Р Е Ш Е Н И Е №
гр.П.,03.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Д. , като разгледа
докладваното от съдия Харизанова гр. дело №4320 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искове, предявени от В.Д.Б. с ЕГН ********** и Р.Д.Б. с ЕГН ********** ***,
действащи лично и със съгласието на тяхната майка И.С.П. с ЕГН ********** срещу
Д.В.Б. с ЕГН ********** ***
В обстоятелствената част на исковата
молба се твърди, че с протоколно
определение , постановено по гр.д.№449/2013г.е одобрена постигнатата по делото
съдебна спогодба, с която ответникът се е задължил да заплаща на непълнолетните
си деца / ищците по делото/ месечни издръжки съответно за детето В. в размер на
100лв. и за детето Р. в размер на 90 лв., считано от 13.02.2013г .
Твърди се, че към момента нуждите на децата за издръжка са нараснали като
същите са редовни ученици, посещават
извън учебни форми и занятия. На следващо място животът е поскъпнал и
разходите за отглеждането и обучението на децата са се увеличили. Твърди се, че
майката работи, но получава минималната работна заплата, като доходите и не са
достатъчни за издръжка на двете деца. Твърди се, че ответникът няма друг брак и
няма задължения за издръжка към други непълнолетни деца. Твърди се, че ответникът работи в град
София като охрана СОД и СОТ инкасо и видео наблюдение като получава месечно
възнаграждение в размер на 1500лв. Моли се съда да постанови решение, с което
да се измени размера на издръжката на детето В. от 100 лв. на 250 лв. и на детето Р. от 90 лв. на 230 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба. Претендират се сторените по делото
разноски. В подкрепа на твърденията си ищцовата страна сочи доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника
е подаден писмен отговор, с който исковете се оспорват по размер. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищците, чрез
пълномощника си, поддържат предявените искове. Подробни съображения по
съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответникът, чрез
пълномощника си, поддържа направеното с
писмения отговор оспорване.Подробни съображения по съществото на спора са
развити в хода на устните състезания.
Пазарджишкият районен съд след като се
запозна с твърденията, изложени в
исковата молба, становището на ответната страна и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 ал.3
от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че ответникът е
баща на В.Д.Б. , родена на ***г и на Р.Д.Б.
, родена на ***г., а и този релевантен факт
се установява от приложените към исковата молба два броя удостоверения
за раждане.
По силата на съдебна спогодба по
гр.д.№449/2013г по описа на РС-П., ответникът се е съгласил да заплаща на
детето си В.Д.Б. месечна издръжка в размер на 100лв., считано от 13.02.2013г. ,
а на десето си Р.Б. месечна издръжка в размер на 90 лв. също считано от
13.02.2013г.
От
ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства се установява, че
детето В. е ученика в 9-ти клас за
учебната 2019/2020г. в Професионална гимназия по икономика и мениджмънт- гр.П. ,
а детето Р. е ученичка в 8- ми клас за учебната 2019/2020г СУ „Ал.И.-Ч.“град Б..
Установява се от удостоверение изх.№109/16.09.2019г,
издадено от „Н.“АД с ЕИК ..., че майката
И.П. е трудово ангажирана и получава
брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 650лв.
Установява се от удостоверение
изх.№209/01.12.2019г., издадено от „....“ЕООД с ЕИК ...., че ответникът е
трудово ангажиран и реализира брутен месечен доход около 750лв.
От разпита на свидетелката Г. К., се
установи, че детето В. *** и живее в
общежитие. Майката и детето Р. ***, като майката работи в град П. като шивачка
и се налага да пътува . Детето В. макар и не ежедневно също пътува от град П.
до град Б.. Свидетелката допълни ,че и двете деца се занимават със спор и
посещават извънкласни мероприятия, за което са нужни допълнителни разходи,
които не са във възможностите на майката.
Въз основа на така очертаната по
делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.150 във вр.с чл.143 от СК. във вр.с чл.142 и 139 от СК- за изменение на присъдена на две непълнолетни деца издръжка, които са частично основателни като съображенията за това са както следва:
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си, като издръжката се дължи според нуждите на
търсещия и възможностите на даващия
издръжка. За да бъде уважен искът по чл.150 от СК и да бъде изменена
присъдената издръжка е необходимо да са настъпили промени в обстоятелствата,
при които тя е била формирана като според утвърдената съдебна практика
изменението на обстоятелствата следва да е трайно и съществено и да касае или
изменение на нуждите на издържания или трайна и съществена промяна във
възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка
е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.
Безспорно
се установи, че по силата на одобрена
съдебна спогодба ответникът се задължил да
заплаща на детето В.Б. ежемесечна издръжка в размер на 100 лв., а на
детето Р.Б. ежемесечна издръжка в размер на 90лв.
Безспорно
се установи, че е настъпило изменение и
то с траен, продължителен характер на обстоятелствата, при които е определен
предходния размер на издръжката на ищцата. От постановяването на предходния размер на издръжката до
настоящия момент е изминал изключително дълъг
период от време- почти седем години повече от две години, през който период децата
са пораснали като В. понастоящем е на 15
години, а Р. е на 14 години.Безспорно за
този дълъг период от време значително са се увеличили конкретните и нужди от храна, облекло, учебни
пособия. Нуждите се определят съобразно обикновените условия на живот, като се
вземе предвид възрастта на детето, училищните му потребности, както и
социалните и културни такива и извънучилищни занимания. Не без значение е и
обстоятелството, че социално-икономическите условия на живот в страната през
изминалите седем години
също са се променили значително и за да може в адекватна и оптимална степен да
се задоволят от една страна социално
–битовите нужди на нуждаещия се от издръжка и от друга страна неговите духовните потребности следва размерът на
дължимата месечна издръжка на детето да бъде определен именно съобразно характерните
за възрастта на детето нужди и жизненият стандарт в страната.
Изложеното
дотук обосновава еднозначният извод, че е налице съществена промяна на
обстоятелствата, при които е определен предходния размер на издръжката за двете деца/ ищците по делото/.
При
това положение и съобразно разпоредбата на чл.27,т.2 от Конвенцията на ООН за
правата на детето, ратифицирана със закон на 31.01.2002г./ ДВ.бр.16/2002г./
родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за детето.
Според
настоящият съдебен състав за непълнолетното дете В. е необходима месечна издръжка в размер на 380
лв., а за детето Р. – месечна издръжка в размер на 340лв., въпреки че посочените
суми са под минималния средностатически
доход, необходим за издръжката на един член от семейството, който по последни
статистически данни е 580 лв. Този размер на издръжките следва да бъде поет и от двамата родители като ответникът следва
да поеме своята част от издръжката за детето В., възлизаща на 200лв. и да за детето Р. възлизаща на 180лв., като
остатъкът от издръжката за всяко от децата/ за В. -180 лв. и за Р. -160лв./
следва да се поеме от другия родител като съдът в конкретния случай отчита и
обстоятелството, че този родител осъществява и непосредствените грижи по
отглеждане и възпитание на двете деца
Съдът
намира, че е във възможностите на ответника да заплаща на детето си В. издръжка
в размер на 200 лв. , а за детето си Р. издръжка в размер на 180 лв., тъй като според трайната съдебна практика
материалните възможности на родителя се определят не само от обстоятелството
дали и какъв доход реализира ,а и от други критерии като възраст, квалификация,
здравословно състояние. Ответникът е в активна трудоспособна възраст, в добро
здравословно състояние/ данни в обратна насока не бяха ангажирани/ и може да
реализира доходи в средните размери за
страната. Не се установи същият да има алиментни задължения към други непълнолетни
деца освен към ищците по делото, който факт също се съобрази от съда при определяне размера на издръжката за всяко от децата.
Предвид
изложеното съдът намира, че исковете са частично основателни.Ето защо следва да
се измени размера на издръжката, определен
със съдебна спогодба по гр.д.№449/2013г. по описа
на РС-П. като се увеличи от 100 на 200 лв. и бъде осъден ответника да заплаща
на непълнолетното си дете В.Д.Б. с ЕГН **********
,действаща лично и със съгласието на майка си И.С.П. с ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 200лв., считано от датата на подаване на исковата молба
31.10.2019г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва при всяка просрочена вноска като за
разликата от 200лв. до претендираните 250лв. искът следва да се отхвърли. Следва
да се измени размера на издръжката,
определен със съдебна спогодба по
гр.д.№449/2013г. по описа на РС-П. като се увеличи от 90 на 180 лв. и се осъди
ответника да заплаща на непълнолетното
си дете Р. Д.Б. с ЕГН **********
,действаща лично и със съгласието на майка си И.С.П. с ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 180лв., считано от датата на подаване на исковата молба
31.10.2019г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва при всяка просрочена вноска като за
разликата от 180 лв. до претендираните 230 лв. искът следва да се отхвърли.
По
разноските.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва бъде осъден за заплати на ищците сумата от 262.06лв.
разноски по делото/ адвокатско възнаграждение/ с оглед уважената част от
исковете.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника сумата от 172.41лв. с оглед отхвърлената част от иска
Предвид
изхода на делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Пазарджишкия районен съд ДТ в размер на
273.60лв./ върху увеличения размер на издръжката/
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА размера на
определената със съдебна спогодба по гр.д.№449/2013г. по описа на РС-П.
като увеличава същия от 100 на 200
лв. и ОСЪЖДА
Д.В.Б. с ЕГН ********** *** да заплаща на непълнолетното си дете В.Д.Б. с ЕГН **********
,действаща лично и със съгласието на майка си И.С.П. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба 31.10.2019г. до настъпване
на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната
лихва при всяка просрочена вноска като
за разликата от 200лв. до претендираните 250лв. отхвърля иска .
ИЗМЕНЯВА размера на
определената със съдебна спогодба по гр.д.№449/2013г. по описа на РС-П.
като увеличава същия от 90 на 180 лв.
и
ОСЪЖДА Д.В.Б. с ЕГН **********
*** да заплаща на непълнолетното си дете
Р. Д.Б. с ЕГН ********** ,действаща
лично и със съгласието на майка си И.С.П. с ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 180лв., считано от датата на подаване на исковата молба 31.10.2019г.
до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно
със законната лихва при всяка просрочена вноска като за разликата от 180 лв. до претендираните 230 лв. отхвърля иска.
ОСЪЖДА
Д.В.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на В.Д.Б. с ЕГН ********** и Р. Д.Б. с ЕГН **********,*** ,действащи лично и
със съгласието на майка си И.С.П. с ЕГН ********** сумата от 262.06лв. разноски
по делото.
ОСЪЖДА В.Д.Б. с ЕГН ********** и Р. Д.Б. с ЕГН **********,*** ,действащи лично и
със съгласието на майка си И.С.П. с ЕГН ********** да заплатят на Д.В.Б. с ЕГН ********** *** сумата от
172.41лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА
Д.В.Б. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Районен съд –П.
държавна такса в размер на 273.60лв.
На основание чл.242,
ал.1 от ГПК допуска предварително
изпълнение на решението.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 04.02.2020год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
,