Р Е Ш Е Н И Е
№ 1092
гр.Перник, 02.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав, в
открито съдебно заседание проведено на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ
АЛЕКСОВ
при участието на секретаря КАТЯ ВАСИЛЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 01193
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република” представлявано от Изпълнителния директор с искане да бъде
установено спрямо ответника Р.Ц.Д. с ЕГН **********,
адрес ***, пл. "*****, че
дължи сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 396.44 лв. /Триста деветдесет и шест лв. и
44 ст./ от които: главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия в размер на 327.59 лв /Триста двадесет и седем лв. и 59 ст./ за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; както и сумата от 68.86лв. /Шестдесет
и осем лв. и 86 ст./- законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2014г. до 27.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и
направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.
Ищецът
ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД твърди, че между топлопреносното предприятие и
ответникът била налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на топлинна енергия, тъй като ответника притежавал за процесния период
качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на Параграф
1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между тях били уредени по начин установен в
Общи условия съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във в-к
"Съперник" бр.29 от 29.04.2008г. Съществуващото правоотношение било
възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната мрежа и откриване на
партида на абоната на топлофициран имот и в качеството си на "клиент на
топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите условия на договора -
ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в
ежемесечните фактури. .На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост/CEС/. се извършва чрез система
за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от закона.В конкретния случай, по време на процесния
период лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ е извършвало
услугата „дялово разпределение на топлинната енергия” в изпълнение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗЕ.Съгласно чл. 155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите
за топлинна енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие
с Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяване /НТ/. При
условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника със сума за
доплащане, то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай,
че резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най -
старото.
Ответника
в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с който оспорва, че има
качеството на клиент, не е нито собственик, нито ползвател на процесния апартамент,
а той се ползва само от брат й.
В открито
съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова
претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по
делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
в открито съдебно заседание, редовно призован се
явява лично и моли да бъде постановено решение, като иска бъде отхвърлен, тъй
като не е нито собсвеник, нито ползвател на имота.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д ****/****
по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в
настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №****/07.12.2017г.
В срока
по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение с което заявил, че оспорва
вземанията.
В хода
на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника
оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота
и не дължи претендираните от ищеца суми.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата в общ размер 396.44 лв.
Така предявеният иск е за
установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника да
заплати сумите.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. При това под клиент на топлинна
енергия по смисъла на тази разпоредба се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие “право на ползване”.
Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява
въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само
факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на
клиент, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и
ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на
правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота,
без да е необходимо сключването на последващ договор. За да бъде уважен така
предявеният иск, ищцовото дружество е следвало да установи, че ответникът е
имал качеството на клиент по смисъла на чл. 153 на ЗЕ. В конкретния случай е
направено възражение за липса на това качество, което прави този факт спорен
между страните по делото. При това положение, по силата на чл. 154 от ГПК
ищцовото дружество е било длъжно да ангажира доказателства, че ответникът е
собственик или притежава ограничено вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот. Видно от доказателствата по делото се установи, че
ответницата е съсобственик на имота, предв направеното от нея признание на този
факт. Не се събраха никакви категорични доказателства относно размера на
идеалната част на ответницата.
Потребител на топлинна енергия
е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право
на ползване. За задължението за заплащане на цената на доставената и потребена
топлинна енергия, отговаря потребителя, а когато той е съсобственик той
отговаря съобразно правата си до размера на ½ от задължението. В този
смисъл е и Решение № 209/21.07.2017г. по вгрд 322/2017 по описа на Окръжен съд
Перник. Поради липсата на доказателства, до каква част е съсобственик
ответницата съдът следва да отхвърли иска. Още повече ответницата сочи и
отрицателния факт, че не е ползвател на имота, този факт не подлежи на
доказване, като в случая ищеца в условията на пълно и главно доказване не
ангажира доказателства и по отношение на този факт.
В тази връзка е без значение
обстоятелството, че видно от приложеното към исковата молба извлечение от
сметка за неплатени в срок задължения, произтичащи от доставка на топлинна
енергия, на името на Р.Ц.Д. е открита
партида на имота, тъй като правоотношението възниква не въз основа откритата
партида, а въз основа на това дали лицето има качеството на клиент. Откриването
на партида е последица от придобиването на самото качество, поради което и само
откриването на партида само по себе си е без значение. Липсват данни на какво
основание е открита партида на името на ответника, поради което само от
откриването на тази партида не може да се направи извода, че същият има
качеството на клиент. Това води до неоснователност на така предявените
положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за главницата и за
лихвата и същите следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на дължимостта на
направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящият
съдебен състав, след като съобрази изхода на спора, и разпредели отговорността
за разноските, както направените такива в исковото така и в заповедното
производство, счита че такива следва да се присъдя само в полза на ответника,
но доколкото не бяха представени доказателства за реално направени такива не се
дължи тяхното присъждане.
Водим от горните мотиви и
на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният по отношение на Р.Ц.Д.
с ЕГН **********,
с адрес ***, пл. "Кракра Пернишки", бл. 17, вх. Б, ап. Б от ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник
2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор иск
за установяване спрямо ответника, че дължи на заявителя сума за консумирана
топлинна енергия в общ размер на 396.44 лв. /Триста деветдесет и шест лв. и 44 ст./, от които: главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 327.59 лв /Триста двадесет и седем
лв. и 59 ст./ за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2017г.; както и сумата от 68.86 лв. /Шестдесет и осем лв. и 86 ст./-
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014г. до 27.11.2017г.;
ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението както и лихва за
забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, за което е издадена
заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 №****/07.12.2017г. по ч.гр. д. № 0****/****
по описа на ПРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
След
влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис за прилагане по ч.гр.д. 0****/**** по описа на съда, което да се върне в деловодството на
ПРС и докладвано на съдията-докладчик
издал заповед № ****/07.12.2017г.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: