Решение по дело №281/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 94
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Иван Найденов Радковски
Дело: 20214400600281
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Плевен , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски

Доротея С. Цонева
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
в присъствието на прокурора Виктор Илиев Доцев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Иван Н. Радковски Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600281 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от ВЛ. ВЛ. Б., чрез адвокат
С.С. против определение № 118 от 31.03.2021г., постановено по ЧНД
№404/2021г. , по описа на Районен съд-гр. Плевен.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на наложените наказания на В.Б., тъй като
Плевенският окръжен съд е заменил наложеното наказание на Б. „пробация“,
определено му по ЧНД №2368/2015г., по описа на РС – Плевен, с наказание
„лишаване от свобода“, за срок от 1г., 4м. и 14 д. и именно Окръжен съд –
Плевен е бил компетентен да приведе в изпълнение, ако счете за нужно,
наказанието, наложено на Б. по НОХД № 2848/2010г., по описа на Районен
съд – гр. Плевен, в размер на 2 години лишаване от свобода, по присъда
влязла в сила на 28.10.2010г.
Неправилно, според защитата на Б., съдът е постановил отделно
изтърпяване на наказанието, наложено по НОХД №35/2015г. на Плевенски
районен съд-пробация, в размер на 2 години и 6 месеца, тъй като тя е била
1
вече изтърпяна от 26.01.2015г. до 8.09.2017г.
Освен това не би следвало да се постанови отделно изтърпяване на
пробацията, наложена на Б. по НОХД 2030/2015г. на Плевенски райнен съд, в
размер на 3 години, тъй като и това наказание е било изтърпяно от
11.10.2017г. до 11.09.2020г.
Според защитата на осъдения той единствено следва да търпи
наказанието, постановено от Окръжен съд – Плевен, по ЧНД №939/2020г. при
замяната на наказанието „пробация“ с „лишаване от свобода“, за срок от 1
година, 4 месеца и 14 дни, в сила от 05.02.2021г. и наказанието „пробация“ за
срок от 3 години, наложено по НОХД №1153/2018г на Плевенски районен
съд.
В съдебно заседание защитникът на осъдения изрази становище в
описания по-горе смисъл, а самият В.Б., нередовно призован, не се яви и не
изрази становище по жалбата.
Участващият при разглеждането на настоящото дело представител на
Окръжна прокуратура – гр.Плевен изрази становище, че определението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.

Въззивната инстанция , като се запозна със жалбата, с пледоариите
на прокурора и защитника на осъдения Б. , при изпълнение на задълженията
си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок и от
правоимаща страна по делото.
С обжалваното определение Плевенският районен съд е приел
за установено, че спрямо ВЛ. ВЛ. Б., с ЕГН **********, са били
постановени следните влезли в сила осъдителни съдебни актове, подлежащи
на преценка, за наличието на предпоставки за групиране на наказанията:
1. Районен съд – Плевен с определение по НОХД № 2848/2010г. по
описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на 28.10.2010г. е наложил на Б.
2
наказание 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от
НК е отложено с изпитателен срок от 5 /пет/ години – за престъпление по
чл.198, ал.1 от НК, извършено на 11.05.2010г.
2. Районен съд – Плевен с определение по НОХД № 35/2015г. по описа
на РС-Плевен, влязло в законна сила на 14.01.2015г. е наложил на Б.
наказание „Пробация“ за срок от 2 години и 6 месеца по първите две
пробационни мерки и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
200 часа годишно за срок от 2 години – за престъпление по чл.197, т.3, във вр.
с чл.195, ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, извършено на 05.08.2014г.
3. Районен съд – Плевен с определение по НОХД № 2030/2015г. по
описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на 18.08.2015г. е наложил на Б.
наказание „Пробация“ за срок от 3 години по първите две пробационни мерки
/три пъти седмично/ и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
300 часа годишно за срок от 2 календарни години – за престъпление по
чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, извършено на 06.08.2015г.
4. Районен съд – Плевен с определение по НОХД № 2155/2015г. по
описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на 03.09.2015 г., е наложил на Б.
наказание „Пробация“ за срок от 3 години по първите две пробационни мерки
/три пъти седмично/ и безвъзмезден труд в полза на обществото 320 часа за
срок от три години – за престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК,
извършено на 13.08.2015 г.
5. Районен съд – Плевен с определение по НОХД № 2171/2015 г. по
описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на 16.09.2015г. е наложил на Б.
наказание „Пробация“ за срок от 3 години по първите две пробационни мерки
/три пъти седмично/ и безвъзмезден труд в полза на обществото 320 часа за
срок от 3 години – за престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК,
извършено на 26.08.2015г.
Районен съд – Плевен с определение по ЧНД № 2368/2015г., влязло в
законна сила на 02.11.2015г. е определил едно общо най-тежко наказание
измежду наложените му по НОХД №№2171/2015 г. и НОХД № 2155/2015г.,
двете по описа на Районен съд – Плевен, а именно „Пробация“ за срок от 3
години.
3
Окръжен съд – Плевен с определение по ЧНД № 939/2020г., влязло в
законна сила на 05.02.2021г. е заменил остатъка от неизтърпяното наказание
„Пробация“, наложено по ЧНД № 2368/2015 г. по описа на Районен съд –
Плевен, с наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, 4 месеца и 14
дни при първоначален общ режим на изтърпяване.
6. Районен съд – Плевен с присъда по НОХД № 510/2017 г. по описа на
РС-Плевен, влязла в законна сила на 05.04.2017г., е наложил на осъдения Б.
наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 /пет/ години – за
престъпление по чл.122, ал.1 от НК, извършено на 09.10.2016г.
На основание чл.67, ал.3 от НК е постановено през изпитателния срок
изпълнението на пробационната мярка по чл.42, ал.2, т.2 от НК
задължителни периодични срещи\ с пробационен служител при ОПС-Плевен
за срок от 2 години.
7. Районен съд – Плевен с определение по НОХД № 1153/2018 г. по
описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на 05.06.2018г. е наложил на Б.
наказание „Пробация“ за срок от 3 години по първите две пробационни мерки
/пет пъти седмично/, безвъзмезден труд в полза на обществото от 320 часа
годишно за срок от 3 поредни години и „Обществено порицание“ – за
престъпление по чл.325, ал.1 от НК, извършено на 19.04.2018г.
От изложените данни за престъпната дейност на осъдения ВЛ. ВЛ. Б.
може да се направи извод, че деянията по ЧНД № 2368/2015г. по описа на РС-
Плевен (заменено с определение по ЧНД № 939/2020г. по описа на ОС-
Плевен) и по НОХД № 510/2017 г. по описа на РС-Плевен, са извършени от Б.
преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Поради това
следва на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК да бъде определено
на осъдения Б. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по
ЧНД № 2368/2015г. по описа на РС-Плевен (заменено с определение по ЧНД
№ 939/2020г. по описа на ОС-Плевен) и по НОХД № 510/2017 г. по описа на
РС-Плевен, а именно лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/
месеца.
Правилно първоинстанционният съд, позовавайки се на съдебната
4
практика, / Решение № 475 от 29.10.2003 г. по н. д. № 284/2003 г., I н. о. на
ВКС/, е приел, че в производството по приложението на чл. 25 НК, съдът,
който се произнася по групиране на наказанията, наложени с различни
присъди, решава въпроса и за това - дали общото наказание следва да бъде
изтърпяно ефективно, или следва да бъде отложено и когато се констатира,
че по отношение на някое от осъжданията, при което е бил приложен чл. 66,
ал. 1 НК и което осъждане попада в група с други, са налице условията по чл.
68, ал. 1 НК, то не може да бъде определено общо условно наказание.
При тези съображения, обосновано и съобразно съдебната практика,
основният съд, на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК е
определил на осъдения Б. едно общо най-тежко наказание измежду
наложените му по ЧНД № 2368/2015г. по описа на РС-Плевен (заменено с
определение по ЧНД № 939/2020г. по описа на ОС-Плевен) и по НОХД №
510/2017 г. по описа на РС-Плевен, а именно лишаване от свобода за срок от 2
/две/ години и 6 /шест/ месеца, което наказание да се търпи при
първоначален строг режим на изтърпяване.
На следващо място, позовавайки се на Тълкувателно решение № 3 от
16.11.2009г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2009г., ОСНК, правилно и
обосновано първоинстанционният съд е приел, че към настоящия момент е
налице ново осъждане на В.Б., което е предпоставка за ново групиране на
наказанията, които са му били наложени, тъй като са налице условията на
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, въпреки наличието на предходни такива
групирания и следователно въпросът за общото наказание, което следва да
бъде наложено, следва да бъде пререшен отново.
Като се е позовал на Тълкувателно решение № 6/30.06.2014г,
постановено по т.д. № 6/2013г на ОСНК, при определяне на общото наказание
по реда на чл.25, във вр. с чл.23 от НК по настоящото дело, Плевенският
районен съд е отчел настъпилата промяна, касаеща осъжданията на В.Б. и е
съобразил наказанията, които са били действащи към момента на
постановяване на първоинстанционното определение, с което е била
извършена кумулацията . Настоящият съдебен състав напълно споделя
подробните съображения, базирани на посоченото тълкувателно решение, въз
основа на които първоинстанционният съд, на основание чл.68 от НК е
5
постановил наложеното на В.Б. наказание по НОХД №2848/2010г. по описа
на Районен съд-Плевен, в размер на 2 години лишаване от свобода, да бъде
приведено в изпълнение, при първоначален строг режим на изтърпяване. В
тази връзка в мотивите към обжалваното определение са изложени следните
съображения, които се споделят напълно и от въззивната инстанция:
Районен съд – Плевен с определение по ЧНД № 2368/2015г., влязло в
законна сила на 02.11.2015г. е определил едно общо най-тежко наказание
измежду наложените на В.Б. по НОХД №№2171/2015 г. и НОХД №
2155/2015г., двете по описа на Районен съд – Плевен, а именно „Пробация“ за
срок от 3 години. Деянието по НОХД №№2171/2015 г. е извършено на
26.08.2015г., а това по НОХД № 2155/2015г. е извършено на 13.08.2015г. Тъй
като и двете деяния, включени в групата по ЧНД № 2368/2015г. по описа на
РС-Плевен (заменено с определение по ЧНД № 939/2020г. по описа на ОС-
Плевен) са извършени в изпитателния срок на наложеното по НОХД №
2848/2010г. по описа на ПлРС, поради тази причина, въпреки че и по двете
НОХД са наложени наказания „Пробация” и съответно е определено общо
такова отново „Пробация”, и въпреки че ПлОС с определение по ЧНД №
939/2020г., по описа на ОС-Плевен, е заменил остатъка от неизтърпяната част
с „Лишаване от свобода”, след изтичане на изпитателния срок по НОХД №
2848/2010г., по описа на ПлРС, то наложеното по него условно наказание, в
размер на две години лишаване от свобода следва да бъде приведено в
изпълнение и търпяно ефективно, при първоначален строг режим.
Съобразявайки обстоятелството, че не са налице условията за
групиране, първоинстанционният съд законосъобразно е постановил отделно
изтърпяване на наказанието, наложено на В.Б., по НОХД № 35/2015г. по
описа на Районен съд-Плевен, а именно „Пробация“ за срок от 2 години и 6
месеца по първите две пробационни мерки и безвъзмезден труд в полза на
обществото, в размер на 200 часа годишно, за срок от 2 години, като на
основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал изцяло фактически изтърпяното от
него наказание „Пробация, съгласно справка рег.№ 521/09.03.2021г. от
ОСИН-Плевен, РСИН-Плевен, Звено Плевен – с начало на надзора
26.01.2015г. до 08.09.2017г.
На следващо място първоинстанционният съд законосъобразно е
6
приел, че не са налице условията за групиране и правилно е постановил
отделно изтърпяване на наказанието, наложено на В.Б. по НОХД №
2030/2015г., по описа на Районен съд-Плевен, а именно „Пробация“, за срок
от 3 години по първите две пробационни мерки /три пъти седмично/ и
безвъзмезден труд в полза на обществото, в размер на 300 часа годишно, за
срок от 2 календарни години, като на основание чл.25, ал.2 от НК е
приспаднал изцяло фактически изтърпяното от него наказание „Пробация”,
съгласно справка рег.№ 521/09.03.2021г. от ОСИН-Плевен, РСИН-Плевен,
Звено Плевен – с начало на надзора 11.09.2017г. до 11.09.2020г.
Правилно Плевенският районен съд е съобразил обстоятелството, че не
са налице условията за групиране и законосъобразно е постановил отделно
изтърпяване на наказанието, наложено на В.Б., по НОХД № 1153/2018г., по
описа на Районен съд-Плевен, а именно „Пробация“, за срок от 3 години по
първите две пробационни мерки /пет пъти седмично/, безвъзмезден труд в
полза на обществото от 320 часа годишно за срок от 3 поредни години, както
и на наказанието „Обществено порицание”, последното изтърпяно на
11.06.2018г. видно от бюлетина за съдимост.

Въззивната инстанция счете, че правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е групирал наказанията, наложени на осъдения В.Б.
със съдебните актове, постановени по посочените по- горе наказателни дела, в
описаните съвкупности, съблюдавайки разпоредбите на чл. 25, ал.1 вр. чл.
23, ал.1 от НК и изискването на съдебната практика – това да става в най-
благоприятната за осъденото лице комбинация.

Предвид изложените по-горе съображения, касаещи цялостната
престъпна дейност на В.Б., въззивната инстанция счете за несъстоятелни
доводите на неговата защита, за неправилност и незаконосъобразност на
определението на Плевенски районен съд, с което на осъдения е било
определено наказание, при условията на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК, по
посочените по-горе дела.

7
Осъществявайки контролните си правомощия по чл. 313 и чл. 314 от
НПК настоящият съдебен състав не установи нарушения на материалния и
процесуалния закон, налагащи отмяна или изменение на обжалваното
определение на Районен съд – гр. Плевен, поради което счете, че същото
следва да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно,
тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК,
Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 118 от 31.03.2021г., постановено по ЧНД
№404/2021г. , по описа на Районен съд-гр. Плевен, като правилно, обосновано
и законосъобразно.


Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8