РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 20.08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на 23 юли, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 319
по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.З.И. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1085-000632/08.06.2020
г. на Началник сектор
към ОД на МВР – Русе, сектор „Пътна полиция“, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на И.
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Наведени са доводи за неправилност на оспорената заповед, иска се отмяната и. Претендират се разноски.
Ответникът – Началник сектор „ПП” към ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Д., оспорва жалбата. Представя допълнително
доказателства за компетентност на органа,издал оспорения адм.акт.Претендира
присъждане на разноски за юрисконсулт в размер на 200 лева.
Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената
заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 08.06.2020 г., видно от
отбелязването в разписката в самата заповед, а жалбата против същата е подадена
на 12.06.2020 г., поради което жалбата е допустима
като подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на
оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспорената Заповед за прилагане на прилагане на ПАМ № 20-1085-000632/08.06.2020
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе
спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1 , б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца прекратяване
на регистрацията на притежаваното от нея ППС за срок от 1 година. За да приложи
мярката, административният орган се е мотивирал с това, че тя се налага, тъй
като на 05.06.2020 г. в 23,12ч. Н.З.И. е управлявал собственото си МПС-л.а „Мерцедес ГЛЕ 450 4 Матик“ с рег.
№ *** след употреба на наркотични вещества или техните
аналози, установено с техническо средство Drug test 5000 № ARLJ
0038, който отчел положителен резултат-наличие на канабис 25
, като е издаден и връчен талон за изследване № 0038734, в който И. се е съгласил с резултата от теста и не е дал кръв за
медицинско изследване.
В заповедта е направено позоваване на АУАН № АА 550216 от 05.06.2020 г. /л.
4 от преписката/, съставен срещу И., за управление на горепосочения лек на
автомобил на 05.06.2020 г. в гр.Русе след употреба на наркотици
С
подадената жалба не се оспорват
фактическите установявания в Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1085-000632/08.06.2020
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе и процесуалният
представител изрично заявява, че не оспорва фактическите основания. Единствените
оплаквания са относно липса на съразмерност при определяне на срока на
прилагане на ПАМ.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни
административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на основание чл.171, т.1, б.“б“
от закона. Цитираната норма, в
относимата редакция съобразно датата на оспорената заповед
, а именно редакцията на ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г., разписва
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
В тази връзка са представени Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. на директора
на ОДМВР – Русе, изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., с която той
е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по
ЗДвП, между които по т. 2 и Началника на Сектор „Пътна полиция“ към Областната
дирекция, допълнена със Заповед № 336з-334/12.02.2020г. Заповедта е издадена на
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и и Заповед рег. №8121з-48 от 2015 г. на
Министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по делото, но
е ноторен факт, че с нея Министърът на вътрешните работи определя Областните
дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП.
Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът
на ОД на МВР - Русе, с горецитираната Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г.,
изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., е делегирал правомощията си
по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началника на
Сектор ПП при ОД на МВР – Русе
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово
изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно
средство от водач след употреба на наркотични вещества.
Конкретните факти се установяват еднозначно от приложените в
административната преписка писмени доказателства, а и се признават от жалбоподателя.
Оспорената ПАМ е в предвидения от
закона срок решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Анализът на чл.171, ал.1 от ЗДвП показва, че за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага ПАМ „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“
с различна продължителност, в зависимост от конкретното нарушение - до
отпадане на основанието за това; до
успешното полагане на проверочен изпит; до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от един месец; до
заплащане на дължимата глоба; до предоставяне на
сключена валидна застраховка; за срок от един
месец; до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Прави впечатление, че логиката на законодателя е да обвърже
продължителността на ПАМ с конкретен юридически факт – отпадане на
основанието за прилагането й; решаване на въпроса за отговорността,
успешно полагане на проверочен изпит, предоставяне
на сключена валидна застраховка. Докато в другите
случаи сбъдването на конкретния факт се дължи на волята на лицето, по отношение
на което е приложена ПАМ, то в хипотезата на „решаване на въпроса
за отговорността“ това не зависи от него. Затова и в тези случаи, освен
настъпване на факта – решаване на въпроса за отговорността, законодателят
включва и горна времева граница на ПАМ. Така определената продължителност
очевидно държи сметка за две обстоятелства – да се даде достатъчно време на
компетентните органи да решат виновно ли е лицето /затова и при по-леките
нарушения по чл.171, ал.1, б.“г“ ЗДвП продължителността е до един месец, а в
хипотезата на чл.171, ал.1, б.“б“, когато се касае не само до нарушение, но и
до извършване на престъпление – до 18 месеца/, по отношение на което е приложена
ПАМ, а от друга страна – да се постави горна граница на този срок, за да се
стимулират същите тези органи да си свършат работата своевременно, без да се
засяга необосновано дълго правната сфера на лицето. При тази законова
формулировка на продължителността на ПАМ съдът намира, че не е предоставено на
волята на прилагащия ПАМ, нито на съда да редуцира продължителността на
мярката, тъй като тя е определена в твърд размер и не подлежи на
индивидуализация.Предвид изложеното, оспорването е неоснователно и следва да
бъде отхвърлено.
Ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер
на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.24 от
НЗПП.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд – Русе,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.З.И. ***, ЕГН**********, против
Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1085-000632/08.06.2020
г. на Началник сектор
към ОД на МВР – Русе, сектор „Пътна полиция“, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на И. до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Н.З.И. ***, ЕГН**********,*** сумата от 100.00лв. /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: