РЕШЕНИЕ
№ 644
гр. Велико Търново, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110101005 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени положителни
установителни искове за установяване съществуване на вземане на взискател по подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, срещу
която в срок е подадено възражение от длъжник. Правното основание на предявените
искове е чл.422 ал.1, вр. с чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на основание договор за издаване на
кредитна карта *******. ищецът е предоставил на ответника в качеството кредитополучател
банков кредит-овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 2500лв., като срокът
на ползване на овърдрафта е 02.07.2009г. и същият се подновява автоматично по реда на ОУ
на Банката. Сочи се, че кредитът е усвоен до максималния размер на отпуснатия лимит и
частично погасяван, като в исковата молба са посочени датите и сумите на усвояването му и
на частично погасяване. В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е в забава
считано от 19.10.2014г., поради което вземането станало изцяло предсрочно изискуемо и на
длъжника била връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК покана за предсрочната изискуемост на
23.07.2020г., като Банката счита кредита за предсрочно изискуем от 12.11.2020г. Излагат се
твърдения, че за претендираните суми по кредита, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу която длъжникът депозирал възражение по чл.414 от
ГПК и ищецът предявил настоящите положителни установителни искове. Моли съда да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2 500лв.-непогасена главница
по договор за издаване на кредитна карта №1******г, сумата 2965,35лв.-просрочена
договорна лихва, за периода 19.09.2014г.-11.11.2020г., сумата 95,45лв.-просрочена
наказателна лихва, за периода 19.10.2014г.-12.03.2020г. и от 14.05.2020г.-11.11.2020г.,
законната лихва, начислена за периода 12.11.2020г. до 17.11.2020г. в размер на 4,16лв..,
сумата 58,80лв.-разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
по частно гр.дело 2759/2020г по описа на ВТРС. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба.В
1
проведените открити съдебни заседания, ответникът, не се явява и не се представлява.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 02.07.2007г. между ищеца "******АД и ответника Г. Н. ЯНК. е сключен договор
за издаване на кредитна карта №***** по силата на който договор Банката предоставила на
кредитополучателя банков кредит-овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на
2500лв. Съгласно чл.3 от договора срокът за ползване на овърдрафта е до 02.07.2009г., като
същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ на Банката за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип**** Съгласно
чл.18 от ОУ картодържателят има задължение ежемесечно да погасява минимална
погасителна вноска и лихва за отчетния период, като падежа е всяко 5-то число на месеца.
Съгласно чл.14 от ОУ, за ползваният овърдрафт титулярът ползва гратисен период със срок
до 45 дни и в случай, че до датата на падежа титулярът погаси пълния размер на дебитното
салдо по сметката си, формирано до края на последния отчетен период, Банката не
начислява лихва върху ползваните до падежа суми. В чл.14.1 е посочено, че при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо по сметката за
последния отчетен период банката начислява на 19-то число на месеца, следващ отчетния
период лихва върху пълния размер на непогасените суми в размер на фиксирания лихвен
процент, уговорен в договора, като лихвата се начислява за всяка отделна трансакция,
считано от датата на извършването й до датата на погасяването. В чл.15 от ОУ е посочено,
че титулярът се задължава да заплаща на Банката дължимите съгласно Тарифата такси и
комисионни във връзка с договора и ОУ.
В чл.7 от процесния договор за овърдрафт кредит е визирано, че при непогасяване до
датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния
отчетен период, държателят на картата заплаща на банката, след изтичане на първите три
отчетни периода, ГЛП в размери, както следва: при извършване на безналични плащания на
ПОС терминал-16%, а за всички останали трансакции-18%. В чл.8 от договора е посочено,
че при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен
лимит се начислява наказателна лихва в размер на лихвата за ПОС транзакции с надбавка
12%.
В т. 28 от ОУ е предвидена възможност за банката при неплащане на което и да е
задължение в срок по-дълъг от 5 работни дни след настъпване на изискуемостта му и след
писмено уведомяване на ответника да обяви овърдрафта за предсрочно изискуем. При
сключване на договора ответникът декларирал, че е запознат с Общите условия и с
Тарифата за таксите и комисионните на банката.
По делото е прието като доказателство заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че предоставените парични средства на ответника по
процесния договор са в размер на 2500лв., като ответникът е усвоявал суми и е правил
погасявания, съгласно изложеното от вещото лице. Видно от заключението последната
погасителна вноска по кредита е от 07.02.2014г., като е внесена сумата 300лв., а към
20.10.2014г.отпуснатия кредитен лимит в размер на 2500лв. е изцяло усвоен. Вещото лице е
2
установило, че считано от 20.10.2014г. ответникът не е извършвал ежемесечни погасителни
вноски по договора за кредитна карта и е бил в забава, считано от 20.10.2014г. Видно от
заключението, начислените като дължими суми са 2500лв.-главница, договорна лихва в
размер на 3196,42лв., наказателна лихва в размер на 4366,94лв. Вещото лице е направило
изчисления, че размерът на договорната възнаградителна лихва за периода 17.11.2017г.-
11.11.2020г. е 1549,22лв., а на наказателната лихва за същия период е 2116,54лв. Законната
лихва за забава за периода 12.11.2020г.-17.11.2020г. възлиза на 4,17лв., а законната лихва за
забава за периода 17.11.2017г.-17.11.2020г. е 761,81лв. Вещото лице е посочило, че кредитът
е обявен за предсрочно изискуем на 12.11.2020г.
Ищецът ********, гр.С е депозирала на 18.11.2020г. до Великотърновски районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника Г. Н.
ЯНК. въз основа на извлечение от счетоводни книги на Банката. Издадена е заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№1147 от 20.11.2020г., и изпълнителен лист от 20.11.2020г. по ч.г.гр.д.***** на
Великотърновски районен съд против длъжника Г. Н. ЯНК. за сумите 2500 лв. /две хиляди
и петстотин лева/ - главница, 2965,35 лв. /две хиляди деветстотин шестдесет и пет лева и
тридесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 19.09.2014г. до 11.11.2020г., 95,45
лв. /деветдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/ - наказателна лихва за периода от
19.10.2014г. до 11.11.2020г., 4,16 лв. /четири лева и шестнадесет стотинки/ - законна лихва
за периода от 12.11.2020г. до 17.11.2020г., 58,80 лв. /петдесет и осем лева и осемдесет
стотинки/ - разноски за връчване на покана, дължими съгласно извлечение от счетоводните
книги на „****” АД по Договор за издаване на кредитна карта № *****, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 162,48 лв. /сто шестдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът
депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от
съобщаването заявителят “***” АД е предявила настоящите положителни установителни
искове срещу възразилия длъжник.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1,
вр. с чл.415 ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземането си
по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, против която е подадено
своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледан по същество, иска за установяване дължимост на претенцията за главница
в размер 2500 лв. е основателен и доказан. Съображенията за това са следните:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
3
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Не се спори по делото и от събраните доказателства се установява, че между страните
е възникнало облигационно договорно правоотношение, породено от сключен на
02.07.2007г. договор за издаване на кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт). По силата на договора банката е предоставила на ответника-титуляр по
посочената в договора банкова сметка правото да ползва до 02.07.2009г. кредитен лимит в
размер до 2500 лева, като срокът за ползване се подновява автоматично при условията и по
реда, предвиден в ОУ на банката. Прието е, че с подписване на договора, титулярът се е
запознал с ОУ и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и
банката. Съгласно ОУ срокът за ползване на кредитния лимит /овърдрафта/ е посочения в
договора, като същият се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок при
условие, че титулярът не е уведомил банката за прекратяване на договора най-късно 60 дни
преди изтичане на текущия срок.
Не се твърди от страните, съответно не са ангажирани доказателства за отправено от
коя да е от страните по договора до другата предизвестие за прекратяване на договорната
връзка.
Съгласно чл.7 от договора за всички операции, изпълнени до размера на текущия
кредитен лимит, отчетени през съответния период, титулярът има право на гратисен период,
при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период погаси задълженията си
до пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период. Към датата на
подписване на процесия договор гратисният период е 45 дни. При непогасяване на пълния
размер на дебитното салдо в срок, титулярът заплаща годишна лихва, в размер на
приложимия към датата на начисляване БЛПкк за български левове, като лихвата се
начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за действителния брой
дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на Банката, до
датата на погасяването.
Договорено е, че при непогасяване на падежа на минималната погасителна вноска
или надвишаване на текущия разполагаем кредитен лимит, титулярът заплаща на Банката за
дните на просрочие наказателна лихва съгласно действащата Тарифа и по реда, предвиден в
Общите условия.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ответникът е
преустановил плащанията на месечните погасителни вноски на 07.02.2014, а към
20.10.2014г целият кредитен лимит от 2500лв. е бил усвоен. След като не е изпълнил
задължението си да върне усвоения кредит, то за банката е възникнало правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем, поради настъпили обстоятелства по т.28 от ОУ. Поканата
за обявената предсрочна изискуемост е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,
4
като за уведомяването на длъжника кредиторът е направил разноски в размер на 58,80лв.,
които се претендират като дължими.
Видно от заключението незаплатената главница по договора за кредитна карта е в
размер на 2500лв.
Във възражението по чл.414 от ГПК длъжникът е релевирал възражение за
погасяване по давност, което следва да бъде разгледано в настоящото производство.
По възражението за погасяване по давност съдът намира следното: Сключеният
между страните договор по своята правна същност представлява договор за револвиращ
кредит, тъй като страните са се съгласили кредитополучателят да разполага с определена
сума /кредитен лимит/, която може да ползва многократно и неограничено във времето в
рамките на целия срок на договора, в пълен размер или частично. За разлика от стандартния
договор за потребителски кредит, при който е определен падежът за плащане на
определените по размер вноски, на които е разсрочено плащането на части на еднократно
отпуснатата в заем сума, при револвиращия кредит такава възможност липсва тъй като
сумата в рамките на кредитния лимит се ползва многократно и връщането й е обусловено по
размер от волята на държателя на картата и ползваните от него средства в рамките на
лимита. При това положение падежът за връщане на цялата усвоена главница по този вид
кредити настъпва с изтичане срока на договора или при предсрочното му прекратяване.
Срокът по чл. 110 от ЗЗД в разглеждания случай е започнал да тече от деня, в който
вземането е станало предсрочно изискуемо – 12.11.2020г. Следва да бъде посочено, че до
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, договорът се е подновявал
автоматично и никоя от страните не е предприела действия за едностранното му
прекратяване .
С оглед гореизложеното предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД относно вземанията от 2500 лв. за главница и 58,80 лв. за разноски за връчване
на покана за предсрочна изискуемост, за които е издадена заповедта за изпълнение по по
частно гражданско дело №2759/2020г., по описа на Великотърновския районен съд се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
По отношение възражението за давност относно лихвите, съдът намира следното:
Договорна и наказателна лихва не се дължат след датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. В съобразителната част на т.2 на ТР №3/2017 г. от 27.03.2019 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. При договора за
овърдрафт погасяването на задълженията по него не се изпълнява на предварително
договорени анюитетни вноски. При ползването на овърдрафт, кредитополучателят има
възможност да тегли суми в брой или да нарежда плащания за суми до определен лимит,
надвишаващ наличността по банковата сметка. Кредитният лимит може да се използва при
необходимост и се погасява с всяко постъпване на средства по сметката, като няма
определена месечна вноска и лихвата, която се заплаща, се начислява само върху ползваната
част и за дните, през които тя е ползвана. Това означава, че в конкретния случай договорната
5
лихва има характер на периодично плащане с начален момент на изискуемостта, считано от
датата на начисляването като дължима при съобразяване със съответните условия на
договора, вкл. и по отношение на процента, в който е определена. Наказателната лихва,
начислявана в конкретния случай също носи всички белези на „периодично плащане“ по
смисъла на чл.111, б.в от ЗЗД. Понятието "периодични плащания" се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съдът намира
възражението на ответника за погасяване с тригодишна давност по осн.чл.111 б.”в ЗЗД на
вземанията за лихви за частично основателно. Погасени по давност са наказателната и
договорната лихва за период по-дълъг от 3 години назад от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 20.11.2020г.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните,
размерът на наказателната лихва за периода от 17.11.2017г. до 11.11.2020г. е 2116,54лв.
Ищецът претендира като дължима само сумата 95,45лв., поради което и с оглед забраната за
произнасяне свръхпетитум, искът за дължимост на наказателната лихва следва да се уважи в
целия претендиран размер от 95,45лв., за периода 17.11.2017г.-11.11.2020г.
Видно от заключението размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода
17.11.2017г.11.11.2020г възлиза на 1549,22лв., до който размер следва да се уважи иска, а за
разликата над 1549,22лв. до пълния претендиран размер от 2965,35лв. и за периода
19.09.2014г.-16.11.2017г., искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
Следва да се признае за дължима и законната лихва за периода 12.11.2020г. до
17.11.2020г. в размер на 4,16лв., чийто размер се установява от заключението на
експертизата.
Върху главницата от 2500лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
18.11.2020г., до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 112,48лв., за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В исковото производство направените
от ищеца разноски са 112,48 лв. за държавна такса, 300лв. за възнаграждение за вещо лице,
като има заявена претенция за юрисконсултско възнаграждение. По отношение претенцията
на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при
определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към
настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./,
като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид на това, че производството не
6
е с голяма фактическа и правна сложност, следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение за настоящото исково производство в размер от 200лв. При това положение
общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на
774,96 лв., като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 579,82лв.,
съразмерно на уважената част на исковите претенции.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Н. ЯНК. с
ЕГН: **********, с адрес г*****, ДЪЛЖИ на ******************************, сумата
2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ - главница, сумата 1549,22 лв. /хиляда петстотин
четиридесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ - договорна лихва за периода от
17.11.2017г. до 11.11.2020г., сумата 95,45 лв. /деветдесет и пет лева и четиридесет и пет
стотинки/ - наказателна лихва за периода от 17.11.2017г. до 11.11.2020г., сумата 4,16 лв.
/четири лева и шестнадесет стотинки/ - законна лихва за периода от 12.11.2020г. до
17.11.2020г., сумата 58,80 лв. /петдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ - разноски за
връчване на покана, дължими съгласно извлечение от счетоводните книги на „******” АД
по Договор за издаване на кредитна карта № ***** ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /18.11.2020г./ до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК 20.11.2020г. и изпълнителен лист по частно гр.дело ***** по описа на ВТРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва само в частта за разликата над 1549,22лв. до
пълния претендиран размер от 2965,35лв. и за периода 19.09.2014г.-16.11.2017г., поради
погасяване по ДАВНОСТ на вземането за договорна лихва в посочената част.
ОСЪЖДА Г. Н. ЯНК. с ЕГН: **********, с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на
“*******, сумата общо 579,82лв./петстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и две
стотинки/, представляваща направени разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство по частно гр.дело
*****. по описа на ВТРС и по настоящото исково производство, изчислени съразмерно на
уважената част на исковите претенции.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по
ч.гр.д.***** на ВТРС.
7
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8