№ 27429
гр. София, 20.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20241110106947 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на **** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК против М. М. А..
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на част от заявените вземания,
като по отношение на сумата от 1022,04 лв. – договорна неустойка за непредоставяне на
обезпечение за периода 16.05.2022 г. – 16.11.2023 г., сумата от 97,88 лв. – неустойка за
забава, начислена еднократно на 14.11.2022 г. и сумата от 120 лв. – разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането, дължими за периода 25.07.2022 г. – 01.01.2024 г., като
извърши проверка на заявлението, намира, че същото подлежи на отхвърляне по отношение
на посочените вземания по следните съображения:
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът
отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, както
и когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. В случая длъжникът
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са
приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 –
148 ЗЗП.
По отношение на вземането за неустойка за неосигурено обезпечение:
Представен е договор за паричен заем ****., в който заплащането на такава неустойка
е предвидено в чл. 6.1. и чл. 6.2. и чл. 33 от Общите условия на **** за заеми „Кредирект“.
Съдът приема, че тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като са
уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и
водят до значително неравновесие в правата и задълженията между страните. Същите
1
попадат под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължават потребителя при
неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка. Съдът намира, че въведените в
договора и общите условия условия към изискваното обезпечение, както и срокът за
предоставянето му – 3-дневен от сключване на договора, създават значителни затруднения
за длъжника за изпълнение на това задължение. На следващо място посочената уговорка
влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова
услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно
цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено задължение за
предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на условията по същия. Поради това така уговорената неустойка, разсрочена
съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска,
по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по
този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според
която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Наред с това, както се посочи,
неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за
връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън
присъщите на неустойката функции, с което противоречи и на добрите нрави. По
изложените съображения съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено за сумата
от 1022,04 лв. – неустойка за неосигурено обезпечение.
Заявлението в частта за сумата от 97,88 лв. - представляваща неустойка за забава,
начислена еднократно на 14.11.2022 г. също подлежи на отхвърляне. В случая същата
произтича от чл. 3 от Тарифата за таксите и разходите, събирани от ****, според която при
забава от 60 дни за продукт кредит до заплата и при забава до 90 дни за продукт
потребителски кредит, се начислява еднократно сума в размер на 10 % от остатъка на
дължимата по съответния договор сума до цялостно погасяване. Посочената клауза съдът
намира, че противоречи на чл. 33 ЗПК, тъй като при забавено изпълнение кредиторът има
право само на обезщетение за забава в размер на законната лихва, за която в случая е
издадена заповед за изпълнение. Подобни клаузи противоречат на чл. 33 ЗПК, тъй като
преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава,
съответно не пораждат права и задължения за страните.
По отношение на разходите за събиране на вземането поради забава в плащането в
размер на 120 лв. заявителят се позовава на клаузите на чл. 7 от договора за кредит и на чл.
2
37 от Общите условия. На първо място, в чл. 7 от договора не е предвидено такова вземане.
Касае се за вземане по т. 2 от Тарифата за таксите и разходите, събирани от ****, която
клауза противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. От друга страна, уговорената допълнителна такса в общите условия към договора е
свързана изцяло със забавата на длъжника. Отговорността му за разноски така, както е
предвидена, по съществото си представлява неустойка за забава. Тя не покрива реални
разходи по събиране на вземането, като за направата на такива не се сочи и в заявлението.
Предвид размера на кредита съдът намира, че претендираните разходи са в противоречие и с
чл. 33 ЗПК - уговорката дава възможност на заемодателя да претендира наред с
обезщетението за забава върху главницата, така и „такса”, която отново обезщетява забавата
на длъжника. Това от своя страна води до неоснователно обогатяване на кредитора, като се
наблюдава значително неравновесие в правата на страните. Поради това заявлението следва
да бъде отхвърлено и за тази сума и за съответна част от претендираните разноски.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № **** г., подадено от *** срещу М. М. А., ЕГН
********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
следните суми: сумата от 1022,04 лв. – договорна неустойка за непредоставяне на
обезпечение за периода 16.05.2022 г. – 16.11.2023 г., сумата от 97,88 лв. – неустойка за
забава, начислена еднократно на 14.11.2022 г. и сумата от 120 лв. – разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането, дължими за периода 25.07.2022 г. – 01.01.2024 г.,
начислени във връзка с договор за паричен заем ****., както и в частта за разноските,
съразмерно на отхвърлената част от заявлението, а именно за разликата над сумата от 19,15
лв. до сумата от 43,95 лв. – за държавна такса и за разликата над сумата от 21,78 лв. до
сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за
които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в
посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по
настоящото дело държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3