Р Е Ш Е Н И Е
17.10.2022 год.
Номер 144 2 0 2 2 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на двадесети септември 2 0 2 2 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 123 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК, във връзка с чл. 121 - 126 от Закона за държавния служител /ЗДСл./.
Образувано е по жалба на В.В.Л. ***, чрез адв. М.Я., против Заповед № РД-11-00-829/28.03.2022 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта /АЗ/ гр. София, с която, на основание чл. 90 ал. 1 т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл./ й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и със Заповед № 62/29.03.2022 г. на основание чл. 107 ал. 1 т. 3 от ЗДСл. е прекратено служебното и правоотношение на длъжност Директор на дирекция „Бюро по труда“ гр. Дупница. В жалбата се излагат подробни твърдения, относно незаконосъобразността на издадените заповеди. Посочва се, че същите са издадени в противоречие с административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, тъй като Л. не е извършила твърдяните дисциплинарни нарушения, както и че е нарушена разпоредбата на чл. 93 ал. 2 и чл. 96 ал. 2 от ЗДСл., а именно нарушена е процедурата по изслушването на държавния служител, като същата е извършена формално, а също така и чл. 91 ал. 1 от ЗДСл., а именно, при определяне на дисциплинарното наказание, не е взета предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, което не съответства на извършеното от жалбоподателката. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло оспорените заповеди. Представя, чрез процесуалният си представител и писмена защита. Претендира адвокатски разноски на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – Изпълнителният директор на Агенция по заетостта гр. София, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да се отхвърли. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът с Определение № 206/10.05.2022 г. е разделил производството по оспорените заповеди, като производството по настоящето дело е срещу Заповед № РД-11-00-829/28.03.2022 г на ИД на Агенцията по безопасността гр. София.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспореният административен акт на осн. чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество като краен резултат за основателна. Съображенията за това са следните:
Не се спори между страните, че жалбоподателката В. В.Л. – А.Х.А. е изпълнявала длъжността Директор Дирекция „Бюро по труда“ гр. Дупница, с ранг ІІ младши, ръководно ниво 6А.
С предложение до ИД на Агенцията по заетостта , с рег. № 30-00-51573/03.09.2021 г., подписано от Н. Ж. – директор на дирекция „Човешки ресурси и връзки с обществеността“ са описани констатирани извършени дисциплинарни нарушения, представляващи „злоупотреба със служебното положение и нарушаване на принципите за поведение на държавния служител на ръководна длъжност от страна на В.В.Л. – А. Х. А“. Предлага да бъде образувано дисциплинарно производство.
Със Заповед № РД-11-00-1706/03.09.2021 г. на За ИД на Агенция по заетостта е наредено да се образува дисциплинарно дело срещу В.В.Л. – А. Х. А, като дисциплинарният съвет да се произнесе с решение, което да съдържа мотивирано становище за налагане или не на дисциплинарно наказание срещу посочената по - горе служителка. Същата е връчена на 31.01.2022 г.
С писмо рег. № 30-00-51652/03.09.2021 г.
до Директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – Благоевград и е възложено
да връчи горецитираната заповед и писмо за искане на писмени обяснения рег. №
30-00-51649/03.09.2021 г. от Л..
Със Заповед № РД-11-00-646/16.03.2022 г. е
насрочено заседание на дисциплинарния съвет на 17.03.2022 г. от 12.30 ч. в
сградата на ЦА на Агенцията по заетостта, на адрес: гр. София, бул. „Ал.
Дондуков“ № 3.
В Протокол от 17.03.2022 г. дисциплинарният съвет е отразил становището на Л. по образуваното дисциплинарно производство срещу В.В.Л. – А. Х. А по дисциплинарно дело № 18/03.09.2021 г.
С Решение от 17.03.2022 г. дисциплинарният съвет, след като е обсъдил всички събрани документи по дисциплинарно дело № 18, единодушно взема решение да предложи на ИД на АЗ да бъде наложено на В.В.Л. – А. Х. А – Директор на ДБТ Дупница, дисциплинарно наказание ро реда на чл. 90 ал. 1 т. 5 от Закона за държавния служител – „уволнение“, за виновно неизпълнение на задълженията по т.3.2, т.5.1, т.5.2, т. 5.6, т.6.2, т. 7.4, т. 7.10, т.7.13, т. 7.16, т. 7.17, т. 11.1, пета подточка, т. 11.3, шеста подточка, т. 11.4, пета подточка и т. 11.7, осма подточка от длъжностна характеристика.
С писмо рег. № 30-00-12033/16.03.2022 г. жалбоподателката е била запозната с констатираните нарушения, като и е дадена възможност на 17.03.2022 г. – 12.30 часа и 13.00 часа да бъде изслушана във връзка с представените писмени обяснения за извършените нарушения, съответно от главния секретар и изпълнителния директор на Агенцията. Писмото е връчено на 16.03.2022 г.
С писмо рег. № 30-08-16-10890/09.03.2022 г. В.Л. – А. Х. А е дала своите обяснения.
Със Заповед № РД-11-00-829/28.03.2022 г. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта е наложил на В.В.Л. – А. Х. А – Директор на дирекция „Бюро по труда“ Дупница, дисциплинарно наказание “уволнение”, на основание чл. 90 ал. 1 т. 5 от Закона за държавния служител, при спазване изискванията на чл. 91 и чл. 93 от ЗДСл, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 89 ал. 2 т. 1 и т. 5 от ЗДСл. В заповедта са възпроизведени констатацииите и изводите на дисциплинарния съвет. Със Заповед № 62/29.03.2022 г. е прекратено и служебното правоотношение с жалбоподателката.
По делото са приети приложените в преписката по жалбата доказателства с вх. № 1639/18.04.2022 г.; вх. № 1897/04.05.2022 г.; вх. № 2356/07.06.2022 г.; вх. № 2268/01.06.2022 г., със съответните приложения; вх. № 2282/02.06.2022 г.; вх. № 2668/21.06.2022 г.; вх. № 3059/14.07.2022 г.; вх. № 3078/18.07.2022 г.; вх. № 2807/30.06.2022 г., със съответните приложения; вх. № 2817/01.07.2022 г.; вх. № 2855/04.07.2022 г., със съответните приложения; вх. № 2915/07.07.2022 г., със съответните приложения; вх. № 2939/07.07.2022 г.; вх. № 3077/15.07.2022 г., всички съгласно текста; справка по договор № 1 от 04.01.2018 г., доклад до Дирекция „Бюро по труда – Дупница, заповеди от 12.09.2021 г., 15.04.2021 г., 05.05.2021 г., 02.04.2021 г. и 18.01.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, Кюстендилският административен съд обосновава следните правни изводи:
Оспорената заповед в настоящето производство е връчена на 30.03.2022 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 12.04.2022 г., т.е. същата е подадена в срок от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна като краен резултат, по следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 92 от Закона за държавния служител орган - Изпълнителният директор на Агенция по заетостта гр. София – орган по назначение, който е и компетентния орган както по налагане на дисциплинарното наказание, така и по прекратяване на служебното правотношение и в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Същата е издадена в писмена форма, с посочени фактически и правни основания – на основание чл. 90 ал. 1 т. 5 от Закона за държавния служител.
Съдът
намира, че заповедта е издадена в преклузивния двумесечен срок по чл. 94 ал. 1
от ЗДСл., тъй като нарушенията в конкретния случай, следва да се считат за
открити от 17.03.2022 г., когато е издадено решението на дисциплинарния съвет. В
този смисъл издадената на 28.03.2022 г. заповед не е била просрочена.
Настоящият състав на съда счита, че са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издването на оспорената заповед.
Съгласно чл. 93 ал. 1 от ЗДСл., дисциплинарно - наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Изискването за даване на срок за писмени обяснения и за изслушване на държавния служител е кумулативно и това следва от буквалната редакция на текста, където след промяната в ДВ, бр. 24/2006 г., законодателят използва съюзът “и”, вместо “или”. Алтернативното изслушване или даване на срок за писмени обяснения беше предишното законодателно решение.
По настоящето дело от Л. са изискани писмени обяснения, но това искане е формално извършено. С писмо рег. № 30-00-12033/16.03.2022 г. е връчено на жалбоподателката срещу подпис на 16.03.2022 г., което е видно от подписа й и съгласно същото е следвало да се яви на 17.03.2022 г. в 12.30 ч. в гр. София в кабинета на главния секретар и в 13.00 часа в кабинета на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, за да бъде изслушана и даде обяснения. Жалбоподателката е депозирала писмени обяснеия по случая в указаният срок. Изслушването обаче е формално, без да се даде достатъчен срок на жалбоподателката за запознаване с всички доказателства по издадената заповед за уволнение, с която е било нарушено правото на защита на Л..
По делото са приложени доказателства, че писмените й обяснения са приети и обсъдени от дисциплинарно - наказващия орган още на същия ден, в който са дадени, били са обсъдени и е взето решение и становище, което са представили на ДНО. При това положение, при така образуваното и проведено производство от дисциплинарния съвет, без да е дадена разумна възможност и срок за изслушване и приемане на обясненията на Л. по наложеното й дисциплинарно наказание, съдът счита, че са налице съществени нарушения на административно - производствените правила, доколкото същото е извършено формално, като правото на защита на жалбоподателката е било нарушено, с каквато цел е разпоредбата на чл. 93 от ЗДСл.
В този смисъл, възможността дисциплинарният съвет да изслуша служителя е различно от задължението за самия дисциплинарно - наказващ орган да изслуша лицето. Именно, за да се разграничат двете производства - пред дисциплинарния съвет и пред наказващия орган, са предвидени отделни задължения в чл. 93 ал. 1 и чл. 96 ал. 2 от ЗДСл. Въпреки че такова изслушване е проведено, то е в един и същи ден, което също води до извод, че самото изслушване е проведено проформа.
Отделно от горното, от приложените Правила за работа на дисциплинарния съвет /Правилата/ и конкретно чл. 6 ал. 1 и сл., дисциплинарният съвет е длъжен да подготви заповед за образуване на дисциплинарното производство, която се предоставя незабавно на директора на дирекция „Човешки ресурси и връзки с обществеността“ за връчване на съответния служител. Въз основа на връчената срещу подпис заповед, председателят на дисциплинарния съвет изготвя заповед, с която насрочва дата за първото заседание на съвета и покана за изслушване. От доказателствата по делото е видно, че такава заповед за образуване на дисциплинарно производство по чл. 6 ал. 1 от Правилата липсва, т.е. такава не е връчвана на жалбоподателката. Налице е Заповед № РД-11-00-646/16.03.2022 г. на Председателя на Дисциплинарния съвет, на основание чл. 6 ал. 3 от Правилата за насрочване на заседание на следващия ден – 17.03.2022 г., без на Л. да е връчена заповед за образуване на дисциплинарно дело.
От Протокола за изслушване от проведеното на 17.03.2022 г. заседание на дисциплинарния съвет по дисциплинарно дело № 18 е видно, че този протокол не е връчван на Л., същата не е запозната с него, съответно не го е подписвала. В самия протокол е описано, че Председателят на дисциплинарния съвет запознава членовете с фактите, обстоятелствата и документите по делото. Такива не се доказва да са представяни на Л., нито са описани в него. Докладите от извършена проверка с рег. № 30-00-49066/23.08.2021 г и рег. № 30-00-52684/09.09.2021 г. не се доказва да са връчвани на жалбоподателката Л.. Съгласно вътрешните правила за работа на Агенцията по заетостта, всеки доклад, дори и при тематична проверка се връчва на съответния директор на „Бюро по труда“. Докладите не се доказва да са връчвани на Л., въпреки че са описани в решението на дисциплинарния съвет обосноваващи налагането на наказание „уволнение“ и използвани като мотиви за налагане на наказанието. С горното са нарушени и чл. 9 ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Правилата за работа на дисциплинарния съвет.
С оглед на изложените съображения съдът приема, че преди налагането на дисциплинарното наказание, държавният служител не е бил изслушан реално от дисциплинарния съвет, в изпълнение на разпоредбата на чл. 93 ал. 2 от ЗДСл., а същото е извършено формално. Изброените задължения на органа са кумулативно предвидени, с оглед гарантиране правото на защита на уличеното в дисциплинарни нарушения лице, като неизпълнението, на което и да е от тях води до процесуално нарушение, опорочаващо акта до степен, налагаща неговата отмяна. Изслушването на държавния служител и приемането на писмените му обяснения, гарантират всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание. Изслушването от дисциплинарния съвет по чл. 96 ал. 2 от ЗДСл., не дерогира задължението на дисциплинарно - наказващия орган, вменено му с разпоредбата на чл. 93 ал. 1 от ЗДСл. В нея се съдържа описание на задължителните за административния орган процедурни действия, които в своята съвкупност съставляват производството за налагане на дисциплинарно наказание. При граматическо тълкуване на нормативната разпоредба, в която те са последователно изброени, се налага изводът, че е дължимо да бъдат извършени в цялата им съвкупност, без възможност за алтернативно прилагане на някои от тях. В конкретният случай, процедурата по налагане на дисциплинарно наказание не е извършена изцяло и в разумен срок, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта, без съдът да се произнася по съществото на спора.
С оглед пълнотата на мотивите обаче, съдът ще изложи мотиви и по наложеното дисциплинарно наказание по съществото на спора.
Дисциплинарната власт е проявление на йерархическата власт, която даденият орган има в съответствие с принципа на йерархичност /субординация/, въз основа на който, съгласно чл. 2 ал. 1 т. 5 от Закона за администрацията е изградена държавната администрация и изпълнението на държавната служба - чл. 18 от ЗДСл. Тази йерархична подчиненост или субординация предпоставя и принципа на целесъобразност и на следващото се от това свободно усмотрение за дисциплинарното наказание. Дисциплинарните наказания, за разлика от престъпленията, не са numerus clausus. Те са посочени от законодателя само като общо съдържание, като във всеки конкретен случай, дисциплинарно - наказващият орган трябва да докаже, че конкретното деяние осъществява фактическия състав на някое или някои от посочените видове дисциплинарни нарушения. За да е упражнил законосъобразно правомощието си да наложи дисциплинарно наказание, органът трябва не само да е посочил точно твърдяните дисциплинарни нарушения и да ги е доказал, но трябва и определеното от него наказание да е в съответствие с изискванията на чл. 91 от ЗДСл. Изискванията към дисциплинарното нарушение и към дисциплинарното наказание са кумулативни. Несъответствието, на което и да е от тях, с изискванията на закона прави заповедта за налагане на дисциплинарното наказание незаконосъобразна.
В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, съответно прекратяване на служебното правотношение, са посочени съответните нарушения на конкретни законови норми, от които произтичат и определени задължения за наказания държавен служител. Посочени са и служебните задължения, които са били виновно нарушени, каквото е изискването на чл. 97 т. 4 и т. 5 от ЗДСл.
В атакуваната заповед основно се визират две групи нарушения, а именно: 1/ неупражнен контрол при обработване на лични данни и проявена липса на професионализъм; неупражнен контрол по отношение забраната за тютюнопушене в сградата на ДБТ Дупница и 2/ нарушение на задълженията по чл. 4 ал. 1, 2, 3, 4 и 5 и чл. 14 ал. 2 от Етичния кодекс за поведение на служителите в АЗ, а именно: при изпълнение на служебните си задължения държавният служител да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
Във връзка с първата група нарушения се сочи че в ДБТ Дупница е създадена порочна практика за извършване на фиктивни регистрации на безработни лица, чрез използване на личните им данни от предходни реални регистрации в ДБТ, без тяхно знание и съгласие, създаване и вписване на невярна информация и данн относно нови и прекратени регистрации на безработни лица, с цел изпълнение на планови показатели от Плана за действие на ДБТ, от които е направено заключение, че е налице виновно поведение от страна на жалбоподателката Л..
Всички тези нарушения са констатирани от дисциплинарния съвет при извършената проверка. Съдът обаче приема, че дори и да са нарушени чл. 21 ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 16 от Правилника за прилагането му, предвид констатираните и подробно описани нарушения, като същите не се доказват по безспорен начин от приложените многобройни и приети доказателства по делото, то те не обосновават налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“.
Горното се извежда и от приложената атестация /междинна среща от 19.07.2021 г. !/ за работата на Л. по делото /лист 12/, която сочи в цел 2 - 5, че „оценяваната служителка притежава компетентностите, необходими за изпълнение на длъжността“. Горното се потвърждава и от Анкетна карта за оценка и проследяване на резултатите от проведено обучение и Формуляр за оценка за постигнати резултати на служител от Дирекция „Бюро по труда“ Дупница / лист 269 – 272; лист 275 – 282 по делото/.
Само месеци по – късно ДНО сочи точно
обратното в мотивите на издадената заповед, като съответно вече е изготвена и
съответна атестация за неприемливо изпълнение с дата от 11.03.2022 г., много
след образуваното на 03.09.2021 г. дисциплинарно производство, което сочи
недвусмислено за явно тенденциозно отношение към жалбоподателката Л.. Още по – любопитно е, че в Анализ за
контролната дейност на ДРСЗ и ДБТ от регион Благоевград, на лист 521 по делото,
изрично е записано: „като цяло в организацията на проверените филиали от
региона НЯМА констатирани съществени пропуски!“. Тези атестации и констатации
за работата на жалбоподателката не са посочени и обсъдени никъде в издадената и
оспорена заповед за наложеното наказание „уволнение“. Това необсъждане на всички
доказателства по делото, относно тежестта на нарушението и цялостната работа на
държавния служител, също води до извод за тенденциозност при налагането на
наложеното наказание на Л..
Вярно е, че законодателят, с оглед характера на на дисциплинарната власт – обвързана изцяло със службата, е предоставил на ДНО широка дискреция при преценката да наложи ли и какво по вид наказание на държавния служител за извършеното дисциплинарно нарушение. Рамките на тази оперативна самостоятелност са законово определени и са посочени в чл. 91 ал. 1 от ЗДСл. ДНО обаче не e изложил и не е обсъдил цялостното служебно поведение на жалбоподателя в оспорената заповед, в контекста на посочените по – горе атестации. Интересното е, че в мотивите се сочи, че „нарушенията са извършени при условията на продължително нарушение..“ По същата логика може да се издаде заповед за уволнение на горестоящият административен ръководител на Л. за продължително неосъществяване на контрол върху дейността й. Кое е вярното в случая – дадената висока оценка във формулярите и атестациите на Л. или констатациите за извършени продължителни нарушения от същата? Отделно от горното никъде в заповедта не се сочи, че жалбоподателката няма достъп до междурегистров обмен в системата „REDGIX“ от Агенцията по заетостта, с който да има възможност до проверява регистрираните лица. Доказателства за обратното бяха изискани по делото, но такива не бяха представени от ответната агенция, което поставя под съмнение всички изводи за неупраженен контрол върху регистрираните лица на трудовия пазар.
Не така обаче стои въпросът с извършените нарушения по чл. 4 ал. 1, 2, 3, 4 и 5 и чл. 14 ал. 2 от Етичния кодекс за поведение на служителите в Агенцията по заетостта, съответно чл. 7 ал. 3 и чл. 9 ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. С декларация Л. е декларирала с подписа си, че е запозната с Етичния кодекс и че при неспазване на нормите на поведение по същия, носи отговорност съгласно Закона за държавния служител.
Безспорно за съда е, че подобно поведение, без значение колко са пострадалите от него, влиза в разрез с изискванията на чл. 20 от Закона за държавния служител и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, възпроизведени в Кодекса на поведение на служителете в АЗ, съгласно които служителят следва да се отнася любезно, възпитано и с уважение към всеки, като зачита правата и достойнството на личността; да проявява уважение и коректност към колегите си и да не допуска поведение, което да накърнява достойнството и правата на отделната личност, да не допуска на работното си място поведение несъвместимо с добрите нрави. Количественият критерий на оплакалите се в случая, не е най – важният като оценка за наложеното наказание /жалба от В. А. Т. – лист 535 по делото/. Несъмнено едно такова поведение на държавен служител, каквато се явява Л., оказва влияние върху микроклимата в колектива, върху работоспособността и здравето на всеки служител и не на последно място на доверието и престижа на администрацията пред обществото. Самият факт на това, че по делото са налице множество жалби от Л. до различни държавни институции срещу тогавашния ИД на Агенцията по заетостта и други ръководни служители от агенцията, подробно описани в Доклад на Инспектората към Министерството на труда и социалната политика /лист 542 – 570 по делото/, сочи на недоверие към работата и на Л. и на ръководните служители от Агенцията по заетостта. При положение, че подобни прояви стават достояние на трети лица, както се установява по случая и то не един и двама, води до извода, че са налице нарушения на Етичния кодекс за поведение на служителите в държавната администрация. Следва да се посочи, че подобно поведение е недопустимо при осъществяване правомощията на държавния служител, поради което съдът приема, че е налице нарушение на Етичния кодекс на държавния служител от страна на жалбоподателката. Поведението на останалите посочени по делото държавни служители не е предмет на настоящето дело и съдът няма да се спира на всички изложени твърдения от Л. в личните й обяснения дадени по двелото. Безспорно за настоящият състав на съда е едно – взаимоотношенията в Агенцията по заетостта са далече от критериите за етично поведение на служители в държавната администрация на Р. България. Следвало е ДНО, след преценка на поведението на Л. да й наложи съответното наказание, ако прецени, че такова е налице, именно за горецитираните нарушения относно спазването на Етичния кодекс за поведение на служителите в Агенцията по заетостта. Такава преценка не е извършена в оспорената заповед.
За да бъде едно деяние дисциплинарно нарушение не е достатъчно да е установен факта на неговото осъществяване. Необходимо е деянието да е извършено от служителя виновно – чл. 89 ал. 1 от ЗДСл. Вината е субективното отношение на дееца към деянието, с което се осъществява дисциплинарното нарушение. Тя може да бъде под формата на умисъл – пряк или евентуален, или под формата на непредпазливост – небрежност или самонадеяност. Всяка от формите на проявление има свое собствено съдържание, т.е. отразява различно интелектуално и волево състояние на дееца. Органът е изложил мотиви досежно формата на вината, но същата не се доказва по безспорен начин от приложените по делото доказателства.
Настоящият състав на съда приема, че изложените в заповедта мотиви не са достътъчни по смисъла на чл. 91 ал. 1 от ЗДСл, за да обосноват наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“, доколкото не са изложени мотиви за вида на избраното наказание, в контекста на цялостна преценка на доказателствата по делото, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. Преценката на ДНО за наложеното наказание „уволнение“ не може да замести липсата на мотиви за обстоятелствата по чл. 91 ал. 1 от ЗДСл в заповедта. Дисциплинарното наказание не е наложено на жалбоподателя самостоятелно за всяко едно от посочените нарушения, за да се извършва преценка за неговата законосъобразност по отношение на всяко от дисциплинарните нарушения. Дисциплинарното нарушение е наложено, или би трябвало да бъде наложено, за съвкупната преценка на тежестта на извършените от държавния служител дисциплинарни нарушения, при отчитане на формата на вината, всички обстоятелства, при които са извършени дисциплинарните нарушения и цялостното служебно поведение на държавния служител /виж Решение № 10 276/31.07.2018 г. по адм. дело № 8520/2017 г. по описа на ВАС на Р. България, Седмо отделение/.
Това, в конкретният случай, не е извършено в цялост от административно - наказващия орган.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на Кюстендилският административен съд приема, че при издаването на обжалваният административен акт са налице съществени нарушения на административно - производствените правила, не е спазен и материалния закон и целта на същия и оспорената заповед се явява незаконосъобразна, а жалбата като основателна следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК, съдът ще присъди разноски по делото в полза на жалбоподателя, съгласно приложените доказателства за това.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на В.В.Л. ***, ЕГН **********, чрез адв. М.Я., Заповед № РД-11-00-829/28.03.2022 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта гр. София, с която на основание чл. 90 ал. 1 т. 5 от Закона за държавния служител и е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” от длъжност Директор на дирекция „Бюро по труда“ гр. Дупница, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта , с адрес: гр. София, 1000, бул. „Дондуков“ № 3, да заплати на В.В.Л. ***, ЕГН **********, сумата от 100 /сто/ лева, направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Р. България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: