Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1398
14.04.2020
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
шести март две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5556 по описа на съда
за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване на задължения на
ответника в размер на 1000 лева,
представляваща дължима главница по договор за паричен заем № *** от 22.04.2017
г., сключен с „Вива кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени на
02.02.2018 г. с Приложение № *** към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г. на „Агенция за събиране на вземания” ООД,
чийто правоприемник е кредиторът; договорна
лихва в размер на 175.31 лева за
периода 22.05.2017 г. – 17.01.2018 г.;
такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит в размер на
424.44 лева за периода 22.05.2017 г. – 17.01.2018 г.; 175 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземания; такса разходи за дейност на служител в
размер на 70 лева; неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 424.44 лева за периода 22.05.2017 г. – 17.01.2018
г.; лихва за забава в размер на 57.95 лева за периода 23.05.2017 г. –
29.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
30.08.2018 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е
сключен на 22.04.2017 г. между „Вива кредит” ООД и ответника договор за паричен
заем № ***, с предоставена парична сума в размер на 1000 лева и уговорена
договорна лихва в размер на 175.31 лева, платими на 9 равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 130.59 лева. Според договора, при забава плащането на
погасителна вноска, ответникът дължи и уговорената между страните такса
разходи. Отделно, в 3-дневен срок от подписване на договора, ответникът
следвало да предостави обезпечение – поръчителството на физическо лице или
банкова гаранция в размер на цялото задължение, валидна за целия срок на
договора. За извършената допълнителна услуга за експресно разглеждане за
заявката за паричен заем, се дължи и такса. Ответникът не е извършвал плащания.
На 02.02.2018 г. е
подписано Приложение *** към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията
/цесия/ от 22.01.2013 г. между „Вива кредит” ООД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД, чийто правоприемник е кредиторът, с което са изкупени дължимите
вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, като ответникът бил надлежно
писмено уведомен. Иска се установяване на задълженията и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен
представител, с който се оспорват претенциите. Оспорва се наличието на
облигационно правоотношение с ответника и конкретно представителната власт на
лицето сключило договора за заемодателя. Счита, че цесията е нищожна поради
липса на предмет, евентуално, че не са изпълнени условията на чл. 99 ЗЗД за
съобщаване на длъжника. Възразява, че претендираната неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Оспорват се и вземанията за такси. Иска се
отхвърляне на исковете.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
допустимостта на исковете:
Производството
е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от кредитора „Агенция за
събиране на вземания“ ООД срещу К.Г.П., по което е образувано ч. гр. дело
№ 14212/2018 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.
Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради
което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира за
безспорно установени по производството следните обстоятелства:
Между „Вива кредит“
ООД и К.П. е подписан договор за паричен заем от 22.04.2017г. С посочения
договор на ответника по производството е предоставена заемна сума в размер на
1000 лева (получена съгласно чл. 3, ал. 2 от същия). Уговорена е договорна
лихва с фиксиран годишен лихвен процент по заема
от 40.30 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 49.47 %. Заемателят се е
задължил да върне сумата в срок до 17.01.2018 г., на 9 равни месечни
погасителни вноски в размер на 177.75 лева всяка, като общия размер на всички
плащания е записан на 1599.75 лева, включващ и 424.44 лева такса за
допълнителна услуга за експресно разглеждане на документите съгласно чл. 1, ал.
3. Съгласно чл. 5 от процесния договор
заемателят се задължава в срок до три дни, считано от сключване на договора, да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – физическо лице– поръчител,
което да отговарят на определени условия или банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя. В чл. 5, ал. 2 е уговорено, че при неизпълнение на задълженията по
ал. 1 се дължи неустойка в размер на 424.44 лева, която се разсрочва на равни
части към всяка вноска и по този начин увеличава размера й до 224.91 лева.
Според чл. 13 е записано, че ответникът е запознат с тарифата на кредитора и е
съгласен с нея.
Вземанията
по процесния договор са цедирани от „Вива кредит“ ООД на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД съгласно рамков договор от 22.01.2013 г. и приложение № *** от
02.02.2018 г. към него. Съдът намира представените документи за достатъчни
доказателства за установяването на това обстоятелство. Представено е пълномощно
от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД /лист 23/. Представено е и уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента, което е редовно връчено от длъжника-ответник заедно с преписа
от исковата молба на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Разпоредбата предвижда фикция
за връчване на книжата и няма причина тези последици да не бъдат зачетени и по
отношение на уведомяването. Независимо дали се извършва от *** или *** извън
процеса, или от съда в хода на съдебното производство, връчването на основание
процедурата по чл. 47 ГПК има едни и същи последици, а именно съобщението се смята
за връчено с изтичането на срока за получаването му. Уведомяването се
установява да е станало след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, но същото
следва да се вземе предвид от съда съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл
е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I
т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.
Ето защо
ищецът е материлноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора
за паричен заем.
Относно
действителсността на процесния договор за заем:
„Вива
кредит“ ООД представлява финансова институция по ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Въз основа изложеното се
налага извод, че сключеният между страните договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит,
поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 22 ЗПК
вр. чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако
не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В
случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 40.30 %. Липсва
обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата,
върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита
или върху остатъчната главница. Т. е. не става ясно как е разпределян лихвеният
процент във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното
й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и
защо възлиза на претендирания размер. Принципно при фиксирана лихва не се прилага
изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на
вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, която разпоредба се възразява да е нарушена. Без значение дали
лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са
посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено.
В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент. Никъде в договора
не е отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може
да се направи проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент
и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер от 40.30
%. В този смисъл съдът намира, че действително е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.
Не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ЗПК, че – "Обща сума, дължима от потребителя" е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които
пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 1599.75 лева, включваща и
таксата за експресно разглеждане на документи. Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския
кредит (ЗКП) дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума
и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж. С това допълнително плащане се
покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва
да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би
надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и
съотношението между главницата, възнаградителната лихва от 40.30 % и таксата,
представляваща 42.44% от заема, при срок за погасяване 9 месеца.
Освен това, така записана стойност не съответства на реално дължимата по
договора, тъй като в нея не са включени допълнителните плащания, които
потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 5, предвиждаща предоставянето
на обезпечение. Задължението
за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на паричния заем, съобразно договореното. Непредставянето
на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, такива
биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на
кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на
сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за
отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това
предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и
включена в месечните погасителни вноски. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането
на всички задължения (каквото се иска и в настоящото производство) се получава едно
допълнително възнаграждение.
Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите от
49.47% и общата дължима сума– 1599.75 лева не отговарят на действителните
такива. Посочването
в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във
вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по
в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по
в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение
№ 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение №
33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./
Следователно
процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки
предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност
по кредита, но не и лихви или други разходи.
От
представените доказателства се установява, че е налице неплатена главница, но
тя не може да бъде установена за дължима в настоящото производство, тъй като би
се стигнало до подмяна на основанието на вземането. Исковете по чл. 422,
вр. с чл.
415 ГПК следва да са идентични по основание, размер и период на претенциите
в заповедното производство. След като договорът е недействителен, съдът не би
могъл да признае дължимостта на главницата на същото основание. Разпоредбата на
чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД
и се базира на института на неоснователното обогатяване– при липсата на
основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е
получил. В случая, сумите се претендират на договорно основание като изпълнение
с оглед действителен договор за кредит, за което е била издадена и заповедта за
изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК,
като дадено по недействително правоотношение. Ето защо предявените искове
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис– сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, срещу К.Г.П.,
ЕГН **********, искове за ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Г.П. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, следните суми:
1000.00 лева, представляваща дължима
главница по договор за паричен заем № *** от 22.04.2017 г., сключен с „Вива
кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № *** от
02.02.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 22.01.2013 г. сключен с „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто
правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; 175.31 лева- договорна лихва
за периода 22.05.2017 г. – 17.01.2018 г.; 424.44 лева- такса за експресно разглеждане на искане за отпускане
на кредит за периода 22.05.2017 г. – 17.01.2018 г.; 175.00 лева- такси разходи за извънсъдебно събиране на вземания; 70.00 лева- такса разходи за дейност на
служител; 424.44 лева- неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода
22.05.2017 г.– 17.01.2018 г.; 57.95
лева- лихва за забава за периода 23.05.2017 г. – 29.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 30.08.2018 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № 7992 от 03.09.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 14212/2018 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
С.А.