№ 89
гр. Бургас, 03.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. П. Дакова
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора И. Анг. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600041 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим Г. И. И., се явява лично и с
упълномощените защитници адв. М. А. и адв. Р. К..
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор К..
Гражданският ищец „Чапъра-ММ“ ЕООД, представител не се явява,
редовно уведомени. Явява се повереникът адв. Г. Г..
АДВ. К.: В съответствие с дадените от съда указания в предходно
съдебно заседание, представям писмено доказателство за наличието на
уважителна причина за неявяването ми, а именно болничен лист с номер на
амбулаторен лист 3568/29.04.2024 г. от д-р А..
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Липсват пречки по хода, моля да дадете ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.
Съдът, като изслуша становищата на страните и предвид личното
1
явяване в съдебната зала на всички призовани лица, намира, че няма пречка за
разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на
съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
Съдът докладва молба вх.№ 4297 от 29.04.2024 г. на адв. А. за
допускане на повторен разпит на вещото лице д-р Й.С. изготвил назначената
съдебномедицинска експертиза.
АДВ. А.: Поддържам направеното искане, но идеята ми за повторен
разпит на това вещо лице е с цел да бъдат предявени записите по делото, от
които се вижда твърдяното, както съм посочила „пламтящ човек“, за да може
да локализира и отговори на въпроса, който съм посочила в молбата. Тоест,
ако не допуснете повторен разпит, то тогава ще направя искане да бъде
допусната допълнителна експертиза, по която вещото лице да се запознае с
тези записи и тогава да отговори на въпросите, които съм формулирала в
молбата си.
АДВ. К.: Нямам други искания. Намирам същото за основателно, още
повече в светлината на твърдяното, дори и в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическо твърдение, цитирам „в дясната си ръка държал
изправена вече пластмасова туба, но ръката му и горната част на бутилката
напоена със запалителна течност са се запалили, за което обвиняемият
започнал да прави камшични действия да отстрани огъня от горящата част“.
Това е възприето видно от мотивите на първоинстанционния съд, предвид
което с оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото, ще Ви моля
искането да бъде уважено.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам собствено искане по доказателствата. По
отношение на направеното доказателствено искане, считам, че същото е
неоснователно и моля да го оставите без уважение.
На първо място, по делото липсват обективни данни за това, че огънят
е „обхванал“, очевидно се има пред вид „обгорил“, лицето на извършителя,
2
още повече, че към този момент той е бил с маска, което е видно от
доказателствата по делото. Тоест, твърдението е хипотетично, почива на
произволна интерпретация от страна на защитата на записите от
видеокамерите, поради което е доказателствено необезпечено. Съгласно
съдебната практика - Решение № 81/01.09.2020г. по н.д. № 261/2020 г. на
Първо н.о. на ВКС, извършването на повторна експертиза за вече изяснени
и/или хипотетични факти, обективно неподкрепени с доказателства, е
безпредметно. Това важи и в настоящия случай. Това, каква част от тялото –
дали е обхванал лицето или не огънят, е въпрос на анализ на доказателствата,
което е от компетентност на решаващия съд, не е въпрос на експертно
заключение, още повече, че по делото няма никакви доказателства, че лицето
на извършителя е обгорено. Това е безспорно, никой не го оспорва.
На следващо място, за отговор на така поставения въпрос не се
изискват експертни знания, а същият едновременно с това е и манипулативен,
защото предварително задава и ясно насочва към точно конкретно определен
отговор, а именно: „не, не е възможно“. Всички в тази зала знаем, че при
обгаряне на лицето остават белези, съответно при обгаряне на всяка част от
тялото биха останали белези с различна степен на засягане на кожата и за
отговор на този въпрос не мисля, че се изисква някакво експертно становище.
АДВ. Г.: Поддържам казаното от представителя на Апелативна
прокуратура. Считам, че искането за повторен разпит на експерта по
съдебномедицинската експертиза и за допълнителна такава, е неоснователно.
АДВ. А.: Ако разрешите, искам да внеса едно уточнение. С оглед
становището на държавното обвинение, аз, първо, не съм искала повторна
експертиза, а само допълнителна такава.
Второ, с оглед становището на държавното обвинение забелязвам, че
може би некоректно и неточно съм посочила в искането си, „възможно ли е
при заснетото обхващане от огъня на лицето“. Не съм имала предвид лицето
на човека като анатомическа част, а съм имала предвид Г. И. или онзи, който
е заснет на видео наблюдението като човек, защото от тези записи, които на
нас са ни предявявани, не гори лицето на човека като анатомична част. Гори
цялата му ръка. Така, че всъщност, това съм имала предвид. Не съм твърдяла
в нито един момент, че конкретно лицето като анатомическа част е такова,
което е засегнато, а имам предвид, че цялата му страна – дясна или лява,
3
посочила съм я конкретно, гори цялата. Да, под лицето съм имала предвид
горящият човек. Смисълът е този, за който искаме повторен разпит и
съответно експертизата. Може ли като пламти цялата ръка да остане само
пръстът на горната част на ръката? В този смисъл е въпросът, който искаме да
бъде зададен на експерта.
ПРОКУРОРЪТ: Това уточнение не променя изложеното от мен
становище.
Съдът се оттегля на тайно съвещание за произнасяне по направеното
искане от адв. А..
Съдът, като изслуша становищата на страните и като съобрази
доказателствата по делото, намира искането на защитниците за
неоснователно, тъй като претендираните обстоятелства са изяснени по делото
и не се налага допускането до повторен разпит на вещото лице д-р С., както и
назначаване на допълнителна съдебномедицинска експертиза.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. А., поддържано от адв. К.,
за допускане до повторен разпит на вещото лице д-р С., както и за
назначаване на допълнителна съдебномедицинска експертиза с посочените от
адв. А. въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. А.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. К.: Нямам други искания.
Съдът след становищата на страните и като не намери служебна
необходимост за събиране на допълнителни доказателства,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства, както и
представеното в днешно съдебно заседание от адв. К. писмено доказателство.
4
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, постановената присъда
се обжалва пред настоящата инстанция от защитата на подсъдимия Г. И. като
неправилна, с доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила,
необоснованост на фактическите констатации и правни изводи, довели до
неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на
наложеното наказание.
Считам жалбата и доводите в нея за неоснователни и моля да ги
оставите без уважение.
В хода на досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото
на защита на подсъдимия, като доводи за наличието на такива конкретни
нарушения не се твърдят пред настоящата инстанция.
Считам, че постановеният от Окръжен съд-Ямбол съдебен акт отговаря
на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Изложените в него фактическите
констатации и направените въз основа на тях изводи са изключително
подробно мотивирани, като е взето отношение по всички направени от
защитата възражения и изрично е посочено, кои доказателства съдът
кредитира като достоверни и защо. Фактът, че въз основа на
доказателствената съвкупност съдът не е възприел защитната версия на
подсъдимия и мотивирано я е отхвърлил, не съставлява процесуално
нарушение.
На следващо място следва да се посочи, че доводите за
необоснованост на фактическите констатации в съдебния акт са
неоснователни. Защитата оспорва изводите относно авторството на
извършеното престъпление, като възразява срещу констатациите по всички
факти, относими към предмета на делото. Неоснователно е оспорването на
времето на запалване на процесните автобуси в посочената база, което е
настъпило около 02.00 ч. на *** г., което време е безспорно установено не
само въз основа на гласните доказателства по делото, но и въз основа на
обективните доказателства по делото свързани с постъпване на сигнала на
телефон 112 и в Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението “-Я. в 02.02 ч. При липса на друг подобен инцидент възникнал
5
на същата дата, в същия период от време и в същия район, считам, че
изводите на съда, че часовото време вкопирано в записите от охранителните
камери е с един час назад от реалното такова, за правилни и обосновани. Факт
е, че моментът на запалване на пожара е записан от посочените камери и той
съответства на реалното време на подаване и постъпване на сигнала в
пожарната служба. Няма никаква житейска логика сигналът да бъде подаден
един час по-късно, след възпламеняване на автобусите, в какъвто случай и
реалните последици от това възпламеняване биха били много по-сериозни и
много по-тежки, което е видно не само от записите от видеокамерите, но и от
констатациите на пожаротехническата и оценъчна експертиза за причинените
щети. Така направените изводи относно реалното време, в което са настъпили
фактите и обстоятелствата отразени на горепосочените записи, са от значение
за проследяване на последователността на действията осъществени от
подсъдимия през периода преди, по време и след осъществяване на деянието.
Въз основа на отразеното в тези записи е установено времето и начинът на
придвижването му до местопрестъплението, действията му по навлизането в
имота, тубата с гориво, която е носил, действията по запалването на автобус
„С.“ с рег. № ***, обливането с останалото количество нафта на паркирания
до него автобус „Е.“ с рег.№ ***, отдалечаването му от местопрестъплението,
фактът на запалване на ръката му и тубата, която носи, както и опитите му да
я загаси, които са изложени подробно в мотивите към съдебния акт, поради
което няма да ги повтарям.
Цялостният, последователен и задълбочен анализ на гласните, писмени
и веществени доказателства и доказателствени средства по делото, преценени
в тяхната съвкупност, взаимна корелация и последователност установява по
безспорен начин, че автор на инкриминираното деяние е подсъдимият И..
Решаващият съд е извършил съпоставка между различните доказателствени
източници, които взаимно си кореспондират и допълват, мотивирайки
аргументирано и подробно изводите си, които напълно споделям.
В тази насока, на първо място, с оглед направените конкретни
възражения ще посоча, че анализът на кадрите от записа на охранителните
камери установява, че извършител на престъплението е маскирано лице от
мъжки пол, с определено телосложение и облекло, които съответстват на
телосложението и облеклото на подсъдимия, който се е придвижил към
6
местопроизшествието с автомобил и е получил конкретни наранявания от
огъня. Показанията на разпитаните свидетели М. и М., както и констатациите
от извършеното на 11.09.2020 г. и на 12.09.2020 г. освидетелстване на
подсъдимия установяват по категоричен начин наличието на термични травми
в областта на лявата му длан, на първи и втори пръст на лявата ръка и
четвърти пръст на дясната ръка с конкретно посочени размери и
характеристики, които според съдебномедицинската експертиза притежават
характеристики на увреждания от висока температура с различна степен на
изгаряне на кожата с няколкодневна давност, които напълно отговарят да са
получени по време и начин, заснет на охранителните камери. Възраженията
на защитата, че заснемането показва цялостно възпламеняване на
извършителя са произволна интерпретация, която не отговаря на отразеното в
записа. Подробно е обсъдена неубедителната му и непоследователна защитна
версия, изложена пред първоинстанционния съд, която противоречи както на
версията за произход на нараняванията изложена пред горепосочените
свидетели от него, така и на експертното заключение в частта, че такива
наранявания се получават в резултат на суха температура. Тоест, съдът
напълно обосновано е приел за неоснователни тези негови обяснения и
твърдения.
На следващо място, безспорно е установено, че подсъдимият
притежава лек автомобил „***“ с рег. № ***, с характерна особеност каквато
е десния волан, като няма никакви доказателства, а и подсъдимият не твърди
в нито един момент, че той е предоставил този автомобил за ползване на
друго лице или, че същият този автомобил е бил предмет на някакво
престъпно посегателство. Напротив, не само той, но и разпитаните свидетели
М. и М. категорично установяват, че той е лицето, което е ползвало този
автомобил. Гореизложеното обстоятелство е от значение, защото въз основа
на записите от камерите, които са поставени на няколко обекта разположени
по маршрута между жилищния блок № * в кв. „Б.“, в който живее
подсъдимият и където се намират гаражните клетки, които ползва и базата, в
която са се намирали автобусите, разположена на ул. "***" **, е проследено
движението и локацията именно на управлявания от него автомобил до
района на местопроизшествието преди деянието, както и завръщането му в
гаражната клетка непосредствено след деянието.
Всички записи са приобщени към доказателствата по делото по
7
надлежния ред, проверени са по експертен път и тяхната достоверност не е
оспорена пред Вас, поради което считам, че това възражение също е
неоснователно. Данните относно придвижването на този автомобил са
изложени изключително подробно в обстоятелствената част на обвинителния
акт и аз няма да ги повтарям. Считам, че по несъмнен начин е установено, че
това е автомобилът на подсъдимия, както и лицето, което се качва в
автомобила находящ се на паркинга пред блока, което привежда в движение
този автомобил и се придвижва по установения маршрут до района на
транспортната база, а впоследствие изминава пътя до жилищния блок и го
паркира в гаража, е именно подсъдимият. В тази насока необосновани
логически и житейски несъстоятелни са възраженията на защитата, че въз
основа на записите от видеокамерите не може да се идентифицира самият
автомобил, включително и поради това, че е възможно съвпадение на
регистрационните номера на различни марки автомобили. Видът и марката
на автомобила са идентифицирани в достатъчна степен, като категорично е
установен и неговият регистрационен номер, както и обстоятелството, че се
касае за автомобил с десен волан, който факт не се коментира и не се оспорва
от защитата. Колко такива автомобила от различни марки, с десен волан, с
един и същи регистрационен номер биха могли да се движат на територията
на гр. Я.? Колко такива автомобила са паркирани пред жилищния блок на
подсъдимия и колко такива автомобила той паркира в собствената си гаражна
клетка? Считам, че цялостният анализ на доказателствата и доказателствените
средства по делото води до безспорния и еднозначен извод, че именно
подсъдимият е лицето, което управлявайки посочения автомобил, се е
придвижило до местопроизшествието.
На следващо място, приложените доказателства установяват, че по
маршрута на придвижване на автомобила са намерени и иззети синя
пластмасова туба с етикет „Девин“ с вместимост 11 литра със следи от нафта,
която е със следи от свиване под въздействие на високата температура и
съгласно експертното заключение, е съдържала нафта. Факт е, че в ползвания
от подсъдимия гараж са намерени и други такива туби със специфичен мирис
на нафта. В близост до тубата са намерени черни латексови ръкавици, като
заключението на изготвената по метода на ДНК профилирането експертиза
категорично установява, че при тяхното изследване е установен биологичен
материал, показващ пълно съвпадение с ДНК профила на подсъдимия И..
8
Предвид мястото, откъдето е иззет изследваният материал, възраженията на
защитата са неоснователни, а опитите да се обясни, защо ръкавиците
ползвани от него са се намирали до тубата именно на това място, считам за
несъстоятелно. То се опровергава както от обясненията на свидетеля Н., така
и от характера на извършваната от подсъдимия трудова дейност в „***“.
Поради това съдът съвсем правилно не е кредитирал дадените от него
обяснения и реализираната му защитна версия за местонахождението му към
момента на извършване на пожара.
Назначените основна и допълнителна пожаротехнически експертизи
изясняват времето, причината за възникване на пожара и неговото
разпространение, местонахождението на огнището на пожара, както и вида и
източника на запалване. Експертните заключения потвърждават, че пожарът е
предизвикан вследствие на външна намеса от лице използвало открит
огнеизточник на запалване, както и, че за катализатор на горенето е
използвана нафта, а опасността от разпространението му е изводима не само
от експертното заключение, но и от видимата сила и интензивност на
запалване на двата автобуса, близкото разстояние между паркираните
автобуси и пораженията върху третия автобус „С.“, установени по експертен
път. Съгласно заключението на експертите, щетите върху останалите
автобуси могат да бъдат причинени от лъчист топлообмен, който при
продължителна експозиция може да доведе и до запалването им.
Възраженията на защитата срещу заключението на назначената
повторната по съществото си пожаротехническа експертиза са неоснователни,
като заключението на същата не противоречи на заключението на
първоначално назначената по делото експертиза. Последната е изготвена в
първоначалния етап на провеждане на разследването на 30.12.2020 г., към
който момент не са били изготвени останалите експертни заключения по
делото. Видно от приложените документи, видео техническата експертиза №
29 изследваща предоставените записи от охранителните камери на
транспортната база, е изготвена на 20.02.2021 г., а физикохимическата
експертиза на 29.01.2021 г. Тоест, повторната експертиза е изготвена след
събиране на един допълнително доказателствен материал, неговата проверка
по експертен път, поради което възраженията на защитата за липса на
процесуални действия и събиране на доказателства през този период, считам
9
за невярно и несъстоятелно. Освен този аргумент, други аргументи срещу
заключенията на пожаротехническата експертиза, нейната яснота и пълнота, в
делото не са направени. Считам за неоснователно оспорването на
физикохимичната експертиза, като в случая е от значение не количеството
нафта, а методът, по който е изследвано това, дори малко количество, и
заключението на експертите, и поради това считам, че авторството на
престъплението е установено по безспорен начин и по делото не съществува
никакво съмнение, че именно подсъдимият е извършител на
инкриминираното престъпление.
При така установената фактическа обстановка материалният закон е
приложен правилно, като са налице всички обективни и субективни признаци
на чл. 330, ал. 3 от НК. Безспорно е установено, че е запалено имущество със
значителна стойност. Налице е била реална опасност огънят да се
разпространи върху друго имущество със значителна стойност, като в
резултат от запалването са причинени и значителни вреди.
Считам, че наложеното наказание не е явно несправедливо, като
първоинстанционният съд е индивидуализирал същото по реда на чл. 54 от
НК давайки съществен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и
е приел, че справедливо за извършителя е наказание лишаване от свобода в
размер на 4 години, което надвишава само с 1 година минималното
предвидено в закона за това престъпление. В случая, съдът е акцентирал
върху смекчаващите отговорността обстоятелства свързани преимуществено
с личността на извършителя, неговото чисто съдебно минало, трудовата
ангажираност и процесуалното поведение, семейно и здравословно състояние,
които са оценени в достатъчна степен. Едновременно с това, като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да бъдат преценени високата обществена
опасност на деянието, наличието на квалифициращи признаци, стойността на
запаленото имущество и реално причинените вреди. Съгласно установената
съдебна практика, освен реално установените щети, следва да се вземе
предвид и тяхното отражение върху дейността извършвана от пострадалото
търговско дружество.
В жалбата не са изложени никакви други факти, които да бъдат
преценени, поради което, моля да потвърдите присъдата на Окръжен съд-
Ямбол.
10
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че подадената въззивна
жалба срещу присъдата в гражданската й част, е неоснователна. Прокурорът
изложи подробни аргументи за неоснователност на въззивната жалба. За да не
Ви отегчавам с повторение на същите факти, които поддържам изцяло, ще ги
изложа накратко.
Моля да оставите в сила присъдата в гражданската й част. Считам, че
съдът обективно е обсъдил всички факти по делото, възприел е изложените
аргументи в обвинителния акт. Не се доказа, че подсъдимият не е извършител
на това деяние. Нанесени са значителни материални щети върху дейността на
търговското дружество, която основен предмет на дейност е именно
транспортната дейност. Именно чрез унищожаването на тези три автобуса е
довело до проблеми в работата, поради което считам, че присъдата в
гражданската й част е изцяло основателна и ще моля съдът да я остави в сила.
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам депозираната
въззивна жалба и моля да постановите съдебен акт, с който да приемете, че
същата е основателна и да отмените присъдата на Окръжен съд-Ямбол и
постановите нова такава, с която да признаете подзащитния ми за невиновен
по повдигнатото му обвинение. Чисто алтернативно правя искане, евентуално
присъдата да бъде изменена и наказанието му да бъде намалено, а с оглед
допуснатите процесуални нарушения, ако съдът прецени, че те са
основателни – да отмени присъдата и върнете делото за ново разглеждане от
друг състав на Окръжен съд-Ямбол.
Основанията ми за това са следните: В хода на досъдебното
производство по това дело е допуснато едно изключително съществено
нарушение на процесуалните правила констатирано от първостепенния съд и
неглижирано в мотивите към същия съдебен акт, да не кажа, че няма нито
буква в мотивите в тази насока.
С протоколно определение от 09.10.2023 г., Ямболски окръжен съд е
отказал да приобщи обясненията на подсъдимия дадени в ДП на *** г., като
приема, разбира се след като е направено искане от защитата, което е
проверено със съответните документи – изискани регистри от Висшия
адвокатски съвет от Адвокатския съвет при АК-Я., и там е констатирано, че
към онзи момент адв. З. Г. не е притежавал качеството на адвокат. Оттам
11
нататък, отказвайки да приобщи обясненията на обвиняемия, не се произнася
с нищо по този въпрос. Чисто механично 3 листа от делото ги изключваме и
продължаваме нататък. Всички в тази зала сме наясно, че това не може и не
бива да става така. Възникват хиляди въпроси. Ако адв. З. Г. не е имал
качеството на адвокат до *** г. така, както е констатирано според регистрите
на Висшия адвокатски съвет, какво се е случило въобще с привличането на
нашия подзащитен на *** г.? Какво въобще се е случило в това ДП до *** г.
на практика в абсолютния край на разследването тогава, когато нашият
подзащитен има ново привличане, което безспорно вече може да породи
съответните действия и е едно допустимо и законосъобразно действие, тъй
като едва тогава са готови т.н. оценителни експертизи и са включени
конкретните суми на автобусите. Тоест, ако към момента на привличането
разследващите са знаели каква е точната стойност на щетата, ние към днешна
дата нямаше да имаме надлежно привлечен обвиняем. Всичко това обаче е
абсолютно неглижирано от първостепенния съд, като повтарям, в мотивите
по този въпрос няма нито буква. В крайна сметка, че има незаконно
задържане, е повече от ясно, но това се установява по друг ред и начин. Какво
обаче се случва с останалата доказателствена съвкупност при това развитие
на нещата? Ако погледнете разпита на всички полицейски служители, в
голямата си част се позовават на тези обяснения, които са изключени като
доказателства. Ако погледнете другите материали, в огромната си част
експертизите почиват на тези обяснения, които са изключени от
доказателствената съвкупност. Е ли задължение на първостепенния съд да
обсъди това констатирано нарушение на закона в светлината и последиците
спрямо останалата доказателствена съвкупност? Според мен това беше първо
задължение на съда, да не говорим, че според мен, констатирайки, че има
ненадлежно привличане в досъдебната фаза, следваше да прекрати и върне
делото на прокурора за отстраняване на тези нарушения. Не само, че това не е
сторено, не само, че в крайния съдебен акт и в мотивите към него изобщо не
се обсъжда този въпрос, но и в днешно съдебно заседание аз не чух
държавното обвинение да коментира този факт. Смятам, че това може да
провокира искането ми за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от
друг съдебен състав. Разбирам, че ситуацията не е често срещана. Лично аз за
първи път в практиката си се сблъсквам със ситуация, в която обвиняемият да
е със съзнанието, че той има защитник, а фактически да няма. До кога обаче е
12
продължило това действие? Съгласно материалите по делото това е
продължило до *** г. тогава, когато е привлечен за втори път. Никой не си е
направил труда да обсъди доказателствата в тази светлина, т.е. имаме ли
надлежно освидетелстване на обвиняемия за констатираните наранявания на
същия, които са извършени на ***., съответно *** г,. когато абсолютно
безспорно той е задържан. Смятам, че точно на този състав на съда не е
необходимо да обяснявам, е ли е възможно при условията на задържане едно
лице да извършва доброволни действия така, както се твърди с двата
протокола за освидетелстване на лицето, извършени на ** и ** г. В тази
насока има монография на Б.В. и той е категоричен, а и съдебната практика го
потвърждава, че действията на доброволност приключват със задържането.
Едно задържано лице следва да се ползва в пълен обем от правата, които му
гарантира НПК. Тоест, нямало е пречка да бъде освидетелстван, но тези
действия трябвало да получат санкцията на съда. Такова нещо няма. В тази
насока беше направено и доказателственото искане пред настоящия състав,
защото считам, че всички тези обстоятелства се интерпретирани твърде
едностранно от първостепенния съд. Получава се една „заблуда“, която
констатирах и в днешно съдебно заседание при изложението на държавното
обвинение. Прокурорът в днешно съдебно заседание твърди, че на
подзащитния ми, посредством въпросното освидетелстване, са констатирани
наранявания и на дланта на дясната ръка. Категорично такова нараняване
няма. Всички констатирани наранявания с размери 1 см. до 5 см. се намират
от горната страна на ръката - както на дясната така и на лявата. Претенцията
ни вещото лице да отговори на тези въпроси след като се запознае и с
видеозаписа, на който се вижда т.н. „пламтящ човек“, са свързани именно с
това обстоятелство. На записите се вижда, че пламти не просто ръката и
дланта на този човек, пламти цялата му дясна ръка, но на лявата няма нищо.
За това следваше да бъдат установени, дали наистина се касае за
констатирани наранявания върху гърба на дясната ръка на нашия подзащитен
и са резултат от домакински дейности, или се касае и може да бъде свързано с
престъпна деятелност такава, каквато я твърди държавното обвинение. При
този недоимък на доказателства в тази насока, да се твърди и това да
обосновава осъдителна присъда само защото двете момичета – свидетелките,
които са пътували следващия ден с моя подзащитен до О. са забелязали
наранявания на ръцете му и той казал, че ги е получил при пържене на яйца, а
13
в обясненията си пред първия съдебен състав е заявил, че те са резултат на
отваряне на капачка на резервоар, който е нагорещен и са резултат на горещи
пари, по никакъв начин не противоречат на становището на вещото лице, че
могат да бъдат получени и при единия и другия случай.
Мотивите към първоинстанционния съдебен акт си позволявам да
кажа, че се равняват на художествена литература. Първостепенният съд е
изхождал единствено от житейската си логика и не се е посвенил да го посочи
в мотивите си, като игнорира за сметка на това огромна част от
доказателствената съвкупност. Така в тази насока са аргументите му спрямо
получаване на нараняванията на подсъдимия, в тази насока са и приетото, има
и противоречия разбира се, като първите противоречия се срещат още в
първите страници обсъждайки какво е приел за установено от фактическа
страна, а именно, че моят подзащитен и свид. М. били съученици и като
такива се виждали от време на време, пиели кафе и в общи компании са
ходили на дискотека. На стр. 8 от мотивите си обаче, първостепенният съд е
изложил тези предположения и това общо познанство на моя подзащитен със
свидетелката като мотив за извършване на престъплението. Пак казвам, т.к.
мотивите почиват на житейските съображения на съда, а не на правните
такива, въпросът ми е, чисто житейски, с колко човека всеки от нас пие кафе
и би ли извършил престъпление, само защото пие кафе с него? По делото не
са установени други отношения, които да провокират подобен вид съждение
и съответно намерения и извършване така, както твърди държавното
обвинение. А защо си позволявам този език спрямо мотивите на
първоинстанционния съд? На стр. 15 от мотивите, съдът се е опитал да
направи анализ на видео техническите експертизи имайки предвид, че
защитата твърде детайлно пред първата инстанция обсъди всяка една от тях и
това се съдържа в протокола, твърдейки меко казано, небивалици. На тази
страница твърди, че е установено по несъмнен начин, че запалването е
станало около 02.00 ч., защото тогава бил подаден сигналът към тел. 112,
което било неопровержимо доказателство. В тази насока е и твърдението на
прокурора в днешно съдебно заседание. Само че, на същата страница казва, че
в 02.03.02 часа въпросният автомобил, за който така и не стана ясно чий е,
подава десен пътепоказател и завива към паркинга пред бл.** на ж.к. „Г. Б.“.
Тоест, в тази си част съдът приема, че въпросният автомобил, с въпросния
човек, в 02.03 часа, е завил на паркинга пред собствения си блок, а това, че ни
14
разказва художествена литература, се съдържа в мотивите на съда на стр. 21.
Лишен от възможността или от опита, позволявам си да го кажа, т.к. се касае
за командирован съдия от районен съд и явно тази материя не му е била
много позната, на стр. 21 съдът, игнорирайки изцяло доказателствата влиза в
ролята на разследващ орган и казва „действително, с. Б., обл. Я. е в същата
посока, в която се е движил въпросният автомобил, проследен от камерите на
града, но като се има предвид, че разстоянието от табелата за край на гр.Я. до
с. Б. е 10 км в едната посока, при движение със скорост извън населено място
от 80 км, то от 1.30 до 1.56 не можел да отиде и не можел да се върне“.
Уважаеми апелативни съдии, това е срамно за съдийството в България.
Първо, аз наистина не знам дали е 10 км от табела до табела. Второ, съдът
може и да го е измерил, ама не е негова работа. Доказателства в тази насока
няма грам по делото. Направил е и математическо изчисление, че разрешената
скорост е 80 км/ч. А откъде съдим, че някой се движи с разрешената скорост
в един и половина часа през нощта, това също е в сферата на вероятностите.
Да мотивираш съдебен акт, с който си осъдил човек на 4 години затвор с
някакви свои собствени възприятия, твърдейки житейските логики на съда,
житейски е абсолютно неоправдано, а правно – недопустимо.
От друга страна, действително по делото не е изследван въпросът, този
маршрут, който сочат видео техническите експертизи, които съдът много
странно е кредитирал една част от тях, не всички, само тези, които е
преценил, че в някаква степен му вършат работа проследявайки движението
на автомобила в едната посока. Уважаеми апелативни съдии, ако е вярно
твърдението за от табела до табела 10 км и, че не може за 20 минути, то още
по-вярно е твърдението ни, че от бл. ** на „Б.“, през целия околовръстен път,
минавайки на запад и стигайки до базата на „Чапъра“ не е 10 км, то е повече
от 20 км. Отговор на този въпрос нямаме. Как може да обиколиш целия град в
двете посоки – от единия край до другия да стигнеш, да запалиш и да се
върнеш за 3 минути така, както Ви посочих на страницата. Всичко това ме
кара да съм гневна в този момент, защото, по-лошо изпълнение на съдебни
мотиви много отдавна не бях срещала.
Другото житейско прозрение на Окръжен съд-Ямбол – не може тези
вещи, които са открити в коритото на р.Т. и са били изследвани и са били
предмет на експертизи-ДНК профилирането и съответно изследването, те не
могат да бъдат оставени от Г. И. при извършване на неговата трудова
15
дейност, защото според съда на стр. 22 от мотивите, са неприсъщи за
длъжността, която е заемал – *** на *** на ***. Никой не си дава сметка, че
говорим за месец септември 2020 г. „Ковид“ пандемията избухна на
13.03.2020 г. Септември месец, когато са правени изземванията, съвпада с
времето на най-крутите мерки за защита. Всички, не само Г. И., ходихме с
маски и ръкавици и той много правилно е посочил, че тогава са извършвани
проверки на тези места както за бракониери, така и с оглед мерките за защита.
Предполагам на съда е служебно известно, че тогава нямахме право да
напускаме градовете и имаше пунктове от полицията, които разрешаваха
само на определени лица по повод определени дейности да напускат града, но
според съда, житейски, това е невъзможно, защото той бил *** и като *** не
може да си води началника на такива проверки и съответно не може да си
хвърля ръкавиците там, защото житейски е неоправдано, а за правно няма да
говорим.
Вещото лице изготвило експертизите, ако обърнете внимание на
разпита му в съдебно заседание, е категорично, че ДНК следата по тези
ръкавици действително е на Г. И., но категорично не може да отговори, тъй
като липсва методика, липсва начин да бъде установена давността на оставяне
на тези следи. Тогава, може житейски да се струва неприемливо на съдията,
но правно - това не е закрепено с време на оставяне на тази ДНК следа.
И. работил на ненормиран работен ден, приема го все пак, защото има
установено обстоятелство. Случвало се да работи в събота и неделя и да
излиза на проверки нощно време със свидетеля, но малко вероятно било това
да е свързано с извършването на проверки. Това не го разбирам, но
продължавам да твърдя, че в този вид, тези мотиви не дават възможност не
само на защитата, не само на обвиняемия, на никой от нас да разберем, какво
е било вътрешното убеждение на съда постановявайки този съдебен акт.
Твърде несериозно е подходено към един толкова сериозен въпрос като
обвинение по чл.330, ал. 3 от НК.
И други неща съм си подготвила, но тъй като действително съм ги
казала пред първата инстанция, тук си позволих само да акцентирам върху
някои моменти в мотивите към присъдата без да претендирам за
изчерпателност на всички нарушения, но смятам, че и тези, които изложих са
абсолютно достатъчни, щото съдът да приеме, че жалбата ни е основателна и
16
я уважи. Съответно, както посочих в началото на изложението си, като
приемете, че подзащитният ми е невиновен или отмените присъдата на
Окръжен съд-Ямбол и върнете за ново разглеждане от друг състав на съда.
Съвсем алтернативно, да измените и намалите наложеното наказание
на подзащитния ми в размер, който да позволява приложението на чл. 66, ал.
1 от НК като приемете всички тези нарушения и евентуално да ги цените като
смекчаващи вината обстоятелства, като не е без значение фактът и, че от
момента на деянието до днешна дата е изтекъл период от 4 години, което
тангира с неразумния срок и е основание за приложението на чл. 55 от НК
при определяне на наказанието. Моля в този смисъл за Вашия съдебен акт.
Водих си записки докато говореше държавното обвинение. На въпроса
колко автомобила с десен волан и с подобна характеристика като модел могат
да имат един и същи рег.№ и да тръгват от бл. ** на ж.к. „Б.“, държа да
отбележа, че въпросният бл.** в ж.к. „Б.“ има 7 или 8 входа и във всеки този
вход има по 8-9 етажа с по три апартамента на етаж. Отговорът е този.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, солидаризирам се с анализа на
доказателствената съвкупност, който беше направен от страна на адв. А., като
ще изложа някои допълнителни съображения, които моля да обсъдите при
постановяването на Вашия съдебен акт.
Странно защо, когато изслушахме тезата на представителите на
публичното обвинение и гражданския ищец, беше пропуснато да бъде
застъпено каквото и да било становище по заключение на експертиза, която
действително е сравнително рядко срещана в съдебните процеси. Говоря за
тази т.н. антропологическа експертиза. Тук искам да обърна Вашето
внимание на някои много важни обстоятелства. Странно защо, но тази
експертиза не беше допусната в хода на провеждащото се съдебно следствие
по време на провеждането на съдебните заседания. Пред себе си държа една
молба до Ямболски окръжен съд изходяща от Ямболска окръжна
прокуратура, която е депозирана в съда със съответната аргументация, но
обръщам внимание, това не се случи по време на съдебно заседание за
провеждащото се съдебно следствие. Още по-странен беше подходът на
Ямболски окръжен съд, който, обръщам внимание, с определение № 58 в
закрито заседание, без да изслуша становището на страните, уважи това
17
искане и допусна тази експертиза наименувана „идентификационна
експертиза“, която следва да бъде изложена от вещо лице специалист в
областна на антропологията, анатомията и морфологията на човешкото тяло.
Отговорът за мен може да бъде само един. Може би обвинението считаше, че
с тази експертиза ще допълни доказателствената съвкупност с
неопровержимо доказателство касаещо авторството на инкриминираното
деяние. Действително, тази експертиза, по която няма становище на защитата,
беше изготвена и беше изслушана в открито съдебно заседание от 10.07.2023
г. Съдът възприе с мотивите към атакувания съдебен акт един, лично за мен,
много странен подход, тъй като тази експертиза и заключението на вещото
лице не обслужват обвинителната теза, която се споделя от първостепенния
съд, то би следвало да се изложат мотиви, защо тази експертиза не следва да
бъде кредитирана от съда. Оказва се обаче, че: цитирам „съдът счете, че не
следва да кредитира заключението на вещото лице по назначената в
съдебната фаза идентификационна експертиза тъй като е необосновано, не
отговаря на нормативните изисквания и е изготвено в разрез с поставените
задачи за извършване преглед на подсъдимия и запознаване с материалите по
делото“. В закона - в НПК, законодателят си е дал труда да посочи, какво
следва да съдържа едно експертно заключение. Това, изрично визирам, следва
да бъде направено като извод от анализа на чл.152, ал. 1 от НПК. Ако
направите съпоставка между законовата новела и изготвената и предоставена
експертиза ще видите, че вещото лице съвсем коректно е изготвило своето
заключение в пълно съответствие с изискванията на закона. Нещо повече, ако
ще да се коментира дали това вещо лице има опит при изготвяне на
експертизи, същият в цитирания протокол от съдебно заседание на стр.2 казва
„имам опит в изготвяне на експертиза и съм запознат какво трябва да съдържа
заключението“. Оттам нататък съдът следваше, ако приеме, че това
заключение не съответства на изискването на закона, още преди да пристъпи
към нейното изслушване, това обстоятелство следваше да намери своето
отражение в протокола като теза на съда. Такова нещо няма. Нещо повече, по
време на съдебното заседание от страна на страните бяха поставени много
въпроси. Този протокол съдържа около 2 страници ситен шрифт изцяло
заключението на вещото лице, където то много ясно, точно и конкретно
мотивира своето заключение. Нещо повече, когато приключи изслушването
на вещото лице нямаше никакво възражение от страна на публичното
18
обвинение касаещо това заключение и съдът прие и приобщи към
доказателствената съвкупност това заключение, а на практика в мотивите,
които преди малко цитирах, няма никакъв анализ защо, въз основа на кои
факти включени в доказателствената съвкупност се опровергава това
заключение. Много удобно, защото това заключение по категоричен начин
доказва, че подсъдимият не е автор на инкриминираното деяние. От тази
гледна точка, моля да обсъдите тази теза на защитата и ако приемете, че
моето становище е в съответствие с фактите по делото, то само на това
основание следва да отмените атакувания съдебен акт и постановите нова
присъда, с която да го оправдаете.
Нещо повече, много странно, когато се коментира въпросът касаещ
онези установени непосредствено след задържането му белези по ръката, адв.
А. много точно посочи къде те точно се намират, със заключението на вещо
лице Й.С. дадени в съдебно заседание. Вещото лице е абсолютно
категорично, цитирам: „възможно е констатираните наранявания да се
получат и при обикновени действия, в домакинството. Характеристиката на
уврежданията сочи, че е възможно да се получат при готвене и при
пръскане“. От тази гледна точка тезата, която той е застъпил пред
първоинстанционния съд, макар и в противоречие със становището на две от
свидетелките, по никакъв начин не може да бъде опровергана на базата на
морфологичните данни на уврежданията. Касае се за ограничени по площ и
повърхност увреждания и те са от първа и втора степен повърхностни
изгаряния. Тук отварям скоба. Когато защитата мотивира искането си, което
съставът на съда остави без уважение, тук ние сме имали предвид и
заключението на вещото лице, който разпитан в съдебно заседание казва,
цитирам: „не съм запознат със записите от охранителните камери“. Това беше
нашето основание съвсем ясно и категорично. Тоест, тези две експертизи не
само, че не обслужват тезата, която е възприета от първостепенния съд
досежно авторството на деянието, но дори смея да кажа, по категоричен
начин я и опровергават.
Искам да обърна внимание и на обстоятелството, което беше
изтъкнато пред Вас от адв. А. досежно допуснатото съществено нарушение на
процесуалните правила в хода на ДП. Дори самият прокурор, когато е
изготвил обвинителния акт, цитирам, е казал „разпитан в хода на ДП при
проведен разпит на 16.09. обв. И. признава вината си“. Само че към този
19
момент, както ние твърдим, той е бил ненадлежно представляван при
абсолютно необходима и задължителна защита. Как този пропуск ще следва
да бъде саниран ми е трудно да отговоря, т.к. признавам, аз също в моята
практика не съм имал такъв случай, това обстоятелство да бъде установено
едва пред първостепенния съд при провеждане на съдебното следствие. От
тази гледна точка лично аз считам, че жалбата би следвало да бъде възприета
като основателна и следва да бъде уважена.
Затруднявам се, при условията на алтернативност, в какъв ред да
подредя исканията на защитата. Ако приемем, че допуснатото твърдяно от
нас съществено нарушение на процесуалните правила при привличането му в
качеството на обвиняем, където той не е бил надлежно представляван, е
основателно, то би трябвало присъдата да бъде отменена, делото да бъде
върнато на първостепенния съд и ако той, при провеждане на съответните
действия потвърди това наше искане, би следвало делото да се върне още на
органите ДП за саниране на този пропуск и повтарям, на всички процесуални
действия, които са извършени в хода на ДП.
Ако Вие обаче тази теза я отхвърлите като неоснователна, то тогава
моля да обсъдите, поради пропуските, които сме посочили в мотивите на
първоинстанционния съд, да отмените присъдата и върнете делото за
разглеждане от друг състав, т.к. тези мотиви гравитират с липса на мотиви.
Ако и това не бъде възприето от Вас, то тогава би следвало да
възприемете тезата за неразумен срок на провеждане на наказателното
производство и моля, при тези условия, които бяха заявени от страна на адв.
А., да намалите присъдата и обсъдите възможността, чисто принципната, за
приложението на чл. 66 от НК.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: С оглед отправения упрек от адв. А., че
държавното обвинение не е взело отношение по всички възражения срещу
съдебния акт, искам да обърна внимание, че жалбата срещу този съдебен акт е
изцяло немотивирана, липсват каквито и да е аргументи и възражения, по
които обвинението да вземе отношение, поради което считам, че този довод е
некоректен.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия.
20
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Поддържам казаното от
моите защитници.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля за оправдателна
присъда.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе въззивен съдебен акт в предвидения от закона
срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
21