ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41683
гр. София, 14.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д.Б.А.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Частно гражданско дело №
20241110129411 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по постъпила молба с вх. № 277078/30.08.2024 г., подадена от
************, ЕИК ***********, с искане за изменение на постановеното по делото
Определение № 34474 от 27.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 29411/2024 г. по описа на
СРС, 154 състав, в частта за разноските. Моли присъдените на длъжника разноски за
адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до справедлив размер, съобразно
действителната фактическа и правна сложност на извършените действия. Сочи, че според
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. съдът не е обвързан от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при липса на
оправдан интерес следва да не се прилага от съда. Счита, че подаденото възражение е
бланкетно, а извършените действия не се отличават с фактическа и правна сложност.
Поддържа, че в теорията и съдебната практика е безспорно прието, че заповедното
производство се характеризира с ниска фактическа и правна сложност, като моли това да
бъде взето предвид от съда при определяне на справедлив размер на адвокатското
възнаграждение. При изложените съображения моли съда да измени постановеното по
делото определение в частта за разноските, като намали присъденото адвокатското
възнаграждение до справедлив размер, съобразявайки действителната фактическа и правна
сложност на извършените действия.
Насрещната страна **********, ЕИК ************, е взела становище за
неоснователност на молбата.
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Заповедното производство е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от
**************, ЕИК ***********, срещу *********, ЕИК ***********.
На 11.06.2024 г. е издадена Заповед № 17621 за изпълнение на парично задължение за
посочените в заявлението суми, както следва: 1 459,75 лева, представляваща главница за
потребена вода от длъжника за имота му на адрес в *****************, за период от
28.05.2020 г. до 28.09.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.05.2024 г. до
1
изплащане на вземането, 105,14 лева, представляваща мораторна лихва за период от
05.10.2020 г. до 04.11.2023 г., както и държавна такса в размер на 31,30 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Препис от заповедта е изпратен на
длъжника.
Длъжникът ************, ЕИК ***********, представлявано от управителя Д. Н.,
чрез адв. И. Д., е подал възражение срещу заповедта в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. С
възражението се оспорва дължимостта на вземанията по заповедта при твърдения, че
длъжникът не е собственик на имота от 25.08.2022 г., както и че за процесния период от
28.05.2020 г. до 28.09.2023 г. в имота не е ползвана вода, съответно след посочената дата не е
пасивно легитимиран да отговаря за задълженията във връзка с имота. Поддържа се, че за
процесния период не е извършван отчет на водомера от представители на заявителя, както и
че два пъти длъжникът е съобщавал самоотчети на заявителя. Релевирано е възражение за
погасяване по давност на сумата от 28.05.2020 г. до подаване на заявлението, ведно с
лихвите. Направено е искане за присъждане на сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение. Към възражението са приложени договор за правна защита и
съдействие и пълномощно № АЛПРО-09 от 27.06.2024 г. и списък на разноските. Видно от
представения договор № АЛПРО – 09 от 27.06.2024 г. за правна защита и съдействие /л. 15/,
страните са договорили възнаграждение за защита срещу трите претенции на заявителя
**************и за процесуално представителство по ч.гр.д. № 29411/2024 г. по описа на
СРС, 154 състав, в размер на 400 лв., заплатено в брой на 27.06.2024 г.
С разпореждане № 93755 от 02.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 29411/2024 г. по
описа на СРС, 154 състав, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса и в същия срок представи по делото доказателства, че е
предявил иска, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
С Определение № 34474 от 27.08.2024 г. съдът е обезсилил изцяло заповед за
изпълнение на парично задължение № 17621 от 11.06.2024 г., издадена по реда на чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 29411/2024 г. по описа на СРС, 154 състав, тъй като в указания
едномесечен срок по делото не са постъпили доказателства, от които да се установява, че е
предявен иск относно вземането, за което е издадена заповедта. Съдът се е произнесъл и по
разноските, като е осъдил заявителя да заплати на длъжника сторените от последния
разноски в заповедното производство, за което са представени доказателства.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът (следователно и длъжникът в
заповедното производство) има право на разноски и при прекратяване на делото, какъвто е и
настоящият случай.
С Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място, в
решението е посочено, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е също, че ако
2
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Съобразявайки решението на СЕС от 25.01.2024 г., задължително за националните
съдилища, настоящият състав приема, че не е обвързан в преценката си от критериите по
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне
размера на адвокатското възнаграждение. Посоченото решение обаче не задължава съда при
всеки случай на направено възражение за прекомерност да намалява размера на присъденото
адвокатско възнаграждение под определения в Наредбата минимум. От изложеното следва,
че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определя съобразно
действителната фактическата и правна сложност на делото, като се вземат предвид цената
на предявените искове, изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложените от
насрещната страна твърдения, видът на спора, интересът, както и видът и количеството на
извършената работа.
На първо място съдът намира, че в случая е уговорено възнаграждение в размер на
400,00 лева, за което по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., има
доказателства по делото, че е било платено, съответно именно това е реално платеният
размер на разноски за адвокатско възнаграждение, които длъжникът е сторил.
В допълнение следва да се отбележи, че в случая извършените от процесуалния
представител на длъжника действия се изразяват в подаване на мотивирано възражение по
чл. 414 от ГПК с аргументирани доводи за недължимост на претендираните суми, в т.ч.
правопогасяващо възражение за давност.
С оглед на изложеното съдът намира размера на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение за разумен, справедлив и обоснован, съответстващ на фактическата и
правна сложност на делото, и на реално положения от адвоката труд. Ето защо в случая
присъденото възнаграждение в размер на 400,00 лв. изключва извода за прекомерност.
Предвид изложеното искането с правно основание чл. 248 ГПК се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 277078/30.08.2024 г., подадена от
***********, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: ***************, с
правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Определение № 34474 от 27.08.2024 г.,
постановено по ч.гр.д. № 29411/2024 г. по описа на СРС, 154 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3