№ 37879
гр. София, 19.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20241110119145 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 119, ал. 3 ГПК.
Образувано е по предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД от ЗД „Бул Инс“ АД
срещу община Пловдив за заплащане на сумата 116,52 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 12.07.2019 г. в гр. Пловдив, поради попадане в необозначена и необезопасена
неравност на пътното платно – дупка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като е направен
отвод за местна подсъдност на предявените искове.
Във връзка с направеното възражение за липса на местна подсъдност, съдът намира
следното:
По силата на чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника. Доколкото за ответникът е приложима
разпоредбата на чл. 108 ГПК (изм.ДВ бр.86/2017г.), съгласно която исковете срещу
държавата и държавни учреждения, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало
правоотношението, от което произтича спорът. В случая правоотношението, от което
произтича спорът, е извъндоговорно. Касае се за непозволено увреждане, като ПТП от което
са произлезли вредите е възникнало на територията на община Пловдив – което се твърди от
ищеца и се установява от ангажирани по делото писмени доказателствени средства.
Действително в случая освен наличието на фактическият състав на непозволеното
увреждане, трябва да е налице и факта на застрахователния договор и плащането по него, но
тук следва да се съобрази, че е налице особена хипотеза на суброгация без регресно право,
защото застрахователят не заплаща чуждо задължение, а свое такова. При това положение
той встъпва в правата на увредения срещу възможителя на работата – арг. чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД. Тоест, в случая доколкото се касае за претенция
основана на особена суброгация, то водещ е фактическият състав на деликта, като именно
на мястото където е настъпило процесното ПТП настъпват и противоправните последици –
изразяващи се в имуществени вреди.
За липсата на местна подсъдност съгласно правилото на чл. 119, ал. 3, пр. 2 съдът
следи служебно, но за пълнота следва да се отбележи, че така направеното от ответника
възражение е в срок, съгласно чл. 119, ал. 3, пр.1. Съгласно правилото на чл. 108, ал. 2 ГПК –
1
искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на
последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от
което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110 ГПК. Когато то е възникнало в
чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София.
С оглед на горното настоящия съдебен състав счита, че с оглед правилото на чл. 108,
ал. 2 ГПК и отвода за местна подсъдност, направен от ответника, производството пред
Софийски районен съд следва да бъде прекратено, а делото следва да бъде изпратено по
местна подсъдност на Районен съд – гр. Пловдив.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 19145/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 126 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2