Решение по дело №572/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта:	32
Дата:	9 август 2021 г. (в сила от 25 август 2021 г.)
Съдия:	Десислава Цветкова Миланова

Дело:	20211630200572
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	20 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. гр.Монтана , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
девети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВ.

МИЛАНОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
в присъствието на прокурора Р.Й.П. (РП-Монтана)
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВ. МИЛАНОВА
Административно наказателно дело № 20211630200572 по описа за 2021
година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемият Л. М. К. - роден в град Б.., обл.Монтана,
българин, български гражданин, с начално образование, безработен, женен,
неосъждан, с постоянен адрес в град Б.., ул.„Ч.” № 2А, към настоящият
момент в Република Германия, гр. В., ул. „V S” № 56, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 27.06.2019г, в град Монтана, ул. „Искър” № 11, в
сградата на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Монтана, пред А.Г.П. -
системен оператор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Монтана, при
условията на продължавано престъпление, като извършил две или повече
деяния, а именно две деяния, които осъществяват по отделно състава на едно
и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, потвърдил неистина в два броя писмени декларации, които
по силата на Закона за движението по пътищата, се подават пред орган на
власт - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Монтана, за удостоверяване
1

истинността на някои обстоятелства, като деянията са извършени както
следва:
- за това, че на 27.06.2019г. в град Монтана, пред А.Г.П. - системен
оператор при сектор „ПП” при ОД на МВР - Монтана, потвърдил неистина в
писмена декларация, която по силата на чл.160 ал.1 от Закона за движение по
пътищата се дава пред орган на власт - Началника на сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР-Монтана, за удостоверяване истинността на обстоятелството,
че притежаваното от него Свидетелство за управление на МПС е изгубено, и
че
на 27.06.2019г. в град Монтана, обл.Монтана, в сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР - Монтана, потвърдил неистина в писмена декларация -
Декларация по чл.13, т.6 от Наредба № I-157 от 2002г. на МВР за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, която по силата на закон - чл.151 ал.5 от Закона за
движение по пътищата, се дава пред орган на властта - пред А.Г.П. - на
длъжност системен оператор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-
Монтана, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно,
че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския
съюз - престъпление по чл.313 ал.1 пр.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА обвиняемият Л. М. К. - роден в град Б.., обл.Монтана,
българин, български гражданин, с начално образование, безработен, женен,
неосъждан, с постоянен адрес в град Б.., ул.„Ч.” № 2А, към настоящият
момент в Република Германия, гр. В., ул. „V S” № 56, с ЕГН ********** на
основание чл.78а ал.1 от НК от наказателна отговорност за така извършеното
престъпление по чл.313 ал.1 пр.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, като му
НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева в
полза на Държавата.
ОСЪЖДА обвиняемият Л. М. К. със снета по-горе самоличност и ЕГН
да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-
Монтана направените по ДП разноски за съдебно – почеркова експертиза и
лицензиран превод на документи в размер на 367.31 лева, както и по сметка
на РС-Монтана сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки
служебно издаден изпълнителен лист.
2

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд-Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към решението № 32/ 09.08.2021г. по
АНД № 572/ 2021г. по описа на РС - Монтана

Производството е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от
19.05.2020г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемият Л. М. К. за
престъпление по чл.313 ал.1 пр.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа
обвинението и моли съда да освободи по реда на чл.78а от НК обвиняемия от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание в
минималния предвиден в правната норма размер.
Обвиняемият Л. М. К. се признава за виновен за извършеното деяние в
хода на досъдебното производство, като дава кратки обяснения. В хода на
съдебното производство не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите
на упълномощеният защитник на обвиняемия, както и становището на
прокурора изложено в мотивирано постановлението, намира за установено
следното:
На 27.06.2019г. в сектор „ПП” при ОД на МВР - Монтана се явил
обвиняемият Л. М. К. от град Б.., обл.Монтана, който депозирал заявление с
вх. № 11001392/ 26.06.2019г. за издаване на дубликат на СУ на МПС. Към
заявлението приложил и саморъчно подписани от него Декларация за
обстоятелства по чл.160 от ЗДвП за изгубено СУМПС и Декларация по чл.13,
т.6 от Наредба № 1-157 от 2002г. на МВР за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, с която по силата на чл. 151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП се декларира, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския
съюз, а е в България. Тези две декларации с дати 27.06.2019г, са
задължителни и съпровождащи подаването на заявление за издаване на СУ
МПС, вкл. и дубликат, какъвто е настоящия случай.
В първата декларация (л.21 от ДП) обвиняемия К. удостоверил
истинността на обстоятелството, че си е загубил СУ на МПС, което всъщност
не отговаряло на истината.
Във втората декларация (л.22 от ДП) обвиняемият К. пък декларирал, че
обичайното му пребиваване е в РБългария по смисъла на §6, т.46 от ДР на
ЗДвП - град Б.., обл.Монтана, ул.„Ч.” № 2А. Тези факти също не отговаряли
1

на действителното положение.
В подкрепа на приетото за установено са приобщените материали по
делото - документи, изпратени от Република Германия, от които е видно, че
СУМПС № *********, издадено на 25.07.2013г. от МВР - Монтана на името
на Л. М. К. от гр.Б.., обл.Монтана, с ЕГН ********** всъщност е било отнето
от германските власти през месец април 2019г. Причина за това е
констатирано извършено от обвиняемия Л.К. нарушение на 09.03.2019г. -
управлявал е в град Олденбург - Република Германия МПС след употреба на
алкохол. Във връзка с това нарушение на обвиняемия К. е била наложена
забрана да управлява МПС на територията на Федерална Република Германия
за период от 12.04.2019г. до 11.12.2019г. Следователно, към датата на
подаване на заявление № 11001392/26.06.2019г, отпечатано на 27.06.20219г. -
видно от самото заявление на гърба ( когато всъщност е обработено ), за
издаване на дубликат на СУ на МПС, обвиняемият К. не е бил загубил
предходното си свидетелство ( както е декларирал в обследваната декларация
), а същото е било отнето по надлежен ред от германските власти за
допуснати нарушения.
Във връзка с верността на декларацията, касаеща обичайното
пребиваване на обвиняемия К. и подадена от него съгласно чл.13 т.6 от
Наредба № 1-157 от 2002г. на МВР за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, която по силата на закон - чл.151 ал.5 от ЗДвП, е изискана и
приложена справка от сектор БДС при ОД на МВР - Монтана за излизанията
и влизанията на обвиняемия К. от и в Република България. Видно от тази
справка (л.43 от ДП), обвиняемият е напуснал страната ни на 22.06.2018г. и се
е върнал едва след година време - на 09.06.2019г. ( около 352 дни ) - има
влизане през ГКПП Дунав мост.
На 26.06.2019г. е депозирал заявлението си за дубликат на СУ на МПС,
като на 27.06.2019г. е обработено и отпечатано и тогава е депозирал
изискващите се по закон и обследвани декларации, след което на 29.06.2019г.
отново е напуснал страната ни.
Съгласно разпоредбата на §6, т.46 от ДР на ЗДвП: „Обичайно
пребиваване в Република България” е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови
връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови
връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави
членки се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че
лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е
2

необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на
задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго
учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване”.
Настоящия случай обаче не е такъв - обвиняемият не е пребивавал в
друга държава - членка, за да следва или в изпълнение на задача с определена
продължителност. Следва извода, че подадената декларация за обичайно
пребиваване, подадена от обвиняемия Л.К. е с невярно съдържание, тъй като
преди подаването й той е пребивавал в друга държава членка повече от 185
дни през последните 12 последователни дни.
На досъдебното производство е изпълнена съдебно – почеркова
експертиза, от заключението, на която се установява, че подписите, положени
в обследваните две декларации от дати 27.06.2019г. и заявлението с №
11001392 от дата 26.06.2019г. (обработено и отпечатано на 27.06.2019г.),
подадени пред служител на сектор „ПП” при ОД МВР - Монтана за загубено
СУ на МПС и за обичайно пребиваване са положени именно от лицето Л. М.
К., обвиняем в настоящето производство.
И в двете декларации - по чл. 160 от ЗДвП и по чл.13, т.6 от Наредба №
1-157 от 2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по
силата на закон - чл. 151, ал.5 от ЗДвП обв. К., въпреки че бил предупреден за
отговорността, която носи по чл. 313 от Наказателния кодекс, декларирал
неверни обстоятелства, а именно: че е изгубил шофьорската си книжка
(СУМПС) в Германия, където бил на гости на децата си и че обичайното му
пребиваване е в Република България по смисъла на §6, т.46 от ДР на ЗДвП,
макар това да не отговаряло на действителността.
Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и
компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.
В показанията си свидетелката А.Г.П. - служител в сектор „ПП” при ОД
на МВР - Монтана, приела посочените по-горе документи, твърди, че обв. К.
лично е подал набора от документи, тъй като такава е практиката и не може
друго лице да ги подаде, освен лицето, което иска издаването на съответния
документ за самоличност, какъвто се явява и СУМПС.
Въз основа на депозираните от обвиняемия К. документи в това и число
и посочените по - горе декларации, е издаден дубликат на СУ на МПС и на
27.01.2020г. Обвиняемият К. го е получил - свидетелство с № *********/
01.07.2019г. (л.17 от ДП).
Предвид гореизложеното и събраните в хода на разследване
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че
обвиняемият Л. М. К. от гр. Б.. е осъществил от обективна страна
3

престъпление по чл.313 ал.1, предл. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а именно:
За това, че на 27.06.2019г, в гр. Монтана, ул. „Искър” № 11, в сградата
на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Монтана, пред А.Г.П. - системен
оператор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Монтана, при условията на
продължавано престъпление, като извършил две или повече деяния, а именно
две деяния, които осъществяват по отделно състава на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
потвърдил неистина в два броя писмени декларации, които по силата на
Закона за движението по пътищата, се подават пред орган на власт - сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР - Монтана, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, като деянията са извършени както следва:
За това, че на 27.06.2019г. в гр. Монтана, пред А.Г.П. - системен
оператор при сектор „ПП” при ОДМВР - Монтана, потвърдил неистина в
писмена декларация, която по силата на чл. 160, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата се дава пред орган на власт - Началника на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Монтана, за удостоверяване истинността на
обстоятелството, че притежаваното от него Свидетелство за управление на
МПС е изгубено и че на 27.06.2019 г. в гр. Монтана, обл. Монтана, в сектор
„Пътна полиция” при ОД МВР-Монтана, потвърдил неистина в писмена
декларация - Декларация по чл.13, т.6 от Наредба № 1-157 от 2002г. на МВР
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон - чл. 151,
ал.5 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта - пред
А.Г.П. - на длъжност системен оператор в сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР-Монтана, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на
Европейския съюз.
Деянието по чл.313, ал.1 от НК е от така наречените формални
престъпления, при които не са налице съставомерни имуществени вреди.
Обект на посегателство са обществените взаимоотношения, свързани с
лъжливо деклариране в документ - в настоящия случай писмени декларации,
които по силата на закон - чл. 160 от ЗДвП и по чл.13, т.6 от Наредба 11 1-157
от 2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по
силата на закон - чл. 151, ал.5 от ЗДвП се дават пред орган на властта - сектор
„ПП” при ОД на МВР - Монтана, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, че притежаваното от обвиняемия К. свидетелство за
управление на МПС е изгубено, както и че обичайното му пребиване е в
Република България. С такова престъпление се засяга правната сигурност на
документирането и документооборота и се затруднява дейността на
4

държавните и обществените органи, както и отношенията между гражданите.
На следващо място, за да бъде осъществен престъпния състав по чл.313
от НК е необходимо освен декларацията, която се дава по силата на закон,
указ или постановление на Министерския съвет, в самият акт да е
предвидено, че за невярно деклариране ще се носи наказателна отговорност
по чл.313 от НК. Законодателят изрично е предвидил това обстоятелство като
съставомерен признак, без наличието, на който престъплението не е
осъществен. В конкретните декларации – обект на престъплението, за което е
повдигнато обвинение, изрично е посочено, че за деклариране на неверни
данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК.
Събраните доказателства несъмнено установяват елементите от
обективна и субективна страна на престъплението по чл.313 ал.1 от НК.
Текстът изисква потвърждаване на неистина в писмена декларация, която по
силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността
на някакво обстоятелство. Инкриминирани са две декларации, депозирани от
обвиняемия на 27.06.2019г. пред служител на сектор „ПП” при ОД на МВР -
А.Г.П.. По съществото си и двете декларации представляват удостоверителни
документи, които могат да бъдат предмет на престъплението по чл.313 ал.1 от
НК, тъй като представляват изрично и конкретно писмено изявление от
страна на обв. Л.К., което е с правно значение, тъй като съдържат твърдения,
установяващи съществуването на определени факти и обстоятелства. Те са
депозирани пред орган на власт за удостоверяване истинността на
съдържащите се в тях факти и обстоятелства. По делото несъмнено е
установено, че декларираните факти и обстоятелства не са истинни - не
отговарят на действителното фактическо положение по изгубване на СУМПС
на обвиняемия К. и къде е обичайното пребиваване на обвиняемия.
Обследваните декларации се изискват по силата на „закон”, каквато е
регламентацията на чл. 313, ал. 1 от НК.
На следващо място, деянията са извършени в условията на
продължавано престъпление, а именно извършени са при една и съща
обстановка, при еднородност на вината и второто се явява продължение на
първото, което обуславя приложението на чл. 26, ал.1 от НК, поради което и
предявеното обвинение е за престъпление по чл.313 ал.1 пр.1 във връзка с
чл.26 ал.1 от НК.
От субективна страна обв. Л.К. е действал при форма на вината пряк
умисъл, съгласно чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Съзнавал е, че полага подписи под
невярно документирани обстоятелства - че е изгубил шофьорската си книжка
( СУМПС ), макар да е знаел, че това е невярно, тъй като документът му е бил
отнет от германските власти във връзка с извършено от него нарушение по
пътищата, както и декларира, че обичайното му пребиваване е в Република
България, макар през последната една година да е пребивавал в Република
5

Германия; обвиняемият е съзнавал обществено опасния характер на деянията,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване.
В случая са налице предпоставките предвидени в чл.78а, ал.1 НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. За извършеното от обвиняемия К. умишлено
деяние се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или глоба
от 100.00 до 300.00 лв. Видно от свидетелството за съдимост – арг.л.106 от
ДП обвиняемия не е осъждан за престъпления от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 НК. От
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, тъй като
престъплението е формално. С оглед на изложеното съдът прие, че на
обвиняемия следва да се наложи минималната глоба предвидена в закона, а
именно 1 000.00 лв, която следва да се заплати в полза на Държавата.
При определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът
съобрази, че обвиняемия К. се признава за виновен в хода на досъдебното
производство, че е извършил престъпно деяние за първи път съобразявайки
изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям размер глоба,
считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното деяние от
обвиняемия К. и другите обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен това
липсват данни по делото, които да обосновават налагането на по – голям
размер глоба.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемия К. да ЗАПЛАТИ на
основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-Монтана направените
по ДП разноски за експертиза в размер на 367.31 лева, както и по сметка на
РС-Монтана сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки
служебно издаден изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6

Съобщи за изтекли лични данни