РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 20.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично съдебно заседание на 15
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 207 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Д.С.В. ***, депозирана чрез
адвокат-пълномощник В. В. ***, против
Решение № 160 от 06.02.2020 г., постановено по АНД № 1709/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е изменено Наказателно постановление (НП) № 19-1085-001329 от 31.05.2019 г.
на Началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с което на
жалбоподателя на основание чл.178, ал. 1, т. 3 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание «глоба» в размер на 2 500 лева, като съдът е намалил размера на
наложеното наказание от 2 500 лева на 2 000 лева. Навеждат се касационни оплаквания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът претендира отмяна на
решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което наказателното
постановление да бъде изцяло отменено. Претендира и присъждането на разноски.
Касационният ответник, чрез
процесуален представител – гл. юрисконсулт Т. Йорданова, в депозирано по делото
писмено възражение на касационната жалба вх. № 13646 от 16.04.2020 г. по описа
на РС – Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РС - Русе следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспорения в
настоящото производство съдебен акт, районният съд е приел, че в производството
по установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, а по същество извършването
на нарушението е правилно установено и доказано. Приел е, че безспорно е налице
поведение на нарушителя, което се обхваща от разпоредбата на чл.178, ал. 1, т.
3 от ЗДвП като както в АУАН, така и в НП деянието е описано ясно и точно и
правилно е квалифицирано от правна страна по съответстващата правна норма. Районният
съд е преценил, че в конкретния случай АНО неправилно е определил размера на
наложеното наказание над законовия минимум и затова е изменил НП само в частта
относно наложеното административно наказание.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя изводите на въззивната инстанция и счита наведените касационни
възражения за неоснователни.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба с глоба от 2 000 до 7 000 лева се наказва лице, което
нареди да се ремонтира път или да се постави съоръжение или препятствие по
него, без да е взел мерки за осигуряване на безопасността на движението.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП има бланкетен
характер, не предвижда правило за поведение, което да е нарушено и при
квалифициране на нарушението е следвало изрично да бъдат посочени онези норми
от Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците, които са били нарушени. Видно е, че разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т.
3 от ЗДвП има не само санкционен характер, а определя и състава на
административните нарушения, за които се налага предвидената в нормата санкция,
т. е. определя всички съставомерни признаци на административното нарушение,
което е определено като санкционируемо по закон. От фактическа страна, за да е
налице административно нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е необходимо
по безспорен начин да бъде установено наличието на едно от двете алтернативно
предвидени в нормата деяния: 1. нареждане за извършване на ремонт на пътя или
2. нареждане за поставяне на съоръжение или препятствие по него. Независимо кое
от двете форми на изпълнителното деяние е осъществено като втори и то
задължителен елемент от фактическия състав е предвидено деецът да не е взел
всички мерки за осигуряване на безопасността на движението. В обстоятелствената
част на АУАН и на НП са описани фактически обстоятелства, които безспорно и
съвсем точно отговарят на цитирания фактически състав. Точно е описано деянието
по т. 2, като нареждането за поставяне на съоръжение или препятствие произтича
от възложените задължения на
наказаното лице със заповедта на ръководителя на дружеството-изпълнител на
ремонта, съгласно която именно на жалбоподателя е било наредено да отговаря за
монтажа и поддържане на ВОД за обект „Основен ремонт на първостепенна и
второстепенна улична мрежа на гр. Русе“, като заповедта е била в сила до
31.12.2019 г. (л. 42 от делото на РС – Русе).
Нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП не е от вида на препращащите норми, които определят състава на
административното нарушение по начин като например: „за нарушения на този закон
....” или „за нарушение на чл. ....”, при които препращащи норми именно така
определеният състав на административно нарушение включва в себе си като
задължителен елемент посочването на нарушена друга правна норма. В случая
елементите от фактическия състав на нарушението са конкретно посочени (без
препращане) в разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и наличието на тези
елементи е безспорно установено от фактическа страна.
На следващо място неоснователно е и
възражението за правна квалификация на деянието по чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП. В случая не е било повдигнато обвинение за длъжностно лице. Нито в АУАН,
нито в НП са изложени факти, относими към състава на такова нарушение.
В обобщение на казаното до тук настоящата
инстанция намира, че в процесния случай законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Това налага
съдебното решение на въззивната инстанция да бъде оставено в сила.
С оглед разпоредбите
на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането от
процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане
на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е
от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна ОД на МВР -
Русе следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално представителство
в размер на 80 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 160
от 06.02.2020 г., постановено по АНД № 1709/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е изменено Наказателно постановление № 19-1085-001329 от 31.05.2019 г. на
Началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с което на Д.С.В. на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание «глоба» в размер на 2 500 лева, като размерът на
наложеното наказание е намален от 2 500 лева на 2 000 лева.
ОСЪЖДА Д.С.В., ЕГН ********** ***, да
заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.