Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

16/9.1.2020г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на шести януари 2020 година

в открито заседание, в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Й.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1045/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, срещу Б.И.П., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 7277,28 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 7277,28 лева, представляваща 6186,61 лева главница – неплатени вноски по договор за кредит от 13.03.2008г., 882 лева договорна лихва, за периода 11.05.2014г. – 22.04.2015г., 53,67 лева лихвена надбавка за периода 07.06.2014г. – 22.04.2015г. и 155 лева заемни такси и законна лихва върху дължимите суми, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане цедент на ищеца, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу Заповедта по ЧГД № 914/2015г., ответникът възразил. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата, евентуално осъждането му да заплати исковите суми, при прекратяване на производството по установителните искове, поради недопустимост.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,  подава отговор, чрез особен представител. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че вземанията са погасени с изтичане на предвидената давност.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

По допустимостта на установителните искове – Съобразно разрешението по т. 10.б. от ТР № 4/2013г. на ОСГТК, няма пречка, при частно правоприемство, установителния иск да се предяви от цесионера, при спазване срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, което е сторено от ищеца, по настоящото. Така, не е налице сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения евентуален осъдителен иск.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

По договор от 13.03.2008г., цедент на ищеца/Банка ДСК ЕАД/ предоставил на ответника сумата от 10000 лева кредит за текущо потребление. С допълнително споразумение от 17.04.2014г. дълга бил преструктуриран, като страните приели и нов погасителен план – стр. 24 от ЧГД № 914/2015г., по описа на ШРС. Последната от уговорените погасителни вноски постъпила при кредитора на 06.06.2014г.. На 05.03.2015г., цедентът на ищеца връчил уведомление, че обявява вземанията си по кредита на ответника, за предсрочно изискуеми. По заявление от 23.04.2015г., по споменатото дело, му била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, за претендираните с настоящата молба суми. Вземанията по нея били прехвърлени на настоящия ищец, с договор от 15.06.2015г., което било съобщено на ответника, на 21.08.2015г. – разписка от с.д. на стр. 32 от ГД № 4022/2019г., по описа на ВРС. Според заключенията на ССЕ ответното задължение към датата на заявлението по чл. 417 ГПК, е съответно на исковите суми.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените установителни искове, е необходимо да се установи наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейният размер.

Посочените, са налице, в настоящия случай – няма спор по валидността на правоотношението и прехвърлянето на вземанията. Установени са и обективните предпоставките за обявяване вземанията по кредита за предсрочно изискуеми – забава на плащанията над 90 дни – чл. 19.2 от общите условия. Тя обаче, не е настъпила, нито на посочената в извлечението от сметка, приложено по ЧГД № 914/2015г., нито на посочената в исковата молба дата. Според възприетото, в изобилната по въпроса практика, фактическия състав на предсрочната изискуемост включва и уведомяване на длъжника. То, предполага достигане до него. В случая, уведомлението в процесната нотариална покана е достигало до ответника на 05.03.2015г.. Така, установителните искове следва да се уважат, но не в предявените размери, а съобразно разрешенията в ТР № 3 и 8/2017г. на ОСГТК ВКС. След посоченото последно плащане от ответника, по погасителния план към допълнителното споразумение останалата непогасена главница е в размер на 6149,92 лева – вноска № 2. Щом се дължи договорната лихва, по падежиралите вноски, до настъпване на предсрочната изискуемост, и тя е 05.03.2015г., то дължимата лихва е по-малка от претендираната, а именно в размер на 663,90 лева – вноски от 3 до 11, в посочения погасителен план. Като се има в предвид, че уговорените заемни такси са в един и същ размер и не се влияят от датата на предсрочна изискуемост, те се дължат в искания размер, както и лихвената надбавка от 53,67 лева, за периода от спиране на плащанията, до нея.

Предвид неоснователност на ответното възражение за погасяване част от вземанията, поради изтичане предвидената давност, исковете следва да се уважат до общ размер от 7022,49 лева, от които 6149,92 лева главница; 663,90 лева договорна лихва, за периода от спиране на плащанията до датата на предсрочната изискуемост/06.06.2014г. – 05.03.2015г./; 155 лева заемни такси и 53,67 лева лихвена надбавка. Действително, както е посочено вземанията за лихви се погасяват с давността посочена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД, но давността и за тях е прекъсната, съобразно чл. 116, б. „б“ ЗЗД на 23.04.2015г., с подаване заявлението по чл. 417 ГПК, предвид нормата на чл. 422 ГПК, до когато, от дължимоста им/05.03.2015г./ е изтекъл срок по кратък от месец.   

 

В останалата им част исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят, общо за сумата от 254,79 лева, от които 36,69 лева главница и 218,10 лева договорни лихви.     

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1416,08 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 914/2015г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете, част от извършени разноски, в размер на 1467,46 лева, представляващи 397,46 лева държавна такса по предявените искове, 300 лева юрисконсултско възнаграждение за двете производства, 150 лева възнаграждение за вещо лице и 620 лева възнаграждение за особен представител.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Б.И.П., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, срещу Б.И.П., ЕГН : **********, с адрес ***, съществува вземане за сумата от 7022,49 лева, представляваща 6149,92 лева главница – неплатени вноски по договор за кредит от 13.03.2008г., между ответника и Банка ДСК ЕАД; 663,90 лева договорна лихва, за периода 06.06.2014г. – 05.03.2015г., 53,67 лева лихвена надбавка; 155 лева заемни такси и законна лихва върху главницата от 6149,92 лева от 23.04.2015г., до окончателното плащане. 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, срещу Б.И.П., ЕГН : **********, с адрес ***, искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, в останалата им част, до пълните предявени размери, за лихвите и за период, за сумата от 254,79 лева, от които 36,69 лева главница и 218,10 лева договорни лихви.

                       

ОСЪЖДА Б.И.П., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, сумата от 1416,08 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 914/2015г., по описа на ШРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: