МОТИВИ по
НАХД № 231/2019 година на РС-*****:
Районна прокуратура гр. *****
е внесла постановление по реда на
чл.375 НПК, с което е направила предложение Д.И.К. ***, понастоящем живущ *** да
бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.326
ал.1 НК и да му бъде наложено административно наказание глоба, на основание
чл.78а ал.1 НК.
В с.з. обвиняемият е заявил,
че разбира в какво го обвиняват, съжалява за стореното и моли съда да му наложи
по-леко наказание.
За РП-*****, редовно
призована, представител не се явява.
Производството е по реда на
чл.375 и сл. НПК.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият Д.К. работел
като пастир на овце във ферма, собственост на Иван Вангелов от гр. Враца,
намираща се в местността “*****“ в землището на с. *****, общ. *****. Освен
него, като пастир там работел и Красимир Тошев от същото село, заедно със
съпругата си Марияна Веселинова Тошева. Тошев често употребявал алкохол, след
което биел и тормозел съпругата си. В резултат на това отношенията между Тошев
и Тошева напоследък не били добри и свидетелката често бягала от фермата и
съпруга си. След поредния скандал и тормоз в края на 2018 г. свидетелката
напуснала Тошев и фермата, където работела, и заминала за гр. Плевен. Там
заживяла със свидетеля Аксиян Махмудов, когото познавала отпреди. Същият
работел известно време като пастир във фермата на Вангелов. Свидетелят Тошев не
проявил интерес къде е съпругата му и не се притеснявал от факта, че същата го
е напуснала. По тази причина не подал сигнал до полицейските органи. Двамата с
обвиняемия не обсъждали поведението на Тошева и свидетелят не желаел К. да
предприема каквото и да било по отношение на нейното бягство. На 07.03.2019 г.
свидетелката се обадила на Тошев и той отишъл да я прибере от с. Пелишат,
Плевенско. На 02.04.2019 г. свидетелят се прибрал в къщи, но не намерил
съпругата си. Липсвали и вещите ѝ. Тошев открил написана от нея бележка,
в която пишело „да живеят спокойно и без нея“. На 02.04.2019 г. в 20.26 часа на
тел.112 било получено обаждане от обвиняемия К.. Същият провел разговор с
оператор от Националния център за спешни повиквания тел.112, който бил записан.
Повод за обаждането на обвиняемия било изчезването на свидетелката Тошева. К.
съобщил, че се обажда от кошара между гр. ***** и с. *****, и че е отвлечена
Марияна Тошева, която е жена на негов колега пастир, като мъжът, който я е
отвлякъл, иска да я закара в Германия. След този разговор К. направил още две
обаждания на тел.112, за да попита какво е предприето по сигнала. Пред дежурния
полицай, с когото бил свързан, заявил, че е употребил алкохол. От полицейското
управление в гр. ***** реагирали на подадения сигнал. Свидетелят Калин Николов,
заедно с полицейския служител Денис Динов отпътували за въпросната кошара,
която познавали добре във връзка със своята работа. При пристигането си на
място те намерили К. във видимо нетрезво състояние. Същият миришел на алкохол,
залитат и завалял думите. На двамата полицейски служители обвиняемият обяснил,
че Марияна Тошева е съпруга на колегата му пастир Красимир Тошев, който не се
интересува къде е в момента тя и за това той поел инициативата да обяви жената
за общодържавно издирване, тъй като била изчезнала. По тази причина, след като
употребил 500 грама ракия, обиден от нейното отношение към него в миналото,
обвиняемият решил да позвъни на тел.112 и да я обяви за отвлечена, за да може
да бъде издирена и върната при съпруга й. След проведения разговор с К.
полицейските служители се отправили към с. *****. Там посетили дома на
свидетеля Красимир Тошев. След като го събудили, те провели разговор с него и
го уведомили, че обвиняемият е позвънил на тел.112, за да обяви съпругата му за
отвлечена. Тошев им казал, че не знае нищо по въпроса и отрекъл да е искал
подобно нещо от К.. Споделил пред полицаите, че Тошева не за първи път напуска
дома им и живее при други мъже, не може да я държи насила при себе си и щом е
решила да го напусне, той няма да се интересува и притеснява за това къде се
намира тя.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Марияна
Веселинова Тошева, Аксиан Нерзадов Махмудов, Красимир Тодоров Тошев, Калин
Радославов Николов, дадени на досъдебното производство на л.27; л.28; л.29 и
л.30, от самопризнанието на обвиняемия, както и от събраните писмени
доказателства: Писмо № 10583р-406/09.04.2019 г. от Началник на РЦ 112 – Монтана
с приложен към него 1 бр. компакт диск, съдържащ 3 бр. аудио записи и 5 бр.
електронни картона /л.17-л.18/; протокол от 15.04.2019 г. от комисия, извършила
прослушване на 3 бр. аудиофайла, предоставени от РЦ 112 – Монтана на СД носител
/л.19-л.21/; разпореждане на полицейски орган от 02.04.2019 г. /л.22/; протокол
от 01.07.2019 г. от комисия от служители на РУ *****, извършила прослушване на
3 бр. аудио файлове, предоставени от РЦ 112 – Монтана на СД носител с
информация за регистрирани повиквания на 02.04.2019 г. в 20:26:54 часа;
20:47:46 часа и 21:25:46 часа от мобилен номер ***** към ЕЕНСП 112 /л.32-л.35/;
характеристични данни /л.39/; справка за съдимост /л.40-л.41 ДП и л.12-л.13 от съдебното дело/;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.44/;
удостоверение по декларирани данни № **********/18.07.2019 г., издадено от
Отдел „Местни данъци и такси“ в Община ***** /л.11 от съдебното дело/.
Преценявайки събраните доказателства, съдът приема, че
обвиняемият Д.К. е извършил престъпление против обществения ред и спокойствие.
От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.326 ал.1 НК. Обект на престъплението по
чл.326 ал.1 НК са обществените отношения, свързани с установения в страната
обществен ред. Предмет на престъплението са неверни повиквания или заблуждаващи
знаци за помощ, злополука или тревога. Изпълнителното деяние се извършва чрез
действие, при което деецът предава по радио, телефон или по друг начин неверни
повиквания. Предаването по своята същност представлява съобщаване на някого
другиго на нещо, в случая довеждане до негово знание на невярно повикване за
злополука и тревога. Престъплението по чл.326 ал.1 НК е довършено, когато
съобщението е възприето от този, към който е насочено. По описания по-горе
начин с деянието си обвиняемият К. е осъществил от обективна страна,
посредством действие, състава на чл.326 ал.1 НК, тъй като на 02.04.2019 г. е
предал от мобилен телефон с абонатен номер *****, на Единен европейски номер за
спешни повиквания 112 невярно повикване за злополука и тревога, а именно, че *****от
с. ***** е била отвлечена. Според писмените доказателства по делото въпросният
сигнал е бил подаден от мобилен апарат с абонатен номер *****, който към онзи
момент е бил използван от К.. Съдържанието на проведения разговор между него и
оператора на тел.112 е обективирано в протоколи на две комисии, съответно от
15.04.2019 г. и от 01.07.2019 г., които независимо една от друга са изслушали
приложените в изпратения от РЦ 112 – Монтана СД носител 3 бр. аудиофайлове.
Според въпросните протоколи на 02.04.2019 г. обвиняемият е провел 3 разговора с
оператор на тел.112, по време на които е съобщил, че *****от с. ***** е била
отвлечена. Този факт не се оспорва от подсъдимия в с.з. и при даване на
обяснения същият признава, че се е обадил на тел.112, притеснен от отсъствието
на въпросната Тошева. Процесното деяние е било довършено с приемането на
сигнала за злополука и тревога, доколкото фактическия състав на престъплението
не предвижда настъпването на общественоопасни последици и не изисква определен
адресат. От субективна страна деянието е извършено виновно - с пряк умисъл.
Предвид гореизложеното обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване, Обвиняемият е знаел, че информацията, която подава, не отговаря на
истината. Той е съзнавал и предназначението на номер 112 – това, че на този
телефон може да бъде потърсена помощ при пожари, наводнения, спешни медицински
случаи, пътнотранспортни произшествия и др. Конкретният случай не може да бъде
определен като малозначителен или с явно незначителна обществена опасност по
смисъла на чл.9 ал.2 НК, тъй като с оглед характера на самото престъпление,
което е такова против реда и общественото спокойствие, не може да се приеме, че
е незначителна обществената му опасност, а напротив, принципно то е такова със
завишена степен на обществена опасност предвид особените обществени отношения,
които засяга. Следва да се има предвид и начина на осъществяване на деянието,
който включва предаване по телефона на невярно повикване за тревога и
злополука, при това на телефон 112, който е специализиран номер за спешни
повиквания. В резултат на това е бил ангажиран държавен ресурс за отреагиране
на невярното повикване. По тези съображения не може да се приеме, че деянието е
малозначително.
С оглед на горното, съдът
приема, че обвиняемият е извършил престъпление по чл.326 ал.1 НК, за което
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години. От приложената по делото справка за съдимост е
видно, че Д.К. не е осъждан за престъпление от общ характер и по отношение на
него не е прилагана Глава Осма Раздел ІV НК. От деянието на същия не са
причинени имуществени вреди. При това положение съдът счита, че са налице
всички предпоставки за приложение на чл.78а НК.
При определяне размера на административното
наказание глоба, съдът взе предвид чистото съдебно минало на обвиняемия
(реабилитиран по реда на чл.88а ал.1 НК), добрите характеристични данни, данните за материалното му положение и имотно
състояние – лице без постоянни доходи, непритежаващо движимо и недвижимо
имущества, направените самопризнания, а така също характерът на деянието и
степента му на обществена опасност и му наложи наказание глоба в размер на 1000
лева в полза на Държавата.
С настоящото решение съдът постановява вещественото доказателство- 1 бр.
диск с аудио запис от РЦ 112 гр. Монтана да остане приложен по делото след
влизане в сила на съдебния акт.
По изложените по-горе мотиви, съдът постанови своето решение.
Районен съдия: