Р Е Ш Е Н И
Е
№260263
гр.
Перник, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан
Янев
като разгледа гр. д. № 02045 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, с която се иска да се признае за установено, че М.К.Д. дължи сумата от 800 лева –
главница по договор за паричен заем № 5468847 от 14.09.2018 г., сключен между
ответницата и цедента „Вива кредит“ ООД, сумата от 140,23 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 14.10.2018 г. до 11.06.2019 г. и сумата от
31,43 лева – лихва за забава, считано от 15.10.2018 г. до 13.12.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на сумите, които вземания са прехвърлени на ищцовото
дружество и за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 00419 по
описа за 2020 г. на Районен съд - Перник. Претендират се
разноски.
Ответната
страна е подала отговор рег. № 18324 от
11.08.2020 г., с който се признава изцяло исковете. Допълнително се посочва, че
е сключила процесния договор за кредит и не е платила нито една вноска.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира че са налице условията за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата изрично е признала
исковете, а в първото и единствено съдебно заседание е постъпила молба рег. №
261298/15.09.2020 г. от ищцовата страна, с която се иска постановяване на
решение при признание на иска.
На основание чл. 237, ал. 4 ГПК признанието на иска не
може да бъде оттеглено. В тази връзка не следва да се вземат предвид подадената
впоследствие молба от 09.09.2010 г., с която се оттегля направеното признание
на исковете, тъй като същото е недопустимо.
Признатите
права произтичат от договор за потребитески кредит и по – конкретно от неизпълнението
за връщане главницата и възнаградителната лихва по договора. Процесните
вземания за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава не
противоречат на закона и добрите нрави. Кредитополучателят следва да върне
предоставения му кредит, както и да заплати уговорената възнаградителна лихва,
а при неизпълние се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата. В този смисъл не са налице отрицателните предпоставки на чл.
237, ал. 3, т. 1 ГПК.
Признанието
на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със
своето право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска,
защото искът е основателен. В случая няма пречки ответницата да
извърши подобни процесуални действия, при което не са налице и отрицателните
предпоставки на чл. 237, ал. 3, т. 2 ГПК.
В
този смисъл са налице предпоставките
за постановяване на решение при признание на предявените искови претенции, с
които да се признае за установено, че М.К.Д. дължи на “Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД сумата от 800 лева – главница по
договор за паричен заем № 5468847 от 14.09.2018 г., сключен между ответницата и
цедента „Вива кредит“ ООД, сумата от 140,23 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода от 14.10.2018 г. до 11.06.2019 г. и сумата от 31,43 лева –
лихва за забава, считано от 15.10.2018 г. до 13.12.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумите, които вземания са прехвърлени на ищцовото
дружество и за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 00419 по
описа за 2020г. на Районен съд - Перник.
Предвид изложеното и на основание чл. 237 ГПК настоящият състав намира, че исковете са основателни и следва да се уважат, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК в мотивите е достатъчно да се посочи, че решението се основава на направеното признание на исковете.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски в исковото и заповедното производство. В настоящото същите са както следва: 25 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), а в заповедното производство: 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер).
С оглед
изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.К.Д., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на “Агенция
за контрол на просрочените вземания” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет. 3 сумата от 800 лева – главница по договор за паричен
заем № 5468847 от 14.09.2018 г., сключен между ответницата и цедента „Вива
кредит“ ООД, сумата от 140,23 лева –
договорна възнаградителна лихва за периода от 14.10.2018 г. до 11.06.2019 г. и
сумата от 31,43 лева – лихва за
забава, считано от 15.10.2018 г. до 13.12.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумите, които вземания са прехвърлени на цесионера „Агенция за контрол на
просрочените вземания” ЕООД и за които е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 00419 по описа за 2020 г. на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА
М.К.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за контрол
на просрочените вземания” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Панайот Волов” №
29 сумата в размер на 150 лева – направени разноски в исковото производство и 75 лева - направени разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Изисканото
ч. гр. д. № 00419 по описа за 2020 г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.