени срещу В. В.искове да бъде признато за установено по отношение
на него, че ищецът /Н./ не му дължи суми по искова молба, за които е образувнао
изпълнително дело №86/2019 г. по описа на ДСИ при КРС – сума от 8 060 лв. –
главница за издръжка на дъщеря й Ц. К.за периода 26.03.2013г. до 03.06.2018 г., сумата от
3252, 01 лв. – лихви върху главницата за
периода 26.03.2013 г. до 02.10.2019 г. и законна лихва върху главницата от
02.10.2019 г. до окончателното погасяване на задължението и 40, 90 лв. –
разноски по изпълнението. С определението е прекратено производството в частта
му относно претенцията на Р. Н. за
установяване на недължимост на сумата от 40, 90 лв. – разноски по изп. д.
№86/2019 г. по описа на СИС при КРС и 898,72 лв. – такса по чл.53 от Тарифата
за ДТ по ГПК.
Жалбоподателят сочи, че правото на издръжка принадлежи на дъщеря й, а не
баща й – В.В.. Въз основа на
решение №368/11.07.2013 г. по гр. д. № 680/2013 г. на КРС бил издаден изп. лист и с него е образувано
изп. д. №86/2019г. по описа на ДСИ при КРС. С цитираното решение била осъдена
да плаща месечна издръжка в размер на 130 лв., считано от 26.03.2013г. По
искане на В., шест години след влизане в сила на решението и
след като дъщеря им навършила пълнолетие, КРС издал изпълнителния лист на
основание на който било образувано изп. дело. Носител на материалното право е
на издръжка е дъщеря им, за което районният съдия не обърнал внимание. ДСИ при
КРС също подценил това обстоятелство и по молбата на В.образувал
изп. д. №86/2019г. въпреки молбите на настоящия жалбоподател ДСИ не прекратил
изп. дело. По искане на Н. с определение
по ч.гр.д. №457/2020г. КРС е допуснал обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на
принудително изпълнение по изп.д. №86/2019г. на ДСИ при КРС. Внесена била
определената гаранция и предявила установителния иск. Доколкото взискател по
изп. д. е лично В. срещу него бил
насочен установителния иск.
На тази база се обжалва цитираното по-горе определение с аргумент, че
същото е неправилно и се отправя искане
то да бъде отменено и да бъде върнато делото на КРС с указания за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Съобщение с препис от жалбата е изпратен на ответната страна.
Процесуалният му представител е
депозирал отговор по нея в законоустановения едноседмичен срок – на
29.12.2020г. /вторник/, доколкото 28.12.2020г. е бил официален почивен ден. В
отговора се сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Правилни били
констатациите на съда за недопустимост на исковата молба в частта за
разноските, доколкото те са дължат към бюджета на съда. В първото заседание
процесуалният представител изразил становище, че исковата молба била неясна,
поради разминаване между петитум и обстоятелствена част. Претендират се
деловодни разноски.
От фактическа страна съдът установи
следното:
С влязло в сила решение №368 от 11.07.2013г. по гр. д.
№680 по описа за 2013г. на КРС е определено Р. В. /сега Н./ да плаща месечна издръжка
на Ц. К. в размер на
130 лв. На 30.08.2019 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на цитираното
решение, в който е отразено, че е осъдена Н.
да плати на Ц.К. чрез нейния баща В.В.месечна
издръжка в размер на 130 лв. като издръжката се дължи от 26.03.2013г. изпълнителният лист е издаден
в полза на В. В.. На база
изп. лист е образувано изп. д. №201915220400086 при ДСИ Масларска при КРС. По
изп. д. за взискател е определен В.В.. На 30.03.2020 г. пред КРС е
предявен отрицателен установителен иск, чрез който Н. иска да бъде установено,
че по отношение на В.В.тя не му дължи суми по изп. д.
№86/2019г. по описа на ДСИ при КРС, в това число и сума в размер на 40, 90 лв.
– разноски по изп. д. и сума в размер на 898, 72 лв. – такса по чл. 53 от
Тарифата за ДТ по ГПК.
От правна
страна съдът установи следното:
Атакуваното определение е законосъобразно
и като такова ще бъде потвърдено по следните съображения: жалбоподателят няма
правен интерес да води отрицателен установителен иск срещу В. В., тъй като
същият не е носител на субективното материално право на издръжка, а е бил
представител на дъщеря си Ц.К. до
навършване на нейното непълнолетие, а след това до навършване на пълнолетие К. извършва
действия лично, но със съгласие на В.. В този смисъл към момента на
образуване на изпълнителното дело през
2019 г. /, а и във всеки момент преди това/ надлежен взискател по изп.
дело №201915220400086 при ДСИ Масларска при КРС може да бъде единствено Ц.К.. Именно
спрямо нея има интерес Н. да води отрицателен установителен иск, както правилно
е отразено в атакуваното определение. На първо място съдебният изпълнител не е
следвало да образува изпълнително дело,
доколкото е бил сезиран с молба, изходяща от В., доколкото към този момент
възможният взискател е била единствено К, още повече, че бидейки 19 годишна, не
е било нужно да има съгласие на В., за да депозира молбата за
образуване на изпълнително дело и определяне на способи за принудително
изпълнение. На следващо място съдебният изпълнител е следвало да прекрати изп.
дело, поради липса на надлежна страна, а отказът да го направи е основание за
обжалване от страна на длъжника – чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. второ от ГПК, пред
окръжен съд, в случая КОС. Дори и хипотетично да се приеме, че Н. се снабди с
влязло в сила решение по отрицателен установителен иск, че не дължи
на В.посочените
суми, то това не би осуетила възможността К. да образува ново изпълнително дело,
тъй като тя на база изпълнителния лист е възможен взискател по вземане срещу Н..
Това единствено би довело до ефект постижим по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6,
предл. второ от ГПК. Т.е. търсеният от
жалбоподателя ефект е чрез недопустима искова молба да се поправи грешка на
съдебния изпълнител /образува изп. д. с ненадлежен взискател/.
По
отношение прекратяване на производството що се касае до претенцията за
разноските по изпълнителното дело в
размер на 40, 90 лв. за разноски по същото и по отношение на сумата в размер на
898, 72 лв. – такса по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК, жалбата е
неоснователна, макар да не се изтъкват съображения за неправилност на определението в тази насока. Това така,
защото както е отразено в мотивите на атакуваното определение, с иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК, какъвто е
този на Н. тя може да оспори
изпълнението, оспорвайки да дължи на взискателя сумата по изпълнителното
основание, но не и да твърди недължимост на разноски по самото изпълнение.
Разпоредбата на чл. 79 от ГПК е тази, по която се разрешават въпросите за
разноски в изпълнителното производство. Ето защо искът е недопустим в тази му
част.
На база
изложеното, настоящият съдебен състав ще потвърди атакуваното определение от
09.12.2020 г., постановено по гр. д. №614/2020г. по описа на КРС, като
законосъобразно.
По разноските:
С
отговора на исковата молба е направено искане за присъждане на разноски,
като е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от който е
отразена платена сума в размер на 300 лв. от упълномощителя на процесуалния
представител. Това искане е неоснователно, доколкото макар да има определение
за прекратяване, то същото не касае изобщо производството по делото, а
единствено прекратяване по отношение на ненадлежния ответник В. К.В.. Ето защо, по въпроса за разноските ще се първоинстанционният
съд с окончателния си акт, като това може да е и определение за прекратяване,
но ако е по отношение на цялото производство.
По обжалваемостта:
На
основание чл. 274, ал. 2, пр. второ, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК,
настоящото разпореждане подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София, чрез
Окръжен съд – Кюстендил, в едноседмичен срок от съобщението, при спазване на
разпоредбите на чл.259 – 262 и чл. 273 от ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.12.2020 г.,
постановено по гр. д. №614/2020 г. по описа на КРС.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София, чрез Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.