Определение по дело №183/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260223
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 17 август 2021 г.)
Съдия: Недялка Николова Нинова
Дело: 20211800200183
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                   пети юли                       Година  2021                     гр.С.

 

Софийският окръжен съд,        Наказателно отделение,          Първи състав

На пети юли                                                                                   Година 2021

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                                          

Като разгледа докладваното от съдията Николова ч.н.дело номер 183 по описа на Софийския окръжен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 НПК.

А.В.К. и Е.К.К. от гр. В. са подали чрез повереника си – адв. М. П. от САК – обща жалба по реда на чл. 243, ал. 4 НПК срещу постановление от 11.01.2021 г. на прокурор от Софийска окръжна прокуратура, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 223/2018 г. по описа на НСлС,  пр.пр. № 2239/2018 г. по описа на СОП, водено за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.

В жалбата са развити оплаквания, които по същество се свеждат до твърдението, че изводът на прокурора за липса на престъпление от общ характер, вкл. по чл. 123, ал. 1 НК, обосновал прекратяването на наказателно производство, е постановен при неизяснена фактическа обстановка и поради това се явява необоснован. Конкретно се твърди, че възприетата от прокурора фактическа обстановка е установена неправилно, като съдебномедицинските експертизи, на които се е позовал, не са извършени компетентно и не дават отговор на всички значими за правилното решаване на делото въпроси. В тази насока се сочат за неизяснени и недоказани редица обстоятелства, поставени във фактическите констатации на прокурора:

- че детето е страдало от „муковисцидоза“ – генетично заболяване, станало причина за ускореното развитие на заболяването, тъй като този извод на вещите лица по същество е предположение, неподкрепено доказателствено;

- не е изяснено защо при първия преглед на детето К. при д-р Р., въпреки установената висока температура, са издадени медицински документи, че детето е било в „добро състояние“;

- не е изяснен въпроса кога е възникнала (поставена) диагнозата „Остра вирусна инфекция“ и в тази насока се сочи, че остава неясно защо при тази диагноза д-р М. е назначил рентгеново изследване на бял дроб и лечение с антибиотик; не е ясно въз основа на какъв преглед д-р В.М. е стигнал до тази диагноза, потвърдена впоследствие и от д-р У., като в действителност в медицинската документация не се съдържа такава диагноза, която да е била поставяна от д-р У.;

- оспорва се факта, че в детското отделение на болница „Св. П.“ – В. към онзи момент в действителност е имало настанени за лечение 59 деца при капацитет от 30 легла;

- пренебрегнат от прокурора е фактът, че рентгеновата снимка, направена в болницата в гр. В., не е била разчетена от специалист по образна диагностика;

- сочи се за неоснователно игнориран от прокурора фактът, че след като в болницата в гр. В. е установено общо увредено състояние на детето, с пневмония, с трудност в дишането, не е предприета своевременна медицинска помощ и е пренебрегната връзката на това бездействие със смъртта на детето;

- твърди се, че единствено майката е пътувала заедно с детето в линейката при транспортирането му до гр. С.;

С тези доводи се твърди да са останали неизяснени факти от значение за изясняване на обективната истина, както и че прокурорът е игнорирал факти, касаещи извършени нарушения от д-р Л. П., констатирани от Изпълнителна агенция „М. н.“ (заб.: правилното наименование е „Изпълнителна агенция „М. О.““).

Оспорват се изводите на повторна комплексна петорна съдебномедицинска експертиза, изготвена в периода 16.03.2020 г. – 30.09.2020 г., възприети от прокурора, с доводи, че изводите ѝ са кратки и недостатъчно мотивирани и не дават отговори на поставените им въпроси, които „на моменти дори си противоречат“, без да се конкретизират тези твърдения – до кои въпроси и противоречия се отнасят отправените упреци. Твърди, че не е била проверена компетентността на вещите лица, извършили съдебномедицинските експертизи, въпреки направеното искане от пострадалите, без да се сочат конкретни и ясни основания, внасящи съмнение в компетентността на експертите. Твърди се, че експертите са коментирали правни въпроси като наличието на „причинно следствена връзка, нарушения, спазване на изисквания и стандарти“ и по този начин са излезли извън кръга на поставените им въпроси.

В обобщение се твърди, че по същество обжалваното постановление на прокурора е немотивирано, съдържа неверни факти и констатации; възприетата от прокурора фактология се основава на медицински експертизи, изготвени без експертите да се запознаят и ползват всички относими материали по делото, без да се конкретизира кои са доказателствените средства, респ. доказателствата, с които експертите не са се запознали. Твърди се, че не са изяснени съществуващи противоречия между свидетелските показания (също без да се сочат конкретно), че не е осъществена „обективна експертиза“.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери обосноваността и законосъобразността на атакувания акт в пределите по чл. 243, ал. 5 НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 НПК от лица, легитимирани съгласно същата разпоредба да обжалват посочения прокурорски акт в качеството им на пострадали от престъпление – майката и бащата на починалото дете К. А. В..

         В пределите на извършената проверка по чл. 243, ал. 5 НПК съдът установи следното:

         Наказателното производство е било образувано с постановление от 08.02.2016 г. на прокурор от окръжна прокуратура - В., затова че за времето от 20.02.2015 г. до 22.03.2015 г. в гр. В. е причинил смъртта на К. А. В., на три години, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл. 123, ал. 1 НК (л.л. 3 и 4, том 4 от ДП).

По делото не е привлечен обвиняем.

         С обжалваното постановление от 11.01.2021 г. на прокурор при СОП на основанията по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство, поради липса на извършено престъпление от общ характер.

         От фактическа страна прокурорът е приел, че смъртта на детето К. А. В. не е настъпила в резултат на чуждо виновно поведение, а е резултат на фудроаянтно (мълниеносно) протекло заболяване, без да е установена причинноследствена връзка между резултата и действията на лекарите от доболнична и болнична помощ от болниците – МБАЛ „Св. П.“ АД - В., СБАЛДС „Проф. д-р И. М.“ АД – С. и УМБАЛСМ „Н. И. П.“ – С.. В основата на възприетите от прокурора фактически констатации, обосновали решаващия му извод за липса на престъпление, са поставени събраните свидетелски показния и данните, установени посредством извършените в хода на разследването съдебномедицински експертизи, както и от събраните писмени документи, в т.ч. голяма по обем медицинска документация. За да мотивира от фактическа страна своите правни изводи, прокурорът се е позовал на данните, установени от заключението на повторната съдебномедицинска експертиза, назначена с постановление на прокурора от 16.03.2020 г., приложена на л.л. 60 – 104, том 18 от ДП.

         След собствен анализ и оценка на събраните доказателствени материали съдът намери, че възприетата и изложена от прокурора фактическа обстановка е установена правилно и е убедително доказателствено аргументирана от него. Прокурорът е изложил в детайли и изчерпателно фактологията, при която е приел, че е настъпила смъртта на детето К. (което не налага подробното ѝ преповтаряне), излагайки изчерпателен анализ на доказателствените източници, поставени в основаната на неговите фактически констатации и изводи, изложил е ясни и аргументирани съображения кои доказателствени източници възприема и защо.

         От фактическа страна се установява следното:

         Детето К. А. В. е родено на *** г. в гр. В.. Родителите на детето – свидетелите Е.К.К. (майка) и А.В.К. (баща) полагали дължимите грижи за правилното отглеждане на детето.

         Личен лекар на детето от раждането му бил д-р В.С. М., общопрактикуващ лекар в „АПМП-ГП-М. – д-р В.М. и д-р Е. М. и с-ие“ СД, гр. В.. Родителите водили редовно детето при личния лекар за детски консултации и имунизации, като във физическото и нервно-психическото му развитие не са били констатирани отклонения.

         Към 19.02.2015 г., когато започва настоящото заболяване, детето К. е било на 3 години и 5 месеца, с анемичен синдром, диагностициран две години по-рано, фамилно обременено по бащина линия с ß–таласемия, с правилно физическо и психично развитие, без данни за чести инфекциозни заболявания.   

         През м. февруари 2015 г. детето посещавало ЦДГ № 17 „С.“ в гр. В.. През деня на 19.02.2015 г. детето било неразположено, вдигнало температура, която била 38°С. Родителите на детето били уведомени и към 16,45 ч. бащатасвид. А.К. - взел детето от детското заведение. Медицинската сестра С. Н.го уведомила за повишената температура. След като отвел детето вкъщи, родителите на детето му дали „Нурофен“, температурата му спаднала.

         По официални данни на МЗ към онзи момент във В. е имало висока заболеваемост, близка до епидемична ситуация, и то конкретно при деца от първите пет години от живота. Установено е, че циркулират два грипни вируса /данни от докладите за извършените проверки на ИА „МО“/.

         През нощта на 20.02.2015 г., около 2,00 ч., детето отново вдигнало температура, която въпреки приетите лекарства – течен Хексалгин, даден от родителите, – не спадала, а се повишила докъм 42°С (според показанията на родителите - свидетелите Е.К. и А.К.), без да са налице медицински данни това състояние да е било съпроводено с гърчове. Родителите веднага завели детето за преглед в Отделение по Спешна медицина към МБАЛ „Св. П.“ – В.. Там детето било прегледано от дежурния лекар д-р Р. Р.. Д-р Р. направила физикален преглед на детето – преслушала със слушалки белите дробове, сърдечната дейност, проверила гърлото, корема и устната кухина. В издадения лист за преглед на пациент в Спешно отделение (л. 50, том 4 от ДП) отразила анамнеза: „Висока температура до 39°С“ и обективно състояние: „Добро общо състояние. Кожа и видими лигавици бледо-розови. Нос – секретиращ. Гърло – хиперемирани дъги. Пулмо – вез. дишане без хрипове…“. След извършения преглед д-р Р. поставила диагноза „Остър катар на горните дихателни пътища“ и назначила лечение с антибиотик „Зинат“ и антипиретични свещички, насочила родителите към личния лекар. Родителите не закупили предписания антибиотик и антипиретични свещички, тъй като по това време на денонощието нямало отворена аптека в града.

         Сутринта на 20.02.2015 г., около 9,00 ч. родителите завели дъщеря си при личния лекар – д-р В. М., който извършил физикален преглед на детето. Д-р М. сменил антибиотика, като предписал „Клацид“, противокашлични препарати и витамини. В представената медицинска документация, водена от личния лекар, този преглед не е отразен (л. 187, том 3 от ДП), респ. липсват писмени данни за поставена диагноза от личния лекар и назначена терапия.

         Родителите веднага започнали указаното лечение от личния лекар (до този момент родителите все още не били предприели прилагането на предписаното лечение от д-р Р.), но въпреки приема на лекарства (първата доза от назначения антибиотик Клацид е дадена на детето на 20.02.2015 г., около 11 ч.), детето продължило да поддържа температура между 38°-39,9°С през целия ден.

         На другия ден, 21.02.2015 г., около 20,00 ч. вечерта, родителите отново завели детето в Отделението по Спешна медицина към МБАЛ „Св. П.“ – В.. Детето било прегледано от д-р Е. Е.-У.. Родителите уведомили д-р  Е. за проведеното до момента лечение. След извършен физикален преглед на детето д-р  Е. не установила хрипове, не установила нарушения на сърдечната дейност. Измерила температурата на детето, която била 38°С. Д-р  Е. поставила диагноза „Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена“ (л. 51, том 4 от ДП). Назначила кръвни изследвания, които показали увеличение на левкоцитите (левкоцитоза) и понижени нива на хемоглобина (анемичен синдром) - л. л. 55 – 56, том 4 от ДП. При установената клинична картина и резултати от лабораторните изследвания д-р  Е. назначила консултация със специалист - педиатър в Детско отделение на МБАЛ „Св. П.“.

         По това време дежурен лекар в Отделението по педиатрия в болницата била д-р Л. Д. П.-А.. Д-р Л. П. извършила преглед на детето, при който констатирала, че детето е с правилно физическо и нервно-психическо развитие за възрастта си, адекватно, фебрилно – с температура 37,6°С, кожата на детето била чиста, без уголемяване на лимфни възли, сериозно секретиращ нос, ритмична сърдечна дейност, белите дробове били чисти, с чисто везикуларно дишане двустранно, поради което приела, че общото състояние на детето е задоволително. Д-р Л. П. поставила диагноза „Остър ринофарингит“ („Ринотонзилофарингитисакута“ - означава инфекция на горните дихателни пътища – показания на проф. Вл. Пилософ, л. 23, том 2 от ДП) и не променила терапията, назначена от личния лекар. След като отчела, че общо състояние на детето е задоволително, д-р Л. П. преценила, че не се налага хоспитализация на детето.

         На следващия ден, 22.02.2015 г., детето било отпаднало, поддържало температура въпреки провежданото лечение в домашни условия, съобразно предписаната терапия от личния лекар.

         Сутринта на 23.02.2015 г., около 8,00 ч., родителите на детето установили, че то вече има затруднено дишане и отново отвели детето при личния лекар – д-р В. М.. Д-р М. извършил преглед на детето и не установил подобрение в състоянието му. Назначил образно изследване (рентгенография) на белия дроб, което диагностицирало десностранна пневмония и с оглед получените резултати от образното изследване д-р В. М. насочил детето за хоспитализация в болница. Във връзка с назначеното образно изследване на бял дроб, д-р М. вписал диагноза „Бактериална пневмония, неуточнена“, като в амбулаторния лист не е отразил разчитането на рентгеновите снимки и направените назначения. По повод доводите в жалбата следва да се отбележи, че за поставена диагноза „Остра вирусна инфекция“ от личния лекар д-р М. се съдържат данни само в неговите показания, но не и в медицинските документи, съставени от него, поради което следва да се приеме, че поставената диагнозата е тази, вписана в амбулаторния лист - „Бактериална пневмония, неуточнена“.

         Веднага след това детето било прието в Отделението по педиатрия на болница „Св. П.“ – В. от завеждащият отделението д-р П. Ф.. След преглед на детето от д-р  Ф., извършен в присъствието и на д-р Ц. Ц.и д-р Л. П., е поставена диагноза „Лобарна пневмония вдясно“, без клинични белези за дихателна недостатъчност. Д-р  Ф. преценил, че детето следва да бъде хоспитализирано в самостоятелна стая в детското отделение на болницата, но в онзи момент в отделението били настанени за стационарно лечение 59 деца при капацитет от 30 легла в отделението.

Тогава д-р  Ф. провел разговор по телефон със свои колеги, с които обсъждал възможността детето да бъде прието за лечение в друго лечебно заведение с по-високо ниво на компетентност: разговарял с проф. П.П. – началник на Детска клиника за лечение на белодробни заболявания към УМБАЛ „А.“ - С. и с доц. Д. И.– началник на Интензивна клиника към СБАЛДС „Проф. д-р И. М.“ АД – С.. Доц. Д. И.се съгласил детето да бъде прието за лечение в СБАЛДС „Проф. д-р И. М.“. Детето било транспортирано с линейка, придружавано от майка си и от лекар (д-р Е. Б.) при осигурено подаване на кислород с маска (заповед – л. 121, том 2, ДП, свидетелски показания л. 157 и сл., л. 170 и сл., том 2 от ДП).

На 23.02.2015 г., около 14,50 ч. детето постъпило за лечение в  СБАЛДС „Проф. д-р И. М.“ – С.. Детето било прието в болницата в увредено общо състояние, с диагноза „Лобарна пневмония вдясно“. При постъпването не е имало съмнение за плеврален излив. Веднага били предприети действия по лечението на К. под прякото ръководство на доц. Д. И.. Детето било настанено в интензивно отделение на Клиниката по пулмология и интензивно лечение на болницата, като лечението се провеждало под непрекъснато наблюдение от лекар и медицинска сестра. Проведени са всички изследвания, необходими за диагностично-лечебния процес: бактериологични, биохимични, КАС, образна диагностика; проведено е комплексно лечение с антибиотици, лекарствени продукти за подпомагане на хемодинамиката, биопродукти – кръв и кръвни продукти; проведени са многобройни консултации – с детски хирург, токсиколог, специалист по уши, нос и гърло, офталмолог.

Въпреки интензивното лечение, проведено от висококвалифицирани лекари, лечението не дало положителен резултат. На 25.02.2015 г. е извършена рентгенография на бели дробове и сърце, и ехографско изследване, които показали данни за масивна пневмония, усложнена с парапневмоничен плеврален излив вдясно и тежка дихателна недостатъчност. Проведена е консултация с висококвалифициран специалист - д-р В.А. И., специалист по детски белодробни болести от УМБАЛ „А.“ – С., който прегледал детето и потвърдил, че то е в тежко състояние с прояви на дихателна недостатъчност, наличие на пневмония, усложнена с плеврален излив, като проявилото се усложнение налага хирургично лечение. Д-р И. препоръчал на доц. Д. И.детето да бъде преместено за лечение в Клиника по детска хирургия към УМБАЛСМ „Н. И. П.“ – С..

Още същия ден – на 25.02.2015 г. – детето К. било преместено в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ – С. и настанено за лечение в Клиника по детска анестезиология и реанимация. Детето е прието за лечение от д-р Х. П.. Детето е прието в тежко състояние, с работна диагноза „Плеврален емпием вдясно“, предприети са действия за стабилизиране на състоянието му: извършена е спешна рентгенография на бял дроб и сърце с данни за масивно засенчване на дясната половина; от детска шокова зала е преведено в спешен порядък в детска операционна зала, поставен е торакоцентезен дрен вдясно; паралелно са извършени микробиологично, цитологично и биохимично изследване на материал от евакуираната течност от гръдната кухина; включване на антибиотици венозно, вливания на водноелектролитни и хранителни разтвори и кислородотерапия.

На 26.02.2015 г. е извършен КАТ на гръден кош и бели дробове, обективирали обширни двустранни възпалителни промени с деструктивни участъци и плеврален излив вдясно. Поради клинико-лабораторни данни за напредваща дихателна умора и дихателна недостатъчност е извършена интубация и детето е включено на изкуствена белодробна вентилация. Междувременно резултатите от изследването на гърлен секрет, назначено в предходното лечебно заведение (СБАЛДС „Проф. д-р И. М.“ – С.), установили данни за смесена бактериална и гъбична инфекция („Псевдомонас аеругиноза“ и „Кандида албиканс“), което наложило прилагането и на съответните антибиотични и противогъбични препарати.

На 28.02.2015 г., на фона на крайно тежко състояние, детето К. реализирало сърдечен арест. Извършена е кардио-пулмонална ресусцитация /КПР/, в лявата гръдна половина е поставен торакоцентезен дрен. Неврологичният статус на детето съответствал на „арефлексогенна кома“ (3 т. по скала за оценка на комата Glasgow /GCS/).

На 11.03.2015 г. е осъществена планова трахеостомия поради клинико-инструментални данни за липсваща възможност за отвикване от апаратната вентилация на този етап. В колаборация с хирург е поставен PEG-катетър за осигуряване на хранителните и енергийни нужди на детето.

В последващите дни от престоя в детска реанимация състоянието на детето останало крайно тежко.

На 21.03.2015 г., по време на визитация, завеждащият отделението доц. д-р Хр. Ш. констатирал, че състоянието на детето е много тежко, белодробна деструкция с формиране на абцесна кухина в дясната гръдна половина, с данни за мозъчна смърт. Проведена е консултация с д-р К. Бинев – координатор по донорство в УМБАЛСМ „Н. И. П.“, - според която детето е с клинико-инструментални данни за мозъчна смърт.

На 22.03.2015 г., в 00,01 ч. детето К. починало.

Не е проведено патологоанатомично изследване на детето поради отказ на родителите.

По случая е била разпоредена проверка от директора на Изпълнителна агенция „М. О.“ (ИА „МО“) към Министерство на здравеопазването на лечебните заведения, свързани с диагностично-лечебния процес на детето К. - „АПМП-ГП-М. – д-р В.М. и д-р Е. М. и с-ие“ СД - В., МБАЛ „Св. П.“ АД - В., СБАЛДС „Проф. д-р И. М.“ АД – С. и УМБАЛСМ „Н. И. П.“ – С.. Проверката била възложена на проф. В. П.– гл. инспектор в ИА „МО“ и на д-р М. Н.– държавен инспектор в ИА „МО“.   

 При извършената проверка на „АПМП-ГП-М. – д-р В.М. и д-р Е. М. и с-ие“ СД, гр. В., са установени някои пропуски във воденето на медицинското досие на детето К. от личния лекар д-р В. М.: констатирано е, че в медицинското досие на детето не е вписан прегледа, направен на 20.02.2015 г.; при прегледа на 23.02.2015 г., когато е назначил образно изследване на бял дроб, вписал диагноза „Бактериална пневмония, неуточнена“, като в амбулаторния лист не е отразил разчитането на рентгеновите снимки и направените назначения (констативен протокол за извършена проверка № КП 20-58-26/02.09.2015 г. – л.л. 186 – 188, том 3 от ДП).

Извършената проверка на  МБАЛ „Св. П.“ АД - В. съдържа констатации за пропуски в диагностично-лечебния процес на детето К., допуснати от д-р Л. П. – дежурен лекар в Отделението по педиатрия при прегледа на детето на 21.02.2015 г., както следва: тогава тя не е оценила правилно състоянието на детето, като не е назначила допълнителни изследвания предвид изразената левкоцитоза с олевяване и анемичен синдром и не е предприела навременни действия за хоспитализация (констативен протокол за извършена проверка № КП 20-58-25/02.09.2015 г. – л.л. 190 – 194, том 3 от ДП и Доклад за извършена проверка – л.л. 195 – 206, том 3 от ДП). За описаното деяние срещу д-р Л. П. е съставен АУАН (АУАН № А-20-58-25/18.11.2015 г. – л.л. 207-210, том 3 от ДП) и въз основа на него е издадено наказателно постановление от изп. директор на ИА „МО“ – проф. д-р З.П., с което на д-р Л. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева за административно нарушение по чл. 81, ал. 2, т. 1, вр. чл. 79 от Закона за здравето (НП №20-58-25/26.02.2016 г.). Това наказателно постановление е било отменено по жалба от д-р Л. П. с решение № 267/27.06.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 400/2016 г. на РС – В., потвърдено с решение № 271/21.11.2016 г., постановено по к.н.а.д. № 246/2016 г. на АС – В. (л.л. 183 – 193, том 1 от ДП).

В лечебните заведения СБАЛДС „Проф. д-р И. М.“ АД – С. и УМБАЛСМ „Н. И. П.“ – С. не са констатирани нарушения в диагностично-лечебния процес на детето К.; оценката на проверяващия орган е че лекуващите лекари в двете лечебни заведения са предприели всички необходими действия за диагностично уточняване и лечение на детето (Доклад за извършена проверка – л.л. 195 – 206, том 3 от ДП).

По делото е извършена комплексна (петорна) съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л.л. 14 – 63, том 9 от ДП). Експертизата е възложена и изпълнена от вещите лица: доц. д-р М. Г., д.м. – специалист по съдебна медицина и деонтология, съдебен лекар при УБ „Л.“, доцент по съдебна медицина и деонтология при МФ на СУ „Св. Кл. О.“; доц. д-р Р. М. , д.м. – специалист по детски болести, началник на Детска клиника при УБ „Л.“; д-р Т. С. - специалист по детски болести и детска пулмология, педиатър в Център по детски белодробни болести „Ю. п.“; д-р С.С. – анестезиолог-реаниматор при УБ „Л.“ и д-р П. Р. – специалист по образна диагностика, рентгенолог в УМБАЛ „Ц. Й.– И.“. При извършване на експертизата на вещите лица не е била предоставена рентгенография на белите дробове и сърцето, направена на 23.02.015 г. в болницата в гр. В..

Извършена е повторна комплексна (петорна) съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л.л. 86 – 124, том 9 от ДП). Експертизата е възложена на други вещи лица: доц. д-р Л. Б.– специалист по анестезиология, реанимация и интензивно лечение в НКБ гр. С.; доц. д-р Л.П. – специалист по образна диагностика във ВМА гр. С.; д-р Л.А.– специалист по педиатрия и инфекциозни болести; д-р Л. Р.– специалист по педиатрия и пулмология в МЦ „Д. з.“, гр. С.; д-р Е.И.– съдебен лекар, ВМА, гр. С.. На същите вещи лица е възложена и те са извършили и допълнителна комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л.л. 163 – 196, том 9 от ДП). При извършването на тази експертиза е била предоставена и рентгенографията от В.ската болница.

Била е назначена и извършена повторна (петорна) съдебно медицинска експертиза от вещите лица: доц. д-р П. ЛИ., дм, ръководител на Катедра по Съдебна медицина и деонтология при МУ-П.; проф. д-р А. Т., Главен координатор „Анестезиология, реанимация и интензивно лечение“ – УМБАЛ „А.“, С.; доц. д-р М. Н., началник Отделение по образна диагностика – УМБАЛ „Св. Е.“, С.; доц. д-р А. М., началник Детска клиника и ръководител Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина – МУ, С.; доц. д-р Б. Ш., специалист по педиатрия и пулмология, Детска клиника УМБАЛ – П. (л.л. 60 – 104, том 18 от ДП).

Отговор на въпроса относно причините за настъпването на смъртта на детето К. дава повторната комплексна (петорна) съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л.л. 86 – 124, том 9 от ДП):

Основна причина за смъртта на детето К. е възпалителният процес на белите дробове – фудроаянтно (мълниеносно) протекла пневмония и развилите се усложнения  - плевропневмония с обхващане на двата бели дроба от възпалителния процес, респираторен дистрес синдром, сърдечен арест с последвала мозъчна смърт и остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. По този въпрос не са налице никакви противоречия в събрания доказателствен материал - нито в медицинската документация, нито в становищата на експертите по всички извършени комплексни съдебномедицински експертизи.

Несъмнено е установено от съдебномедицинска експертиза по писмени данни (повторна - л.л. 86 – 124, том 9 от ДП), че се касае за фудроаянтно протекла пневмония с много бързо настъпване на тежки белодробни усложнения, като този извод на експертите се обосновава от следните факти, установени по делото: детето е заболяло остро на 19.02.2015 г. с инфекция на горните дихателни пътища, която, независимо от своевременно започнатото антибиотично лечение, в течението на четири дни, на 23.02.2015 г., се е усложнила с развитието на тежка, неуточнена етиологично, бактериална пневмония. Наличието на епидемиологични данни за висока заболеваемост от грипна инфекция в гр. В. при малки деца, както и проявената симптоматика с бързо развитие на усложнения от страна на белите дробове, дава основание на експертите да се насочат към вирусна генеза на инфекция на горните дихателни пътища (грип) с бързо развитие на вирусна пневмония  и последващо наслагване на бактериална инфекция. Етиологичния агент, причинил заболяването, е останал неустановен, неизвестен.

По делото са установени данни, че детето К. е фамилно обременено по бащина линия с ß–таласемия, което в повечето случаи се проявява в лек или изразен анемичен синдром. В началото на 2012 г. при детето К. е диагностициран анемичен синдром. От посочената експертиза се установява, че при всяка инфекция анемичният синдром е утежняващ фактор в протичането на заболяването. По делото не са налице данни за проведени изследвания за установяване на етиологията на диагностицирания в началото на 2012 г. анемичен синдром при детето, нито дали е проведено наблюдение и контрол на хематологичните показатели при детето.

Според експертите, извършили повторната СМЕ - л.л. 86 – 124, том 9 от ДП, - водещо значение за неблагоприятното развитие на заболяването има много бързото, фудроаянтно протичане на инфекцията, което в случая следва да се отдаде на протрахирания анемичен синдром при детето и най-вероятно свързан с  ß–таласемия компрометиран имунитет. По-ранното диагностициране на пневмонията обуславя по-голям шанс за благоприятно повлияване при своевременно започване/корекция на лечението, но само по себе си не обуславя категорично благоприятно развитие, вкл. и при здрави деца. В този смисъл не могат да бъдат изтъкнати нарушения на нормативни медицински стандарти и добрата медицинска практика, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия неблагоприятен изход в лечението на К. В..

Обсъжданата експертиза изключва наличието на муковисцидоза (генетично заболяване, предавано по автозомно-рецисивен път, с изразени патоморфологични промени в белите дробове и панкреаса) при детето К.. В подкрепа на този извод експертите са изяснили, че това заболяване протича с чести инфекции на дихателната система, персистираща кашлица, хронични диарии, изоставане в развитието, които би следвало да имат изява при тригодишно дете като К.. По делото не са налице данни за такава симптоматика при детето К.. Освен това липсват и данни за фамилна обремененост за белодробни заболявания при детето. При микробиологично изследване на трахеален секрет и плеврална течност (в СБАЛДС „Проф. д-р И. М.“ АД – С.) еднократно е установено наличие на Псевдомонас аеругиноза, което според експертите не дава основание с категоричност да се твърди, че е причинил пневмонията и да се приеме за доказателство за наличие на муковисцидоза, тъй като при това заболяване са налице чести инфекции на белите дробове и е налице постоянно присъствие на П. в бронхиален секрет, независимо от прилагането на антибиотично лечение. При тези данни следва да бъде възприет извода на експертите, че при детето К. не се установява заболяване от муковисцидоза. Експертите уточняват още, че наличието на муковисцидоза би довело да още по-тежко протичане на белодробната инфекция и не би променило изводите им относно причините за неблагоприятния изход на заболяването на детето К..

От заключението на извършената повторна (допълнителна) (петорна) съдебно медицинска експертиза (л.л. 60 – 104, том 18 от ДП) се установяват данни относно правилността на проведения диагностично-лечебен процес на детето К. и се обосновават следните фактически констатации и изводи:

1. Към 21.02. 2015 г. състоянието на детето при наличните данни от прегледи, извършени от двама лекари (д-р  Е. и д-р П.), отговаря на клиника на вирусна инфекция, но не съдържа симптоми, които да определят състоянието му като застрашаващо живота (напр. прояви на дихателна недостатъчност).

Тревожно е било нивото на левкоцитите и неповлияването на симптомите от прилаганата антибиотична терапия. Тук експертите изясняват, че от една страна вирусните инфекции не се повлияват от антибиотично лечение, а от друга – това лечение е било прилагано само два дни. Установената левкоцитоза е била обяснима с възпалението на горните дихателни пътища.

2. Не може да се твърди забавена хоспитализация на детето.

Вещите лица са посочили критерии за хоспитализация и те са: нарушено общо състояние, интоксикационен синдром, данни за дихателна недостатъчност.

Такава симптоматика не е установена при детето К. при прегледа му най-напред от д-р  Е. и след това - от д-р П., извършен на 21.02.2015 г. в болницата в гр. В.. Вещите лица потвърждават медицинската обоснованост на диагнозата, поставена от д-р П. и изрично отбелязват, че тази диагноза към момента не е налагала хоспитализация.

В тази връзка вещите лица поясняват още, че установеният фебрилитет и левкоцитоза са елементи на защитна реакция на организма срещу вирусни и бактериални инфекции, а не е критерии за хоспитализация.

В същия смисъл са и показанията на свидетели, специалисти в областта на детските болести: проф. П.П., професор по педиатрия: „… завишените левкоцити не показват конкретна диагноза, а са показател за възпалителен процес. Левкоцитоза е възможна и при остра респираторна инфекция, при възпаление на бъбреците и др.; д-р М. Н.: „… поставената диагноза „Ринофарингит“ не предполага задължителна хоспитализация“; проф. П.: „… Не е установила /има се предвид д-р Л. П./ данни за пневмония и това е било основанието ѝ да не приеме детето в болница.“.

Цитираните становища са подкрепени обективно с данните, че при приемането на детето в болницата в гр. С. на 23.02.2016 г. (СБАЛДС „Проф. д-р И. М.“ АД – С.), при изразена клиника на пневмония броят на левкоцитите е бил в референтни стойности, което показва, че няма пряка зависимост между степента на левкоцитоза и характера и тежестта на патологичния процес, респ. налага се фактическият извод, че при прегледа на детето от д-р Л. П. и при наличните клинико-лабораторни данни не е била обективирана симптоматика, налагаща задължителна хоспитализация на детето в този момент.

3. При извършения физикален преглед на детето от д-р П. на 21.02.2015 г. и установените от нея обективни находки, отразени в медицинската документация, а именно: правилно физическо и нервно-психическо развитие за възрастта му, адекватно, фебрилно – с температура 37,6°С, чиста кожа, без уголемяване на лимфни възли, сериозно секретиращ нос, ритмична сърдечна дейност, чисти бели дробове с чисто везикуларно дишане двустранно, задоволително общо състояние – не е изисквало извършване на рентгенография и други изследвания.

В подкрепа на този извод са данните, установени посредством  коментираната експертиза: вещите лица сочат, че при този преглед не са установени клинични признаци за пневмония – учестено дишане и хрипова находка. Освен това е било рано и да се прецени ефекта от започнатото предния ден лечение с антибиотик.

Вещите лица поясняват, че рентгенография при поставена диагноза „Инфекция на горните дихателни пътища“ не се извършва. Това изследване и други изследвания са наложителни при прояви на дихателна недостатъчност, интоксикационен синдром, каквито симптоми не са били налице при детето тогава.  

4. Коментираната експертиза както и повторната СМЕ на л.л. 86 – 124, том 9 от ДП не констатират пропуски и нарушения в лечебно-диагностичния процес на детето, проведен в болниците СБАЛДС „Проф. д-р И. М.“ АД – С. и УМБАЛСМ „Н.И. П.“ – С..

5. На следващо място се налага и изводът, че екипът на МБАЛ „Св. П.“ АД - В. правилно е преценил при установената масивна пневмония от направената рентгенография на 23.02.2015 г. и предвид възможните усложнения, че е в интерес на детето да бъде преведено в звено с по-висока компетентност. Тогава лечебни действия в болницата в гр. В. не са били извършвани. Такава необходимост според експертите е налице при наличие на спешни медицински показания при възникнала непосредствена опасност за живота на детето, каквато към онзи момент не е била обективно проявена.

6. На извършената лицева рентгенография на гръдния кош от 23.02.2016 г. в болницата в гр. В. са липсвали белези на плеврален излив в количество над 150 мл. Вещите лица поясняват, че малка плеврална колекция, в количество под 150 мл, може да остане „невидима“ и неразпозната на лицева рентгенография, а малките плеврални изливи не налагат дренаж на плевралната кухина.

7. Установената анемия при първите прегледи на детето в болницата в гр. В. на фона на общата клинична картина не е била определящ признак за хоспитализацията му.

Обсъжданата експертиза потвърждава изводите на повторната комплексна (петорна) съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л.л. 86 – 124, том 9 от ДП), че детето е било с лекостепенна анемия, вероятно наследствена, която към момента не е изисквала лечение и не е била съчетана с по-често боледуване.

Експертите разясняват, че анемията е утежняващ фактор при протичане на инфекциозно заболяване, но не може да ѝ се отдаде решаващо значение при неговото протичане, като в такъв смисъл са и изводите на повторната комплексна (петорна) съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л.л. 86 – 124, том 9 от ДП). С развитието на болестта нивото на хемоглобина е намалявало и това е наложило корекция с кръвопреливане.

Експертите сочат, че в общата клинична картина, установена при първите прегледи, наличието на анемия не е определящ признак за извършване на хоспитализация.

Изложеното тук и по-горе - по т. 2 - дават основание на съда да отхвърли заключението на повторната СМЕ (л.л. 86 – 124, том 9 от ДП) по същия въпрос, според което при данните за здравословното състояние на детето и динамиката на протичането му при прегледа на 21.02.2016 г. от д-р Л. П. е следвало да се предприеме хоспитализацията му, без експертите да обвързват нехоспитализирането с неблагоприятния изход на заболяването. Такъв извод се явява необоснован от обективните данни относно общото състояние на детето към този момент – без признаци за дихателна недостатъчност и интоксикационен синдром, и така също, както се установи, сам по себе си диагностицирания анемичен синдром също не е налагал хоспитализация на детето.

8. По въпроса относно транспортирането на детето от болницата в гр. В. до СБАЛДС „Проф. д-р И. М.“ – С. се установява, че Медицинските стандарти не поставят изискване относно специалността на придружаващия лекар, освен в случаите, когато състоянието на болния е животозастрашаващо, при което се налага поставяне на абокат, мониториране, интубация и прилагане на реанимация и лечение по време на транспорта от специалист анестезиолог-реаниматор.

В случая състоянието на детето е било увредено, но стабилно (при приема му в СБАЛДС „Проф. д-р И. М.“ – С. е отбелязано: „увредено общо състояние“), без проявени признаци, застрашаващи живота му.

Няма данни по време на транспортирането на детето състоянието му да се е влошило, което да изисква предприемане на допълнителни медицински действия.

Транспортирането на детето е осъществено с реанимобил, с придружаващ лекар – д-р Е. Д. от ЦСМП –В., специалист по ушни, носни и гърлени болести, - с осигурено подаване на кислород.

В същия смисъл е и заключението на повторна комплексна (петорна) съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л.л. 86 – 124, том 9 от ДП), която изяснява още, че в случая при транспортирането не е било нужно осигуряване на венозен път, не са налице данни за рязко влошаване на състоянието му по време на транспортирането му до гр. С.. 

С други думи екипът от болницата в гр. В. е направил необходимото при наличните данни за състоянието на детето да го преведе в болница с по-високо ниво на компетентност за провеждане на необходимите диагностични и лечебни дейности при съобразяване на медицинските стандарти и добрите медицински практики.

9. Както бе посочено по-горе (по т. 6), при постъпването на детето в СБАЛДС „Проф. д-р И. М.“ – С. не е имало плеврален излив, изискващ хирургична намеса, при което лекарският екип на тази болница не може да бъде упрекнат в пропуски и немарливост при провеждане на диагностично-лечебните дейности спрямо детето при приемането му. Това става наложително при прогресиране на заболяването на 25.02.2015 г. и тогава детето е било преведено в Детска гръдна хирургия на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ – С., където е най-високото ниво на компетентност по отношение на лечението на парапневмонични изливи.

10. Обсъжданата експертиза дава отговор и на въпроса относно настъпването на сърдечния арест и има ли връзка с нарушаването на кръвосъсирването.

Данните по делото сочат, че сърдечният арест (спирането на сърдечната дейност) е настъпил в 09,20 ч. на 28.02.2015 г. и предхожда нарушенията в коагулацията, установени в 16,48 ч. на същия ден, поради което сърдечният арест не може да бъде следствие на нарушената хемокоагулация. Вещите лица изясняват, че при всеки тежко протичащ инфекциозен процес не е необичайно да се манифестират нарушения както в коагулацията, така и във всички органи и системи. В случая клиничната смърт настъпва по-рано от клиничната проява на нарушено кръвосъсирване и не се дължи на него.

11. От медицинска гледна точка вещите лица изясняват още, че спирането на сърдечната дейност („сърдечен арест“) води до спиране на притока на кръв към мозъка (мозъчна хипоксия и аноксия) и ако това продължи няколко минути, води до настъпването на мозъчна смърт.

В случая клиничните признаци за мозъчна смърт са установени при детето след сърдечния арест, реализиран на 28.02.2015 г. и е потвърдена с КАТ на глава с контраст, калориметрична проба и други изследвания.

12. Вещите лица не са констатирали отклонения и нарушения на Медицинските стандарти „Спешна помощ“, „Педиатрия“ и „Анестезия и интензивно лечение“ в действията на лекарите през проведения диагностичен и лечебен процес на детето К..

13. Експертите сочат и причините за настъпването на смъртта на детето: дихателна и сърдечна недостатъчност, последствие от тежкото възпаление на белите дробове – вероятно вирусна пневмония с добавена и бактериална компонента. Не е извършена патологоанатомична аутопсия, която би позволила да се установи естеството и тежестта на увреждането на белия дроб, а това затруднява преценката доколко е могло да се окаже ефективна медицинска помощ. Клиничната картина и образните изследвания („хомогенно засенчване на дясна гръдна половина“, описано на 25.02.2016 г., „хепатизация на десен бял дроб и възпаление вляво – от 27.02.2015 г.) на фона на активна реанимация и антибиотично лечение предполагат развитието на тежка хеморагична пневмония, при която прогнозата е песима. Тези данни са дали основание на експертите да заключат, че неблагоприятния изход на заболяването не може да се свърже причинно с необосновани, неоправдано закъснели или неправилни медицински действия в хода на диагностично-лечебния процес на детето.

В обобщение експертите сочат, че заболяването на детето К. е протекло злокачествено – бързо и с тежък ход, което не е изключение при грипна епидемия. Поясняват, че терапевтичните възможности при грип, особено в мълниеносно протичащата му форма, са изключително ограничени.

В основаната на изложените фактически констатации и изводи са данните, установени от значителния по обем доказателствен материал – свидетелски показания, значителната по обем медицинска документация, събрана в хода на разследването, които съвкупно установяват достатъчно точни, пълни и конкретни данни за проведения диагностично-лечебен процес на детето. Събраната в немалък по обем и съдържание медицинска документация съдържа изключително медицински данни и информация, за чиито анализ се изискват специални познания в областта на медицината и в отделни нейни отрасли, поради което правилно прокурорът се е позовал именно на данните, установени посредством извършените СМЕ-зи. Всички експертизи са комплексни, петорни, в чиито състав са участвали специалисти от съответните отрасли на медицината, необходими за правилния и задълбочен анализ на данните, съдържащи се в изобилната медицинска документация. Няма никакво основание и индиция дори, които да внасят съмнение в компетентността и научните познания в областта на медицината на експертите, извършили СМЕ-зи, като упреците, отправени в тази насока в жалбата, са неоснователни и голословни. Обемът на проучените от експертите данни е значителен и изисква немалко време и усилия, за което експертите не могат да бъдат упрекнати, че са си спестили. Напротив, положили са огромни усилия и са посветили немалко време, за да проучат в най-малките детайли медицинската документация,   дали са изчерпателни и обосновани отговори на поставените им въпроси. С други думи данните, събрани посредством извършените в хода на разследването СМЕ-зи, правилно са ползвани при установяването на фактическата обстановка.

По повод доводите в жалбата следва да се отбележи, че наличието на подлежащата на доказване непрекъсната причинно-следствена връзка между действията на лекарите, провели диагностично-лечебния процес на детето К., и настъпилия фатален изход на заболяването на детето, е фактически въпрос, който следва да се реши въз основа данните по делото. С оглед конкретиката на казуса изясняването на този фактически въпрос изисква специални познания в областта на медицината, с каквито прокурорът и съдът не разполагат, поради което не съществува процесуална пречка този въпрос да бъде изяснен чрез експертиза. Експертизата е способ за събиране на доказателства и конкретно в случая за събиране на данни за наличието или липсата на такава обективна връзка, при която действията/бездействията на лекарите/или на някои от тях, взели участие в диагностично-лечебния процес на детето, да са довели/да са станали причина за настъпването на смъртта на детето.

На следващо място констатираните пропуски при извършената проверка на „АПМП-ГП-М. – д-р В.М. и д-р Е. М. и с-ие“ СД, гр. В., се отнасят до фактически действия, свързани с ненадлежно отразяване в медицинската документация на някои от извършените от д-р В. М. диагностични и лечебни действия, отнасящи се до проведения от него диагностично-лечебен процес на детето К.. Вписването на извършените диагностични и лечебни действия съобразно нормативно поставените изисквания, е въведено с оглед доказването на извършването им и съдържанието им, като в случая същите са установени в достатъчна степен по делото от гласни доказателства (показанията на родителите на детето, на д-р В. М.) и от другите съставени от д-р В. М. медицински документи, ползвани и при изготвянето на съдебномедицинските експертизи, назначени в досъдебното производство. С други думи констатираните пропуски не са пряко свързани с изхода на заболяването на детето К..

Вярно е изложеното в жалбата, че в обстоятелствената част на обжалваното постановление прокурорът неправилно е отбелязал диагнозата, поставена от д-р Р., при извършения преглед на детето на 21.02.2015 г. в Спешно отделение на МБАЛ „Св. П.“ АД – В. -  „Вирусна инфекция на горните дихателни пътища“. Видно от издадения лист за преглед на пациент в Спешно отделение (л. 51, том 4 от ДП) поставената диагноза е „Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена“. Допусната фактическа неточност от прокурора във фактическото му изложение не се е отразила на крайния му извод.

В обобщение всички (четири) извършени в хода на досъдебното производство СМЕ-зи безпротиворечиво установяват, че причината за смъртта на детето се корени в мълниеносното протичане на заболяването и не намират обективна, непрекъсната причинно-следствена връзка между действията на лекарите, участвали в различна степен в диагностично-лечебния процес на детето, проведен в болницата в гр. В. и в двете болници в гр. С. (МБАЛ „Св. П.“ АД - В., СБАЛДС „Проф. д-р И. М.“ АД – С. и УМБАЛСМ „Н. И. П.“ – С.), от личния лекар – д-р М., вкл. и нехоспитализирането на детето в болницата в гр. В. от д-р Л. П., и неблагоприятният изход на заболяването - смъртта на детето.

При липса на чуждо виновно поведение, което да е в причинна връзка със смъртта на детето, правилен се явява крайният извод на прокурора, че деянието, при което е настъпила смъртта на детето К., не съставлява престъпление, което въвежда основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК за прекратяване на наказателното производство.

Разследването е изчерпило възможните доказателствени средства и способи за събиране на правнозначими по случая доказателства. Фактическата обстановка е изяснена всестранно, пълно и обективно, като значимите за разкриването на обективната истина обстоятелства, касаещи причините за настъпването на смъртта на детето К., са установени с достатъчно убедителни доказателствени източници и с възможните и изчерпани способи за доказване – разпитани са всички свидетели, чиито показания биха допринесли за изясняване на обективната истина, извършени са възможните експертизи, проследяващи проведените диагностично-лечебни дейности във връзка със заболяването на детето и са установени конкретно действията на всеки един от лекарите, участвал в този процес, установени са, и то безпротиворечиво, причините за настъпването на смъртта на детето.

Не са налице противоречия в доказателствения материал, а установените такива, посочени по-горе, са преодолени. Но с решаващо значение за крайния извод е липсата на противоречия в събрания доказателствен материал по въпроса за причините за настъпването на смъртта на детето и конкретно, че този резултат не стои в причинна връзка с действия на лекарите, участвали в диагностично-лечебния процес.

При така установеното обжалваното постановление на прокурора, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 223/2018 г. по описа на НСлС, е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 243, ал. 6, т. 1 и ал. 7 НПК Софийският окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 11.01.2021 г. на прокурор от Софийска окръжна прокуратура, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 223/2018 г. по описа на НСлС,  пр.пр. № 2239/2018 г. по описа на СОП, водено за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.

Определението може да се протестира от прокурора и да се обжалва от пострадалите пред Софийския апелативен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: