№ 1835
гр. Варна, 15.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20233100500907 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. С. М. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 638/27.02.2023 год.,
постановено по гр. дело № 3695/2022 год. по описа на РС-Варна, с което е
уважен предявен от „Енерго-про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна
против въззивника по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск и е прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът Ж. С. М. от гр.
Варна дължи на ищеца „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл.
Варненчик” № 258 сумата от 247, 07 лева, представляваща цена на
консумирана и неплатена електрическа енергия, за остойностяването на която
е издадена фактура от 07.05.2019г. за обект с аб. № ********** по партида с
кл. № **********, находящ се в гр. Варна, м-ст Св. Никола, ул. “Арх.
Костадин Яръмов“ № 9А, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 26.01.2022г. до окончателното
погасяване на задължението, както и сумата от 39, 74 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 27.05.2019г. до 22.01.2021г.,
за които суми е издадена Заповед № 415/27.01.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 858/2022г. на РС-Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, тъй
като е постановено по недопустими искове. Недопустимостта на исковете се
обосновава с липсата на идентитет между лицето, посочено за длъжник в
проведеното заповедно производство – Ния Тодорова Илчева, и ответника в
исковото производство Ж. С. М., спрямо когото е постановено и обжалваното
решение. Настоява се за обезсилване на решението и за прекратяване на
исковото производство.
В условията на евентуалност въззивникът навежда, че решението е
1
неправилно и незаконосъобразно, постановено е без да е извършен цялостен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което
съдът е достигнал до неправилен извод за основателност и доказаност на
исковите претенции. Не е обсъдено наведеното от ответника, настоящ
въззивник, възражение, че в процесния период между страните не е налице
валидна облигационна връзка, както и че не ответникът, а друго лице – Ния
Тодорова Илчева /предишен собственик и ползвател/, респ., лицето, в чиято
полза Илчева е учредила срочно право на ползване върху върху снабдявания с
ел. енергия обект на потребление – Светлана Борисовна Шишманова –
съгласно нот. акт № 111, том 3, per. № 7686, дело № 408/2018 г., следва да
отговарят за процесното задължение. Не е съобразено, че на 03.05.2019 год.
ответникът е подал заявление до ищцовото дружество за присъединяване към
ел. мрежата и едва от този момент между страните е възникнала
облигационна връзка по повод продажбата на ел. енергия за процесния обект
на потребление. В този смисъл са и представената по делото фактура, според
която получател на доставката /на доставената за процесния период ел.
енергия/ е посочена Ния Тодорова Илчева – предходен собственик на
процесния имот, както и извлечението от сметка към дата 22.01.2022 год.;
извлечението за фактури и плащания за период към 24.02.2022 г. и справка за
потреблението към 25.02.2022 г., в които документи като длъжник е посочена
именно Ния Илчева. Поради това и първоинстанционното решение, с което е
прието за установено, че ответникът дължи процесните суми, произтичащи от
договор за доставка на ел. енергия е необосновано, тъй като е в разрез с
ангажираните писмени доказателства.
Навежда, че приложимите в настоящия случай ОУ на ДПЕЕ, издадени
на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение на КЕВР, изискват наличие на
договорна, облигационна връзка, а не такава за собственост.
Отправеното в евентуалност искане е за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което исковете да се отхвърлят, ведно с
присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, насрещната страна „Енерго-Про Продажби“ АД,
със седалище гр. Варна, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за
допустимо, по същество – за правилно и настоява да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Ж. С. М. от гр. Варна,
въззивна жалба срещу Решение № 638/27.02.2023 год., постановено по гр.
2
дело № 3695/2022 год. по описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за 19.06.2023 год. от 13, 30 часа, за която дата и
час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с
връчване на препис от настоящото определение;
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3