Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 2541 17.06.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На седми март през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от
съдията Живко Желев
гражданско дело номер 10839 по описа за 2018 година.
Предявеният
иск намира основание в чл. 422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация“ твърди, че ответникът има открита партида в
топлофикационното дружество относно недвижим имот, който е топлоснабден и се
намира в гр. П.**********************. Поддържа се, че не е изпълнил задължението
си за плащане на потребената топлинна енергия, която е разпределена за имота за
периода 01.11.2016г. – 30.04.2017 г., която възлиза на 1271,12 лева. Върху нея
се дължало и обезщетение за забава за периода 04.01.2017г. – 08.01.2018г. в
размер на 93,39 лева. За тези суми е било подадено заявление по чл.410 ГПК и
издадена заповед за изпълнение. Поради връчването й по реда на чл.47, ал.5 ГПК
се иска да бъде установено съществуването на вземането.
Особеният представител на ответника счита, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан, както и че ответникът не дължи
сумите. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът намери за установено следното:
Ответникът по делото К.Д.В. има
открита в дружеството партида с клиентски номер ****** за жилище с административен
адрес гр. П.**************. Установява се от представената декларация по чл.14 ЗМДТ /
лист 78/, че въпросният е имот е
деклариран от ответника като негова собственост.
На 09.01.2018г. „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД подало
против ответника заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК за начислени за
обекта суми, както следва: 1271,12 лева, представляващи стойност на топлинна
енергия, доставена за периода 01.11.2016г. – 30.04.2017г.; 93,39 лева
обезщетение за забавено плащане на главницата за времето от 04.01.2017г. до 08.01.2018г.
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 09.01.2018г. до окончателното заплащане. По заявлението
било образувано приложеното гр.дело № 411/2018г. на Пловдивския районен съд и
издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, ведно с деловодни
разноски, възлизащи на 27,29 лева. Тъй като ответникът бил уведомен по реда на
чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомление, бил заведен настоящия иск за
вземането.
Установява се от заключението на съдебно-техническата
експертиза, че през процесния период 01.11.2016г. – 30.04.2017г. абонатната
станция на сградата е работила, като е подавала топлоенергия само за отопление,
но не и за гореща битова вода. Отоплителните тела в жилището на ответника през
същия период са били съединени с топлопреносната мрежа. Три отоплителни тела са
били без уреди за отчет за изразходваното количество енергия. Монтиран е бил
само един уред за визуален отчет, който се е намирал върху щранглирата в
банята. Не бил осигуряван достъп за отчет. Вещото лице установява, че начинат на
разпределяне и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия
съответствува на утвърдената за това методика /лист 53/.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза
по партидата на ответника за времето от 01.11.2016г. – 30.04.2017г. е налице
задължение за доставена топлинна енергия в размер на 1271,12 лв. Като върху
него се дължи законна лихва възлизаща на
93,39 лв. /лист 60/.
При така установеното се налагат
следните правни изводи:
Безспорно е, че ищецът е дружество,
извършващо топлофикационни услуги, чийто абонат за посочения в исковата молба
имот е ответницата по делото.
Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона. Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Тази норма и неоспореното обстоятелство, че имотът на ответницата е в
топлоснабдена сграда, пораждат основание за дружеството ищец да начислява суми
за топлинна енергия.
Заплащането на топлинната енергия е
следвало да става периодично, като при незаплащане на сумите по всяка отделна
фактура в определения срок ответникът е изпадал в забава. Това е така, защото
за изпълнение на задължението има точно определен срок, което означава, че в
случая не се прилага чл.84, ал.2 ЗЗД и покана не е нужна. Поради това той дължи
обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, което е установено
по размер от заключението на счетоводната експертиза.
Неоснователни са възраженията на
особения представител, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик на
процесния имот. Самият ответник е декларирал това обстоятелство пред О. П.
Действително едностранното деклариране не създава права, но настоящият казус не
цели да установи вещно право със сила на пресъдено нещо. От гледна точка на
приложимия доказателствен стандарт, за ищеца е достатъчно да установи, че ответникът
сам се е определил като собственик, поради което е налице основание да му бъде
разкрита партида във връзка с предоставяните топлофикационни услуги.
Прилагането на по-високи изисквания към доказването дължимо от ищеца, би било
необосновано, с оглед действуващата система на вписване на актовете за
недвижими имоти, която е персонална, а не реална.
С оглед изложеното съдът намира, че
вземането съществува и предявеният иск следва да бъде уважен.
По
разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца
деловодни разноски по настоящото исково дело в размер на 871 лв. от които: 75
лв. държавна такса, 396 лв. възнаграждение за особен представител, 250 лв. депозити за експертиза, както 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
За заповедното производство разноските следва да се
определят на 27,29 лв. за внесената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Така за заповедното производство ответницата дължи общо 77,29
лева разноски.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването
на вземането на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против К.Д.В. ЕГН:
**********, с адрес: *** за сумите: 1271,12 лв. /хиляда двеста седемдесет и
един лева и 12ст./ стойност на доставена за периода от 01.11.2016г. –
30.04.2017г. топлинна енергия, както 93,39 лв. /деветдесет и три лева и 39 ст./
- обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата
за периода 04.01.2017г. до 08.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 09.01.2018г. до окончателното заплащане, за което вземане
е издадена заповед №522/11.01.2018г. по ч.гр.дело № 411/2018г. на Пловдивски
районен съд.
ОСЪЖДА К.Д.В. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 871 лв./ осемстотин седемдесет и един лева/
деловодни разноски по настоящото исково производство, както и сумата 77,29 лв. /седемдесет и седем лева и 29 ст./,
представляваща разноски в производството по ч.гр.дело № 411/2018г. по описа на Пловдивския
районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД