РЕШЕНИЕ
№
гр.
Ловеч, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм. дело № 2 по описа на съда за 2022
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл. 38 от Закон за държавната собственост.
Административното дело е образувано по жалба с
вх.№ 1/04.01.2022 г., подадена от Б.Н.Д. ЕГН **********, М.В.Д. ЕГН **********
и Б.В.Д. ЕГН **********,***, чрез адв. Х.И. от ЛАК, против Решение №
794/16.11.2021 г. на Министерския съвет на Р България за отчуждаване на имоти и
части от имоти – частна собственост, за държавна нуждa за изграждане на Обект
„Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП
≡ 167+572 по техническия проект от 2020 г. (след пресичане с път ІІІ-301)
до км 189+344 от идейния проект на НКСИП ≡ 190+771,67 по техническия
проект от 2020 г. (след пресичането с път ІІІ-303), на територията на област
Ловеч и област Велико Търново, съгласно одобрен устройствен план – парцеларен
план, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-12/02.02.2021 г. на
заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, имоти и части
от имоти – частна собственост, намиращи се в землищата на с.Крушуна, гр.Летница
и с.Горско Сливово, община Летница, област Ловеч, с. Чавдарци, община Ловеч,
област Ловеч, гр. Сухиндол, община Сухиндол, област Велико Търново,
гр.Павликени, с.Върбовка и с.Бутово, община Павликени, област Велико Търново, подробно
описани в приложението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното
обезщетение и собственици.
Оспорва се решението в частта относно
отчуждаването и определянето на размера на обезщетението за отчуждаването на
площ от 8,626 дка, собствен на жалбоподателите наследствен имот с № 40261.17.25
в землището на с.Крушуна, общ. Летница, обл. Ловеч, представляващ НИВА с обща
площ от 8,626 дка, ІV категория, с определено обезщетение в размер на 4685 лв.
В жалбата оспорващите излагат, че решението на
МС не е издадено в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия
закон и при спазване на процедурата, както и че не е в съответствие с целта на
закона. Иска се изменение на решението в частта за определеното обезщетение за
отчуждения имот.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват
от адв. И., който поддържа жалбата, като излага доводи по съществото на спора.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът Министерски съвет не изпраща
представител в съдебно заседание. В писмени становища по делото оспорва жалбата
като неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в
оспорената част като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в
съответствие с целта на закона. Оспорва допълнителното заключение на вещото
лице. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на
регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се представлява. В
писмени молби оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и заявява, че не следва
да бъде кредитирано допълнителното заключение на вещото лице с вх. № 1456/04.04.2022
г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на финансите,
в съдебно заседание не се явява и не се представлява. С писмена молба ангажира
становище за неоснователност и недоказаност на жалбата.
Заинтересованата страна Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София в съдебно заседание не се представлява. В писмено
становище от упълномощен юрисконсулт излага доводи за неоснователност на
жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на МС в оспорената
част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 250/25.04.2013г. на Министерския
съвет (л. 138) републикански път А-2 „София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част
от който е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално значение по
смисъла на §5, т.62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на
територията и за национален обект по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби
на ЗДС.
Предпоставка за извършване на отчуждаването е
наличието на влязъл в сила подробен устройствен план – парцеларен план, и в
случая такъв е одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-12 от 02.02.2021г. на
Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство (л. 139 и
следв.), предвиждащ изграждането на национален обект: „Автомагистрала „Хемус“,
участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП = 167+572 по техническия
проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-301) до км 189+344 от идейния
проект на НКСИП = км 190+771,67 по техническия проект от 2020г. (след пресичането
с път ІІІ-303).
От Агенция „Пътна инфраструктура“ е направено
мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на
регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени
документите, изброени в чл.34, ал.2 от ЗДС.
Направено е предложение от двамата министри до
МС за отчуждаване на имотите, с приложен към него съвместен доклад и
изискуемите от чл.34а, ал.4 от ЗДС приложения. Решението е разгласено по реда
на чл.34а, ал.3 от ЗДС. В табличен вид са определени имотите за отчуждаване с
техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците.
Приложена е финансова обосновка и оценка на имотите, извършена в
административното производство от лицензиран оценител, който е изготвил
оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на
засегнатите имоти.
С Решение № 794/16.11.2021г. на Министерски
съвет на Република България в оспорената му част, е определено обезщетение в
размер на 4685 лв. за отчуждаването на площ от 8,626 дка от съпритежавания от тримата
жалбоподатели имот с № 40261.17.25 в землището на с.Крушуна, общ. Летница, обл.
Ловеч, представляващ НИВА с обща площ от 8,626 дка, ІV категория.
Ответникът е приложил административната преписка
по издаване на обжалвания акт, експертната оценка (оценителски доклад) за
обезщетение на частта от отчуждения имот, както и удостоверение по чл.32, ал.4
от ЗДС с пазарни аналози на магнитен носител, изпратени от Агенция по
вписванията на Агенция „Пътна инфраструктура”. По делото са събрани писмени
доказателства, назначена е съдебно-оценителна експертиза. По искане на
жалбоподателя е допуснато допълнително заключение на вещото лице.
Въз основа на така приетото от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадени в срок, от лица, притежаващи
активна процесуална легитимация и с интерес от оспорване, и пред местно
компетентния административен съд по местонахождение на отчуждавания имот,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните
по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
шести административен състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Предмет на съдебен контрол е Решение №
794/16.11.2021г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на
имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на
обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП
= 167+572 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-301) до
км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по техническия проект от
2020г. (след пресичането с път ІІІ-303), на територията на област Ловеч и
област Велико Търново, издадено на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б
от ЗДС и §1 от ДР на ЗДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС
отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за
изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет
по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите.
Според §1 от ДР на ЗДС, национален обект е
обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени
инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на
Министерския съвет. Както бе изложено, с решение № 250/25.04.2013г. на
Министерския съвет републикански път А-2 „София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“,
част от който е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално
значение по смисъла на §5, т.62 от ДР на Закона за устройство на територията и
за национален обект по смисъла на §1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който
се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде
процесното решение е именно министерския съвет.
Оспореното решение е постановено от Министерски
съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството
и министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна
собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала.
По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със
Закона за държавната собственост.
Решението е издадено в изискуемата от закона
форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се
отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на
дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил
изискването за съдържание, регламентирано в чл.34б от ЗДС.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното
решение да е допуснато съществено нарушение на административно-производствените
правила. Спазена е регламентираната в чл.34, чл.34а и чл.34б, ал.2 от ЗДС
процедура за вземане на решението.
Предпоставка за извършване на отчуждаването е
наличието на влязъл в сила Подробен устройствен план – Парцеларен план
(ПУП-ПП), който предвижда изграждането на национален обект „Автомагистрала
„Хемус“ за процесния участък.
Няма спор по делото, а и видно от данните към
административната преписка, обектът, който ще се изгражда и за чиито нужди е
извършено процесното отчуждаване, е предвиден с влязъл в сила ПУП-ПП, одобрен с
влязла в сила на 20.02.2021 г. Заповед № РД-02-15-12/02.02.2021г. на
Зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн. ДВ, бр. 10 от
2021г.). В табличен вид са представени имотите и частите от имоти за
отчуждаване, включително и в землището на с. Крушуна, с техните характеристики,
вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е финансова
обосновка, възлагателно писмо и оценка на имота, извършена в административното
производство (оценителски доклад за определяне на равностойно парично
обезщетение). Оценката на имота в административното производство е извършена от
лицензиран оценител на имоти, отговарящ на определените в ЗДС изисквания
(чл.38, ал.9 вр. с § 1а, т.3 от ДР на ЗДС).
Видно от приложения по делото оценителски
доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч. относно процесния имот, е
определено при осигурено удостоверение от Службата по вписванията, придружено с
копие на всички вписани сделки с имоти – реални пазарни аналози, отговарящи на
изискванията на чл.32, ал.4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда на
чл.32, ал.2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз
основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания” – имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и
също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния
случай са взети предвид сделки със земеделски земи, сключени в рамките на 12
месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в Служба по вписванията
гр. Ловеч.
По отношение приложението на материалния закон
съдът съобрази следното:
Съгласно чл.32, ал.1 от ЗДС, имоти и части от
имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават
принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното парично обезщетение за имотите,
предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което те
са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда
изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане
за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти
с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл.32, ал.2
от ЗДС.
В §1а, т.1 от ДР на ЗДС е дадена легална
дефиниция на понятието „равностойно парично обезщетение” – това е цената на
отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон.
Тоест, парично обезщетение е дължимо само за
имота или частта от него, която се отчуждава, и то се формира от оценката на
този имот. Едновременно с това, съгласно §1а, т.2 от ДР на ЗДС, „пазарни цени”
са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна,
учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за
строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез
търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините,
както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от
имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12
месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по
вписванията по местонахождението на имота.
Съгласно §1а, т.4 от ДР на ЗДС, приложим с оглед
изискването на чл.32, ал.2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, „имоти,
намиращи се в близост до отчуждавания” са имотите, които са разположени в едно
и също землище в земеделските територии.
Видно е от изготвената в хода на
административното производство експертна оценка, въз основа на чието заключение
е определено обезщетението в оспореното решение, че оценителят, след надлежна
проверка на вписаните сделки в същото землище и установяване наличието на поне
две сделки, е приложил метода по чл.32, ал.2, вр. §1а, т.2 от ДР на ЗДС.
Според приложения по делото оценителски доклад,
равностойното парично обезщетение за частта от процесния имот е определено по
реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, като са взети предвид три сделки със земеделски
земи в периода 12.02.2020г. - 12.02.2021г. в землището на с. Крушуна. Две от
сделките са с предмет покупко-продажба само на земеделски земи с начин на
трайно ползване „ливада“, а предмет на третата сделка са няколко имота –
земеделски земи с начин на трайно ползване „нива“, „пасище“ и „зел. градина“.
За землището на с. Крушуна, община Летница оценителят е определил осреднена
цена в размер на 543,16 лв./дка. Този размер на обезщетение за отчуждената част
от процесния имот съответно е определен и в Решение № 794/16.11.2021г. на МС.
Във връзка с оспорването размера на
обезщетението съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза.
Съгласно заключението с вх. № 893/21.02.2022 г.,
изготвено от вещото лице по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, вр. с §1а от ДР на ЗДС,
при използване на същите пазарни аналози като тези, съдържащи се в оценителския
доклад до административния орган, пазарната цена за отчуждавания имот с
идентификатор 40261.17.25 в землището на с. Крушуна е 543,16 лв./дка или общо 4685
лв.
От Служба по вписванията Ловеч са представени
общо 21 броя сделки, от които в оценката са използвани само 3 броя сделки като
пазарни аналози, отговарящи на изискванията на § 1а, т.2 от ДР на ЗДС.
Останалите 18 броя сделки не са използвани като
пазарни сделки, тъй като при някои от тях има извършени сделки с идеални части,
други представляват констативни нотариални актове, възбрани, договори с Община
Летница, сделки със застроени имоти и други. Използваните три сделки при
определяне на равностойното парично обезщетение от вещото лице по допуснатата
първоначално съдебно-оценителна експертиза по делото са описани изчерпателно в
табличен вид в заключението. От него се установява, че пазарната стойност на
отчуждаемата част от имота, определена по правилата на ЗДС, съвпада с оценката,
определена с решението на МС в оспорената му част.
Въз основа на направеното възражение по
правилността на определянето в оценителния доклад на сделките, които са пазарни
аналози, и оспорване на заключението на вещото лице, изготвено върху същите
пазарни аналози, по искане на жалбоподателя е допуснато извършването на
допълнителна СТЕ. Възражението е относно двете сделки, които са само с имоти с
начин на трайно ползване „ливада“, напълно различен НТП от отчуждавания имот,
при наличието на други сделки, в които са включени земеделски земи – ниви,
какъвто е и отчуждаваният имот, но не са включени при изготвянето на оценката
от административния орган, както и в оценката на вещото лице по делото.
Като сделки, които отговарят на изискванията на
ЗДС за определяне на пазарни аналози са посочени тези по Нотариален акт № 16,
вх. peг. № 5692 от 17.11.2020г. на СВ Ловеч и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 176, вх. peг. № 2112 от 12.05.2020г. на
СВ Ловеч.
С допълнително заключение вх.№ 1456/04.04.2022
г. вещото лице е определило пазарната стойност на частта от недвижимия имот,
предмет на отчуждаване, като за пазарни аналози са използвани всички сделки, в
които се включват и поземлени имоти, представляващи земеделски земи с НТП ниви,
както следва: Нотариален акт № 16 от 17.11.2020г. и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 176 от 12.05.2020 г.
Съгласно допълнителното заключение, за землището
на с. Крушуна е определена осреднена цена от 809,98 лв./дка равностойно парично
обезщетение, като обезщетението за процесния поземлен имот 40261.17.25 е
следната: 8,626 дка х 809,98 лв./дка = 6987 лв. Оценката е изготвена по реда на
чл.32, ал.2 във вр. с § 1а от ДР на ЗДС, като са използвани за пазарни аналози
цитираните два нотариални акта с предмет на продажба ниви.
Първият НА е с предмет на продажба 6 ниви, от
които четири от четвърта категория, а два от по-ниска пета категория, както и
два други имота с начин на трайно ползване – зеленчукова градина и пасище.
Общата цена за покупката на имотите е 48 000 лв., без разграничаване на имотите
по НТП и определяне на индивидуални продажна цена. Зеленчуковата градина и
пасището са имоти с друг НТП, но в случая цената по нотариалния акт е
определена общо за всички имоти, а делът на зеленчуковата градина и пасището
като площ са незначителни спрямо площта на нивите, предмет на сделката.
Вторият НА включва две ниви от четвърта
категория и две лозя. Общата цена за покупката на имотите е 18 800 лв.
В доклада от оценителя, съдържащ се в
административната преписка, е отбелязано, че „прецизният оглед на място установи, че тези насаждения са амортизирани
и изоставени, а терените под тях необработваеми“, „насажденията са завършили експлоатационния си период“, както и „предмет на оценката, изготвена по реда на
ЗДС, са само земеделските земи (терените върху които са създадени тези погинали
вече насаждения)“.
Според приложеното писмо изх. № РД-12-02-363-1
от 16.04.2021г. на ОСЗ Ловеч „всички
имоти с начин на трайно ползване НТП лозе и НТП овощни насаждения, попадащи в
трасето на магистралата, са възстановени по реда на ЗСПЗЗ с този НТП. Няма
имоти, които да са засадени с нови трайни насаждения, както и такива, които да
се ползват като насаждения към момента. От 1991г. тези имоти са пустеещи и не
се използват като овощни градини и лозя“.
От изложеното следва извода, че лозята в
землището на с.Крушуна, въпреки вписания НТП, не се ценят като трайни
насаждения, а единствено като земя/терен, върху които тези насаждения са се
намирали. С оглед общо определената цена по тази сделка и възможността според
площта на продаваемите имоти да се определи осреднена цена на дка от терена, е
напълно възможно да се определи пазарната цена на дка за имотите с НТП „нива“.
По изложените съображения съдът намира, че
неправилно административният орган не е използвал като пазарен аналог посочения
от ПП на жалбоподателите нотариален акт от 12.05.2020 г., който съдържа сделки
с ниви със същия начин на трайно ползване като отчуждавания имот.
Съдът приема, че допълнителното заключение с
вх.№ 1456/04.04.2022 г., изготвено при поне два пазарни аналога, които включват
сделки с ниви, и спазено изискването за използване като пазарни аналози имоти с
еднакво предназначение, начин на трайно ползване и сравнително сходни
характеристики, се явява най-близко до определянето на равностойно обезщетение,
така че жалбоподателите да могат да закупят подобен имот със сходни
характеристики на отчуждения им.
Законът не дава легална дефиниция на понятието
„имоти с подобни характеристики”. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
23.03.2015г. на ВАС по т.д. № 6/2014г., сравнителният анализ се прави въз
основа на имоти, чиито начин на трайно ползване и предназначение са сходни с
тези на отчуждавания недвижим имот. Не се посочва изискване за идентичност в
категорията на имотите, а само сходен начин на трайно ползване и
предназначение. Този критерий изисква да се сравнят пазарните цени на други
имоти, различни от отчуждавания, но със сходни характеристики и начин на трайно
ползване, за да бъде оценката на подлежащия на отчуждаване имот актуална и
съответна на цените на свободния пазар, което означава, че срещу получената в
обезщетение сума лицето, чийто имот или част от имот се отчуждава, ще има
възможност, ако реши, в същия момент (на отчуждаването), на същия географски
пазар, да закупи аналогичен имот за задоволяване на потребностите, които е
задоволявал и с отчуждения.
При принудително отнемане на собствеността по
реда на ЗДС за изграждане на национален обект срещу парично обезщетение, целта
на законодателя е собственикът на имота да получи парично обезщетение в такъв
размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би получил
при свободно предлагане на пазара на този имот. Т.е. целта на закона е да се
обхване възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените
критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите,
предмет на отчуждаването, и да бъдат защитени интересите на засегнатите
собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до
тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижимите
имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.
Изложеното налага извод, че така определеното
обезщетение не води до постигане на целите на закона, а именно да се получи
равностойно парично обезщетение от собственика на земята. В подкрепа на
изложеното е и Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and Others v. Bulgaria от
14.05.2020г., образувано по съединени жалби на български граждани с оплакване
за нарушаване на чл.1 от Протокол 1 във връзка с недостатъчния размер на
определеното обезщетение за отчуждените им земи. Видно от същото решение,
следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в
съответствие със стойността на отчужденото имущество, като е прието допуснато
нарушение на чл.1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС, поради това, че не е била дадена
еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи. В своята практика
ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства
на пълната пазарна стойност.
С оглед на горното съдът възприема оценката по
изготвеното допълнително заключение на вещото лице, и изцяло кредитира същото
като обективно и компетентно изготвено, поради което приема, че стойността на
равностойното парично обезщетение за притежавания от оспорващите имот е в
размер на 809,98 лв./дка, или общо 6987 лв. за процесния имот.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата
е основателна, а административният акт в оспорената му част е
незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона, която е собствениците на
отчуждавани имоти да получат равностойно парично обезщетение. В обжалваната
част решението на Министерския съвет следва да бъде изменено, като се определи
законосъобразен размер на равностойното парично обезщетение за отчуждавания
поземлен имот, в съответствие със заключението на изготвената по делото
допълнителна съдебно-оценителна експертиза.
При този изход на спора е основателна претенцията
на жалбоподателите за възстановяване на направените по делото разноски – за
внесени държавни такси в размер на 30.00 (3 х 10 лв.) лева, за адвокатско
възнаграждение в размер на 730 лв., за депозити за вещо лице в общ размер на
250 лв., или разноски в общ размер 1010 лв., за което следва да се осъди
ответника.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2,
предл. четвърто от АПК във връзка с чл.38, ал.8 от ЗДС, Ловешки административен
съд, шести административен състав,
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
Решение № 794/16.11.2021г. на Министерски съвет на Република България за
отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда
за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км 166+144 от идейния
проект на НКСИП = 167+572 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с
път ІІІ-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по
техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-303), на територията
на област Ловеч и област Велико Търново, в ЧАСТТА му, с която е определен
размерът на обезщетението за отчуждаването на площ от 8,626 дка от съпритежавания
от жалбоподателите имот с № 40261.17.25 в землището на с. Крушуна, общ.
Летница, обл. Ловеч, представляващ НИВА с обща площ от 8,626 дка, ІV категория, с определено обезщетение в
размер на 4685 лв.,
КАТО:
УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение
за отчуждавания поземлен имот с идентификатор 40261.17.25 на 6987 лв. (шест
хиляди деветстотин осемдесет и седем лева).
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България
да заплати на Б.Н.Д. ЕГН **********, М.В.Д. ЕГН ********** и Б.В.Д. ЕГН **********,***,
направените съдебни разноски по делото в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.
Решението е окончателно на основание чл.38, ал.8
от ЗДС.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
Административен
съдия: