О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Номер деветнадесети юни Година 2019
гр. София
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно
отделение, Втори въззивен състав
На
деветнадесети юни Година 2019
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
Като
разгледа докладваното от съдията Николова в.ч.н. дело номер 392 по описа на
Софийския окръжен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249,
ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, образувано по частен протест от
районен прокурор в районна прокуратура гр. Ихтиман срещу определение от 20.05.2019
г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 182/19 г. по описа на
районен съд гр. Ихтиман, с което е прекратено съдебното производство и делото е
върнато на ИРП за отстраняване на процесуални нарушения.
В частния протест се поддържа, че обвинителният акт не
страда от недостатъци, фактическото обвинение е пълно и ясно изложено, поради
което не са налице сочените от първоинстанционния съд съществени процесуални
нарушения, които да са нарушили правото на защита на обвиняемите, респ. да
съставляват основания, обосноваващи прекратяването на съдебното производство и
връщането му в предходната процесуална фаза. Иска се отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 342, ал. 2 НПК е постъпило възражение
от защитника на подсъдимите К.Г. и Й.Г., в което се излагат доводи за неяснота
на повдигнато с обвинителния акт фактическото обвинение и неоснователност на
подадения частен протест.
Настоящият въззивен състав, като взе
предвид доводите, изложени в частния протест, атакуваното определение на районен
съд гр. Ихтиман и материалите по делото, намери за установено следното:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е
образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от районна
прокуратура гр. Ихтиман, с който е повдигнато обвинение срещу Й.Г.Г. и К.Г.Г.
за престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, извършено от
тях в съучастие като съизвършители.
С обжалваното определение, постановено в
разпоредително заседание по чл. 248 НПК, проведено на 20.05.2019 г.,
първоинстанционният съд е констатирал допуснати на досъдебното производство
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 248,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК и на основание чл. 249, ал. 1 НПК е
прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняването
им.
За да прекрати съдебното производство, първоинстанционният
съд е счел, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничи процесуалните права на обвиняемите.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния
съд за допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничило правото на защита на двамата подсъдими, което
не може да бъде компенсирано в съдебното производство. Повдигнатото обвинение
срещу двамата подсъдими е за извършено в съучастие помежду им като
съизвършители престъпление „обсебване“ по чл. 206, ал. 1, вр. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК. От гледна точка на процесуалното предназначение на обвинителния акт,
а именно да очертае фактическите рамки на обвинението и да определи предмета на
доказване, то в неговата обстоятелствена част е необходимо да се съдържа ясно,
конкретно и последователно изложение на фактите, с които се твърди да е
осъществено изпълнителното деяние на престъплението и участието на всеки един
от подсъдимите в осъществяването му.
С оглед формулираното в закона изпълнително деяние на
вмененото престъпление при всички случаи в обстоятелствената част на
обвинителния акт трябва подробно да е описано естеството на разпоредителните
действия, обективиращи противозаконното присвояване на чужда движима вещ и те
да са индивидуализирани по време, място, начин на извършване. Простото
използване на термина „присвоил“ не е достатъчно, защото той трябва е запълнен
с конкретно съдържание. В тази насока фактическото обвинение се изчерпва с
твърдението, че двамата подсъдими са се разпоредили фактически с чужди движими
вещи в своя полза, без да са посочени конкретните действия/бездействия, с които
е осъществено разпореждането. Изложената в обвинителния акт фактология в тази
насока се изчерпва с фактическото твърдение, че: „…ЗКПУ „Земя“ Черньово
отправила до обвиняемите нотариални покани за връщане на предадената им за
ползване земеделска техника, но това не било сторено от обвиняемите.“ – л. 5 от
д. Тук следва да се отбележи в теоретичен аспект, че разпореждането в свой
интерес е винаги фактическо, като разпореждане с вещта е налице и тогава,
когато деецът противозаконно откаже да я върне. При така изложената фактология
в обвинителния акт може единствено да се предположи, че двамата обвиняеми
вероятно са се разпоредили фактически с чужди вещи като са отказали да ги
върнат на собственика им. Обвинението не може да почива на предположения,
поради което е налице съществена непълнота в обвинителния акт, която въвежда
неяснота в обвинителната теза, съществено ограничаваща правото на защита на
подсъдимите. Този недостатък е констатиран от първия съд, който правилно е
счел, че е нарушено правото на защита на подсъдимите и това нарушение следва да
бъде отстранено от прокурора.
Основателен е и
упрекът на първия съд за липсата на конкретно от фактическа страна обвинение
срещу двамата подсъдими относно степента на участие на всеки един от тях в
осъществяване на изпълнителното деяние. Недопустимо е обвинителната теза да се
извежда от предположения, което прокурорът се е опитал неудачно да „санира“ с
частния протест. В обвинителния акт следва да се съдържа изложение на конкретни
действия или бездействия на всеки един от съизвършителите /чл. 20, ал. 2 НК/, с
които всеки от тях е станал съпричастен към осъществяването на изпълнителното
деяние на престъплението, което в случая не е било сторено.
Въззивният състав констатира и друга съществена
непълнота на обвинението, която има за последица неяснота на обвинението и води
до нарушаване на правото на подсъдимите да научат фактите на обвинението.
Съществен отграничителен обективен признак на престъплението „обсебване“ по чл.
206 НК е че вещта се намира у дееца, но не противоправно, а някакво правно
основание /сделка – договор за поръчка, заем за послужване, наем и др., -
административен акт и др./. В този смисъл обвинителният акт следва да съдържа и
конкретна фактология относно правното основание, въз основа на което деецът
„владее“ или „пази“ вещта. В обвинителния акт като такова правно основание е
посочено, че вещите, предмет на престъплението, са предоставени за временно
ползване на подсъдимите „по устно разпореждане“ на свид. Спаска Велкова Попова,
на длъжност „счетоводител“ в ЗКПУ „Земя“. При това положени липсва конкретно
изложение на факти, от които да се направи правен извод относно правното
основание, въз основа на което подсъдимите са владели чужди вещи.
Посочените недостатъци на изложеното в обвинителния
акт фактическо обвинение съставляват съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като ограничава правото на подсъдимите да узнаят фактите по
обвинението и да се защитят адекватно по тях, респ. правят негоден обвинителния
акт да изпълни процесуалното си предназначение, а именно да очертае предмета на
доказване по начин, че, без да се налага да се правят предположения,
подсъдимият и останалите страни да могат да узнаят фактическите обстоятелства
на обвинението. Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд за
наличие на основанията по чл. 249, ал. 1, вр. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249,
ал. 4, т. 1 НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото
на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения съобразно
указанията, дадени от първоинстанционния съд, са правилни и следва да бъдат
потвърдени.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.
3 НПК Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 20.05.2019 г., постановено в разпоредително заседание по
н.о.х.д. № 182/19 г. по описа на районен съд гр. Ихтиман, с което е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на ИРП за отстраняване на процесуални
нарушения.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.