РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 02.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ Д. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №5170 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно
основание по чл.88б КТК във вр. с чл.24 от Наредба за трудовите и
непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на
обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя.
Ищецът К.И.Д.
твърди, че от 01.03.2016г. до 08.05.2020г. е работил при “Интершип” ЕООД гр.
Русе на длъжност “механик кораб” с място на работа моторен кораб “Спартак”.
Работел на пълно работно време - 8 часа, при сумирано изчисляване на работното
време. Трудовото му правоотношение с ответника е прекратено, като последният му
работен месец бил месец февруари 2020г. До 2019г. работодателят му предоставял
информация за натрупаните компенсационни почивки, неизползвани през годината,
но след това спрял. Твърди, че приложимата нормативна база по отношение
екипажите на кораб е Кодексът на търговското корабоплаване (КТК) и Наредбата за
трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа
и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя (Наредбата).
Позовавайки се на конкретни разпоредби от посочените нормативни актове, твърди,
че при прекратяване на трудовото му правоотношение ответното дружество не му е
изплатило всички натрупани, но неизползвани почивки в съответния отчетен
период. Подал сигнал до Дирекция “Инспекция по труда”- Русе за нарушения на
трудовото законодателство и след извършена проверка са му изплатени обезщетение
при пенсиониране и обезщетение за неизползван годишен отпуск за 19 дни общо за
2018, 2019 и 2020 години. От отговора на ДИТ разбрал, че периодът на сумирано
изчисляване на работното време е от една година, но на него не са били връчвани
и не е запознат със заповедите, с които работодателят е определил конкретния
отчетен период. Използвал е платения си годишен отпуск за всяка година преди да
използва полагащите му се компенсационни почивки и не е използвал полагащите му
се компенсационни почивки на брега. Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата 13299.42 лв брутно възнаграждение в увеличен размер на основание
чл.24, ал.3 от Наредбата за положен извънреден труд през периода от
01.03.2016г. до 08.05.2020г., както следва: 3616.83 лв за 328.08 часа за
2016г., 3067.60 лв за 270.31 часа за 2017г., 3987.23 лв за 323.50 часа за
2018г., 2627.76 лв за 213.20 часа за 2019г. Претендира разноските по делото.
Ответникът “Интершип”
ЕООД гр. Русе, представляван от управителя Младен Станков Станков, чрез
процесуалния си представител заявява становище за неоснователност на иска.
Възразява срещу претенцията на ищеца, която счита неясна и необоснована по
размер относно това как е формирана в общ размер, съответно – по години.
Заявява, че на основание чл.88д КТК за неуредените в него и в Наредбата по
чл.88б, ал.1 КТК въпроси, свързани с трудовите и непосредствено свързаните с
тях отношения между членовете на екипажа и обслужващия персонал на кораб,
плаващ под българско знаме и корабопритежателя, работодателят прилага нормите на КТ. Заявява, че часовете,
изработени след 8-ия час, се компенсират с компенсационна почивка на брега след
репатриране, която само ако не се предостави и не се използва реално до
приключване на установения период на сумирано изчисляване на работното време,
се счита и се заплаща като извънреден труд - чл.24, ал.3 от Наредбата. Не е
налице извънреден труд и когато се полага труд на кораба през дните на
отложените междуседмични почивки по см. на чл.23а и официалните празници в
рамките на нормалната продължителност на работното време – чл.23, ал.2 от
Наредбата. Същите се компенсират с допълнителен платен отпуск на брега след
репатриране, равен на броя на отработените седмични почивки и официални
празници, с което се е съобразил при изчисляване на допълнителния платен отпуск
за положените до 8-ия час труд по време на почивни и празнични дни. Оспорва
твърдението ищецът да е ощетен във вр. с което излага съображения, основани на
нормативни разпоредби. Моли искът да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.
С определение в съдебно заседание на 20.01.2022г.
съдът на основание чл.214 ГПК е допуснал изменение на размера на иска за
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.03.2016г. до 08.05.2020г.,
като го е увеличил от 13299.42 лв на 14949.18 лв.
По делото са
представени писмени доказателства и са приети заключения на първоначална,
допълнителна и повторна счетоводни експертизи, като последната обобщава
направените дотогава изводи на база събраните по делото доказателства при
съобразяване относимите разпоредби на КТК и на Наредбата за трудовите и
непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на
обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя.
За да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
От представените
Трудов договор №3/01.03.2016г., Допълнително споразумение към него от 01.08.2017г.
и Трудов договор №3/2016 от 02.04.2018г. се установява, че ищецът е бил
назначен в ответното търговско дружество на длъжността “механик - кораб”, считано
от 01.03.2016г., с място на работа “моторен кораб Спартак”, работа по график на
смени, като работният цикъл е приблизително 40 календарни дни, при сумирано
отчитане на работното време (чл.16, ал.1, т.2 от Наредбата), с основно месечно
трудово възнаграждение 1000 лв, респ. 1100 лв от 01.08.2017г. и допълнително
възнаграждение за прослужено време по 22 % за всяка година придобит трудов
стаж. Със Заповед №6/08.05.2020г. на Управителя на ответното дружество
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ поради придобито и упражнено право на пенсия.
Съгласно
чл.88б, ал.1 КТК, трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между
членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, в случая между
ищеца, като механик на кораб и корабопритежателя, се уреждат от Кодекса на
търговското мореплаване и с Наредба за трудовите и непосредствено свързаните с
тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, приета
с ПМС №226/14.10.2003г. Следователно, приложимият закон в настоящия случай е
КТК и Наредбата.
Съгласно
чл.88б, ал.8 КТК, работодателят може да установи сумирано изчисляване на
работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не
може да бъде повече от 12 месеца, като надхвърлящият нормалната продължителност
на работното време труд (8 часа дневно), положен на борда на кораб от член на
екипажа, не се смята за извънреден и се компенсира с равен брой часове почивка
на брега след репатрирането. Ако компенсирането не може да се извърши в рамките
на отчетния период на сумирано изчисляване на работното време, този труд се
заплаща по ред и в размери, определени с Наредбата.
Според чл.24,
ал.3 от Наредбата, при установено сумирано изчисляване на работното време
часовете над нормалната продължителност на работното време се считат и се
заплащат като извънреден труд, изчислен на базата на основната работна заплата
и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, само ако
компенсационните почивки по чл.88б, ал.8 КТК не са реално използвани до
приключване на установения период на сумирано изчисляване на работното време.
В чл.88г, ал.1
КТК е указано, че при установено сумирано изчисляване на работното време за
период от 12 месеца максималната продължителност на работното време за периода
не може да надвишава 2304 часа.
Съгласно
чл.88д КТК, само за неуредените в този кодекс и в Наредбата въпроси, свързани с
трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на
екипажа и на обслужващия персонал на кораб, плаващ под българско знаме и
корабопритежателя, се прилагат нормите на действащото българско трудово
законодателство – Кодекса на труда.
За да се
произнесе по претенциите, предявени с исковата молба, допълвани в течение на
производството и по направеното в съдебно заседание на 29.06.2021г. от
процесуалния представител на ответника възражение по чл.358, ал.1, т.3 КТ за
изтекла тригодишна погасителна давност
за периода 01.03.2016г. - 03.11.2017г., съдът е
назначил счетоводна експертиза, във връзка с която вещото лице Й.М. е
депозирала първоначално (л.305-320), допълнително (л.322-338) и повторно
заключение (л.370-394), последното, обобщаващо направените констатации след
извършени документални проверки в счетоводството на “Интершип” ЕООД гр. Русе и на
приложените доказателства по делото. В това заключение, потвърдено и допълнено от
вещото лице в съдебно заседание на 14.09.2021г., и прието от съда, вещото лице е
направило изчисления за два периода, като първият период включва изчисления за
неизползвани от ищеца реално компенсационни почивки в периода от 01.03.2016г.
до 08.05.2020г. в рамките на отчетени периоди за сумирано изчисляване на
работното време, а вторият период включва изчисления за некомпенсираните
почивки за времето от 04.11.2017г. до 08.05.2020г., при съобразяване изтеклата 3-годишна
погасителна давност. Всеки от двата периода съдържа изчисления в два варианта:
съобразно приложението на КТК и Наредбата за трудовите и непосредствено
свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал
на кораба и корабопритежателя и съобразно разпоредбата на чл.262, ал.1, т.4 КТ.
Съгласно
мотивите на т.4 от Тълк. реш. №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ВКС,
ОСГТК, по силата на изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2,
т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът
да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този
момент факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с
изтичане на срока за отговор се отнася и за възражението за погасителна
давност. Същото се преклудира в посочения срок, доколкото по естеството си не
може да се основава на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска
давността се прекъсва (чл. 116, б.“б” ЗЗД).
Поради това
направеното за първи път в съдебно заседание на 29.06.2021г. от процесуалния
представител на ответника възражение по чл.358, ал.1, т.3 КТ за изтекла
тригодишна погасителна давност на исковата претенция за периода 01.03.2016г. - 03.11.2017г.
е преклудирано. Съдът не го съобразява, поради което не обсъжда последното
(обобщаващото) заключение на вещото лице досежно периода с инвокирана
погасителна давност.
В конкретния
случай, предвид спецификата на работата, полагана от ищеца като “механик кораб”,
отношенията между страните се уреждат от създадените за този вид дейност
разпоредби на Кодекса за търговското корабоплаване и Наредбата към него.
Съгласно нормата на чл.88б, ал.1 КТК, трудовите и непосредствено свързаните с
тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме,
и корабопритежателя се уреждат от този кодекс и с наредба на МС, а именно -
Наредба за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между
членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, приета с ПМС
№226/14.10.2003г.
В т. см. приложимият
закон понастоящем е КТК и Наредбата към него, а само за неуредените с тях
въпроси относно трудовите и свързаните с тях отношения се прилагат нормите на
действащото българско законодателство (чл.88д КТК).
При това
положение съдът намира, че относим към настоящия спор между страните е първи
вариант на последното (обобщаващо) заключение на вещото лице в периода от
01.03.2016г. до 08.05.2020г. за положен извънреден труд от ищеца. Това е така,
защото предметът на делото е спорното субективно материално право, претендирано
от ищеца. То се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт, субектите
на спорното правоотношение и неговото съдържание и се въвежда в процеса с
исковата молба чрез посочване на основанието и петитума на иска. Процесуалният
закон задължава съда да разреши правния спор в рамките на заявените факти и
искане. В настоящата хипотеза въведеното основание за положен извънреден труд е
разпоредбата на чл.24, ал. 3 от специалната Наредба за трудовите и
непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на
обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя, издадена на основание
чл.88б КТК и спорът следва да се разреши именно на това заявено от ищеца
основание. Произнасянето на друго основание – съгласно чл.262, ал.1, т.4 КТ,
каквито представляват направените в хода на делото доводи (вж. протоколите от
с.з. на 22.04.2021г. и сл.) на процесуалния представител на ищеца, съставлява
произнасяне по непредявен иск.
Според първи
вариант на последното (обобщаващо) заключение, потвърдено и допълнено от вещото
лице в съдебно заседание на 14.09.2021г., за отчетен период 23.03.2016г.-14.01.2017г.
положените извънредни часове труд от ищеца са компенсирани изцяло с почивки; за
отчетен период 22.03.2017г.-15.12.2017г. ищецът е положил 264 ч. извънреден
труд, който не е компенсиран и му се дължи възнаграждение в брутен размер
2143.42 лв; за отчетен период 06.02.2018г.-02.11.2018г. ищецът е положил 284 ч.
извънреден труд, който не е компенсиран и му се дължи възнаграждение в брутен
размер 2690.05 лв; за отчетен период 07.12.2018г.-11.09.2019г. ищецът е положил
268 ч. извънреден труд, който не е компенсиран и му се дължи възнаграждение в
брутен размер 1986.68 лв; за отчетен период 15.10.2019г.-29.02.2020г. ищецът е
положил 128 ч. извънреден труд, който не е компенсиран и му се дължи
възнаграждение в брутен размер 1091.20 лв. Общо за исковия периода от
01.03.2016г. до 08.05.2020г. ищецът е положил 944 ч. извънреден труд, за което
му се следва 7911.35 лв общо възнаграждение за извънреден труд в брутен размер.
Експертизата е
установила още, че за периода на трудовото правоотношение на ищеца, съобразно
отработените часове над нормалната продължителност от 8 часа, работодателят е
осигурявал ползването и срещу заплащане на брутното трудово възнаграждение на
използваните компенсационни почивки и компенсационен отпуск след всеки редовен
курс на кораба. В “Интершип” ЕООД редовно във ведомостите за заплати са
начислявани и изплащани на ищеца всички действително отработени часове,
полагани през официалните празници като извънреден труд и с увеличение на
часовата ставка със 100 %.
Съдът
възприема заключението на вещото лице, изготвено на база наличните
доказателства, представени от страните и извършена документална проверка в
счетоводството на ответника, съобразено с относимата за случая нормативна
уредба.
Ето защо съдът
намира, че искът следва да се уважи за сумата 7911.35 лв брутно възнаграждение
за положен извънреден труд от ищеца през периода от 01.03.2016г. до
08.05.2020г., а за разликата до предявения размер – 14949.18 лв, следва да се
отхвърли.
Съгласно
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 529.22 лв разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска.
Съдът
не съобразява направеното възражение на процесуалния представител на ответника
за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца
до минимума, посочен в Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК поставя преценката
за прекомерност на заплатеното от противната страна възнаграждение за адвокат
изцяло от фактическата и правна сложност на делото. Тъй като искането на ответника
е направено изцяло бланково, т.е. без да се изложат каквито и да е било доводи
и аргументи във връзка с този законов критерий, то с оглед действителната
конкретна преценка за сложността на спора, съдът намира искането за неоснователно.
Процесуалният закон никога не е свързвал намаляването на заплатеното адвокатско
възнаграждение от съда просто с направено възражение в тази насока от
противната страна, освобождавайки последната от необходимостта да аргументира и
докаже наличие на основанията за това, а именно: степента на фактическа и
правна сложност на конкретното дело, изключваща присъждане на реално
договореното и заплатено възнаграждение между насрещната страна и нейния
процесуален представител. В т. см. съдът съобрази определение №658/8.11.2017г.
по ч. т. д. №1453/2017г., ВКС, II т.о.
Съпоставяйки
фактическата и правна сложност на делото с действителния обем и съдържание на
правната защита, предоставена от адвоката на ищеца по предявения иск,
направените искания, броя на съдебните заседания (чл.7, ал.8 от Наредба
№1/9.07.2004г.) и участието на процесуален представител във всяко съдебно
заседание, съдът преценява, че адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лв
не е прекомерно по см. на чл.78, ал.5 ГПК. Независимо, че възнаграждението
надвишава предвидения в Наредба №1/9.07.2004г. минимален размер, осъществената
адвокатска защита не предполага прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК.
Съгласно
чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника 84.74 лв разноски по делото, съобразно
отхвърлената част на иска. Липсват доказателства за направени разноски от
ответника за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК,
държавната такса по производството в размер на 316.45 лв следва да се заплати
от ответника, както и 350 лв възнаграждение за вещо лице.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Интершип”
ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул. “Тутракан” №100, представлявано от
управителя Младен Станков Станков, ЕИК ********* да заплати на К.И.Д. ***, ЕГН **********,
на основание чл.24, ал.3 от Наредба за трудовите и непосредствено свързаните с
тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя сумата 7911.35
лв брутно възнаграждение за положен извънреден труд през периода от
01.03.2016г. до 08.05.2020г., като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата до
предявения размер – 14949.18 лв брутно възнаграждение.
ОСЪЖДА “Интершип”
ЕООД да заплати по сметка на Русенски районен съд 316.45 лв държавна такса по
производството и 350 лв съдебни разноски, а на К.И.Д. да заплати на сумата 529.22
лв разноски по делото.
ОСЪЖДА К.И.Д.
да заплати на “Интершип” ЕООД сумата 84.74 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от деня, посочен за обявяването му
- 03.02.2022 г., съгласно чл.315, ал.2 ГПК.
Съдия: