Решение по дело №1236/2018 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 395
Дата: 29 юни 2018 г. (в сила от 2 юли 2019 г.)
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20185510101236
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

 

гр. К., 29.06.2018 година 

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А    

 

 

Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 25.06.2018 година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Елена Стоилова, като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № **** по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

                                                                                   

 Гражданско дело № ****/2018 г. е образувано по искова молба от Ц.И.П., против П. „И.Х.“***, като предявява искове за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението работа с правно основание чл. 344 ал.1 и 2 КТ.    

Ищецът твърди, че на *****2018 г. в П. „И.Х.“*** му била връчена от Б. К. - служител в РУО С. Заповед №*****/ *****2018 г. на Началник на РУО С., за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ - съкращаване на щата. Счита  заповедта за незаконосъобразна, поради това, че  нямало реално съкращаване на щата; не бил уведомен за извършен подбор и дори да бил  извършен такъв, не били спазени критериите за подбор. Сочи, че с писмена молба до Началник на РУО С. изискал копие от посочените документи, но му било отказано предоставянето им, под предлог, че съдържали лични данни.  Твърди, че основание за прекратяване била  посочена Заповед на Министъра на образованието и науката №РД -**** от ****.2018г., като  посочената дата не била настъпила още и затова счита, че нямало издадена такава заповед. Сочи, че основанието за прекратяване на ТПО, посочено в Заповедта, било чл. 328 ал.1 т.2 от КТ, което основание изисквало да бъде обсъден въпросът дали не били  налице предпоставките за ползването на закрилата по чл. 333 от КТ. Не било взето становището на РЗИ гр. С. преди уволнението му. Предвид  притежавано решение на ТЕЛК  за 88 % трайна неработоспособност във връзка със заболяването му - захарен диабет, същото било включено в списъка на заболяванията, които се ползвали  от защита при уволнения. Началник на РУО бил изискал експертно мнение от ТЕЛК С., но не се съобразил с предписанията. Съгласно решението на ТЕЛК счита,  че можел  да бъде преместен на друга работа, но не и уволнен, т.е. не се били  съобразили с решението на ТЕЛК в този смисъл. Твърди, че в административен акт липсвали задължителни реквизити съгласно чл. 59 ал. 2 т.7 от АПК - пред кой орган и в какъв срок можело да бъде обжалван.

Моли съда на основание чл.344 от КТ да постанови решение, с което да признае за незаконно и отмени уволнението му извършено със Заповед № *****/ *****2018 г. на Началник на РУО С.; да постанови възстановяването му на работа на заеманата до уволнението длъжност „директор“, както и да осъди ответника П. „И.Х.“*** „*****“. №2. да му заплати направените по делото разноски съгласно списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез пълномощника му адв. М.П., като оспорва изцяло исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства. Счита, че обективно предявените искове са допустими,но неоснователни. Сочи, че със Заповед №*****/*****2018 г. на Началника на РУО гр.С. била  правилна и законосъобразна. Към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца било налице съкращаване на щата за длъжността, която заемал, поради което основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ отговаряло на фактическото положение. Сочи, че едната от двете длъжности „директор“ на ПГ „Ив.Х.“,гр.К. заемана от ищеца,  била съкратена.

Не отговаряли на  действителността твърденията, изложени в исковата молба от ищеца. Заповед №*********/*****2018г. на Началника на РУО гр.С. била издадена на осн.чл.328, ал.1, т.2 от КТ, която разпоредба съдържала  две отделни  основания за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателя бил отразил ясно, на кое от основанията по чл. 328, ал. 1, т.2 от КТ се прекратява трудовото правоотношение с ищеца.

Със Заповед    №РД-**** от 07 юли 2016 г. на министъра на образованието и науката,обнародвана в ДВ, бр. 54 от 15 юли 2016 г. били преобразувани две училища: Професионална гимназия    “И. Х.“-гр. К., чиито директор е била г-жа М.Д.Д. и  Професионална гимназия по строителство - гр.К., чийто директор считано до *****2016год.,  бил г-н Ц.И.П.. За директор на новообразуваната ПГ „Ив.Х.“ била  оставена г-жа М.Д.Д..  

Сочи, че към момента на влизане в сила на заповедта на МОН за преобразуване на училищата, с по-ранна Заповед №*****/*****2016 г. - министърът на образованието и науката прекратил трудовото правоотношение с г-н Ц.И.П.. В последствие тази заповед била  отменена с влязло в сила съдебно решение по гр.дело № ****/2016 на КРС и г-н П. бил възстановен на работа с допълнително споразумение №**********.2018г. на длъжност „директор“ на П. „И.Х.“***.

От тази длъжност с оспорената в настоящото производство Заповед № *****/*****2018г. на началник на РУО Ст.Загора било прекратено трудовото правоотношение на ищеца, на осн.чл.328,ал.1 т.2 от КТ във връзка със Заповед №РД-**** от 07 юли 2016 г. на министъра на образованието и науката,обн. в ДВ,бр.54 от 15 юли 2016 г.,протокол за извършване на подбор с вх.№ ****-********.2018г. и Доклад със становище- Вх.№****-***/*****2018г. В   уволнителната заповед било  посочено на ищеца да се изплатят обезщетение   по   чл.224,ал.1 от КТ   и по чл.220,ал.1 от КТ.   Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение  бил посочен чл.328,ал.1,т.2 от КТ, който текст предвиждал отправяне на писмено предизвестие от страна на работодателя до работника в сроковете по чл.326, ал.2 от КТ. Такова предизвестие в настоящият случай било  връчено на ищеца на *****2018 год.   В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение било посочено на ищеца да бъде изплатено обезщетение за неспазване на срока на предизвестието по чл.220 КТ, поради което било безспорно   спазването на изискването на чл.326,ал.2 от КТ от работодателя. 

Сочи, че  заповедите на Министъра на образованието и науката, подлежали  на обявяване в Държавен вестник и  действително в уволнителната заповед №*****/*****2018г. на Началника на РУО гр.С. като основание било вписано- „осн.чл.328,ал.1,т.2 от КТ, във връзка със Заповед № РД-****  от   ****.2018  г.   на министъра  на  образованието и науката,обнародвана в ДВ,бр.54 от 15 юли 2016 г.  - било  очевидно, че се касае за допусната техническа грешка в уволнителната заповед на началника на РУО, при изписване на годината в която била  издадена заповедта на министъра /изписано 2018г. , вместо 2016 г/,  - безспорно се установявало, както от веднага последвалото след това вписване на броя на Държавен вестник бр.54 и годината и датата на обявяване на въпросната заповед/15 юли 2016г.  - прилага доказателство.   

Сочи, че съгласно чл. 258, ал.1 от Закона за предучилищното и училищно образование, училището се управлява от директор. Законът и всички действащи подзаконови нормативни актове в системата на образованието не допускали  длъжността директор на държавно неспециализирано училище, да бъде заемано от повече от едно лице.

Съгласно  щатно разписание от 15.09.2017 година, преди датата на възстановяване на ищеца на работа с решение по гр.дело № ****/2016 г. на РС-К., която била ********.2018г./ Допълнително споразумение №***********.2018г./ била съществувала една бройка за длъжността „директор“. Действително работодателят бил  длъжен да възстанови работника или служителя на предишната му работа, но при положение, че по щатно разписание длъжността не съществувала,  работодателят не бил длъжен да разкрива специална бройка, съвпадаща с длъжността, на която бил  възстановен ищецът. Въпреки това след възстановяване на работа на ****.2018 година с щатно разписание от ******.2018г. били  предвидени две бройки за длъжността „директор“, а с последващото щатно разписание от 26.03.2018 година - една бройка.

Категорична била  трайната съдебна практика относно това, че за да бъде уволнението поради съкращаване на щата законосъобразно, било достатъчно самото уволнение да е реализирано след като е било на лице утвърдено ново щатно разписание. В случая, считано от 26.03.2018 година било  налице утвърдено ново длъжностно щатно разписание на ПГ „Ив.Х.“, гр.К.. От комисия, назначена от началник РУО Ст.Загора съгласно Заповед №РД-06-8/15.01.2018г. бил извършен и подбор между двамата заемащи длъжността „директор“ на П.“И.Х.“. Преценката на работодателя по чл.329,ал.1 от КТ била извършена по законовите критерии на посочената норма за действително притежаваните от двамата директори квалификация и ниво на изпълнение на работата. Подборът бил проведен съобразно изискванията на закона. Следвало да се приеме, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение -  чл.328,ал.1,т.2 от КТ, отговаряло на фактическото положение-длъжността, заемана от ищеца била  съкратена след подбор, съкращаването е реално.

Сочи, че не било  налице твърдяното от ищеца нарушение и работодателят не бил  игнорирал приложението на предварителната закрила по чл.333,ал.1 ,т.З от КТ. Работодателят  изискал и от двамата заемащи длъжността „директор“ на училището информация относно наличието на болестите, при които работниците имали особена закрила. Аргумент за изложеното било  Писмо изх.№********* от 15.01.2018 г. на началник РУО Ст.Загора до ищеца получено лично от него на ********.2018г. Целта на работодателя не  била да прекрати трудовото правоотношение с ищеца заобикаляйки специалната закрила на чл. 333 от КТ или неприлагайки разпоредбата на чл.329,ал.1 от КТ  като същият  с Писмо от 12.03.2018г.  поискал от Дирекция „Инспекция по труда“,С. разрешение да прекрати трудовия договор с ищеца и с Писмо Изх.№***********.2018г на директора на Дирекция „ИТ“ С. такова разрешение било  дадено.

Моли съда  отхвърли предявените от ищеца Ц.И.П. против Професионална гимназия „И. Х.“ гр.К. обективно съединени искове по чл.344,ал.1,т.1 и 2 от КТ, за признаване на уволнението му със Заповед №*****/*****2018г. на началника на Регионален инспекторат по образованието - гр. С. за незаконно, неговата отмяна, възстановяване на преди заеманата длъжност „директор“ на Професионална гимназия“ И. Х.“ като неоснователни и недоказани.

Моли съда да присъди направените по делото разноски.

При искове по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 от КТ работодателят трябва да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. Работникът е достатъчно само да твърди незаконосъобразността на уволнението като посочва пороците на същото в исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по предявен иск, с правно основание чл. 344 ал.1 и 2 от КТ.

         Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е работил в ответната П. „И.Х.“*** по трудово правоотношение, прекратено със Заповед №*****/*****2018г.,  изходяща от Началник на РУО С. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.

            По делото са представени заверени копия на Заповед № *****/*****2018 г. на Началник на РУО С., предизвестие от *****2018 г., решение на ТЕЛК № 0360 от ******* г., писмо от РУО изх. № РД-******* от 02.05.2018 г., Заявление   от   Ц.И.П. с   вх.№****** РИО Ст.Загора, ведно с приложени   от лицето копия от: автобиография, диплом за висше образование №******** на СУ“Кл.Охридски“София; свидетелство към диплома №******; свидетелство за съдимост рег. №*******т 07***** г. на КРС; мед.бележка, амб.№**** от 06.08.2012г. от център за псих.здраве Ст.Загора; карта за предварителен мед.преглед и резултати от преглед от ****2012г. ; Трудов договор №**********.2012г .  подписан с Министерство на образованието, младежта и науката,ведно с допълнителни споразумения №*******.201Зг.; № ***********.2014г; **********.2015г.; Длъжностна характеристика за длъжност „директор“ връчена *******; Заповед №*******/*****2016г. на министъра на образованието и науката-за прекратяване на ТПО; Допълнително споразумение №*******. към трудов договор за възстановяване на работа в изпълнение на влязло в сила съдебно решение по гр.дело №****/2016г на КРС; Длъжностна характеристика за длъжност „директор“ на гимназия, обединено  и средно училище връчена на 15.01.2018г; Заповед №***********.2018г. на началник на РУО Ст.Загора -за определяне състав на комисия за извършване на подбор по реда на КТ; Извадка от Държавен вестник бр.54 от 15 юли 2016 година с обявена Заповед №РД-**** от 07 юли 2016г. на Министъра на образованието и науката; Протокол вх.№****-*****. на комисията за подбора; Доклад със становище на комисията за подбора, относно извършване на подбор Вх.№****-***/*****2018г.; Писмо изх.№*******2018г. на РУО Ст.Загора-относно закрила по чл.ЗЗЗ ал.1 и ал.З от КТ.; Писмо вх.№ РД-****** 22.01.2018г от ищеца относно наличие на основания за ползване на закрила по чл.ЗЗЗ,ал.1 и 3 от КТ, ведно с приложени към нея: амбулаторен лист от кардиолог от ****.2017г.; експертно решение №********, получено на 20.10.2015г-незаверено ксерокопие в досието Декларация за ползване на закрила по чл. 333 от КТ; Писмо изх. ************* г. на Регионална здравна инспекция Ст. Загора с приложено оригинално ЕР №****от ****2018г на Първи състав на ТЕЛК Ст. Загора за работоспособността на Ц.И.П.; Писмо изх. № ************.2018г на дирекция „Инспекция по труда“ Ст.Загора,с вх.№ ***********.2018г.на РУО Ст. Загора относно: Издаване на предварително разрешение за прекратяване трудовото правоотношение с Ц.И.П.; Щатни разписания от ****.2017 година, от 18.01.2018 година и от 26.03.2018 година на П. „И.Х.“***; Поименни щатни разписания от ****.2018г. и от *****2018година на П. „И.Х.“***; диплом за висше образование №************ на СУ „Кл.Охридски“ София, Заповед №*******2015 г. на директор на БАН, Атестация от ИМИ при БАН, студентска книжка  от *****2014 г. на ШУ“Константин Преславски“, студентска книжка от ВСУ „Л. Каравелов“ строителен факултет, участия в конференции, списък на публикации, списък на изяви и получени награди от състезания и конкурси от ученици, на които Цв. П. е преподавал, диплом за образование на М.Демирева, удостоверение за придобита квалификация от 97 г., справки за трудов стаж на лицата, за които се извършва подбора, писмо от РС К. с приложено Решение по гр. дело **** от 2016 г., извадка от ДВ бр.54 от 2016 г., решение на ВАС №****от 2017 г., споразумение между МОМН и Демирева, писмо до Демирева, писмо на началник на РУО, писмо до ДИТ, писмо на ДИТ.

 

            По предявеният иск за отмяна на уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ: Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата. Правното основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.2 от КТ е безвиновно основание. Затова в заповедта за уволнение работодателят трябва да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за съкращаване на конкретната длъжност.

          В процесната заповед не е посочено от коя гимназия е прекратена длъжност „директор“. Със Заповед №РД-**** от 07 юли 2016г. на Министъра на образованието и науката обявена в Държавен вестник бр.54 от 15 юли 2016 година двете професионални гимназии - ПГ по строителство и П. „И.Х.“*** се преобразуват в П. „И.Х.“***.

          След възстановяване на ищеца на предишната му длъжност „директор“ ПГ по строителство вече не съществува, а е преобразувано и продължава като П. „И.Х.“***. Към момента на влизане в сила на заповедта на МОН за преобразуване на училищата, с по-ранна Заповед №*****/*****2016 г. - министърът на образованието и науката прекратил трудовото правоотношение с ищеца Ц.И.П.. В последствие тази заповед била  отменена с влязло в сила съдебно решение по гр.дело № ****/2016 на КРС и г-н П. бил възстановен на работа с допълнително споразумение №********. на длъжност „директор“ на П. „И.Х.“***.

Представените от ответника щатни разписания, доказват, че длъжността „директор“ в П. „И.Х.“*** не е закрита, а продължава да съществува. При тази хипотеза сме изправени пред едно вътрешно организационно преустройство на предприятието и то по причина оптимизиране на дейността по преценка на работодателя. В този смисъл константната практика на ВКС / Решение №102 от 23.05.2005 г. на III г.о./ При съкращаване на щата подборът е право на работодателя, а не задължение когато има само една бройка по длъжностно щатно разписание. Законосъобразността на уволнението на това правно основание, било по същество и по процедура, на общо основание подлежи на съдебен контрол. На практика обаче нямаме реално съкращаване на щата „Директор“ с процесната заповед.

Като основание за издаването на Заповед  № №*****/ *****2018 г. на Началник на РУО С. е посочена Заповед на Министъра на образованието и науката № РД -**** от ****.2018г. Тъй като посочената дата не е настъпила, е довело до тежък порок на издадения административен акт, а именно материална незаконосъобразност. Независимо, че процесуалният представител на работодателя е посочил, че е допусната очевидна техническа грешка, то до момента процесната заповед не е коригирана по законовия ред.

          Ищецът не бил уведомен за извършен подбор, което е самостоятелно основание за отмяна поради процесуално нарушение, а от представените по делото протокол за подбор от 27.03.2018 г. се установи, че част от критериите за подбор са субективни,  не са съобразени с чл. 329 от КТ, а са  ползвани допълнителни критерии със субективен елемент, в това число критерии 5.“участие в управлението и изпълнение на проекти по европейски и национални програми“ и 6. „Подобряване материалната база на училището“. По критерий 2. „Допълнителна квалификация - ПКС“ неоснователно комисията е оценила ищеца, като му е дала нула точки, без да е изискала от него необходимата информация, т.е. на практика без доказателства. По този начин работодателят възприемайки становището на комисията по подбора, която е действала по нерегламентирани критерии и неясни правила и начин на оценяване, е издал и порочен окончателен акт. Липсата на публичност и прозрачност  води и до липса на мотиви при издаване на обжалвания административен акт.  Издадения акт е категорично незаконосъобразен, тъй като е издаден след проведена опорочена процедура по провеждане на подбора.

Основанието за прекратяване на ТПО посочено в Заповедта е чл. 328 ал.1 т.2 от КТ, изисква да бъде обсъден въпросът дали не са налице предпоставките за ползването на закрилата по чл. 333 от КТ. Представената преписка от РУО С. доказа, че от РЗИ гр. С. е изискано предварително становище относно предстоящо уволнение, но крайното решение е взето без да се съобрази с предписанията. Предвид притежавано решение на ТЕЛК № 0360 от 017/ 09.02.2018 г. за 88 % трайна неработоспособност във връзка със заболяването на ищеца - захарен диабет, което е включено в списъка на заболяванията, които се ползват от защита при уволнения съгласно чл. 333 от КТ и Наредба № 5 / 20.02.1987 г. Като в конкретния случай с описаната степен на изразеност на заболяването лицето е в състояние да се адаптира при промяна условията на труд в рамките на професията си без посочените неподходящи такива.

Инспекция по труда С. е дала положително разрешение за уволнението на ищеца без да се съобрази отново с решението №********.2018 г. на ТЕЛК С..

            В оспорената Заповед  № №*****/ *****2018 г. на Началник на РУО С.  липсват задължителни реквизити съгласно чл. 59 ал. 2 т.7 от АПК - пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван, т.е. съществува грубо процедурно нарушение при издаването и. Предвид гореизложеното съдът намира уволнението на ищеца със Заповед  № №*****/ *****2018 г. на Началник на РУО С. за незаконно и следва да бъде отменено.

 

            По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:

          Този иск е акцесорен по отношение на иска за отмяна на уволнение. Уважаването на главния иск поражда за работника или служителя субективно право да претендира възстановяване на прекратеното трудово правоотношение. Признаването на уволнението за незаконно и отмяната му поражда в полза на ищеца право на възстановяване на заеманата преди уволнението работа. Искът п.чл.344, ал.1, т.2 от КТ е основателен. Ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението работа “директор” на П. „И.Х.“***.

 

На основание чл. 78, ал.1  от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в съответствие с представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК в размер 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Казанлъшки районен съд 30 лв. държавна такса по иска за отмяна на уволнение и 30 лв. държавна такса по иска за възстановяване на работа.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И 

 

 

            ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО на Ц.И.П., с ЕГН **********,*** оф.14 от Професионална гимназия „И. Х.“ гр. К. със Заповед  № № *****/ *****2018 г. на Началник на РУО С. за незаконно и го отменя.

 

          ВЪЗСТАНОВЯВА Ц.И.П., с ЕГН**********,*** оф. 14 на заеманата преди уволнението работа - „директор“ на Професионална гимназия „И. Х.“ К..

 

ОСЪЖДА П. „И.Х.“***, представлявана от Мариана Демирева да заплати на ищеца Ц.И.П. направените по делото съдебни разноски в размер на 500 лв. заплатен адвокатски хонорар.

 

ОСЪЖДА П. „И.Х.“***,  представлявана от Мариана Демирева да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К.  60 лв. държавна такса.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд – С..

 

 

 

                          

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: