Р
Е Ш Е
Н И Е № 260146
гр. Бургас, 31.08.2020 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на десети юни
през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 69 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Агенция
за контрол на просрочени задъл-жения“ ЕООД срещу В.К.В. ***.
Дружеството твърди, че е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против В., въз основа на което е било
образувано ч. гр. дело № 9716/2019г. на РС Бургас. По него е била издадена
такава за сумите: 851.95 лв. – глав-ница, дължима по Договор за паричен заем № 5453833 от 12.07.2018г. сключен с
“Вива Кредит” ООД, вземанията по
който са били прехвърлени от последното на “Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД с Приложение №
1/01.07.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/
от 01.12.2016г.; 109.40 лв. – до-говорна лихва за периода от 26.07.2018г. до
21.03.2019г.; 319.02 лв. – такса за експрес-но разглеждане на документите;
326.25 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне
на обезпечение за периода 16.07.2018г. – 21.03.2019г.; 65 лв. – разходи и такси
за извънсъдебно събиране; 32.40 лв. – обезщетение за забавено пла-щане за
периода от 22.03.2019г. до 05.11.2019г.; законната лихва върху главница,
счита-но от 13.11.2019г. до окончателното плащане, както и за деловодни
разноски – 84.08 лв. Твърди също, че длъжникът е подал
възражение – по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това,
иска от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че той
му дължи горните суми. Претендира разноски.
Ответникът признава исковете по отношение на главницата и договорната
лихва, като е изявил желание да се споразумее за заплащането им с ответното
дружество, вед-но с разноски в размер на 65 лв., имайки предвид всички, сторени
такива, включително и по воденето на делото. Останалите суми счита за недължими
и моли Съда да отхвър-ли претенциите.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:
По заявление на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е издаде-на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу В.К.В. за исковите суми по ч. гр. дело № 9716/2019г.
на РС Бургас, приложено към
настоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е подал
възражение.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
водене на предявените установителни искове.
На 12.07.2018г. между “Вива Кредит” ООД и В. е сключен Договор за пари-чен заем № 5453833, по реда на ЗПФУР, по силата на който дружеството
му е предоста-вило сумата 1 000 лв. /с 252.61 лв. е рефинансиран друг негов
заем от 10.04.2018г./ – съ-гласно чл.3, ал.2, договорът служи за разписка, а
той се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва в размер на 153.62 лв. и такса за експресно разглеждане на документи-те от
391.50 лв. –
общо 1 545.12 лв., на осемнадесет равни двуседмични вноски – всяка от по 85.84
лв., в срок до 21.03.2019г. /л.7-9/
Съгласно чл.5, ал.1, т.1 и 2 от договора,
ответникът се е задължил, в 3-дневен срок от сключването му, да предостави на
заемодателя обезпечение, а именно – поръчител, отговарящ на определени
критерии, или банкова гаранция. В ал.2 е предвидено, че при неизпълнение на
това задължение той дължи неустойка в размер на 391.50 лв., платими заедно с
погасителните вноски – по 21.75 лв. към всяка от тях.
В Тарифата на “Вива
Кредит” ООД, вр. с чл.12 от договора за паричен заем, пък, е предвидено, че ако заемателят забави
плащането на погасителните вноски ще дължи за-плащане на разходите за събиране
на вземането, изразяващи се в изпращане на напом-нителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори и посеще-ния на адрес. Такива – в размер
на 65 лв., са начислени на В..
С Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г. “Вива Кредит” ООД и “Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД са се споразумели, че първото ще прехвърля на второто
станали ликвидни и изискуеми в пъ-лен размер вземания, произхождащи от договори
за потребителски кредити, сключени от продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, индиви-дуализирани в последващи приложения
към него, с характер на допълнителни споразу-мения. /л.14-15/
Представено е и извлечение от Приложение
№ 1/01.07.2019г. към същия, в което фигурира задължението на ответника
по процесния договор за заем към тази дата, с по-сочен размер от общо 1 671.62
лв. /л.18-20/
Договорът е валиден и е породил правно действие между
страните по него.
Безспорно е обстоятелството, че до момента на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК, както и на исковата молба, въз основа на
която е образувано настоя-щото дело, цесията не е била съобщена от “Вива Кредит” ООД на В. – съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие
спрямо него – ал.4.
С исковата молба ищцовото дружество е представило уведомление
/л.22/, писме-но потвърждение за извършената цесия от прехвърлителя /л.21 /,
както и пълномощно, с което последният го е упълномощил
да уведоми от негово име длъжника за нея. /л.24/
Ето защо, следва да се приеме, че с
получаването на преписи от книжата по дело-то ответникът е бил надлежно
уведомен за извършената цесия, съобразно разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД
– обстоятелство, което следва да бъде зачетено при постановя-ване на решението,
съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоящия момент ищецът се явява
негов кредитор.
При негова доказателствена
тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е изпълнил задълженията си
по договора за заем в уговорения срок – до 21.03.2019г. На-против – признава дължимостта
на главницата от 851.95 лв. и договорната лихва
в раз-мер на 109.40
лв.
Предявените от “Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД искове за тях са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Върху главницата се дължи и законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 13.11.2019г., до окончателното
й изплащане, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 22. 03.2019г. /падеж на
последната вноска/ до 05.11.2019г. в претендирания размер от 32.40 лв.
Установителните искове за сумите: 326.25 лв. – неустойка за неизпълнение на до-говорно
задължение за представяне на обезпечение за периода от 16.07.2018г. до 21.03. 2019г., 65 лв. – разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането, и 319.02 лв. – такса за експресно разглеждане на документите,
следва
да се отхвърлят – като неосно-вателни, по следните съображения:
Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно същите да се до-казват.
Според разясненията,
дадени в т.3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клау-зата за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санк-ционна функции, като тази преценка следва да се прави за
всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора.
В настоящия казус,
преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвест-ността в гражданските
и търговски правоотношения, уговорената неустойка в размер на 39.15 % от
главницата по договора за заем за липсата на обезпечение, което с оглед по-ставените
условия е твърде вероятно да не бъде осигурено, особено в рамките на 3 дни, е в
очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции,
тъй като не е съобразена с естеството на обезпеченото задължение и с възможните
вре-ди при неизпълнението му от заемателя /законната лихва върху дължимата
парична су-ма, която така или иначе се начислява/. Подобен несправедлив правен
резултат е несъв-местим с добрите нрави, защото създава условия за
неоснователно обогатяване на кре-дитора и води до извода, че неустойката излиза
извън присъщите й по закон функции, още към момента на уговарянето.
Предвид горното Съдът
намира, че клаузата за неустойката
по чл.5, ал.2 от дого-вора нарушава добрите нрави и на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е нищожна. Като такава, тя не е породила
права и задължения за страните по него.
По делото не са ангажирани доказателства
заемодателят да е направил каквито и да било разходи за събиране на вземането,
т. е. сумата от 65 лв., както и неустойката, е недължима от заемателя.
Най-накрая, ищецът не е ангажирал
доказателства и за осъществяване на допъл-нителната услуга ”експресно
разглеждане на документите” в рамките на 20 минути, ни-то такива, за това – как
точно е формирана нейната стойност, с оглед преценка еквива-лентността на
претендираната такса и съответствието й с разпоредбите на ЗЗП.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част
от исковете – общо 150 лв. за ДТ и юрисконсултски възнаграждения в общ размер
от100 лв.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.К.В., с ЕГН: **********,***, че същият дължи на ”Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”” № , ет., сумите: 851.95 лв. – главница по Договор за паричен заем № 5453833 от 12.07.2018г., сключен с
“Вива Кредит” ООД, вземанията по
който са били прехвърлени от последното на дру-жеството с Приложение № 1/01.07.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парич-ни
задължения /цесия/ от 01.12.2016г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 13.11.2019г. до окончателното й изплащане; 109.40 лв. –
договорна лихва за периода от 26.07.2018г. до 21.03.2019г., и 32.40 лв.
– обезщетение за забавено плащане за перио-да от 22.03.2019г. до 05.11.2019г., за които е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК – по ч. гр. дело № 9716/2019г.
на РС Б, като за
сумите: 319.02 лв. – такса за експресно разглеждане на
документите; 326.25 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение за периода от 16.07.2018г. до 21. 03.2019г. и 65 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователни.
ОСЪЖДА В.К.В. да заплати на ”Агенция за контрол на про-срочени
задължения“ ЕООД направените в заповедното и в
настоящото производства разноски – общо 150
лв. за държавни такси, както и
юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.