№ 18237
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря Н. Г. Н.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110115827 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26,ал.1 предл.1 и 2 от ЗЗД,вр.чл.143,ал.1 от ЗЗП от Б. Г. Б.,ЕГН
**********,с адрес гр.София,кв.“Филиповци“ АДРЕС,с пълномощник адв.Х.
Й.,с адрес гр.София,АДРЕС против „Би енд джи кредит“ООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Незабравка“ №
25,ет.5,представлявано от Б.Б. и С.Г.,с искане за прогласяване като
недействителни поради противоречие със закона,накърняване на добрите
нрави и като неравноправни на договорните клаузи на чл.9,ал.1 и чл.9,ал.2 от
сключен между страните договор за паричен заем.
В исковата молба се твърди,че на 30.09.2022 г. е сключен договор за
кредит между страните № ********* при заемна парична сума от 1500 лева и
срок за връщане осемнадесет месеца. Сочи се,че в договора има клауза за
бързо разглеждане на искането за кредит,за което е дължимо възнаграждение
в размер на 926,28 лева,както и е уговорена клауза „динамично плащане по
кредита“ при възнаграждение в размер от 1389,24 лева. В исковата молба са
изложени съображения,че двете договорни клаузи са недействителни и
единствената цел,с която са уговорени е да бъде реализирана печалба от
ответника. Ищцата моли съда да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
със становище за неоснователност на исковете – твърди се,че договорните
клаузи са действителни,индивидуално уговорени са и потребителят е приел
същите. Ответната страна моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
1
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е договор за кредит MAX-*********,сключен на 30.09.2022
г. между „Би енд джи кредит“ООД,като кредитор,и Б. Г. Б.,като
кредитополучател,съгласно който кредиторът се задължава да предостави
сумата от 1500 лева,а кредитополучателят приема да връща същата парична
сума на осемнадесет погасителни вноски,всяка от които в размер от 111,58
лева. Съгласно чл.9,ал.1 от договора при кандидатстването си за кредит
кредитоискателят е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за
кредит като паричната сума за бързо разглеждане е в размер от 926,28 лева и
е дължима на равни части през периода на кредита,добавени към всяка
погасителна вноска. Съгласно чл.9,ал.2 от договора за кредит
кредитоискателят е заявил желание да ползва динамично плащане по своя
кредит като паричната сума за динамичното плащане е в размер от 1389,24
лева,платими на равни части към всяка вноска по погасителния план към
договора за кредит.
Установява се,че погасителната вноска възлиза на 111,58 лева по
първоначалния погасителен план,а след добавяне на уговорените плащания
по чл.9,ал.1 и ал.2 от договора за кредит погасителната вноска е в размер от
240,22 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.143 от ЗЗП за
прогласяване недействителност на договорна клауза подлежи на
уважаване,ако бъдат установени обстоятелства,при които тази договорна
клауза не би могла валидно да обвързва страните и да породи правни
последици за страните по договорното правоотношение. В настоящия случай
ищцата Б. с исковата си претенция твърди,че клаузата на чл.9,ал.1 от
сключения договор за кредит,с която е регламентирана дължимост на такса за
бързо разглеждане на искането за кредит е недействителна. Страните не
спорят,а и от представените по делото доказателства се установява,че между
страните е сключен договор за заем със заемна парична сума в размер от 1500
лева,а от цитираната клауза на чл.9,ал.1 от договора се установява,че
предвидената такса за бързо разглеждане възлиза на 926,28 лева,т.е.
представлява почти 62 % от заемната парична сума. Софийският районен съд
приема,че исковата претенция,предявена от ищцата Б. за прогласяване
недействителност на договорната клауза на чл.9,ал.1 от сключения между
страните договор за кредит е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 10а
ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Според
ал. 2 на чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Таксата за бързо разглеждане е свързана с дейността по отпускане и
усвояване на кредита,което означава,че тази такса не е начислена за
допълнителни дейности,а за дейност,каквато дружеството кредитор е длъжно
да извърши в процеса по разглеждане на всяко искане за кредит,респективно
2
в процеса по сключване на договор за кредит. Тази такса се дължи не за
извършването на допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ЗПК, а като
възнаграждение на заемодателя за извършването на задължителни за него
действия – проверка на представените от лицето,кандидатстващо за кредит
документи, въз основа на които да вземе решение дали да предостави
заемната парична сума,за която кредитоискателят е подал искане. Съдът
намира,че при разглеждане на документите за отпускане на кредит
кредиторът не прави допълнителни или неприсъщи разходи, за които да
събира такса. Предвид това съдът намира, че тази клауза е нищожна поради
противоречието с императивна законова норма. Разпоредбата на чл.21,ал.1
от ЗПК предвижда,че всяка клауза в потребителски договор,с която се
нарушава или заобикаля регламентирана от закона норма е нищожна. В
конкретния случай с разпоредбата на чл.10а от ЗПК е предвидено в кои
хипотези кредиторът може да начислява такси,а именно когато същите се
отнасят до допълнителни дейности,както и е наложена изрична забрана да
бъдат начислявани такси за дейности,свързани с дейността по предоставяне
на кредит. Съобразявайки разпоредбите на чл.10а от ЗПК и на чл.21,ал.1 от
ЗПК съдът намира,че клаузата,която предвижда дължимост на такса за бързо
разглеждане се явява недействителна и исковата претенция за прогласяването
й като недействителна подлежи на уважаване. В тази насока следва да бъде
отбелязано,че преценката за кредитопоспособността на
заемополучателя,респективно за степента на риск представлява присъща за
заемодателя дейност,каквото заемодателят дължи по всяко искане за
отпускане на кредит,с което е сезиран,дейността по разглеждане документите
за отпускане на кредит е присъща и характерна за дружеството
кредитор,поради което са налице предпоставки да се счита,че чрез
регламентиране дължимост на такса за бързо разглеждане се нарушават
императивни правни норми. Развитите съображения мотивираха съда да
приеме,че искът за прогласяване недействителност на клаузата на чл.9,ал.1 от
договора за кредит следва да бъде уважен.
Софийският районен съд приема,че и исковата претенция за
прогласяване недействителност на договорната клауза на чл.9,ал.2 от
договора за кредит,сключен между страните подлежи на уважаване. С
цитираната договорна клауза страните са уговорили динамично плащане по
договора за кредит,за което страната заемополучател се задължава да заплати
1389,24 лева,т.е. размерът на дължимата такса възлиза на почти 93 % от
размера на заемната парична сума. Уважаването на иск за прогласяване
недействителност на договорна клауза е обусловено от установяване
наличието на обстоятелства,при които тази договорна клауза не би могла да
породи правни последици. При съобразяване правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищцата Б. следва да проведе доказване,че
договорната клауза,с която е предвидено възнаграждение за услуга
динамично плащане противоречи на или заобикаля императивни правни
норми,а в тежест на ответника е провеждането на доказване,че договорната
клауза е индивидуално уговорена и при уговарянето й не е допуснато
нарушение на императивна правна норма . Софийският районен съд счита,че
3
посочената клауза не е индивидуално уговорена – ответникът не е ангажирал
доказателства клаузата да е уговорена между страните по конкретното заемно
правоотношение,а същевременно предвид обстоятелството,че с договорната
клауза се препраща към общите условия, съдът намира,че дружеството
ответник по исковете обичайно предлага подобна договорна клауза на
лицата,кандидатстващи за отпускане на паричен заем,респективно тази
договорна клауза не е предмет на индивидуално договаряне. В тази насока
съдът намира,че следва да бъде отчетено,че съгласно чл.146,ал.2 от Закона за
защита на потребителите клаузи,които са включени в общите условия не се
явяват индивидуално договорени,а ако тези клаузи бъдат счетени за
неравноправни същите се явяват нищожни – чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха
могли да породят правни последици. Съгласно чл.143 от Закона за защита на
потребителите клаузата се явява неравноправна,ако е уговорена във вреда на
потребителя,не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните.
Софийският районен съд приема,че оспорената като недействителна
клауза,регламентираща такса за динамично плащане,поражда значително
нарастване общия размер на задължението по договора за кредит и поради
тази причина клаузата на чл.9,ал.2 от договора за кредит следва да бъде
прогласена за недействителна. В тази насока съдът счита,че следва да бъде
отчетено,че размерът на заемната парична сума е 1500 лева,а размерът на
възнаграждението за динамично плащане възлиза на 1389,24 лева,т.е.е в
размер,близък до размера на главницата. За да възприеме,че уговарянето на
допълнително възнаграждение за динамично плащане накърнява принципа на
добросъвестност при договарянето,а и накърнява равновесието между
страните,съдът взе предвид,че принципът на еквивалентност на договорните
престации предвижда,че правото на възнаграждение възниква за реално
реализирани задължения по договорното правоотношение. Софийският
районен съд счита,че чрез уговаряне на дължимост на такса динамично
плащане се достига до нарушаване на императивни правни норми,а именно на
разпоредбите на чл.19,ал.4 от ЗПК и чл.19,ал.5 от ЗПК. Съгласно чл.19,ал.4 от
ЗПК общият размер на разходите не може да надвишава петкратния размер на
законната лихва,а ал.5 предвижда,че всяка уговорка в противен смисъл се
явява недействителна. Макар договорът да съдържа отразяване,че ГПР
възлиза на 49,49 %,което формално води до спазване на чл.19,ал.4 от
ЗПК,уговарянето на допълнително възнаграждение за динамично плащане в
размер,близък до размера на главницата по договора за кредит води до
извод,че се достига до накърняване на императивни разпоредби. Съгласно §
1,т.1 от Закона за потребителския кредит общият разход на кредита включва
всички видове разходи,пряко свързани с договора за кредит. Отчитайки
легалната дефиниция на понятието общ разход по кредита,съдът приема,че
разходи,свързани с начин на погасяване на вноските по кредита,би следвало
да бъдат включени в общия разход,защото са свързани с договора за кредит.
В конкретния случай ако уговореното възнаграждение за динамично плащане
би било включено в ГПР би се достигнало до нарушаване разпоредбата на
чл.19,ал.4 от ЗПК. Така мотивиран,съдът намира,че исковата претенция за
4
прогласяване недействителност на договорната клауза на чл.9,ал.2 от
договора за кредит е основателна.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата Б. претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че в полза на
ищцата следва да бъде присъдена сумата от 106 лева внесена държавна
такса,а в полза на адв.Й. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 1006,70 лева за предоставена правна помощ по
реда на чл.38 от ЗА.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата на чл.9,ал.1 от
договор за кредит MAX-*********,сключен на 30.09.2022 г.,между от Б. Г.
Б.,ЕГН **********,с адрес гр.София,кв.“Филиповци“ АДРЕС и „Би енд джи
кредит“ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Незабравка“ № 25,ет.5,представлявано от Б.Б. и С.Г.,по иск с
правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.143 от ЗЗП,предявен от Б. Г. Б.
против „Би енд джи кредит“ООД.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата на чл.9,ал.2 от
договор за кредит MAX-*********,сключен на 30.09.2022 г.,между от Б. Г.
Б.,ЕГН **********,с адрес гр.София,кв.“Филиповци“ АДРЕС и „Би енд джи
кредит“ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Незабравка“ № 25,ет.5,представлявано от Б.Б. и С.Г.,по иск с
правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.143 от ЗЗП,предявен от Б. Г. Б.
против „Би енд джи кредит“ООД.
ОСЪЖДА „Би енд джи кредит“ООД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София,ул.“Незабравка“ № 25,ет.5,представлявано от
Б.Б. и С.Г. да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Б. Г.
Б.,ЕГН **********,с адрес гр.София,кв.“Филиповци“ АДРЕС сумата от 106 (
сто и шест ) лева съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „Би енд джи кредит“ООД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София,ул.“Незабравка“ № 25,ет.5,представлявано от
Б.Б. и С.Г. да заплати на адв.Х. П. Й. – Костадинова,с адрес
гр.София,бул.“Ал.Стамболийски“ № 125-2,ет.5,офис 5.3 сумата от 1006,70
лева ( хиляда и шест лева и седемдесет стотинки ) адвокатско възнаграждение
за предоставена правна помощ по реда на чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5