Определение по дело №5883/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 29949
Дата: 8 ноември 2022 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20221110105883
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29949
гр. София, 08.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110105883 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

***** от 08 ноември 2022 г.
град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ

-ра
Като разгледа частно гражданско дело № 5883 от 2022 година по
описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се
произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Делото е образувано по Искова молба, вх. № 21661/07.02.2022г. на СРС,
подадена от "Кастаньола" ЕООД срещу К. К. К., З. И. К., К. Н. К. и Д. Н. И. и
предявени искове по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на
Заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на
1
документ по чл. 417 ГПК, издадена на 08.01.2014г. по ч.гр.д. № 48149/2013г.
на СРС, І ГО, 44 състав. С Определение № 20292/12.08.2022г. съдът е върнал
исковата молба и е прекратил производството по делото като недопустимо,
тъй като е приел, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на
исковете.
С Молба, вх. № 181273/31.08.2022г. на СРС, ответниците К. К. К., Д. Н.
И., К. Н. К. и З. И. К. чрез адв. А. К. - АК-София, са поискали по реда на чл.
248 ГПК съдът да допълни определението си, като им присъди разноски
както за настоящото производство, така и тези, сторени във връзка с
обезпечително производство по ч.гр.д. № 11/2022г. на Районния съд в град
Велинград. К. К. и З. К. претендират по 3216,00 лева за заплатен адвокатски
хонорар, а Д. И. и К. К. - общо 3216,00 лева за заплатен адвокатски хонорар
по настоящото дело. Претендираните разноски за обезпечителното
производство във Велинград са 15,00 лева държавна такса и разноски за
адвокатски хонорари - 900,00 лева за К. К., 600,00 лева общо за Д. И. и К. К. и
300,00 лева за З. К..
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът "Кастаньола" ЕООД е депозирал
Становище, вх. № 221713/19.10.2022г. на СРС, с което оспорва
претендираните разноски (ако въобще определението за прекратяване на
делото влезе в сила) като прекомерни по размер. Обосновава, че предмет на
делото са неоценяеми искове, а заплатените адвокатски хонорари
многократно надхвърлят установените в НМРАВ минимални размери и не
кореспондират с фактическата и правна сложност на делото.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирани страни при наличие на правен интерес. Доколкото
производството по делото е прекратено преди насрочване и провеждане на
открито съдебно заседание, съдът намира, че депозираните с молбата по чл.
248 ГПК доказателства за сторени разноски и списък по чл. 80 ГПК са
своевременно приложени по делото. Поради това молбата е допустима.
Разгледана по същество тя е частично основателна.
Видно от представените заверени преписи от договори за правна
помощ, К. К., З. К. и Д. И. и К. К. (общо) са заплатили за настоящото дело в
брой хонорари по 3216,00 лева в полза на адв. А. К.. Договорите са подписани
на 07.07.2022г. и 14.07.2022г., като в полза на адв. К. са съставени и надлежни
пълномощни. Действително ответниците са сторили разноски по делото,
каквито им се дължат при прекратяването му - чл. 78, ал. 4 ГПК. Въпросът е
дали те са заплатени и претендирани в прекомерен размер, както оспорва
ищецът. Поради неизвестни за съда причини ответниците, въпреки наличието
на упълномощен адвокат, лично са подписали отговора на исковата молба,
при това двама от тях ненадлежно представлявани от трето лице, което няма
данни да е адвокат или лице по чл. 32, т. 2 ГПК. Адв. К. е посочен само като
съдебен адресат и е заверил приложените към отговора писмени
доказателства, а заверка е направена и от страна по делото. Факт е, че с оглед
2
предмета си, доводите на страните и дори натрупаните само на етапа на
размяна на книжа писмени доказателства в значителен обем, делото се
отличава с повишена фактическа и правна сложност, отколкото обичайните
дела по чл. 270, ал. 2 ГПК. От друга страна делото е прекратено на ранен етап,
преди събиране на доказателства и провеждане на публични заседания по
същото, като предявените искове са неоценяеми. При това положение
действително заплатените хонорари от по 3216,00 лева са явно прекомерни.
За пълнота следва да се отбележи с оглед становището на Съда на ЕС,
обективирано в Решение от 23.11.2017г. по обединени дела С-427/16 и С-
428/16, че национална правна уредба, в частност НМРАВ, съгласно която от
една страна адвокатът и неговият клиент не могат под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката да договорят възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като тази
уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да
гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери
на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане
на общия интерес, то минималните възнаграждения, определени в НМРАВ,
не обвързват съда в преценката си дали заплатеното възнаграждение е
прекомерно, оттам дали е дължимо като разноски по делото, независимо дали
същото е равно, под или над праговете, посочени в тази наредба.
При това положение съдът намира, че на ответниците следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 5883/2022г. на
СРС, чийто подходящ размер следва да се определи на по 400,00 лева.
Що се касае до разноските във връзка с ч.гр.д. № 11/2022г. на Районния
съд в град Велинград, ответниците правилно изтъкват, че разноските в
производството по обезпечаване на бъдещ иск се разпределят с окончателния
съдебен акт по същество на спора. Страната обаче може да претендира
разноските във връзка с обезпечителното производство в производството по
обезпечения иск само ако в обезпечителното производство за нея са били
налице предпоставките по чл. 78 ГПК такива да бъдат присъдени.
Доколкото в обезпечителното производство ответниците по настоящото дело
са доказали и претендират разноски единствено във връзка с подаването на
жалба срещу Определение № 12/07.01.2022г. по ч.гр.д. № 11/2012г. на
Районния съд в град Велинград, за която не са представени доказателства
дали е уважена от Окръжния съд в град Пазарджик, то не е доказано наличие
на основание по смисъла на чл. 78 ГПК същите да им бъдат присъдени -
например, че жалбата им е уважена.
Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА Определение № 20292/12.08.2022г. по гр.д. № 5883/2022г.
3
на Софийския районен съд, І ГО, 173 състав, в частта му за разноските,
като:
ОСЪЖДА „КАСТАНЬОЛА" ЕООД , ЕИК *********, със седалище в
село Побит камък, община Сърница, да заплати на К. К. К., ЕГН
**********, от град София, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 400,00
лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „КАСТАНЬОЛА" ЕООД , ЕИК *********, със седалище в
село Побит камък, община Сърница, да заплати на З. И. К., ЕГН **********,
от град София, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 400,00 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „КАСТАНЬОЛА" ЕООД , ЕИК *********, със седалище в
село Побит камък, община Сърница, да заплати на Д. Н. И., ЕГН
**********, от град София, и К. Н. К., ЕГН **********, от град София, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от общо 400,00 лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба, вх. № 181273/31.08.2022г. на
СРС, в останалата ѝ част.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на
страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4