№ 2180
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110136544 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. К. В., чрез адв. В., с която срещу . са
предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника сума в общ размер на 3112,39 лева, включваща и старо салдо в
размер на 1479,17 лева, представляващо главница за потребени ВиК услуги за периода
28.03.2012 г. - 27.11.2018 г. в размер на 1102,55 лева и лихва за забава върху тази
главница в размер на 376,62 лева.
Ищецът твърди, че има качеството потребител на услугите, доставяни от ищеца
на адреса на водоснабдения имот: гр. Банкя, ., въз основа на неформален договор за
доставка на ВиК услуги, като ищецът е титуляр на партида с кл. № . при ответника. На
21.02.2022 г. ищецът е намерил на оградата на имота си констативен протокол,
съгласно който ответникът претендирал от него сума в размер на 2925,34 лева, част от
която - просрочена. Съгласно съдържанието на протокола ответникът щял да
преустанови водоснабдяването в имота на 11.03.2022 г. Оспорва тези действия на
ответника като незаконосъобразни. По искане на ищеца ответникът му издал справка
за дължимите суми, която обаче била неясна. Видно от нея е било прибавено старо
салдо извън периода. Счита, че претенцията е необосновано завишена по размер, освен
това лихвите били завишени в пъти. На 22.06.2022 г. ищецът намерил на оградата на
имота си друг констативен протокол, в който се сочело, че задълженията му са в
размер на сумата от 3112,86 лева. Релевира възражение за погасяване по давност на
вземанията за главници и лихви, начислени от ответника, за периода до м.06.2019 г.
Искането е да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
3112,39 лева, съобразно уточнението на исковата молба, направено от ищеца в
откритото съдебно заседание.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковете. Счита, че дори да се установи, че част за вземанията е изтекла погасителна
давност, това само по себе си не водело до погасяване на самите вземания. Обръща
внимание, че ищецът не се е позовавал на изтекла погасителна давност пред
дружеството и по отношение на тези обстоятелства не е имало спор помежду им.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е да
докаже, че страните са се намирали в облигационни правоотношения за доставка на
ВиК услуги до посочения имот (че ищецът е собственик на имота през исковия
период), доставени са ВиК услуги за начислената стойност с изискуемото качество, че
паричното задължение е възникнало, настъпила е неговата изискуемост, вземанията
съществуват и са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на
давността за погасяване на вземанията. В тежест на ищеца е да установи възраженията
си срещу вземането на ответника.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на
този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в §
1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на
ВиКуслуги", това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в
редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС
на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.
2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
С доклада по делото съдът е обявил на страните, че с оглед становищата им,
намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване фалтите, че помежду им през
процесния период е съществувало облигационно правоотношение по договор за
доставка на ВиК услуги при общи условия, одобрени от КЕВР в сила от 28.08.2016 г.,
публично достъпни на следния ел.адрес: Obshti uslovia 2016.pdf (sofiyskavoda.bg), по
който договор ищецът има качеството потребител за водоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. Банкя, ул. Гоце Делчев № 37. С оглед изявленията на процесуалния
представител на ищеца, направени в производството пред настоящата инстанция,
2
следва да се посочи, че не се оспорва също така, че във водоснабдения имот през
процесния период е имало монтиран узаконен водомер /СТИ/, който макар и рядко е
отчитан от служители на ответника, както и че в имота си ищецът е ползвал услугата
доставка на питейна вода, предоставяна му от ответника.
От приетото в производството заключение на съдебносчетоводната експертиза,
което настоящият съдебен състав кредитира като обективно изготвено от специалист,
притежаващ необходимите специални знания, се установява, че в процесния имот е
имало монторан водомер със сериен № **********. За периода от 20.12.2018 г. до
22.06.2022 г. са били издадени 42 бр. фактури. Старото салдо /за период отпреди
м.12.2018 г./ е в размер на сумата 1479,17 лева - главница по фактури, издадени в
периода 28.03.2012 г. – 27.11.2018 г. на стойност 1102,55 лева и лихви за забава в
размер на 376,62 лева. Начислените задължения по издадени в периода 27.12.2018 г. –
27.05.2022 г. фактури са общо 1633,69 лева, от които 1244,20 лева – главница и 389,49
лева - лихви. Размерът на неплатената сума за процесния период с вкл. старо салдо е в
размер на 3112,86 лева. Съгласно заключението, размерът на задълженията по
фактури, издадени в периода 27.06.2019 г. – 27.05.2022 г. е в размер на сумата от
1178,24 лева – главница и 136,50 лева – лихви за забава.
Както се посочи и по-горе, в конкретния случай ищецът не оспорва, че страните
са били обвързани от договор за доставка на ВиК услуга, а именно доставка на вода с
питейни качества, че в имота тази услуга е ползвана, като ползваното количество се
измерва от водомер, намиращ се в границите на имота, както и че същият се отчита от
служители на ответника. Следва да се посочи, че нормативната уредба /напр. чл.34а,
ал. 5, чл. 35, ал. 1, ал. 2, ал. 4 от Наредбата/ допуска отчетът да бъде извършван и в
срок, различен от установения в ОУ едномесечен такъв. Ищецът сам сочи /в
представената в откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция молба/, че
след отчитане на показанията на водомера, намиращ се в границите на собствения му
имот, ответникът е извършвал изравняване. В тази връзка и с оглед оплакванията на
ищеца, че ответникът е извършвал прогнозни начислявания през периода, следва да се
акцентира, че съгласно приложимите към договора общи условия ищецът е разполагал
с възможност да подава самоотчети, по които да бъде фактурирано потребеното
количество питейна вода чрез подаване на данни за показанията на водомера към
ответника, респ. за липсата на консумация на услуги. Само по себе си липсата на
редовно отчитане на водомера в имота не може да се третира като неизпълнение от
страна на ответника на договорно задължение, водещо до отпадане на задължението на
потребителя да заплаща цената на начислените в съответствие с действащата
нормативна уредба стойност на ВиК услуги, още повече в конкретния случай ищецът
сам заявява, че в имота се ползва услугата доставка на вода с питейни качества.
Предвид изложеното, съдът приема за установено, че страните са били
обвързани от валидно правоотношение за доставка на ВиК услуга – доставяне на вода
с питейни качества до имота на ищеца, като през процесния период ответникът е
доставял на ищеца тази услуга и е издавал фактури след реален отчет и прогнозно
потребление, като след отчитане на водомера в имота е извършвано изравняване, което
е отразявано по клиентската сметка на ищеца. Следователно и ответникът е установил
по делото, че е изправна страна по договора.
Следва да бъде разгледано заявеното от ищеца възражение за погасяване на
вземанията на ответника за период от три години преди предявяване на иска по
давност.
Възражението за изтекла погасителна давност се явява основателно. В случая е
3
приложима тригодишната давност, доколкото задълженията за заплащане цената на
предоставените ВиК услуги представляват "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД (ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС), тъй като се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари,
имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми. Съгласно чл. 31, ал. 2 от общодостъпните и приложими в
отношенията между страните общи условия към договора, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Ползвайки заключението на ССчЕ, съдът приема, че
непогасени по давност са суми в общ размер на 1314,74 лева, представляваща сбор от
главница по фактури, издадени в периода 27.06.2019 г. – 27.05.2022 г. и лихва за
забава, начислена по начина, обяснен от вещото лице в проведеното на 26.01.2023 г. по
делото съдебно заседание, който съдът приема за коректния съобразно уговореното
между страните в ОУ.
С оглед изложеното, следва да се заключи, че предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде уважен за сумата от 1797,65 лева, представляваща
начислени от ответника суми по фактури за ВиК услуги и лихви за забава за период от
28.03.2012 г. до 26.06.2019 г., доколкото в производството е установено, че същата е за
вземания, обхванати от погасителна давност. За горницата до пълния предявен размер
от 3112,39 лева, предявеният иск следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
Сторените от ищеца разноски, претендирани по списък по чл. 80 ГПК, са в
размер на 674,52 лева – за държавна такса, адвокатско възнаграждение /450 лева/ и
депозит за вещо лице. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
страната се следват разноски в размер на сумата от 389,60 лева.
Ответникът е сторил разноски за депозит за вещо лице в размер на 200 лева. В
производството страната е представлявана от юрисконсулт, който е подал отговор на
исковата молба и е релевирал доказателствени искания със същия. На основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. НЗПП съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на
100 лева. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъди сумата от 126,70 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н. К. В., ЕГН **********,
чрез адв. З. В., със съдебен адрес: . срещу ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
че ищецът не дължи на ответника главница за предоставени на следния адрес: гр.
Банкя, . ВиК услуги по издадени фактури в периода 28.03.2012 г. – 25.06.2019 г. вкл. и
лихви за забава, в размер на сумата от 1797,65 лева, поради погасяване на вземанията
по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 3112,39
лева.
4
ОСЪЖДА „., ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр. София, . да заплати от
Н. К. В., ЕГН **********, чрез адв. З. В., със съдебен адрес: ., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 389,60 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА от Н. К. В., ЕГН **********, чрез адв. З. В., със съдебен адрес: . да
заплати на „., ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр. София, ., на основание чл. 78,
ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 126,70 лева - разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5