РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен
състав, в публичното заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ГД
№ 11847 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 195610 от 10.09.2020 г., постановено по ГД
№ 71002 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 53 с-в, е признато за установено по предявения от З.
„Л.И.“ АД срещу „З. „А.И.“ АД по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК положителен
установителен иск с правно основание по чл. 410, ал. 1, вр. с чл. 411 от КЗ,
вр. с чл. 45 от ЗЗД, че „З. „А.И.“ АД дължи на З. „Л.И.“ АД сумата от 148,54
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2019 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК от 01.10.2019 г. по ЧГД № 53639 по описа за 2019 г. на СРС. С
обжалваното решение СРС се е произнесъл и по дължимостта на разноските в
заповедното и исковото, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението на СРС е обжалвано от ответника „З. „А.И.“
АД. Въззивникът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че по
делото се установява механизъм на настъпване на процесната щета, различен от
този, възприет от първата инстанция. Вредата се дължи не на виновно и
противоправно поведение на водача на специализирания автомобил, а на служители
на сметопочистващото предприятие, които нямат качеството водач на МПС, съответно
не са застраховани по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Сочи се, че с показанията на разпитаните по делото пред първата инстанция свидетели
се оборва съдържанието на протокола за ПТП, което е оспорено от ответника още с
отговора на исковата молба, но въпреки това СРС е основал решението си и на
това доказателство. Според въззивника, водачът на специализирания автомобил не
е нарушил правилата за движение по ЗДвП. Сочи се, че СРС е приел, че водачът на
специализирания автомобил е виновен без дори да посочи в какво се изразява
противоправното поведение на същия. При това положение не може да се ангажира неговата
гражданска отговорност, респективно тази на неговия застраховател. Ето защо
отправя искане до Софийски градски съд като въззивна инстанция за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на исковата претенция в цялост.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна З. „Л.И.“ АД, с който се изразява становище
за нейната неоснователност, респективно за правилност на обжалвания съдебен акт
по съображения, подробно изложени в отговора. В тази връзка моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация
на исковете.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни
норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен
съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част
препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна,
респективно обжалваното решение е неправилно, по следните съображения:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 1, вр. чл. 411 от КЗ.
Основателността на исковата претенция е обусловена от
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: наличие
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца
застраховател по имуществената застраховка; деликт, който е застрахователно
събитие по имуществената застраховка – за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между
делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е
съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства се
носи от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Безспорно е във въззивното производство, а и от
събраните писмени доказателства по делото, се установява, че между З. „Л.И.“ АД
като застраховател и „Р.К.Г.“ ЕООД като собственик е било налице валидно
застрахователно правоотношение по сключен Договор за застраховка „Каско“
за срок от 1 година, с начало 00:00 часа на 09.06.2017
г. и край 24:00 часа на 08.06.2018 г., с предмет лек автомобил марка „Опел“,
модел „Зафира“, с рег. № *******; на посочения автомобил на 05.04.2018 г., т.
е. по време на действието на договора за застраховка „Каско“, в гр. София, ж.
к. „*******, са нанесени щети в дясната част – преден десен калник, задна дясна
врата, заден десен калник, предно дясно огледало; че ищецът З. „Л.И.“ АД е
изплатил на застрахованото лице „Р.К.Г.“ ЕООД застрахователно обезщетение в
размер на 138,54 лв.; че по отношение на товарен автомобил – камион марка „Мерцедес“,
модел „Еконик“ с ДКН *******е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“
при „З. „А.И.“ АД с начална дата на покритие от 11:00 часа на 15.08.2017 г. до
10:59 часа на 15.08.2018 г.
Спорните между страните въпроси са свързани с
механизма, по който са нанесени щетите по лек автомобил с рег. № ******* и дали
същите са причинени вследствие виновно и противоправно поведение от страна на
водача на товарен автомобил с рег. № *******.
От приложения по делото двустранен протокол за ПТП
КАТ-91641/05.04.2018 г., подписан от водачите на процесните МПС, се установява,
че при нанасяне на описаните по-горе щети на лек автомобил с рег. № *******,
последният е бил в спряло състояние, а щетите са нанесени при разтоварване на
боклукчийски кофи. Посочено е още, че по товарен автомобил с рег. № *******не
са налице видими щети.
По делото е представено уведомление за настъпило
застрахователно събитие по полица № 93001710049859/11.04.2018 г. от Х.Р.Р.до З.
„Л.И.“ АД, в което е отразено, че процесните щети са причинени от служители на
„Титан“ при изхвърляне на кофите за боклук.
От заключението на назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза се установява, че процесните щети са причинени при извършване
на сметопочистващи дейности с товарен автомобил с рег. № *******, при което е
настъпило съприкосновение с лек автомобил с рег. № *******. Вещото лице е
посочило, че за изготвяне на заключението е ползвало наличните по делото
материали, в частност посочения по-горе двустранен протокол за ПТП.
От показанията на разпитания в хода на
първоинстанционното производство свидетел Христо Романски – водач на лек
автомобил с рег. № *******, се установява, че пред блока, в който живее, често
се случват подобни инциденти, предвид което поставил камера, насочена към
мястото, където паркира процесния лек автомобил. Сутринта на
05.04.2018 г. установил, че служителите на сметопочистващото предприятие
ожулват колата му.
При разпита си в съдебно заседание свидетелят Т.Л.–
водач на товарен автомобил с рег. № *******, е заявил, че е спрял управляваното
от него МПС, а един от другите служители на сметопочистващото дружество е ударил
процесния лек автомобил с боклукчийска кофа.
От нито едно от събраните в хода на съдебното дирене
пред първата инстанция доказателства не се установява по категоричен начин, че
нанесените на лек автомобил с рег. № ******* увреди се дължат на съприкосновение
със специализирания товарен автомобил. В двустранния констативен протокол е
посочено, че ПТП е настъпило при „разтоварване на боклукчийски кофи“; в
уведомление за настъпило застрахователно събитие – че „при изхвърляне на кофите
от Титан увреждат автомобила му“; в заключението на назначената по делото САТЕ,
вещото лице е посочило, че „при извършване на сметопочистващи дейности с“
процесния товарен автомобил „настъпва съприкосновение“ с увреденото МПС, като
вещото лице е изготвило заключението си на база най вече двустранния
констативен протокол и същото не е посочило между кои веществени обекти е
настъпило съприкосновението; свидетелят Романски сочи, че „при изхвърляне на
кофите служители ожулват колата“ му; свидетелят Лучев сочи, че „от едната
страна момчето с кофата закача и удря лекия автомобил“. Освен това, основавайки
се на опитните правила и житейската логика, настоящият въззивен състав намира,
че при физически контакт между две МПС, щети следва да настъпят и по двете. В
случая по процесния товарен автомобил не са констатирани никакви увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. А съгласно ал. 2 на същия член застраховани по този вид застраховка са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. Съгласно легалната дефиниция, даден в §
1, т. 33 от ДР към КЗ „Автомобилист“ е собственикът, ползвателят, държателят
или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или
използването му може да причини вреди на трети лица.
При така установеното от фактическа страна следва
извод, че между поведението на водача на товарния автомобил и настъпилите вреди
не е налице отношение на причинно-следствена зависимост, същият не е реализирал
ПТП с лек автомобил с рег. № *******, а причинените на последния имуществени
вреди се дължат на други фактори – виновното и противоправно поведение на друг
служител на сметопочистващото дружество, който няма качеството на автомобилист
по смисъла на § 1, т. 33 от ДР към КЗ (същият не е собственик, ползвател и
държател на специализираното МПС, нито водач или лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание), респ. неговата гражданска отговорност не е обект на застраховане по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – по арг.
от разпоредбата на чл. чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ. При това положение
гражданската отговорност на водача на товарния автомобил не може да бъде
ангажирана, а оттам следва и че застрахователят по застраховката „Каско“ не
разполага с възможност да суброгира срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя има вторичен характер
и е обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата.
Застрахователят никога не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител
на непозволеното увреждане, респ. ако водачът на застрахованото МПС не отговаря
за увреждането, няма да отговаря и застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“.
За пълнота следва да бъдат посочени и разясненията,
дадени с Решение от 28.11.2017 г. на СЕС (голям състав), постановено по дело С-514/16,
според което член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април
1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка
трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие
„използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански
трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на
настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт,
а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за задвижване
на помпата на хербицидна пръскачка. Според решение от 4 септември 2014 г., Vnuk
(C-162/13, EU:C:2014:2146) понятието „използване на превозни средства“ обхваща всяко използване на превозно средство в
съответствие с обичайната му функция. Съществуват
„смесени“ превозни средства, които могат да бъдат използвани както като
средство за транспорт, така и като обикновени машини, генериращи двигателна
сила и които могат като такива да причинят вреди на трети лица не само когато
се движат, но и когато са използвани в спряло положение като машини, генериращи
двигателна сила. Член 3, параграф 1 от
Първа директива трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие
„използване на превозни средства“ не обхваща само хипотезите на движение по
пътищата, тоест на движение по обществената пътна мрежа, а и всяко използване
на превозното средство в съответствие с обичайната му функция (вж. в този
смисъл решение от 4 септември 2014 г., Vnuk, C-162/13, EU:C:2014:2146, т. 59).
От горните съображения следва, от една страна,
че обхватът на понятието „използване на превозни средства“ не зависи от
характеристиките на терена, на който се използва моторното превозно средство.
Моторните превозни средства по член 1, точка 1
от Първа директива независимо от характеристиките им обикновено служат като
средство за транспорт. Следователно
понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1 от
тази директива обхваща всяко използване на превозно средство като средство за
транспорт. Фактът, че участвалото в
произшествието превозно средство не се е движело към момента на настъпване на
произшествието, сам по себе си не изключва възможността използването на това
превозно средство към този момент да е съобразно функцията му на средство за транспорт и съответно да попада в обхвата
на понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1
от Първа директива. Освен това въпросът дали двигателят му е бил включен или не
към момента на настъпване на произшествието, не е определящ в това отношение.
Що се отнася обаче до превозни средства, които
могат освен като средство за транспорт, каквото е обичайното им предназначение,
да бъдат използвани при определени обстоятелства и като работни машини, е важно
да се прецени дали при настъпването на произшествие, в което е участвало такова
превозно средство, последното е било използвано преди всичко като средство за
транспорт, в който случай използването му може да бъде обхванато от понятието
„използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Първа
директива, или като работна машина, в който случай използването му не би могло
да бъде обхванато от това понятие.
В настоящия случай вредите на лекия автомобил са
причинени в процеса на ръчно придвижване на контейнерите за отпадъци от
служители на сметопочистващото дружество до специализирания автомобил, с цел да
бъдат временно прикрепени към механичната система на последния, посредством
която съдържането на контейнерите се изсипва в товарния отсек на боклукчийския
камион. Т. е. при настъпване на ПТП, специализираното МПС не е било използвано
като средство за транспорт.
Не е налице и нито една от хипотезите за ангажиране на
безвиновната отговорност на застрахования по чл. 493, ал. 2, от т. 3 до т. 9 от КЗ, в частност
фактическият състав по чл. 493, ал. 2, т. 3 от КЗ, тъй като контейнерите за
отпадъци не са част от устройството или инсталацията на специализираното МПС,
както и този по чл. 493, ал. 2, т. 7 от КЗ, тъй като вредите не са произтекли
от МПС като вещ по чл. 50 от ЗЗД.
В случая мислимо би било единствено да се търси
отговорност от работодателя по чл. 49 или по чл. 45 от ЗЗД срещу прекия
причинител на вредата – виновния служител, но не и от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Горното обуславя основателност на депозираната
въззивна жалба, респективно обжалваното решение следва да бъде отменено, а
предявеният иск – отхвърлен.
По отношение
на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.
3, вр. с ал. 8 от ГПК право на разноски във въззивното производство
има единствено въззивникът и ответник в производството пред първата инстанция. Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за ответника в размер на 200,00
лв. – по 100,00 лв. за всяка от двете инстанции. В тази връзка на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 200,00
лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 195610 от 10.09.2020 г., постановено
по ГД № 71002 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 53 с-в,
с което признато за установено по предявения от „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** срещу „З.А.Д.„А.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
положителен установителен иск с правно основание по чл. 410, ал. 1, вр. с чл.
411 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, че „З. „А.И.“ АД дължи на З. „Л.И.“ АД сумата
от 148,54 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.09.2019 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 01.10.2019 г. по ЧГД № 53639 по описа за 2019
г. на СРС, включително в частта, с която „З.А.Д.„А.И.“ АД е осъдено да заплати
на „З.К.Л.И.“ АД сумата от 475,00 лв. за разноски в заповедното и исковото производство,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ******** срещу „З.А.Д.„А.И.“
АД, ЕИК ******** по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК положителен установителен иск
с правно основание по чл. 410, ал. 1, вр. с чл. 411 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД,
че „З. „А.И.“ АД дължи на З. „Л.И.“ АД сумата от 148,54 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2019 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
01.10.2019 г. по ЧГД № 53639 по описа за 2019 г. на СРС.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „З.А.Д.„А.И.“ АД, ЕИК ******** сумата от 200,00 лв. (двеста
лева),
представляваща разноски, сторени в производството пред първата и въззивната инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.