РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Ботевград, 25.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К.В.Н.
при участието на секретаря Т.В.Б.
като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20241810101074 по
описа за 2024 година
С исковата молба от ЗК „****“ АД с ЕИК: **** срещу Агенция „****“ са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове: 1.) иск с правно
основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 79 ЗЗД от ГПК за сумата от 304,84
лв. – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ****, във връзка с имуществена застраховка „Каско на МПС“,
застрахователна полица № ****, ведно със законната лихва върху главницата от **** г.
до окончателното изплащане на вземането, както и 2.) иск с правно основание чл. 422
във вр. чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 86 ЗЗД от ГПК за сумата 92,89 лв. – мораторна лихва
за периода от 26.04.2018 г. до 23.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед № **** г.
по ч. гр. д. № **** по описа на СРС.
Ищецът твърди, че на 10.02.2017г., около 06:20 часа, на главен път I-1 в района
на разклона за с. В., лек автомобил „ФОРД МОНДЕО“ ****, управляван от Д. Н. К.,
претърпял ПТП – преминал през необезопасено и необозначено препятствие на
пътното платно, (дупка), вследствие на което по автомобила били причинени щети. За
лекия автомобил била сключена застраховка „Каско“ при ищеца с валидност от
26.02.2016 г. до 25.02.2017 г. Щетите били оценени от застрахователя и размерът им
възлизал на 304,84 лв. На 16.01.2018 г. застрахователят изплатил обезщетението на
собственика на автомобила. Акцентира се, че поддръжката и стопанисването на
процесния път, е ангажимент на Агенция „****“. Ищецът претендира, че е носител на
1
регресно вземане срещу Агенция „****“, поради което изпратил на ответника писмена
покана за възстановяване на платеното обезщетение, получена от адресата на
26.03.2018 г. Въпреки това плащане не постъпило. По същество искането към съда е да
признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
процесните суми. Претендират се и разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
е депозирал отговор. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
доказателствената стойност на протокола за ПТП – същият следвало да се изключи от
доказателствата по делото като непълен, неточен и противоречив. Оспорва
материалната доказателствена сила на Удостоверение на РУ – Ботевград от **** г.
Нямало доказателства общите условия да са актуални към датата на ПТП. Протоколът
за ПТП бил изготвен от служители на КАТ – Пътна полиция, като се базирал изцяло на
твърденията на водача. Липсвали свидетели на ПТП. Никъде в писмените
доказателства по делото не се сочели размери и характеристики на процесната дупка.
Длъжностното лице, отразило произшествието, не направило снимков материал, а
такъв не се представял и към исковата молба. Застрахователят изплатил обезщетение,
без да изследва обстоятелствата дали водачът е употребил алкохол, усложнена ли е
била пътната обстановка, както и дали водачът не е проявил груба небрежност. От
застрахователната полица и общите условия не се доказвало процесният
застрахователен риск да е покрит. Твърдяното ПТП не било причинено от неравност на
пътя (дупка), а се дължало на субективните действия на водача, по – конкретно на
шофирането с несъобразена скорост. В условията на евентуалност се твърди
съпричиняване от страна на водача. По същество се иска отхвърляне на предявените
искове. Претендират се и съдебно – деловодни разноски. Бланкетно и под условие се
прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
насрещната страна.
В откритото съдебно заседание страните, редовно призовани, не се
представляват.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От Застрахователна полица „Каско“ на МПС № ****/**** г. се установява, че за
процесния автомобил е осигурено застрахователно покритие по Клауза 1 за периода от
26.02.2016 г. до 25.02.2017 г. Съгл. Общи условия, неразделна част от договора, Клауза
1 осигурява покритие за всички рискове, вкл. за риска пункт 1.3 – „пътно –
транспортни произшествия по време на движение и/или в паркирано положение“.
Съгл. Удостоверение изх. № УРИ ****/**** г., изд. от РУ – Ботевград при МВР,
2
на 10.02.2017 г. на път I-1 в района на с. В., лек автомобил „ФОРД МОНДЕО“ ****
попада в дупка на пътното платно, вследствие на което къса гума и поврежда джанта.
В удостоверението се сочи, че за инцидента е подаден сигнал от тел. 112 и е заведена
преписка с вх. № **** г. по описа на РУ – Ботевград.
Видно от Уведомление за настъпило застрахователно събитие от **** г., св. Д. Н.
К. е уведомил за настъпилото ПТП застрахователя и ищец по настоящото дело. В
уведомлението, мястото, механизмът на настъпване на ПТП и щетите са описани по
идентичен начин с твърдения в исковата молба. Посочено е и, че органите на МВР са
уведомени за произшествието.
Видът и оценката на щетите са определени от застрахователя, видно от съвкупно
разгледаните Опис – заключение от **** г., Експертиза по щета № ****/**** г. и
Доклад по щета № ****/1/**** г. Според коментираните документи, увредени са
предна дясна гума и предна дясна джанта, като обезщетението, което застрахователят е
определил общо за труд, нови части, боя и материали възлиза в размер на 314,84 лв. (с
включените 10,00 лв. – ликвидационни разходи).
На св. Д. Н. К. е издадена Фактура № **** г. на стойност 475,00 лв. (с вкл. ДДС)
за автомобилна гума, изправяне на алуминиева джанта и ремонт боя алуминиева
джанта.
С Платежни нареждания УРН **** г. и УРН ***** г. застрахователят е изплатил
два пъти по 152,42 лв., или общо 304,84 лв. Като основание за плащане и в двата
документа фигурира номерът, под който е заведена щетата при застрахователя.
С Писмо изх. № **** г. ищцовото дружество е отправило регресна покана към
ответника, да му възстанови изплатената сума от 304,84 лв. Поканата е връчена на
ответника на 26.03.2018 г., видно от приложената разписка.
Свидетелят Д. Н. К. си спомня за процесния инцидент. Заявява, че същият се е
случил на разклона за с. В.. Обяснява, че е попаднал в дупка, която определя като
огромна. Инцидентът се състоял рано сутринта. Настилката на пътя била суха.
Движението било отбито в участъка. Нямало как да се избегне въпросната дупка, тъй
като това означавало да се навлезе платното за насрещно движение. Свидетелят не
помни с каква скорост точно се е движил, но твърди, че по това време е имало трафик,
включително камиони и движението се осъществявало със скорост около 30 км/ч.
Непосредствено след инцидента свидетелят се обадил на застрахователя, а след това и
на „Пътна полиция“. От „Пътна полиция“ му обяснили, че няма да изпращат свои
служители на място, а водачът в някой от следващите дни трябва да отиде в
управлението, за да се снабди с протокол.
Съгласно заключението по САТЕ, което съдът приема за аргументирано и
обективно, най – вероятният механизъм за настъпване на ПТП е описаният в исковата
молба, а именно преминаване през дупка, в която процесният автомобил е попаднал.
3
Според вещото лице в причинно – следствена връзка с ПТП се намират уврежданията
по предна дясна джанта и предна дясна гума. Стойността на ремонта за
възстановяване на автомобила възлиза на 319,54 лв. с ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен с правна квалификация чл. 422 във вр. чл.
415, ал. 1 във вр. с чл. 79 ЗЗД от ГПК вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Поначало за уважаване на иска, ищецът е необходимо да се докаже
кумулативното наличие на следните материално - правни предпоставки: 1) валидно
свое застрахователно правоотношение със застрахования към момента на ПТП-то,
покриващо съответния риск; 2.) реализиране на застрахователно събитие; 3.)
противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се в действие или
бездействие); 4.) настъпили за застрахования имуществени вреди, установени по
размер; 5.) причинно – следствена връзка между противоправното поведение и
вредите по автомобила 6.) извършено плащане в съответния твърдян размер от страна
на застрахователя към пострадалия от ПТП-то собственик на лекия автомобил.
Между застрахования и ищцовото дружество към датата на ПТП (10.02.2017 г.) е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по силата за сключената
Застрахователна полица „Каско“ на МПС № ****/**** г., осигуряваща покритие на
всички рискове за периода от 26.02.2016 г. до 25.02.2017 г.
Налице е реализиране на застрахователно събитие, което се доказва при
съвкупния анализ на събраните писмени доказателства, свидетелските показания и
заключението по САТЕ. Следва да се акцентира, че съгл. чл. 6, т. 4 от Наредба за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, не е необходимо
местопроизшествието да се посещава от служител на МВР – „Пътна полиция“ при
повреди на ПТП, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са
причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се
придвижи на собствен ход. В конкретния случай местопроизшествието не е посетено
от служители на МВР – „Пътна полиция“. Водачът на увреденото МПС своевременно
обаче е уведомил и застрахователя, и „Пътна полиция“, като от „Пътна полиция“ му е
издадено удостоверение. Въпреки липсата на протокол за ПТП (не по вина на водача),
съдът няма основание да се съмнява, че произшествието е настъпило именно по
твърдения механизъм и именно на посоченото място, като в тази връзка са събрани
еднопосочни доказателства – писмени и гласни. Заключението по САТЕ и
свидетелските показания кореспондират с описаното от водача в уведомлението му до
4
застрахователя. Съгласно практиката на ВКС механизмът и мястото на настъпване на
ПТП не е задължително да се установят в процеса само и единствено чрез протокол за
ПТП. Същите се доказват с всички допустими доказателства и доказателствени
средства по ГПК. Отделно от това, житейски нелогично е водачът на МПС да е твърди
пред застрахователя и пред съда механизъм и място на ПТП, различни от
действителните, при условие, че така или иначе му се полага застрахователно
обезщетение за всички рискове.
Пътният инцидент е възникнал на републикански път (чл. 3 ал. 2 от Закона за
пътищата), който се управлява от Агенция „****“ (чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП). Съгласно чл.
19, ал. 2, т. 4 от ЗП, управлението на пътищата включва организиране и осъществяване
защита на пътищата. Чл. 29 от ЗП предвижда, че Агенцията поддържа
републиканските пътища съобразно транспортното им предназначение, изискванията
на движението и опазване на околната среда, като чл. 30 ал. 1 вменява на Агенцията
задължение да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В § 1, т. 14 от ДР на ЗП е дадена дефиниция на понятието
"Поддържане на пътищата", според която това е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Предвид изложеното съдът
счита, че реализираното ПТП на 10.02.2017 г. на главен път I-1 в района на разклона за
с. В., е в резултат на неизпълнение на нормативно разписани задължения на ответника
в качеството му на възложител, а именно – поддържане на пътищата, включващо
дейности по осигуряване на безопасно движение по републиканската пътна мрежа.
Налице е причинно - следствена връзка между настъпилите имуществени вреди и
поведението на ответника - бездействие в качеството му на възложител на ремонти
дейности, представляващо неизпълнение на нормативно вменени му задължения.
Отговорността на ответника е обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна и
следва по силата на изрични законови разпоредби, съдържащи се в Закона за
пътищата.
Както механизмът на причиняване на уврежданията по процесния автомобил,
така и конкретното естество на вредите, са доказани по несъмнен начин от писмените
доказателства, ведно със заключението по САТЕ и свидетелските показания. Относно
размера на щетите съдът съобрази практиката на ВКС относно приложимостта на
утвърдената с Наредба № 24/08.03.2006г. Методика (Решение №209/30.01.2012г. по т.
д. № 1069/2010г., Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., Решение №
109/14.11.2009 г. по т. д. № 870/2010 г. и Решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. №
896/2010 г. и др.). Според цитираните решения, Методиката съставлява указание
относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в
случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства за извършен
5
ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка. При анализа за приложимостта на Методиката ВКС приема, че при
настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя
възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, равен на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото
в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Поради това, ако застрахованият представи доказателства за
причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и
за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не
може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за
ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума
и отразяват реалната възстановителна стойност. Предвид изложеното следва изводът,
че в настоящия случай застрахователят е дължал на застрахования обезщетение в
размер на стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Според заключението на САТОЕ имуществените вреди са оценени на 319,54 лв.
с ДДС, с оглед разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски. В случая платеното обезщетение възлиза на 304,84 лв., което се доказва от
приложеното платежно нареждане.
Ответникът е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на лекия автомобил. Възражението се свежда до твърдението, че
водачът е управлявал лекия автомобил в нарушение на ЗДвП – не е съобразил
скоростта на управление, не е контролирал непрекъснато управляваното от него
моторно превозно средство в конкретните условия, за да бъде в състояние да
предотврати ПТП в случай на възникване на опасност. Съдът намира, че по делото не
са събрани доказателства в подкрепа на възражението на ответника, поради което
същото е недоказано. Ответникът, предвид, че е допуснал значително амортизиране на
пътния участък, не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Поради изложеното, предявеният регресен иск е основателен и следва да бъде
уважен пълния предявен размер от 304,84 лв.
6
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Предвид основателността на главния иск, доказан по основание се явява и
акцесорният такъв за мораторна лихва. Ответникът се счита поставен в забава от
получаване на поканата да плати по регресната претенция - 26.03.2018 г. С оглед
диспозитивното начало ищецът претендира лихвата за забава за период от 26.04.2018 г.
до 23.08.2022 г. Изчислена върху главницата от 304,84 лв. и за периода процесния
период от 26.04.2018 г. до 23.08.2022 г., лихвата възлиза именно в размер на 133,88 лв.
Претендират се 92,89 лв. – мораторна лихва, до който размер съгласно диспозитивното
начало искът следва да се уважи.
По разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 578,00 лв. (петстотин седемдесет и
осем лева), представляваща разноски в исковото производство, от които 75,00 лв. –
държавна такса, 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 53,00 лв. – депозит за
свидетел и 300,00 лв. – депозит за САТЕ.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 75,00 лв.
(седемдесет и пет лева), представляваща разноски в заповедното производство, от
които 25,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Ботевградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 във вр. чл.
415, ал. 1 във вр. с чл. 79 ЗЗД от ГПК, че Агенция „****“ с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „****“ **** дължи на ЗК „****“ АД с ЕИК: ****, със
седалище: гр. С., бул. „****“ ****, сумата от 304,84 лв. (триста и четири лева и
осемдесет и четири стотинки) - главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на основание сключена застраховка № **** от **** г. за причинени
имуществени вреди на л. а. „ФОРД МОНДЕО“ ****, вследствие на ПТП, състояло се
на 10.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от **** г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № **** г. по
ч. гр. д. № **** по описа на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 във вр. чл.
415, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ГПК, че Агенция „****“ с ЕИК: ****, със
7
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****“ **** дължи на ЗК „****“ АД с
ЕИК: ****, със седалище: гр. С., бул. „****“ ****, сумата от 92,89 лв. (деветдесет и
два лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода
от 26.04.2018 г. до 23.08.2022 г., върху изплатеното застрахователно обезщетение по
застраховка № **** от **** г. за причинени имуществени вреди на л. а. „ФОРД
МОНДЕО“ ****, вследствие на ПТП, състояло се на 10.02.2017 г., за която сума е
издадена Заповед № **** г. по ч. гр. д. № **** по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Агенция „****“ с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****“ **** да заплати на ЗК „****“ АД с
ЕИК: ****, със седалище: гр. С., бул. „****“ ****, сумата от общо 578,00 лв.
(петстотин седемдесет и осем лева), представляваща разноски в исковото
производство, от които 75,00 лв. – държавна такса, 150,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, 53,00 лв. – депозит за свидетел и 300,00 лв. – депозит за САТЕ, както
и сумата от общо 75,00 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща разноски в
заповедното производство, от които 25,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8