№ 56
гр. *** , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вера С. Найденова
като разгледа докладваното от Вера С. Найденова Гражданско дело №
20204430104231 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от изпълнителния *** *** *** против И. Ц. И., ЕГН
**********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 1138,53 лева, от които сумата
от 1036,25 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
за периода 01,11,2017 г. – 30,04,2020 г., и сумата от 102,28 лева, представляваща лихва
за забава за периода 03,01,2018 г. – 18,06,2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №2636/2020 г. по описа на ПлРС,
по което има подадено възражение от длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна
енергия за процесния период, са начислявани от ищеца на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с абонатен №13517.
С молба от 08,01,2021 г. ищецът поддържа претенциятао си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който се сочи,
че след получаване на ИМ е платена сумата от 1000,00 лева, покриваща главница и
законна лихва. Сочи се, че не е необходимо да се допускат исканите експертизи.
Направени са множество доказателствени искания, като част от тях са
1
взаимнопротиворечащи си с направени изявления в ИМ /едновременно се заявява, че
не се оспорва до процесния имот да е доставяна топлинна енергия, и се оспорва, че
имотът е топлоснабден/, а други касаят друг ответник /***/. Оспорват се всички
приложени към ИМ документи, и се оспорва качеството потребител на ответника. С
молба от 14,12,2020 г. процесуалният представител на ответника оттегля всички
възражения, направени в отговора.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК с предмет
признаване за установено, че по отношение на ответника съществува вземане,
претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже, че ответникът е
клиент на топлинна енергия, че му е доставил твърдяното количество топлинна
енергия, както и вземането си по основание и размер. От приложеното ч.гр.д.
№2636/2020 г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на
чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за процесните суми.
При така установеното, съдът прави следните правни изводи:
От изпратената от ****, Декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ /в
заверено ксерокопие/ се установява, че ***, е декларирал като собствен процесния
имот през 2008 г.
От представеното с ИМ удостоверение за наследници на *** се установява, че
същият е починал на 09,08,2019 г., и негов единствен наследник е ответника по
настоящото И. Ц. И..
Видно е от представеното извлечение от счетоводна сметка по същата партида, че
през процесния период е била начислена сума в общ размер на 1036,25 лева главница и
102,28 лева лихва за забава.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и
начисленията за отделните месеци.
От представеното копие от Споразумителен протокол №2/837 от 24,10,2001 г. е
видно, че считано от 01,11,2001 г. фирма „*** е приела да извършва разпределение на
ТЕ между абонатите от абонатна станция №837, находяща се на адрес в ***, възоснова
на сключен договор с абонатите №72/24,10,2001 г. Представени са и приложенията към
споразумителния протокол.
2
От представеното копие от Потвърждение за плащане от 31,10,2020 г. се
установява, че по гр.д.№4231/2020 г., за аб.№13517, има плащане на сумата от 1000,00
лева. С молба от 16,12,2020 г. ищецът потвърждава полученото плащане и сочи, че
останалите дължими суми са в размер на 174,80 лева главница и разноски в исковото и
заповедното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предвид безспорния установения факт, че ответника е собственик на процесния
имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№13517, и който се
намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по
силата на закона /чл.150 от ЗЕ/ при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен
извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответникът.
Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия
период процесната сграда е била топлофицирана. Ответникът е собственик на
апартамент №4 в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на
пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред
императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали
ответникът реално е ползвал топлинна енергия е също ирелевантно, доколкото по
законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно
право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен като такъв. Ответникът представя вносна бележка за
платена сума в размер на 1000,00 лева, което плащане не се оспорва от ищцовата
страна. Съдът, на основание чл.162 от ГПК, изчисли, че лихвата за забава върху
главницата от 1036,25 лева за периода от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 29,06,2020 г., до датата на плащането – 31,10,2020 г., е в размер на 35,98 лева.
Спазвайки реда на погасяване по чл.76 от ЗЗД, съдът достигна до извода, че с
3
платените 1000,00 лева, е погасена законната лихва в размер на 35,98 лева, лихвата за
забава в размер на 102,28 лева и част от главницата в размер на 861,74 лева, или е
останала непогасена главница в размер на 174,51 лева. Ето защо предявеният иск за
главница се явява основателен за сумата от 174,51 лева, а за разликата до
претендираните 1036,25 лева главница и 102,28 лева лихва за забава, искът следва да
бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че са неоснователни доводите на
ответника, че не се дължи лихва за забава, доколкото при съобразяване разпоредбата
на чл.31, ал.1 от Общите условия /предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат
дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят/ и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща
начисляване на законната лихва за периода на забава, ищецът ПРАВИЛНО е начислил
върху дължимата главница и лихва за забавеното й плащане, възлизаща в общ размер
на 102,258 лева.
Предвид изхода от производството, и доколкото плащането на част от
претедираната сума е станало след завеждане на делото, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на направените от
ищеца разноски, които са в размер на 75,00 лева за държавна такса.
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното
производство – частично плащане след предявяване на иска, на ищеца следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от
150,00 лева, а в размер, определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на
делото, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25,
ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение
за защита по дела с определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в
размер на 100,00 лева.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ищецът е направил разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за
4
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на
спора, ответникът следва да му заплати.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че И. Ц. И., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ
на ***, със седалище и адрес на управление гр.***, *** *** № ***, представлявана от
изпълнителния *** *** сумата от 174,51 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2017 г. – 30,04,2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява
част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2636/2020 г.
по описа на РС ***, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до претендираната
главница от 1036,25 лева и за претендираната лихва за забава в размер на 102,28
лева КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. Ц. И., ЕГН **********, от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление гр.***, *** *** № ***,
представлявана от изпълнителния *** *** направените разноски в исковото
производство в размер на 75,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. Ц. И., ЕГН **********, от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление гр.***, *** *** № ***,
представлявана от изпълнителния *** *** направените разноски в заповедното
производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в общ размер на 75,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред ***ски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5