РЕШЕНИЕ
№ 2445
гр. Варна, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. И.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213110118364 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Р. Д. С.,
ЕГН:**********, В. С. Д., ЕГН:**********, Т. П. Д., ЕГН:********** З. П.
Д.,ЕГН:********** С. И. Д., ЕГН:**********, В. Ж. С., ЕГН:**********, П.
Ж. Т., ЕГН:********** С. И. К., ЕГН:********** И. Н. И., ЕГН:**********,
Е. Н. И., ЕГН:********** всички със съдебен адресгр.***срещу Л. П. Д., ЕГН
**********, с *** А и Д. Г. Д., починал в хода на процеса на *** г. и заместен
от наследниците му Л. П. Д. и П. Д. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес *** с
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответниците не са собственици на новообразуван имот № *** по ПНИ на
местност „***“ (селищно образувание), ***, одобрен със *** от 04.04.2016 г.
на Областен управител на област ***, с площ от 842 кв.м., вид територия:
населени места, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, при
съседи: имоти №******
Направено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на съставения в
полза на ответника Д. Г. Д. констативен нотариален акт № 84 от 25.11.1994 г.,
том ***, дело № *** г. на нотариус при ВРС.
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на И. Ж. Н., като с
решение № 12231 от 06.08.1996 г. на ПК-*** е възстановено в тяхна полза
правото на собственост върху имот, находящ се в землището на с. ***“,
попадащ в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че ПНИ за местността
***е одобрен със Заповед № *** г. на Областен управител на област *** и
съгласно помощния кадастрален план към него за наследниците на И. Н. е
1
отреден и записан стар имот № ***, попадащ по ПНИ в НИ ***, като
последният участва в стар имот № 47 с цялата си площ. Поддържат, че
посоченият НИ не може да им бъде възстановен, тъй като е записан на
ответника Д. Г. Д. - бивш ползвател, който е трансформирал правото си на
ползване в право на собственост и се е снабдил с констативен нотариален акт,
като трансформацията е извършена по време на брака му с втория ответник Л.
П. Д., сключен през 1970 г. Ищците оспорват правото на собственост на
ответниците. В тази връзка поддържат, че на Д. Д. не е било предоставено
валидно право на ползване, съответно той не е бил ползвател и не е имал
право да изкупи имота по реда на ЗСПЗЗ. В условията на евентуалност - ако е
налице валидно предоставено право на ползване, възразяват, че
предоставеният за ползване имот не е идентичен с процесния, както и че не са
били налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, вкл. в имота никога не
е имало постройка и същият не отстои от изискуемите разС.ия от гр. *** и от
крайбрежната морска ивица. Изрично оспорват и съставения в полза на
ответника Д. Д. констативен нотариален акт.
Обосновават правния си интерес от предявяването на иска с твърдения,
че за землището на с. *** няма предходни планове на земите, включени в
ТКЗС към момента на кооперирането им, нито изработени помощни
кадастрални планове, по които да се идентифицират имотите на старите
собственици към момента на решенията на поземлената комисия, поради
което с постановеното решение на ПК-*** не е приключила процедурата по
възстановяване на земите, попадащи в територия по § 4 от ЗСПЗЗ, респ. те не
биха могли да се легитимират като собственици на процесния имот преди
издаването на съответната заповед на кмета на Община *** по реда на ЗСПЗЗ.
По изложените съображения по същество молят за уважаване на
предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. П. Д., действаща лично и като
наследник на починалия в хода на процеса ответник Д. Д., депозира отговор
на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
съгласно удостоверение № 850/17.04.1990 г., издадено от ОНС-***, на
съпруга й Д. Д. е предоставен за ползване имот с площ 800 кв.м.,
представляващ парцел № 658 в кв. 2 на с. *** Сочи, че владеят имота
необезпокоявани от 1990 г. и през 1994 г. след оценка са изкупили имота и са
се снабдили с нотариален акт. Твърди, че в имота е имало изградена лека
стопанска постройка, тип фургон/бунгало, трайно прикрепено върху плоча с
каменни основи, със застроена площ 21 кв.м., покрита тераса 3 кв.м. и
кубатура 57 куб.м. Твърди, че в постройката е имало вода, но не е имало
електричество, както и че същата е съществувала на място до преди една
година. Поддържа още, че двамата със съпруга й са живели поС.но в имота в
периода 1995 г. - 2000 г., а след това са го посещавали ежедневно. Твърди, че
тя живее в САЩ от 2008 г., но се прибира всяко лято за по 2-3 месеца и по-
голямата част от времето прекарва в имота в с. *** Поддържа, че съпругът й е
пребивавал повече време в България, отколкото в САЩ, и до преди ковид
2
пандемията е упражнявал фактическата власт върху имота и го е стопанисвал.
Твърди, че през 2021 г. съпругът й е отишъл в САЩ и починал там през м.
май 2022 г. Намира, че двамата със съпруга й са станали собственици на
имота по силата на трансформираното право на ползване в право на
собственост по реда и при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. В условията на
евентуалност поддържа придобиване на имота с изтичане в тяхна полза на 5-
годишна давност, считано от влизане в сила на ПНИ на с. ***
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска и
претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата П. Д. Д., действаща като
наследник на починалия в хода на процеса ответник Д. Д., депозира отговор
на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Оспорва
идентичността на възстановения в полза на ищците имот с този, изкупен от
родителите й. Поддържа, че последните са придобили собствеността върху
процесния имот по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, евентуално - с изтичане в
тяхна полза на 5-годишна давност, считано от влизане в сила на ПНИ на с.
*** В тази връзка навежда твърдения, идентични с изложените в отговора на
другия ответник Л. П. Д..
По същество моли за отхвърляне на иска и претендира разноски по
делото.
В съдено заседание ищците чрез процесуалния си представител
поддържат предявения иск на аргументите изложени в исковата молба и
молят за уважаването му. Ответниците молят за отхвърлянето на предявения
иск на аргументите изложени в отговора на исковата молба.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и събраните
доказателства, намира от фактическа страна следното:
От удостоверение изх.№26/16.11.2016 г. за наследници на И.Н.,
удостоверение изх.№*** г. за наследници на Б.Ж. се установява, че ищците
са наследници на И. Ж. Н. - съответно: Р. Д. С. е негова внучка, дъщеря на
сина му Д. И. Н., С. И. Д. е негов правнук, син на внука му - И. Т.ов Д., син на
дъщеря му П. И. Д., В. С. Д. е негова снаха, съпруга на внука му П.Т. Д., а той
от своя страна е син на дъщеря му П. И. Д., Т. П. Д. е негов правнук, син на
внука му П. Т.ов Д., а той от своя страна е син на дъщеря му П.И. Д., З. П. Д. е
негова правнучка, дъщеря на внука му П. Т.ов Д., а той от своя страна е син на
дъщеря му П.И. Д., С. И. К. е негова дъщеря, В. Ж. С. е негова внучка, дъщеря
на сина му - Ж. И. Ж. П. Ж. Т. е негова внучка, дъщеря на сина му - Ж. И. Ж.,
И. Н. И. е негов внук, син на неговия син Н. И. Н., Е. Н. И. е негов внук, син на
неговия син Н. И. Н..
С Решение №12231 от 06.08.1996г. на ПК Аксаково на наследниците
на И. Ж. Н. е възстановено правото на собственост върху имот, находящ се в
землището на с.***, в местността „***”, представляващ нива с площ 18 дка,
находяща се в терен по пар.4 от ПЗР от ЗСПЗЗ.
От декларация за идентичност на имена от В. Д., И. И. се установява,
3
че имената И. Ж. Н. И. Ж. Н. и И. Ж. И. са имената на едно и също лице. Това
се установява и от издадените удостоверения от община *** и кметство***
От оценителен протокол относно оценка на земя предоставена за
ползване по силата на различни актове на президиума на Народното събрание
на ДС и на МС на граждани, които им е предоставено право придобиване на
собственост съгласно §4а., ал. 1 и 2 от преходните и заключителни
разпоредби на ЗСПЗЗ от 04.07.1994г., удостоверение №580/17.IV.1990г.,
строително разрешение № *** издадено от община ***, банкови бордера,
нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание
параграф 4“А“ ал.I от ЗСПЗЗ № 84, том ***, дело № ***., се установява, че
Изпълнителния комитет на ОНС с***, съгласно Постановление №26 на МА
на Отечествения фронт от 1987г. и Решение № ***г. на ИК на ОбНС с.*** е
предоставил за ползване на починалия ответник Д. Д. върху земя за
земеделско ползване в размер на 800 кв.м., находяща се в землището на с.***
кв.***, парцел №***, при граници парцели с №№ ***, път и път. С
разрешително за строеж № *** от 06.10.1981г. на Д. Д. е разрешено да
направи постройка за сезонно ползване в с.*** върху 21 кв.м.
На 03.06.1992г. Д. Д. е подал молба до кмета на община *** с искане да
закупи земята, която му е отстъпена за ползване в размер на 800 кв.м.,
находяща се в землището на с.***, кв.2, парцел №*** при граници парцели с
№№ ***, път и път. Г. е посочил, че върху земята има изградена постройка за
сезонно ползване на 1 етаж, 1 стая, 20 кв.м.
Съобразно оценителен протокол на община *** е посочено, че в
парцел №*** в с.*** има изградена сграда с площ 15 кв.м., оценени са 600
кв.м. от мястото в размер на 17820 лева, които са заплатени на 03.10.1994г. от
Д. Д. на община ***На Д. Д. е издадено удостоверение № ***г. от община
***, съобразно което той е придобил правото и е закупил, предоставеното му
по ПМС място в с.***, представляващо имот № ***
С нотариален акт №***том ***, дело №***г. на нотариус при РС
Варна от 25.11.1994г., Д. Г. Д. е признат за собственик на 600 кв.метра
ид.части от 1000 кв.метра земеделска земя, представляващ имот с пл.№*** в
местността „***” в землището на с.***при граници парцели с №№ **** път и
път.
От приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че за местност „***“ са действали
следните кадастрални планове: КП от 1988г., който е приет с техническа
комисия и ПНИ на CO „***“, одобрен със Заповед № ***г. на Областен
управител на област ***
Процесният поземлен имот по КП от 1988г. е с планоснимачен номер
658 (Приложение №1). В разписният лист към плана за собственик на
поземления имот е записан Д. Г. Д., с вписан документ- Удостоверение
№***г., издаден ОбНС-*** за предоставяне право на ползване на поземлен
имот с площ 800кв.м. в земл. на с.*** с граници: ПИ ***, път и път.
4
Площта на ПИ *** по КП от 1988г. получена от оцифрения графичен
план е 1080кв.м. Поземленият имот е в землището на селото и граничи: на
север с ПИ ***, на изток с път, на юг с ПИ *** и на запад с път.
Следващият план за територията, в която попада процесния поземлен
имот е ПНИ на CO „***“ (Приложение №2).
Процесният поземлен имот по ПНИ е новобразуван поземлен имот с
идентификатор ***. На описаният поземлен имот в документ за собственост
Н.А. ***., съответства НИ *** с площ 842 кв.м. Поземленият имот с пл.номер
658 по КП от 1988г., който е идентичен с ПИ 658 по КП към ПКП е ограничен
до 600 кв.м. Останалата част от територията на ПИ *** по КП от 1988г. с
площ 480кв.м. е включена в НИ ***
В кадастралният регистър за НИ *** е записан за собственик Д. Г. Д. с
документ за собственост Н.А. №***
НИ *** по ПНИ граничи със следните поземлени имоти: на север с НИ
*** на изток с НИ *** (улица); на юг с НИ *** и на запад с НИ ***
Няма отразяване на сграда или постройка в процесния поземлен имот
по КП от 1988г.; КП към Помощния кадастрален план на ПНИ; ПНИ на CO
„***“ и в КК на землището на с.***
От извършената справка в Община ***се установи наличието на
архитектурен проект на лека постройка за сезонно ползване със застроена
площ 21кв.м. и Разрешение за строеж №***г. за стопанска постройка за
сезонно ползване 21 кв.м. (Приложение №7.2). На архитектурният проект е
видно, че постройката трябва да е трайно свързана с терена. По проект
сградата е с ивични основи. (Приложение №7.1)
От извършеният оглед вещото лице е установило следното:
- Няма изградени огради по северната и южна граници на
процесния поземлен имот;
- По западната и източна граници има изградени паянтови огради от
собствениците на съседните поземлени имоти;
- Процесният поземлен имот не е стопанисван и се е самозалесил;
- В поземленият имот не се установиха останки от постройка и
основи, от които да е видно трайно закрепване към терена на сграда.
Вещото лице е извършило справка в информационната система на
Агенция по кадастъра и проучване на сателитно заснемане от
геоинформационната система Google Earth.
От извършеното проучване се установи следното:
- В поземленият имот, към 2003г., има фургон или постройка с
приблизителни размери 5м. х 2м.;
- На ортофотоснимка на АК от 2011г. и на сателитна снимка от
2012г. се вижда, че в процесния имот има фургон/постройка;
- На сателитна снимка на геоинформационната система Google Earth от
5
2015г., в поземления имот не е наличен фургона/постройката, както и видими
основи на мястото на фургона или постройката;
- На ортофотоснимката на АК от 2016г. -2019г. не се виждат основи на
постройка.
Процесният поземлен имот е изцяло в територията на ПИ *** по плана
на Старите имотни граници (Приложение №3). В границите на процесния
поземлен не са включени територии от други поземлени имоти по плана на
Старите имотни граници. В кадастралният регистър към плана, за собственик
на поземления имот е вписан И. Ж. Н.с документ за собственост Решение №
*** от 06.08.1996г. на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ (чл.18ж, ал.1 от
ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на собственост в стари реални
граници. Включената площ от ПИ ***(стар имот) в НИ *** е 600 кв.м.
Стар имот №*** по ПКП към ПНИ на местност „***“ участва в НИ ***
с площ 600 кв.м. В разписният лист към плана за собственик е вписан И. Ж.
Н. с документ за собственост Решение № *** от 06.08.1996г. на ПК по чл.14,
ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ (чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на
собственост в стари реални граници.
Поземлените имоти, описани в Решение №*** от 06.08.1996г. на ПК -
***не са отразени в предходните кадастрални планове.
Поземлените имоти на И. Ж.Н., в плана на Старите имотни граници, са
припознати чрез анкета и се индивидуализират по местност и площ.
(Приложение №4)
Поземлените имоти на И. Ж. Н. са записани в кадастралните регистри
към плана на старите имотни граници на основание Решение № *** от
06.08.1996г. на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ (чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ) за
възстановяване на право на собственост в стари реални граници, както следва:
1. ПИ 12 с площ 18дка. в м. „***“;
2. ПИ 28 с площ 1дка в м. „***“;
3. ПИ 47 с площ 18дка. в м. „***“;
4. ПИ 105 с площ 7дка. в м. „***“;
5. ПИ 112 с площ Здка. в м. „**“;
6. ПИ 224 с площ 2дка в м. „***“;
7. ПИ 350 с площ 1 дка. в м. „***“;
8. ПИ 350 с площ 1дка. в м. „***“;
9. ПИ 351 с площ 1дка. в м. „***“.
Процесният поземлен имот не е идентичен с описаните поземлени
имоти по Решение №***от 06.08.1996г. на ПК - ***
Процесният поземлен имот съответства по местност: „***“ и е част от
територията на ПИ *** по плана на Старите имотни граници. (Приложения
№3 и №4)
6
Поземленият имот предоставен на ползвателя Д. Г. Д. съгласно
Удостоверение №***г. на ИК на ОНС с.*** в землището на с.***, с пл. номер
*** и площ 800кв.м. при граници: ПИ *** ПИ ***, път и път, е идентичен по
граници с ПИ *** по КП от 1988г. Видно от КП 1988г. на м. „***“, ПИ *** от
плана има същите съседи описани в документа, с който е предоставен за
ползване имота с пл. номер *** на Д. Г. Д.. Има разлика в площите на
имотите, защото площта на ПИ ***получена от оцифрения графичен план е
1080кв.м., а предоставения поземлен имот за ползване е с площ 800кв.м.
Приложената извадка от кадастрален план (л.94 на делото), с
повдигнат поземлен имот с пл. номер *** и с попълнена паянтова жилищна
сграда в имота, не се отнася за процесния поземлен имот и за територията, в
която е процесния поземлен имот.
Поземленият имот описан в Н.А. №***г., издаден от нотариус при ***,
е идентичен по описаните граници с поземления имот с пл. номер *** в
землището на с.*** с поземления имот КП от 1988г. на м. „***“. Има разлика
в площите на поземлените имоти описани в документите и площта на имота
получена от плана. Поземленият имот в док. за собственост е 1000кв.м., по
удостоверение за предоставяне на ползване е 800кв.м., а по план е 1080кв.м.
От показанията на св.Т. – позната на семейството на Д. Г., които съдът
кредитира като кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че имат място в „***” много отдавна, от края на
70-те години, че Д. е бил първият футболист, на когото дават това място. В
това място не е имало сезонна постройка, имало е фургон и един дъсчен
скован тоалет външен, че никога не е имало масивна постройка от 1982г.
Фургонът е бил метален със заварени три легла вътре, като на шейна отдолу,
на тръбни конструкции, на които е лягал фургона върху бетон. Фургонът е
бил в имота, докато са го откраднали преди десетина години. През последните
10 години имотът не се стопанисва, за това време, те са събирали плодовете от
дърветата, които са започнали да умират, и е станало хавра. В началото имота
е имал ограда само в долната част, от останалите страни е нямал ограда, през
имота минавала пътека за съседни имоти, която се ползвала от хората в
селото.
Сега имал огради и колове поставени от собствениците на съседните
имоти. Тоалетът към момента не съществува, тъй като е разграбена. Св.Т. не е
виждала друг да обработва този имот, близо 20 години имотът не е
обработван.
Д. и П. – в началото се занимавали с мястото, тя заминала по корабите,
омъжила се в чужбина. Д. останал сам и полека лека мястото се занемарило и
20 години, може и повече, нищо не е правено в това място.
От показанията на св. Ж. – племенник на Д., които съдът кредитира
почти изцяло като кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че той знае, че Д. и Л. имали място в ***, което
било овощна градина и лозе, с малка постройка, която според свидетеля е
7
била временна, поставяема, метална конструкция, с вода и ток, покривът бил
ламаринен, тип фургон, но не бил фургон. Мястото било повече от 600
кв.метра и му било дадено това място отдавна. Свидетелят помнел
постройката откакто е бил 4 годишен. Постройка я няма от 7-8 години. Съдът
не кредитира показанията на св.Желев, че от постройката стоял фундамент и
че, имотът бил ограден и имало врата, тъй като това противоречи на огледа
направен от вещото лице и ортофотоснимки, сателитна снимка и снимките
направени при огледа на мястото, от които е видно, че в процесния имот няма
фундамент от постройка и че имота не е ограден. Това е видно и от
показанията на св.Т..
За имота се грижел Д. докато бил жив. Съдът не кредитира
показанията на св.Ж., че имота е бил винаги стопанисван, тъй като това не
кореспондира на установеното от вещото лице и показанията на св.Т., видно
от които имота е обрасъл с дървесна растителност, разграден е и е запустял.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответниците не са собственици на новообразуван имот № *** по ПНИ на
местност „***“ (селищно образувание), с. *** одобрен със Заповед № ***г. на
Областен управител на област ***, с площ от 842 кв.м., вид територия:
населени места, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, при
съседи: имоти № *** - улица, № *** - двор, № *** - улица и № ***- двор.
Направено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на съставения в
полза на ответника Д. Г. Д. констативен нотариален акт № *** от 25.11.1994
г., **** на нотариус при ВРС.
В тежест на ищците е да установят спорните факти, от които
произтича правният им интерес от предявяването на иска, в т.ч. и
идентичността между процесния НИ *** по ПНИ на местност „***“, с. ***, и
имота, описан в Решение № *** от 06.08.1996 г. на ПК-***, както и
качеството им на наследници на И. Ж. Н.
В тежест на ответниците е да установят заявените в условията на
евентуалност придобивни основания - трансформирано право на ползване в
право на собственост по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и давностно
владение, в това число: че в полза на Д. Г. Д. е предоставено право на
ползване върху процесния имот, попадащ в територия по § 4; че ползвателят е
построил сграда върху земята до 1 март 1991 г., че е заплатил земята на
собственика чрез общината в тримесечен срок от влизането в сила на
оценката и в негова полза е издаден констативен нотариален акт за
собственост; че Д. Г. Д. и Л. П. Д. са съпрузи от 1970 г.; че двамата са
упражнявали фактическата власт върху процесния имот с намерение за
своене, считано от 1990 г.
Предявеният иск е допустим доколкото процесния имот попада в имот
8
на ищците в качеството им на наследници на И. Н., възстановен им с Решение
№ ***. на ПК *** в съществуващи стари реални граници, представляващ нива
с площ от 18 дка, находяща се в терен по параграф 4 на с.***, м-ст „***
От приобщените по делото удостоверения за наследници, обсъдени по-
горе ищците успяха да докажат, че са наследници на И.Н.. От декларациите за
идентичност на лице и справка от регистъра за населението се доказа, че И.
Ж. Н. и И.Ж. Н. са имената на едно и също лице.
От приетата по делото СТЕ се доказа, че процесният поземлен имот
ПИ 658 е изцяло в територията на ПИ *** по плана на Старите имотни
граници. Включената площ от ПИ ***(стар имот) в НИ ***е 600 кв.м.
Стар имот №*** по ПКП към ПНИ на местност „***“ участва в НИ ***
с площ 600 кв.м.
От своя страна ответниците не успяха да докажат, че НИ *** е 600
кв.м. е тяхна собственост на основание пар.4а от ЗСПЗЗ от ПЗР на ЗСПЗЗ. От
събраните по делото доказателства се установи, че наследодателя на
ответниците Д. Д. е получил от Изпълнителния комитет на ОНС с.А***,
съгласно Постановление №***на МА на Отечествения фронт от 1987г. и
Решение № 3/20.02.1978г. на ИК на ОбНС с.Аксаково, правото за ползване
върху земя за земеделско ползване в размер на 800 кв.м., находяща се в
землището на с.***, кв.**** парцел №***
На Д. Д. е издадено разрешение разрешително за строеж № *** от
06.10.1981г. за изграждане на постройка за сезонно ползване в имота, но
постройка по смисъла на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ не е изградена.
Видно от показанията на св.Т., кредитирани от съда се установи, че в
процесния имот Д. Д. е поставил фургон върху бетонна площадка. От
показанията на св.Ж., кредитирани в тази им част се установява, че
постройката била метална, поставяема, но не била фургон. Съдът отдава
различията в обясненията на страните по отношение на точния вид на
постройката на начина им на възприемане на същата. От значение в случая е,
че така наречената постройка в процесния имот е представлявала постройка
по смисъла на пар.1в, ал.3, т.2 от ДР на ППЗСПЗЗ, която дори не е била
трайно прикрепена към терена, а просто е била поставена върху него. Съдът
прави този извод от приетата по делото СТЕ, според която от огледа на място,
от сателитните снимки, ортофотоснимки не се установява наличие на
фундамент на постройка, който би следвало да е там, в случай, че
постройката беше трайно прикрепена към терена.
Според разпоредбата на пар.4а от ПР на ЗСПЗЗ гражданите, на които е
предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията
на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват право на
собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март
1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени
от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането
в сила на оценката.
9
В случая ответниците доказаха, че на наследодателя им Д. Д.
предоставено право на ползване върху земи по § 4 от ПР на ЗСПЗЗ - парцел
№*** в землището на с.***, но върху този парцел не е имало построена
сграда до 01.03.1991г. по смисъла на пар.4а от ПР на ЗСПЗЗ. Поради това за
Д. Д. не е възникнало правото по пар.4а от ПР на ЗСПЗЗ да заплати 600 кв.м.
от тази земя на собственика чрез общината, за да трансформира ползването си
в собственост върху 600 кв.м. до колкото позволява пар.4з от ПР на ЗСПЗЗ.
Макар и Д. Д. да е заплатил 600 кв.м. от парцел №658 в землището на с.***
той не е станал негов собственик, съответно и неговите наследници не са
станали собственици на тази земя.
Ответниците не са собственици на процесния имот и в резултат на
давностно владение.
Придобивната давност, като институт е един от регламентираните в чл.
77 ЗС способи за придобиване право на собственост върху вещи. Предвид
разпоредбата на чл.79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, ако
владението е недобросъвестно, а ако владението е добросъвестно - с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. В нормата на чл.68 ЗС е
дадена легална дефиниция на понятието „владение" - това е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго, като своя. Следователно е редно да се акцентира върху две
обстоятелства - това са т.нар. „фактическа власт" и факта, че веща се държи
„като своя". Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е.
намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в
случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й
пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. Елементите на
фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при
условията на пълно и главно доказване.
Когато правото на собственост е било възстановено с решение на
поземлената комисия /общинската служба по земеделие/, съгласно чл. 14,
ал.1, т.3 ЗСПЗЗ преди изменението в ДВ бр. 68/99 г. какъвто е настоящият
случай, фактическият състав, от който произтича правото на собственост, е
бил завършен преди влизане в сила на ПНИ, последният само отразява вече
придобити права. В тези случаи ПНИ индивидуализира обекта на собственост
като конкретна вещ, върху която това право може да бъде упражнявано. За
територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ релевантен за обособяването на обекта на
реституция винаги е ПНИ. В този смисъл решение № 288/18.03.2014 г. по
гр.д. № 2058/2013 г. по описа на Първо гражданско отделение на ВКС.
Следователно от влизане в сила на ПНИ е началният момент, от който
започва да тече давността. В случая ПНИ за м-ст „***“ влиза в сила на
04.04.2016г. и от този момент може да започне давностно владение в полза на
ответниците, респиктивно на техния наследодател. От тази дата до датата на
предявяване на исковата претенция в съда 21.12.2021 г. са изминали 5 години,
10
8 месеца и 18 дни, които са недостатъчни за придобиване на имота по
давностно владение, което в този случай е 10 години.
Съдът не споделя доводите на ответниците, че в случая владението е
добросъвестно и следва да се приложи кратката погасителна давност от 5
години.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен,
когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик,
без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена. В хипотеза на придобиване право на
собственост по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ кой е бил притежавал правото на
собственост преди включването на имота в блок на ТКЗС е ирелевантно за
възможността правото на собственост да бъде придобито от ползвателя.
Липсата на предвидена в § 4а ПЗР ЗСПЗЗ предпоставка за придобиване на
имот по този ред сочи на липса на качеството добросъвестни владелци по
смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС на ползвателите. Ползвател на имот по пар.4 от
ПР на ЗСПЗЗ, който не може да го придобие по пар.4а от ПР на ЗСПЗЗ, в
случая поради липса на постройка в имота, не може да бъде добросъвестен
владелец на същия този имот, тъй като той изначално знае, че не отговаря на
изискванията, за да го закупи. Поради това такъв ползвател не следва да
получава облаги от собственото си недобросъвестно поведение.
Поради това процесният имот би могъл да се придобие от ответниците
само при давностно владение в продължение на най-малко 10 години, което в
случая не е налице.
Само на това основание твърдението за изтекла в полза на
ответниците придобивна давност се явява неоснователно без съдът да трябва
да обсъжда на база събраните гласни доказателства в настоящото
производство дали е налице непрекъснато владение, осъществявано от
последните. С оглед гореизложените мотиви следва и изводът, че ответниците
не са придобили процесния имот и въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
На основание изложените мотиви и предвид липсата на доказване от
страна на ответниците, че са станали собственици на процесния имот на
заявените основания, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен, поради което подлежи на уважаване.
Предвид уважаването на иска основателно се явява искането на
ищците по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на издадения в полза на Д. Д.
констативен нотариален акт № *** от 25.11.1994 г., том *** дело № *** г. на
нотариус при ВРС за собственост върху 600 кв.ид.ч. от процесния имот.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството претендират присъждане на сторените
от тях разноски, но такива се следват само на ищцовата страна, с оглед изхода
на делото. Последната претендира заплащането на сумата от 1782,50 лева,
включваща заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000 лева; 600 лева –
11
заплатен депозит за изготвяне на СТЕ; 50 лева – заплатена държавна такса; 10
лева – за вписване на искова молба и 122,50 лева – за съдебни удостоверения,
преписи от документи и такси в община ***и *** и Държавен архив. С оглед
гореизложените мотиви, в тежест на ответниците следва да се възложат
разноски в размер на 1782,50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, в
отношенията между Р. Д. С., ЕГН:**********, В. С. Д., ЕГН:**********, Т.
П. Д., ЕГН:********** З. П. Д.,ЕГН:********** С. И. Д., ЕГН:**********, В.
Ж. С., ЕГН:**********, П. Ж. Т., ЕГН:********** С. И. К., ЕГН:**********
И. Н. И., ЕГН:**********, Е. Н. И., ЕГН:********** всички със съдебен адрес
*** и Л. П. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. *** и Д. Г. Д., починал в
хода на процеса на 07.05.2022 г. и заместен от наследниците му Л. П. Д. и П.
Д. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. ****настоящ адрес: ***, че
ответниците Л. П. Д., ЕГН ********** и Д. Г. Д., починал в хода на процеса
на 07.05.2022 г. и заместен от наследниците му Л. П. Д. и П. Д. Д., ЕГН
********** не са собственици на новообразуван имот № *** по ПНИ на
местност „***“ (селищно образувание), с. ***, одобрен със Заповед № *** г.
на Областен управител на област ***, с площ от 842 кв.м., вид територия:
населени места, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, при
съседи: имоти № *** - улица, № *** - двор, № ***- улица и № *** - двор.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален
акт № ***от *** г., том *** дело № *** г. на нотариус при ***
ОСЪЖДА Л. П. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. *** и П. Д. Д.,
ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. ***настоящ адрес: *** да заплатят на Р.
Д. С., ЕГН:**********, В. С. Д., ЕГН:**********, Т. П. Д., ЕГН:**********
З. П. Д.,ЕГН:********** С. И. Д., ЕГН:**********, В. Ж. С.,
ЕГН:**********, П. Ж. Т., ЕГН:********** С. И. К., ЕГН:********** И. Н.
И., ЕГН:**********, Е. Н. И., ЕГН:********** всички със съдебен
адресгр.*** сумата от 1782,50 лева, представляваща сторени в настоящото
производство разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд, град Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12